МОТИВИ
към присъда № 26/28.09.2016 г.
по НОХД № 255 /2016 г. по описа на ПРС
Производството
е образувано по внесен обвинителен акт на Районна прокуратура-гр.Поморие по
досъдебно производство № 320ЗМ-525/2015 г. по описа на РУ МВР
- гр.Поморие , с който е повдигнато
обвинение срещу А.С.И.: роден на ***г*** и в ..., общ.Ивайловград, понастоящем
изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Стара Загора, български
гражданин, неженен, осъждан, с основно образование, ЕГН-**********, в това ,че на
07.08.2015г., около 17.15 часа, в гр.Поморие, в къща на ул.”..” .., при
условията на повторност , от дамска чанта, оставена на леглото в стаята, отнел
чужди движими вещи – сумата 180 лева, от владението на П.Н.К., без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои , като кражбата не
представлява маловажен случай – престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр. с чл.194
ал.1,вр. с чл.28,ал.1 от НК НК.
Разглеждането на делото, е проведено
по реда на глава ХХVІІ от НПК.
Прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение,пледира за налагане на наказание лишаване от
свобода в размер на шест месеца .
Подсъдимият
се явява в с.з. лично и със защитник
адв.М. от БАК. Признава фактите изложени в обвинителния акт , изразява
съжаление за извършеното ,моли за налагане на минимално наказание .
Защитникът
на подсъдимия пледира за налагане на наказание лишаване от свобода в размер под
предвидения в закона минимум , определено
при превес на смекчаващите вината обстоятелства .
При
проведеното съкратено съдебно следствие подсъдимият И. се признава за виновен
по повдигнатото му обвинение и признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт .
Съдът след като е взел предвид, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от доказателствата по делото , с определение е обявил , че при
постановяването на присъдата ще ползва направените самопризнания без да събира
доказателства относно фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
От обстоятелствената част на обвинителния акт
се установява следната фактическа обстановка: През м.август 2015 г. подс.А.И.
отседнал в гр.Поморие ,в къща на ул.”..” .. ,където наел стая .В същата къща
живеела и св.П.К. ,която на 07.08.2015 г.
след като се прибрала у дома си оставила чантата си с намиращите се в
нея 180 лв. в една от стаите и излязла на двора за да изпуши една цигара . В
същото време от къщата излязъл и подс.И. , който разменил няколко думи със св.К.
и продължил по пътя си .Малко след това св.К. решила да отиде до магазина и
като се прибрала в стаята си за да вземе пари , установила ,че сумата 180 лв.
липсва от чантата й .Свидетелката се усъмнила в подсъдимия ,тъй като освен него
нямало никой друг в къщата и влязла в наетата от него стая за да потърси
някакви документи ,от които да установи самоличността му . В стаята на
подсъдимия сред личните му вещи ,свидетелката намерила няколко бележки ,на които било написано името
А.И. . След това свидетелката отишла в РУП Поморие ,където съобщила за
извършената кражба ,като описала характерни черти на подсъдимия . При
проведеното разпознаване на лица по снимки ,за което надлежно бил съставен
протокол от 25.11.2015 г. ,свидетелката разпознала лицето на снимка №3-подс.И. като лицето , което било настанено на
квартира в къщата на свекърва й. При
проведения разпит в качеството на обвиняем, подс.И. признал за извършената
кражба ,като подробно описал механизма на извършеното деяние и предмета на
престъплението ,като заявил ,че е възстановил сумата от 5 лв. ,която предал с
приложения по делото протокол за доброволно предаване от 07.09.205 г. на
служител при РУП Поморие . Видно от
приложената по делото справка за съдимост , със
споразумение №6/23.04.2014 г. по НОХД №31/2014 г. по описа на
РС-Ивайловград на подсъдимия е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца ,изтърпяването на което
на основание чл.66,ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години .Видно
от приложената справка от Затвора гр.Стара Загора ,подсъдимият понастоящем
търпи наказание лишаване от свобода по
НОХД31/2014 г. на РС-Ивайловград ,от което е изтърпял 4м.1 д. и му предстои
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода 8 месеца по НОХД №12/2016 г. на РС-Кърджали .
При така установената
фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
От
обективна страна подс. А.И. на
07.08.2015г., около 17.15 часа, в гр.Поморие, в къща на ул.”..” .., от дамска
чанта , оставена на леглото в стаята, отнел чужди движими вещи – сумата 180
лева, от владението на П.Н.К., без нейно съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои , като кражбата предвид ниската стойност на отнетата сума ,което
сочи на незначителност на вредните последици, представлява маловажен случай на
престъпление по см. на чл.93,т.9 от НК
От
субективна страна подсъдимият действал
при форма на вината пряк умисъл , като съзнавал общественоопасния характер на
деянието , предвиждал общественоопасните му последици и искал тяхното
настъпване . Така подсъдимият осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.194,ал.3,вр. с ал.1 от НК .
Що
се отнася до повдигнатото обвинение по чл.195,ал.1,т.7 от НК ,съдът прие
следното :В случая действително престъплението ,за което е повдигнато обвинение
на подсъдимия в настоящото производство е извършено след като с влязло в сила
споразумение споразумение №6/23.04.2014 г. по НОХД №31/2014 г. по описа на
РС-Ивайловград му е наложено наказание лишаване от свобода за престъпление
срещу собствеността каквото е и престъплението по настоящото обвинение , което
се явява извършено при условията на повторност по смисъла на чл.28 , ал.1 от НК
.За да се реализира обаче наказателната отговорност на подсъдимия за
престъпление извършено при условията на повторност , за което му е повдигнато
обвинение ,следва да е налице освен повторност по смисъла на чл.28,ал.1 от НК и
особената предпоставка предвидена в чл.195,ал.1,т.7 от НК ,а именно
престъплението следва да не е маловажен случай . В случая с оглед ниската
стойност на отнетата сума -180 лв. , която е в размер значително по-нисък от
минималната работна заплата за страната , вредните последици следва да се
окачествят като незначителни ,поради което съдът прие ,че извършеното
представлява маловажен случай на престъпление по смисъла на чл.93,т.9 от НК . Следователно
в случая не е осъществен от обективна страна състава на чл.195,ал.1,т.7 от НК ,
тъй като въпреки ,че кражбата е извършена при условията на повторност ,в случая
тя представлява маловажен случай , поради което и подсъдимият следва да бъде
признат за невиновен и оправдан по обвинението в частта му , относно
квалификацията по чл.195,ал.1,т.7 от НК относно
извършването на кражбата при условията на повторност в немаловажен
случай .
За престъплението
по чл.194,ал.3,вр. с ал.1 от НК ,за което подсъдимият е признат за виновен е
предвидено наказание лишаване от свобода до една година или пробация или глоба
от 100 лв. до 300 лв. . За да определи размера на наказанието ,
съдът взе предвид установените по делото смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства . Като смекчаващо вината обстоятелства следва да се отчете
съдействието на подсъдимия за разкриване
на обективната истина по делото и възстановяването на част , макар и
незначителна от отнетата сума , както и изразеното съжаление за извършеното
. Отегчаващо вината обстоятелство е
обремененото съдебно минало на подсъдимия , както и факта , че деянието е
извършено в изпитателния срок на предходно осъждане ,което сочи на една
по-висока степен на обществена опасност на личността на подсъдимия . При това
положение , съдът намира ,че от алтернативно дадените наказания в
чл.194,ал.1 от НК ,следва да се наложи
наказание лишаване от свобода ,чийто размер съобразно
с правилата
на чл.54 от НК следва да се определи при баланс на смекчаващи вината обстоятелства , а именно шест месеца лишаване от свобода
.Така определеното наказание , на основание чл.58а , ал.1 от НК , съдът намали с една трета
и налага на подсъдимия наказание четири месеца лишаване от свобода . Наказанието , с оглед разпоредбите на чл.57,ал.1 ,чл.60 ,ал.1 , вр. с чл.61 , т.2 ЗИНЗС , следва да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит
тип . Предвид това ,че
престъплението ,за което понастоящем се налага наказание на подсъдимия е
извършено в изпитателния срок на наказанието лишаване от свобода за срок от 7
месеца наложено на подсъдимия със
споразумение №6/23.04.2014 г. по НОХД №31/2014 г. по описа на
РС-Ивайловград ,влязло в сила на 23.04.2014 г. ,на основание чл.68,ал.1 от НК
подсъдимият следва да изтърпи и отложеното наказание от седем месеца лишаване
от свобода ,което с оглед разпоредбите на чл.57,ал.1
,чл.60 ,ал.1 , вр. с чл.61 , т.2 ЗИНЗС ,
да се изтърпи при първоначален строг
режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип .
По гражданския иск приет за съвместно разглеждане в настоящото производство съдът прие следното
:Правното основание на предявеният иск за осъждане на подсъдимия А.И. да
заплати на П.К. сумата 175
лв.представляваща обезщетение за причинените и от престъплението имуществени
вреди е по чл.45 от ЗЗД съгласно която разпоредба ,всеки е длъжен да поправи
вредите ,които виновно е причинил
другиму . В случая предвид признаването на подсъдимия за виновен в
извършването на престъпление по чл.194,ал.3 ,вр. с ал.1 от НК с предмет сумата
180 лв. собственост на гр.ищец ,съдът прие ,че искът е доказан по своето
основание и следва да се уважи в претендирания размер от 175 лв.
Мотивиран
от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: