Определение по дело №25/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 35
Дата: 22 януари 2020 г.
Съдия: Христо Василев Симитчиев
Дело: 20205000500025
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 20 януари 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

  35 / 22.01.2020г., Пловдив

 

 

Апелативен съд - Пловдив                                             ІІI граждански състав,

на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година                                                 

в закрито заседание в следния състав:

                                                

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова

                                                                     ЧЛЕНОВЕ : Величка Белева

                                                                             Христо Симитчиев

 

Като разгледа докладваното от съдия Симитчиев

частно гражданско дело  № 25 по описа за 2020 година

и за да се произнесе взе предвид следното:

           

Производство по реда на чл.274, вр. чл.344, ал.3 от ГПК.

            Образувано е, след като с Определение №6/16.01.2020г. по ч.гр.дело №4290/2019г. на ВКС, I Г.О., производството по делото е прекратено и частна жалба от 26.08.2019г. на Р.А.Х. против Определение №609/19.07.2019г. по възз. гр. дело №79/2019г. по описа на Х.окръжен съд, е изпратена за разглеждане по подсъдност на П. апелативен съд.

С обжалваното определение на Х.окръжен съд е отхвърлена като неоснователна подадената от Р.А.Х. молба с правно основание чл.344, ал.2 ГПК, за определяне на привременни мерки, съобразно които Р.А.Х. и семейството му да продължат да ползват до приключване на делбата ползваните от него, от 2005г. до сега, помещения, а именно: една стая на втория етаж и целият първи етаж от къщата.

            В жалбата се твърди неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания акт. Поддържа се, че единствено с постановяване на съдебен акт за ползването на имота до приключването на делбата, жалбоподателят ще може да инициира възстановяване на електричеството и водоснабдяването в имота, които били спрени по искане на съделителя С.К., като формален собственик на целия имот по силата на нот. акт №********г. Счита се, че независимо от липсата на спор, че Р.А.Х. и семейството му са живели във въпросните помещения от 2005г. насам, безспорно било, че поради липсата на ток и вода, ползването на помещенията е невъзможно, което от своя страна довело до напускането им от страна на жалбоподателя и семейството му.

            В законния срок, от останалите страни не са подадени отговори.

            Съдът намира, че частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок и изхожда от легитимирано лице. По същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

            Обжалваното определение е постановено в производство по чл.344, ал.2 ГПК, по молба на Р.А.Х., след като въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е допуснал делба на УПИ с площ *** кв.м и построената в него жилищна сграда, находящи се в с.К., обл.Х., при квоти: 1/5 идеална част за А.А.А., 1/5 ид. част за Р.А.Х. и 3/5 идеални части в режим на семейна имуществена общност за С.А.К. и Х.С.К..

            В молбата си, Р.А.Х. е поддържал, че няма спор относно това, че той и семейството му са живели в една стая на втория етаж и целият първи етаж от къщата в имота от 2005г. насам, както и че електричеството и водоснабдяването в имота били спрени по искане на съделителя С.К., който прехвърлил партидите на свое име. Посочено е, че липсата на ток и вода в помещенията довело до напускането им от страна на жалбоподателя и семейството му, за които това било единственото жилище и които били принудени да се изнесат на квартира.

            В теорията и съдебната практика се приема, че постановяването на привременни мерки по чл.344, ал.2 ГПК предполага, че участниците в имуществената общност не се ползват от нея съобразно със своите дялове, а общите имоти се държат и ползват от един или няколко от правоимащите. В тези случаи, съдът, разглеждащ иска за делба, по молба на някой от невладеещите, разпределя привременно между съделителите държането и ползването на общите имоти съобразно с признатите с решението за допускане на делбата квоти, а когато това е невъзможно, задължава съделителя, който ползва имоти, надминаващи неговата квота, да плаща на ползващия по-малка част съответен дял от ползването, т.е. наем за ползваните части, надхвърлящи правата му.

            В настоящия случай, няма спор, а и се установява от събраните доказателства, че жалбоподателят не е лишен от държането и ползването на първия етаж от процесната жилищна сграда, както и на една стая от втория етаж, доколкото достъпът до тях е предоставен на вещото лице именно от дъщеря му. Нещо повече, според заключението на приетата от първоинстанционния съд експертиза, при обща полезна площ на жилищната сграда от *** кв.м,  Р.А.Х. ползва общо **** кв.м (целият първи приземен етаж и една стая от втория етаж), т.е. с *** кв.м полезна площ повече, отколкото се припадат на притежаваните от него вещни права, съответстващи на *** кв.м.

Тоест, в случая не е осъществена основната предпоставка по чл.344, ал.2 ГПК съсобственикът, който е инициирал производството по определяне на привременни мерки относно ползването на делбените имоти, да ползва по-малко, отколкото съответства на правата му. Освен това, другите страни не са поискали да им се предоставят за ползване част от помещенията, съответни на притежаваните права, вкл. и тези, ползвани от молителя, т.е липсва спор относно фактически осъществяваното ползване на имота и начинът, по който то да се осъществява до приключване на делбеното производство. Ето защо, не следва и да се постановяват привременни мерки по реда на чл.344, ал.2 ГПК, а молбата за това се явява неоснователна.

Няма спор, че електричеството и водоснабдяването в имота са прекъснати по инициатива на съделителя С.К., който прехвърлил партидите на свое име, като без съмнение, при това положение, въпросните помещения не биха могли да се ползват нормално съобразно предназначението им. Този спор между съделителите обаче не може да бъде разрешен в рамките на производството по чл.344, ал.2 ГПК, каквато очевидно е целта на жалбоподателя, която обаче не съответства на целта на закона.

По изложените съображения, частна жалба от 26.08.2019г. на Р.А.Х. против Определение №609/19.07.2019г. по възз. гр. дело №79/2019г. по описа на Х. окръжен съд, ще се остави без уважение.

Доколкото обжалваното определение не е преграждащо по-нататъшното развитие на делото по см. на чл.274, ал.1, т.1, вр. ал.3, т.1 ГПК и тъй като съгласно Тълкувателно решение № 5/2015 от 12 юли 2018 год на ВКС, ОСГТК, определения, с които се дава разрешение по съществото на други производства по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, са тези, с които съдът се произнася по молба за защита и съдействие на лично или имуществено право в самостоятелно производство с обособен предмет, което се развива извън или в рамките на исковия процес и няма привременен характер, настоящото определение, касаещо искането за постановяване на привременни мерки по реда чл.344, ал.2 ГПК, не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното, съдът

 

                                                           ОПРЕДЕЛИ:

 

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от 26.08.2019г. на Р.А.Х. против Определение №609/19.07.2019г. по възз. гр. дело №79/2019г. по описа на Х.окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                      

 

 

ЧЛЕНОВЕ :

 

1.                                

 

 

 

2.