№ 395
гр. Варна , 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на първи
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена О. Д.а
при участието на секретаря А.ка Н. И.ова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20203100501725 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба № 23153/24.03.2020г. на Н. Д. Н. ЕГН **********,
чрез процесуален представител против Решение № 705 от 14.02.2020г., постановено по гр.д.
№ 14339/2018г. по описана ВРС , 8 св., с което съда е УВАЖИЛ предявените от Я. С. Г.,
ЕГН ********** и Н. С. К., ЕГН ********** срещу Н. Д. Н., ЕГН **********,
първоначално кумулативно активно субективно съединени отрицателни установителни
искове, с правно основание чл.124 от ГПК и е приел за установено, че въззивникът не е
собственик на реална част с площ от 776 кв.м. от недвижим имот №100.128 по ПНИ на СО
„Терасите", землище гр. Аксаково, кад. район 100, одобрен със Заповед №РД-13-7706-
376/07.10.2013г., целият имот с площ от 1573 кв.м., находяща се в северната част на имота,
при граници на реалната част: от север: път - №100.521, от юг: останалата част от имот
№100.128, от изток - имот № 100.129 и от запад: земеделски земи, която реална част е
отразена с червен контур, защрихована в зелен цвят и заключена между т. А, Б, В и Г от
комбинирана скица №2 от заключението на вещото лице Ж.Б., находяща се на л.174 от
делото, приподписана от съда и съставляваща неразделна част от настоящото решение, на
основание чл.124, ал.1 ГПК.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, противоречащо на
събраните доказателства,моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска да
бъде отхвърлен. Твърди се, че съда неправилно не е допуснал назначаване на допълнителна
СТхЕ, за установяване идентичността на процесния имот с този по НА 133/1996г. въз
основа на приетите в последното по делото открито съдебно заседание писмени
доказателства, поради което е направено доказателствено искане за назначаване в
настоящото производство на допълнителна СТхЕ.
В съдебно заседание въззивика, чрез процесуалния си представител, поддържа
1
депозираната жалба, моли същата да бъде уважена, претендира присъждане на сторените
поделото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на въззиваемия. Представя писмени бележки.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е депозиран отговор от насрещната по жалбата
страна, в който жалбата се оспорва като неоснователна.Отправено е искане
първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като правилно и обосновано.
Противопоставя се на назначаването на допълнителна СТхЕ, с аргументи, че от една страна
такава не е била категорично поискана от ответника в първоинстанционното производство,
от друга съда е приел представените от него в последното по делото заседание писмени
доказателства въпреки настъпила преклузия по отношение на тях, доколкото още с исковата
си молба ищеца е оспорил идентичността на процесния имот с този по НА № 133/1996г.
Излагат се аргументи, че по делото са събрани достатъчно доказателства, от които да се
обоснове категоричен извод за основателността на предявения от ищеца иск. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание по същество, редовно призовани въззиваемите не се явяват
лично, чрез процесуалния си представител поддържат депозирания отговор. Претендират
разноски. Представят подробни писмени бележки
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от Я. С. Г., ЕГН
********** и Н. С. К., ЕГН ********** срещу Н. Д. Н., ЕГН **********, отрицателни
установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът не е собственик на реална част с площ от 776
кв.м. от недвижим имот №100.128 по ПНИ на СО „Терасите", землище гр. Аксаково, кад.
район 100, одобрен със Заповед №РД-13-7706-376/07.10.2013г., целият имот с площ от 1573
кв.м., находяща се в северната част на имота, при граници на реалната част: от север: път -
№100.521, от юг: останалата част от имот №100.128, от изток - имот № 100.129 и от запад:
земеделски земи.
В исковата молба ищците твърдят, че като наследници на С. А. К. с Решение
№8121/26.06.1996г. на ПК - Аксаково, им е възстановено правото на собственост по т.5 от
решението върху лозе в землището на гр. Аксаково с площ от 2.500 дка, м. „М." /сега СО
„Терасите"/, попадащо в терен по пар.4 ЗСПЗЗ, като всеки от ищците притежава 1/2 ид.ч. от
имота. По помощния кадастрален план към ПНИ, на наследниците на С. К., е отреден и
записан стар имот 34. Твърди се, че този имот попада с площта на реалната част от 776 кв.м.
в процесния имот. Излагат, че към настоящия момент процесният имот е записан на
ответника,като последният го е придобил чрез покупко-продажба от К. Н. Ж. през 1969г. с
НА 71а, дело 5663/1969г. Продавачът се е легитимирал като собственик с НА 133, дело 326
от 1966г. по замяна с ТПС, като по силата на нотариалния акт е придобил четири имота.
Ищците оспорват нотариалния акт на ответника 71а/1969г., твърдейки , че описаният в него
имот -лозе - овощна градина с площ от 1000 кв.м. в м. М. не е идентичен с нито един от
имотите, които праводателят му К. Ж., е получил по замяна с ТПС комисия през 1966г.
Поддържат, че ответникът се е самонастанил в процесния имот без правно основание.
Твърдят, че с НА 19, дело 6090 от 1966г. К. Ж. е дарил на съпругата си С. Ж.а единия от
заменените имоти - лозе от 1.000 дка в м. М. при граници: П. Я., В. С. и гора, описан в т.2 от
НА 133/1966г. Съпругата му С. Ж.а също е дарила на съпруга си К. Ж. този имот с НА
53/1969г. Твърдят, че в един и същи ден -26.12.1969г. К. Ж. се е разпоредил два пъти с един
и същи имот - лозе - овощна градина с площ от 1.000 дка в м. М. в полза на други купувачи -
З. Б. и С. Б. с НА 70, дело 5663/1969г., поради което не е можел втори път да продаде същия
имот на Н.Н.. Ищците оспорват КНА на праводателя на ответника 133, дело 326 от 1966г. по
2
отношение на констатациите на нотариуса, както и че е бил представен Протокол на ТПС -
комисия Аксаково от 1958г. Твърдят, че замяната не е била извършена, а ако е извършена,
то не е по надлежния ред и не е влязла в сила. Твърди се, че нито един от дадените в замяна
имоти, не е идентичен на процесния имот, описан в НА на ответника. Твърди се и, че
праводателят на ответника, респ. неговите наследници, са подали заявление в сроковете по
ЗСПЗЗ за възстановяване на имота, който е бил включен в ТКЗС и е бил заменен: лозе с
площ от 5.500 дка в м. Кун тепе. К. Ж. не е бил член на ТКЗС, ДЗС, или друга подобна
организация, не е внасял в такива организации свои земеделски земи, нито е имал на това
основание право да получи в замяна други земеделски земи.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника Н.Н., в
който се оспорват предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорва се
твърдението, че стар имот 34 може да бъде възстановен на наследниците на С. К., поради
причина че процесният имот е записан на ответника. В тази връзка се излага, че по жалба на
ищците против Заповед РД 13-7706-376/07.10.2013г. на Областния управител за одобряване
на ПНИ, било образувано гр.д. 16602/2013г. по описа на ВРС, по което било прието от съда,
че процесиите имоти попадат и в друг стар имот, а в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ не е предвидена
възможност разликата над 1000 кв.м. да се дели на части за присъединяване към различни
имоти на различни възстановени собственици, нито да се отделят за образуване в
самостоятелен имот, или да се присъединяват към такъв на бившите собственици, при
условие че новообразуваните имоти попадат частично в него. Поради това, се оспорва
твърдението, че целият имот е записан на ответника въз основа на НА 71а/1969г. и че това е
пречка за възстановяване на имота. Счита се, че дори да бъде уважен искът, то с оглед
мотивите на съда, няма да е налице законова възможност за възстановяване на имот,
удовлетворяващ правата на възстановените собственици. Отделно от това, се възразява че
възстановеният на ищците имот не е идентичен със стар имот 34, тъй като няма
съответствие на границите. Прави възражение за нищожност и материална
незаконосъобразност на решение №8121/26.06.1996г. на ПК - Аксаково. Оспорва се
наследодателят на ищците да е притежавал собствеността върху възстановения му имот.
Излага се, че ответникът е придобил имота на осн. договор за продажба, обективиран в НА
71а/1969г., като е осъществявал фактическа власт с намерение за своене върху имота в
границите му, така както са отразени в ПНИ. С оглед на това, се заявява че ответникът е
придобил 1000 кв.м. от имота на основание покупко-продажба и 573 кв.м. въз основа на
десетгодишна придобивна давност чрез владение, започнало от 1969г. и продължаващо до
настоящия момент. В евентуалност, дори да се приеме, че ответникът не е придобил чрез
давност придадените с ПНИ кв.м., то същите подлежат на заплащане от него съобразно
ЗСПЗЗ, предвид наличието на влязъл в сила ПНИ и не могат да бъдат предмет на
собственически права от страна на ищците. В евентуалност, в случай че се установи, че
ответникът не е придобил собствеността чрез покупко-продажба през 1969г., се възразява че
го е придобил на основание добросъвестно владение, започнало 1969г. и продължило до
настоящия момент. Счита, че съобразно законовите разпоредби и съдебната практика,
давност върху процесния имот тече от момента на влизане в сила на решението на ПК -
Аксаково от 05.02.1993г.
В съдебно заседание страните поддържат тезите си.
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
3
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и настоящата
инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна
до следните фактически и правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост, който е допустим
доколкото между страните е налице спор относно принадлежността на правото на
собственост върху имота, т.е. налице е конкуренция на твърдени от двете страни вещни
права върху един и същ обект- процесния представляващ реална част с площ от 776 кв.м. от
недвижим имот №100.128 по ПНИ на СО „Терасите", землище гр. Аксаково, кад. район 100,
одобрен със Заповед №РД-13-7706-376/07.10.2013г., целият имот с площ от 1573 кв.мПИ с
идентификатор №10135.3511.318 по КККР на гр.Варна, находящ се ***.
Спецификата на предявения установителен иск в качеството му на отрицателен
такъв, обуславя разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса
досежно установяване на елементите от фактическия състав на спорното право. В
качеството му на страна, заявяваща право на собственост върху имота, единствено
ответникът следва да установи по пътя на главното и пълно доказване съществуването на
отричаното от ищеца право на собственост, т.е. наличието на предпоставките за възникване
на въведеното от него придобивно основание- покупко продажба за 1000 кв.м. и
десетгодишна придобивна давност чрез владение, започнало от 1969г. и продължаващо до
настоящия момент за 573 кв.м., в евентуалност за целия имот на основание добросъвестно
владение, започнало 1969г. и продължило до настоящия момент, като обори възраженията
на ищеца,че такова право не е възниквало/не би могло да възникне, както е в настоящия
случай. Именно установеността на правото на собственост на ответника към момента на
приключване на устните състезания по делото определя изхода от спорното
правоотношение, респективно – преодоляването на евентуалната колизия на права между
страните.
Безспорно между страните в настоящото производство е, че ищците са наследници по
закон на С. А. К., починал през 1977г./ съпругата му Т. Н.а К.а е починала през 1982г./
Всяка от страните е представила и са приети в първоинстанционното производство
писмени доказателства, въз основа на които твърдят собственически права върху процесния
имот, а именно:
За ищците:Решение №8121/05.02.1993г. на ПК, с. Аксаково, по т.З от решението, с
4
което е възстановено правото на собственост на наследниците на С. А. К., върху лозе от 2.5
дка, 4 категория, находящ се в терен по пар.4 на с. Аксаково в м. М., при граници: Ив. К., Д.
П., Ив. К. /л.87/.;Решение №8121/26.06.1996г. на ПК, с. Аксаково , с което е възстановено
правото на собственост по т.5 от решението, на наследниците на С. А. К., върху лозе от
2.500 дка, 4 категория, находящ се в терен по пар.4 на с. Аксаково в м. М., при граници: Ив.
К., Д. П., Ив. К..
За ответника:Нотариален акт №133, том I, дело №326/05.02.1966г., с който е
признато правото на собственост на К. Н. Ж., като придобито по замяна, върху следните
недвижими имоти: лозе от два дка, находящо се в землището на с. Аксаково, м. „М.", при
граници: И. Л., К. Я. и гора; лозе от един дка, находящо се в същото землище в м. „М.", при
граници: П. Я., В. С. и гора; лозе от 1 дка, находящо се в землището на същото село в м.
Калето, при граници: И. Л., дере и празно място. Описано е, че имотите са му дадени в
замяна от ТПС комисия срещу включеното му в блока на ТКЗС с. Аксаково лозе в м. Кун
тепе от 5.5. дка, като за съставяне на нотариалния акт е представен препис от протокола на
ТПС комисия с. Аксаково от 28.03.1958г. /л.11/.; Нотариален акт №71а, том XIV, дело
5663/26.12.1969г., с който К. Н. Ж. продава на Н. Д. Н. лозе - овощна градина с пространство
от 1000 кв.м., находящо се в м. М., с. Аксаково, при граници: В. С., сухо дере, З. и С. Б.и /л.9
и 10/.
По направено оспорване от ищците,относно истинността на Нотариален акт №133,
том I, дело №326/05.02.1966г. в частта, в която е отразено, че е представен пред нотариуса
протокол на ТПС комисия пред ВРС е открито производство по реда на чл.193 ГПК. Приети
по делото са писмени доказателства относно процедурата по замяна по ТПС комисия:Писмо
от Община Аксаково/л.124/, от което се установява, че в архива на Община Аксаково не се
съхраняват протоколи на ТПС комисия.Писмо от ДА „Архиви", Регионален държавен архив
– Варна/ л.33/,от който е видно, че не се установяват заявление за членство, опис -
декларация на внесени земи и протоколи на ТПС комисии - Аксаково за заменки на ниви от
лицето К. Н. Ж.. От писмо от ДА „Архиви", Регионален държавен архив – Варна/ л.126/ се
установява , че в архивите не се установява заявление за членство, или опис - декларация за
влизане в ТКЗС „Георги Петлешев" -Аксаково на лицето К. Н. Ж., както и протокол на ТПС
комисия за извършена замяна с негови имоти.На л.89 от дело е приложено писмо от ДА
„Архиви", Регионален държавен архив – Варна, от което е видно , че в отдел Държавен
архив - Варна не е постъпвал за съхранение протокол на ТПС комисия - с. Аксаково от
28.02.1958г.
От писмо на ОД „Земеделие" Варна/ л.114/ се установява , че К. Н. Ж., респективно
неговите наследници, не са заявили за възстановяване в сроковете по ЗСПЗЗ лозе от 5.5 дка
в м. Кун тепе, с. Аксаково, за което не е налице постановено решение.
Видно от нотариален акт №18, том XVIII, дело №6090/ 27.12.1966г., К. Н. Ж. дарява
на сина си Я. К.ов Н. лозе от 1 дка в м. Калето, с. Аксаково /л.109/. За този имот е
представено заявление за възстановяване на л.107, както и решение №1940/19.01.1993г., с
което за този имот е възстановена собствеността на наследниците на К. Н. Ж. /л. 110/, като
върху решението е вписана резолюция от 27.04.1994г. да се анулира, тъй като за имота е
налице описаният нотариален акт №18, том XVIII, дело №6090/ 27.12.1966г. на друг
собственик - сина на К. Н..
Видно от нотариален акт №19, том XVIII, дело №6090/ 27.12.1966г., К. Н. Ж. дарява
на съпругата си С. Д. С. лозе от 1 дка, находящо се в землището на с. Аксаково, м. М., при
граници: П. Я., В. С. и гора /л. 12/.
5
С нотариален акт №53, том XIII, дело №5276/ 13.12.1969г., С. Д. Ж.а дарява на
съпруга си К. Н. Ж. лозе -праскова градина с пространство от 1000 кв.м., находящо се в
землището на с. Аксаково, м. М., при граници: П. Я., В. С., К. Н. и гора /л. 13/.
С нотариален акт №70, том XIV, дело 5663/ 26.12.1969г., К. Н. Ж. продава на З. Н. Б.
и С. З.в Б. лозе - овощна градина с пространство от 1000 кв.м., находящо се в м. М.,
землището на с. Аксаково, при граници: В. С., Н. Д. Н., сухо дере и И. и Д. С..
От приобщеното адм. дело 16602/2013г. по описа на ВРС, е видно, че жалбата на Я.
С. Г. и Н. С. К. срещу заповедта от 2013г. на Областния управител за одобряване ПНИ на м-
ст Терасите в частта относно ПИ 128,129 и 130 е отхвърлена. Същото обаче,противно на
твърденията на ответника не преклудира възможността на ищците да търсят правата си по
съдебен ред, доколкото е налице спор за материално право.
Спорно по делото е предвид твърденията на страните, налице ли е идентичност
между имота описан в НА - 71А,том IV,д. №5663/1969г. за покупко - продажба на
ответника с някой от имотите описани в НА -133,том.I,д.№ 326/1966г. за собственост на
недвижим имот даден в замяна срещу имот включен в блока на ТКЗС на К. Н. Ж. , както и
с процесния имот ПИ №100.128 по ПНК на част от с.о. Терасите, кад.район № 100,землище
Аксаково“.
По дело са приети две заключения на вещото лице инж.Ж.Б. по СТхЕ и допълнителна
такава, които съда изцяло кредитира, от които безспорно се установява, че между имота по
т.З от решение №8121/05.02.1993г. на ПК Аксаково и имота по т.5 от решение
№8121/26.06.1996г. на ПК Аксаково, е налице пълна идентичност поради съвпадение на
местонахождение /землище, местност/, площ, три граници и пореден номер от заявлението.
Реституираният имот е идентичен на стар имот 34 и попада в процесния имот по ПНИ
100.128 с площ от 776 кв.м.
Имотите, описани в НА 133/1966г. не се идентифицират в обследваната зона по КП
1990г., като между имотите, предмет на НА 133/1966г. и НА 71А/26.12.1969г. не се
установява идентичност поради липса на три съвпадащи граници.
Такава идентичност вещото лице не е установило и в допълнителното си заключение,
дадено след обследване на представените от ответника писмени доказателства находящи се
на л.151-157 и л.160–162 от първоинстанционното дело.Изложените във въззивното
производство в хода на съдебното заседание и в писмената защита на ответника твърдения ,
че при анализа на придобитите имоти те са били разположени не вертикално, а
хоризонтално, при граници на по-големия имот/2 дка/ -гора, В. С. и К. Я., а на юг под този
имот е бил разположен другия имот /1 дка/, който също граничи с гора, не могат да
дискредитират заключението на вещото лице, доколкото не са подкрепени с никакви
доказателства. От друга страна във въззивното производство – л.49 е прието писмо изх.№
312/25.01.2021г. от Североизточно държавно предприятие ДП гр.Шумен, ТП “ДГС“-Варна и
характеристика от 2017г., от което е видно, че гората / в процесния район/ е на възраст 50
години т.е. към момента на замяната -1958г. на това място не е имало гора.
С оглед изложеното, настоящия съдебен състав приема, че ответникът чиято е
доказателствената тежест не е установил пълно и главно, че притежаваният от праводателя
му К. Н. Ж. имот, описан в нотариален акт 133/1966г., е идентичен на прехвърления в
полза на ответника с нотариален акт 71А/26.12.1969г., респективно сделката от 1969г. в
негова полза да е породила вещно-прехвърлителния си ефект.
Недоказани по делото са и възраженията на ответника /неподдържани във въззивната
6
жалба/ относно придобИ.ето на част от имота по давност , респективно за изтекла в негова
полза придобивна давност считано от 1969г. до настоящия момент.
От събраните по делото гласни доказателства в полза на ищеца , чрез разпит на
свидетелите А. А. А. и А. Т. А., които съда кредитира като непосредствени се установява,
че и двамата не познават К. Ж. /праводател на ответника/. Първият свидетел сочи, че
родителите на Я. - С. и Т. са имали имоти в землището на Аксаково, два имота в м. М., един
над друг, които били подарък от майката на Т. през 1934г., когато са се женили. Имотите
били лозя, съседите им били И. Д., Л. Т., И. К. и Д. П.. Л. граничи от източната страна, К. е
на южната, а И. и Д. П. са от западната. На Я. баща й внесъл земите в ТКЗС. Св. А. А.
излага, че чичо С. и леля Т. имали имоти в м. М., две лозя, сега новото име е Терасите, над
Аксаково, посока Добрич. Чувал е, че са от баба Н., майка на Т., подарък за сватбата. Съседи
били чичо Л. Т., И. Т., долу били И. К. и Д. П.. Внесли лозята в ТКЗС, едни от последните
били, които внесли. К. Н. Ж. свидетелят не познава.
По искане на ответника са разпитани свидетелите К. Т. Г. и Н. К. Н.. Първият
свидетел твърди, че Н. го познава от 1954г., има място в м. Терасите, придобил го през
м.12.1969г. Мястото не било оградено като го закупил, след това го оградил. Редовно си
гледа мястото. От южната страна има ограда с един съсед, от западната страна има дере, от
северната страна има борова гора. Има постройка, която той построил.Свидетелят Н. К. Н.
сочи, че познава Н. от дете. Има място от 1969г. в м. Терасите. Продавачът бил възрастен,
имал три места, продавал ги и трите, единият бил свидетелят, другият Н., а другият чичо му.
Взели местата общо и се разбрали да ги разделят като теглят чоп. Това място се паднало на
Н. и той построил там виличка след три-четири години. Ползва си имота поС.но. Тогава не
им дали скици, пазарлъкът бил на място. Н. граничи нагоре с гората, наляво с дерето, вдясно
с път, отдолу е на чичо му синът -С..
Преди да бъдат обсъдени събраните по делото гласни доказателства , следва да бъде
изяснен въпроса, от кога с оглед конкретната хипотеза започва/би могла да тече придобивна
давност в полза на ответника.
Настоящия съдебен състав изцяло споделя мотивите на ВРС, че момента, от който
може да се приеме, че започва да тече придобивна давност, е заповедта за одобряване на
ПНИ в частта за процесния имот от 07.10.2013г., от който момент до датата на предявяване
на исковата молба - 25.09.2018г. не е изтекъл петгодишен период, доколкото процесният
имот се намира в терен по пар.4 ПЗР ЗСПЗЗ. Процедурата по реституция е завършена със
Заповедта на кмета по пар.4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Правилно съда е приел , че едва от
момента на издаване на окончателния административен акт, с който приключва
производството по ЗСПЗЗ на заявилите право на възстановяване на собствеността, може
трето лице, осъществяващо фактическа власт върху имота, да противопостави възражение за
придобивна давност. И това е така, т.к. в в производството е безспорно е установено от
заключението на вещото лице, както и от издадената и описана по-горе документация от
Община Аксаково и ОСЗ - Аксаково, че липсват стари планове, по които да се установи
точната индивидуализация на имотите, предмет на реституционните решения, при което не
може да се приеме, че давност е започнала да тече от момента на издаване на решенията на
ПК - Аксаково /в този смисъл са указанията по приложение на закона в Решение
№30/27.06.2017г. по гр.д. №3352/2016г. на ВКС, II г.о., в което е разгледано именно
процесното Решение №8121/26.06.1996г. на ПК - Аксаково, издадено в полза на настоящите
ищци по въпроса от кой момент може да тече придобивна давност/.
Предвид изложеното с оглед събраните по делото гласни и писмени доказателства
преценени в тяхната съвкупност, не може да се обоснове положителен извод, че в полза на
7
ответника е възникнало правото на собственост върху процесния имот на въведените от
него придобивни основания.
Достигайки до същите правни изводи първоинстационният съд е постановил
правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78 от ГПК, въззивника следва да заплати
на въззиваемите сторените съдебно-деловодни разноски, които за настоящото производство
възлизат на сумата от 800.00 лв. представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат.
Възражението на въззивника по чл.78 ал.5 от ГПК съда счита за неоснователно с оглед
цената на иска , фактическата и правна сложност на делото и проявената от процесуалния
представител на въззиваемите процесуална активност и обема на осъществената защита.
По изложените съображения, Окръжен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 705 от 14.02.2020г., постановено по гр.д. №
14339/2018г. по описана ВРС , 8 св.
ОСЪЖДА Н. Д. Н., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Я. С. Г., ЕГН
********** и Н. С. К., ЕГН ********** сумата от 800.00/осемстотин/лева , представляваща
сторени разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8