№ 292
гр. Перник, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20211720103604 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на АН. ИВ. СТ., с ЕГН: **********,
подадена чрез процесуалния й представител – адв. К. П., срещу
„Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, с която се иска да бъде
признато за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника сумата от общо
11 051.62 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но
незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент **, находящ се в ****, с
абонатен № ****, от които главница в размер на 7781.18 лева за периода от
01.10.2003 г. до 30.04.2009 г. вкл. и 3270.44 лева – главница за периода от
01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., поради погасяването на вземанията по давност.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищцата била титуляр на партида за
процесния имот и имала качеството потребител на топлинна енергия през
процесните периоди т.е. между страните е била налице облигационна връзка.
По тези съображения ответникът начислил следните суми: главница в размер
на 7781.18 лева за периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2009 г. вкл, и 3270.44 лева
– главница за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г.
Посочва се, че макар процесните вземания да са начислени за периоди
много отдалечени във времето спрямо настоящия, ответното дружество
продължава да претендира същите от ищеца, доколкото те фигурират по
партидата му като дължими и незаплатени. В тази връзка се твърди, че
ищецът има интерес от настоящия иск.
На следващо място се излагат подробни доводи, че процесните
вземания са погасени по давност, доколкото ответникът не е предприел
1
действия по принудителното им събиране – не е образувал граждански или
изпълнителни дела в продължение на повече от три години. С тези аргументи
се иска предявеният иск да бъде уважен. С исковата молба е представено
писмо от ответното дружество.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото не е постъпил писмен отговор.
В съдебно заседание, проведено на 11.10.2021 г., процесуалният
представител на ищеца изразява становище за уважаване на исковете.
Процесуалният представител на ответника изразява становище за
постановяване на решение съобразно доказателствения материал. Посочва, че
не оспорва, че дружеството продължава да води процесните суми в
счетоводството си като незаплатени, но твърди, че за същите не са
предприети действия по принудително изпълнение срещу ищцата.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят относно обстоятелството, че процесните вземания
представляват стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за имот – апартамент **, находящ се в ****, спрямо който имот е
налице партида на името на ищеца – т.е. не е спорно, че между страните е
налице облигационно отношение в процесните периоди от 01.10.2003 г. до
30.04.2009 г. вкл. и 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г. вкл. Страните не спорят и
относно размера на сумите и процесните периоди, за които са начислени.
Липсва спор и относно обстоятелството, че срещу ищеца не са предприемани
действия по принудително събиране на вземанията и в частност срещу нея не
е издаван изпълнителен лист, нито е образувано изпълнително производство
за тези суми. Независимо от това по делото липсва спор, а и процесуалният
представител на ответника изрично посочва в съдебно заседание, че
процесните суми продължават да съществуват в счетоводството на
дружеството като неплатени и дължими от ищцата.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявените искове са отрицателни установителни искове и са с правно
основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на
вземания за доставена и потребена, но незаплатена топлинна енергия. Съдът
възприема посочената правна квалификация, доколкото от твърденията в
исковата молба /а и от представените по делото доказателства/ не се
установява към момента на предявяване на исковата претенция да е налице
висящо изпълнително дело относно процесните вземания.
По допустимостта:
Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да
установи несъществуването на едно правно отношение или на едно право,
когато има интерес от това. Настоящият съдебен състав намира исковите
претенции за допустими. Посоченият извод се обосновава с обстоятелството,
2
че длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не
е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална),
тъй като може да поиска решение при признание на иска. При действието на
новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика
прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй
като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска.
Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като
направи признанието /в този смисъл Определение № 549 от 29.11.2018 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 513/ 24.11.2016 г.
по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о., Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по
в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на Пернишкия ОС и др./.
Без правно значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал
едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по
избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно
доброволно плащане (доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след
позоваването на давността, както и след влизането в сила на решение, с което
искът за недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност,
респ. след влизането в сила на решение, с което искът за вземането е
отхвърлен като погасен по давност).
По основателността:
Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в” от ЗЗД с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други
периодични плащания. Освен това според задължителната съдебна практика,
обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС понятието „периодични плащания” се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Съгласно
разясненията, дадени в цитираното ТР вземанията за топлинна енергия
представляват именно периодични плащания.
В настоящия случай по делото липсват данни, а и твърдения от страна
на ответното дружество да са предприемани каквито и да било действия по
принудително събиране на процесните вземания. В тази връзка липсват данни
срещу ищеца да са образувани граждански или изпълнителни дела. По тези
съображения съдът счита, че към момента на образуване на исковото
производство – 08.07.2021 г. давността за процесните вземания за главница е
изтекла, доколкото между м. 04.2009 г. съотв. м.04.2011 г. и м. 07.2021 г. при
всички случаи е изминал период много над законоустановените три години.
По тези съображения процесните вземания, следва да се приемат за
изцяло погасени по давност.
Относно изложените от ответното дружество доводи, че дори
вземанията да продължават да съществуват в счетоводството му, срещу
3
ищцата не са предприети изпълнителни действия следва да се отбележи, че
съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК, за да се възложат разноските по производството
върху ищеца ответникът трябва да признае иска и с поведението си да не е
дал повод за завеждане на делото. Липсата на която и да е от тези две
предпоставки е пречка ответникът да бъде освободен от отговорността за
съдебни разноски. При така заявеното от ответника становище обаче не може
да се приеме, че същият е признал иска, тъй като признанието на иска следва
да е конкретно и изрично. Признанието на иска означава, че ответникът
отказва да се брани срещу него поради основателността му, като признанието
на иска е несъвместимо с неговото оспорване /така Решение № 121 от
22.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3450/2017 г., както и определение № 727 от
31.08.2021 г. по в.ч.гр.д. № 487/2021 г. по описа на Пернишкия ОС/. Предвид
горното, съдът намира, че в случая не би могло да се приеме, че ответникът е
признал иска, което е достатъчно, за да не се приложи разпоредбата на чл. 78,
ал.2 от ГПК.
Независимо от това обаче съдът отбелязва, че уважаването на
настоящия иск не съставлява пречка за длъжника доброволно да плати
съответната сума при воля и желание за това, доколкото с настоящото
решение се признава за установено единствено, че процесното вземане не се
дължи, а не че същото не съществува.
С оглед гореизложеното исковите претенции са основателни и следва да
бъдат уважени.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски в производството са направили и двете страни.
Предвид изхода на делото такива се дължат само на ищеца.
Ищцата претендира разноски за държавна такса 442.06 лева и 1100 лева
– адвокатско възнаграждение. Видно от приложения договор за правна
защита и съдействие от 06.07.2021 г. и платежно нареждане разноските за
държавна такса са действително извършени, но за адвокат са заплатени 1000
лева, а не 1100 лева, както е посочено в списъка по чл. 80 от ГПК. В
проведеното по делото съдебно заседание обаче от ответното дружество е
направено възражение за прекомерност на претендирания адвокатски
хонорар. Последното е основателно, предвид цената на иска – общо 11 051.62
лева. В тази връзка и съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният
адвокатски хонорар възлиза на 861.55 лева. В тази връзка и предвид
фактическата и правна сложност на делото /едно заседание и малък обем
доказателства без подаден отговор по чл. 131 от ГПК/ адвокатският хонорар
следва да бъде намален на 865 лева. В тази връзка и на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер от 1307.06 лева изцяло.
Искането за разноски на ответника е неоснователно.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че АН. ИВ. СТ., с ЕГН: **********
и с адрес: ****, ап. 18, НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино,
ТЕЦ „Република“: сумата от общо 11 051.62 лева, представляваща
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за
имот – апартамент **, находящ се в ****, с абонатен № ****, от които
главница в размер на 7781.18 лева за периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2009 г.
вкл. и 3270.44 лева – главница за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г.,
поради погасяването на сумите по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на АН. ИВ. СТ., с ЕГН:
********** сумата от 1307.06 лева – разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5