РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 147723
гр. София, 23.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Н. Н. Ч.
като разгледа докладваното от Н. Н. Ч. Частно гражданско дело №
20231110161538 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „С. К." ООД за издаване на заповед за изпълнение
срещу К. Л. А. за вземане в размер на 801,32 лв. главница по договор за кредит, 182,92 лв.
възнаградителна лихва, 55,27 лв. мораторна лихва и 446,73 лв. неустойка за неизпълнение на
задължение.
Заповед за изпълнение е издадена за вземанията за главница, възнаградителна и
мораторна лихва, както и за разноските съобразно уважената част от вземанията.
По отношение на претендираната неустойка за неизпълнение на задължение.
Същата предвижда задължение за длъжника за заплащане на обезщетение за
непредставяне в срок на обезпечение /поръчители или банкова гаранция/ на задълженията
му по чл. 6.1 от договора и чл. 33 от ОУ към договора за кредит. Такава уговорка се явява
нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън допустимите
законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага
от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от негова страна,
респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно
обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля
риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. На длъжника се вменява задължение да осигури
обезпечение след като кредита вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства.
Така се увеличава опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника. Несъмнено целта на
регламентираната неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за
дължимостта й нищожна. В този смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения на
1
Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. За
съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността й се
преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно
неизпълнение.
Отделно по този начин се заобикаля закона, тъй като императивната разпоредба на
чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната
лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно
акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди.
Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са, че вземането няма да
бъде събрано. Така се стига до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и
иск за реално изпълнение, което е недопустимо.
Ето защо заявлението в посочените части следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението от 08.11.2023 г. на „С. К.“ ООД срещу К. Л. А. в частта, с
която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
вземане за неустойка в размер на 446,73 лв. за неизпълнение на договорно задължение по
договор за кредит № ... от 22.12.2021 г.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2