Р Е Ш Е Н И Е
№ 141/ 27.04.2018 г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Осми
наказателен състав,
на двадесет и осми март две хиляди и
осемнадесета година,
в
публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Гроздан Грозев
Секретар:
Веселина Красева
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Гроздан Грозев
АНД №
258 по описа на Районен съд - Хасково за 2018 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от „Мис Итали“ ЕООД, подадена от управителя на дружеството Ф.Х.Ф., срещу Наказателно постановление №304986– F358437
от 07.12.2017г. издадено от заместник директора
на ТД на НАП, гр. Пловдив, с което на жалбоподателя е наложена на основание чл.74, ал.1 от ЗСч. Административна санкция – имуществена санкция
в размер на 200 лева за нарушение на състава на чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч. В
подадената жалба се релевират оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно
постановление. Твърди се че жалбоподателят не знаел,че следва да се
публикува ГФО, а сега вече след НП била публикувала ГФО за 2016 и 2017г. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени изцяло, като незаконосъобразно и
неправилно, атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят редовно призовано, се явява и взема становище по жалбата, и не ангажира нови доказателства.
Административнонаказващият орган, редовно призован, чрез упълномощения по делото представител – юрисконсулт Хаджииванова, оспорва жалба и в хода по същество моли същата да бъде оставена без уважение а атакуваното с нея наказателно постановление – потвърдено, по съображения, подробно изложени и аргументирани в съдебно заседание.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и
прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното
наказателно постановление, намира за установено следното: С писмо вх. №12-00-307/19.07.2017г. на НАП последната
агенция е уведомена за търговци, които не са публикували в срок ГФО за 2016г. При
извършената служебна проверка на 19.07.2017г. от св.Д.Б. се констатира, че от
страна на търговското дружество не е подадена годишна данъчна декларация по чл.
92 от ЗКПО за 2016 г. в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково. МИС ИТАЛИ ЕООД с
ЕИК/Булстат ********* - предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и
търговец по смисъла на Търговския закон, като е било длъжно не било публикувало
годишния си финансов отчет /ГФО/ за 2016 г,, като не го е заявило за вписване и
представило за обявяване в Търговския регистър при Агенцията по вписванията в законоустановения срок до 30 юни на следващата година, т.
е. до 30.06.2017 г. Към датата на съставяне на АУАН ГФО на дружеството за 2016
г. все още не бил заявен за вписване и не е представен за обявяване в
Търговския регистър към Агенцията по вписванията. Нарушението е извършено на
01.07.2017 г. в гр. Хасково. за горното нарушение е съставен АУАН с № F358437
от 19.10.2017г. Същият е съставен по реда на чл.40 ал.2 от ЗАНН в отсъствие на
нарушителя,тъй като след изпратена покана, която е връчена на жалбоподателя
,същият не се е явил за съставянето на АУАН. Към датата на съставяне на АУАН
ГФО на дружеството за 2016 г. не е заявен за вписване и не е представен за
обявяване в Търговския регистър към Агенцията по вписванията. В АУАН нарушението
е квалифицирано като такова по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. Акта е връчен на
жалбоподателя лично на 29.11.2017г. по констатациите в акта е подадено и
възражение от жалбоподателя.
Въз основа на съставения АУАН е
издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият
орган изцяло е възприел описаната в процесния АУАН
фактическа обстановка и правна квалификация на нарушението. НП е връчено на 21.02.2018г.
на жалбоподателя.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Д.Б., Г.Т. и К.К. относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на проверката и с констатациите, до които св. Д.Б. е достигнала в хода на административнонаказателното производство, както и за обстоятелствата, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Показанията на посочения свидетели се основават на техни преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
При така установените факти съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 и ал.9
от ЗСч. - Чл. 38, ал. (1)
Предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет
и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, както
следва: т. 1. всички
търговци по смисъла на Търговския закон – чрез заявяване за вписване и
представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата
година;
По силата на чл.74, ал.1 от ЗСч.– Чл. 74. (1) (Доп. – ДВ,
бр. 95 от 2016 г.) Който е задължен и не публикува финансов отчет в сроковете
по чл. 38, се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието
се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи
от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов
отчет, но не по-малко от 200 лв. Следователно, деянието, за които е наложено на
жалбоподателя административно наказание глоба
е обявено от закона за наказуемо.
При
съставяне на АУАН съдът намира, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН,
във връзка със съставянето му в отсъствие на представител на дружеството –
жалбоподател, които съобразно актуалното виждане в съдебната практика да се
квалифицират като съществени. В случая са
нарушени условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, като жалбоподателят на практика
не е бил поканен за съставяне на АУАН, тъй като поканата се е върнала
невръчена, но съставянето на АУАН в негово отсъствие на практика не е
съществено процесуално нарушение. Последствие правото на защита на
жалбоподателя в аспекта на осигуряване
възможност да се запознае с неговото съдържание, да изложи обяснения или
възражения по акта, е обезпечено с предявяването на съставения АУАН на по –
късна дата, на която е било изпълнено и следващото действие със самостоятелно
правно значение – връчване на екземпляр от него. Освен това по констатациите от
акта е подадено и възражение, което е осъществяване на правото на защита от
страна на жалбоподателя по съставеният АУАН. На следващо място, следва да се
отбележи, че в случая процесният акт за установяване
на административно нарушение е съставен в сроковете по ЗАНН, визирани в чл. 34
от ЗАНН. Затова и съдът намира, че това не е съществено процесуално нарушение,
а и такава е константната практика на ХАС.
В процесуалните срокове е съставено и атакуваното НП. В АУАН и НП
подробно е описано нарушението и обстоятелствата при които е било извършено,
както и датата и мястото на извършването му.
Според
настоящият състав на съда НП е издаден от компетентен орган видно от приетата
по делото Заповед ЗМФ -755/14.08.2017г., където заместник директорите на
териториалните поделения на НАП, са упълномощени да издават НП по чл.74 от ЗСч. От материалноправна
страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление,
проверени от съда с допустими по закон доказателствени
средства по обвинението, повдигнато с АУАН, по което с наказателното
постановление е ангажирана отговорността на жалбоподателя, действително, се
установяват. Безспорно е, че жалбоподателят като е било длъжен не е публикувал
годишния си финансов отчет /ГФО/ за 2016г., като
не го е заявило
за вписване и представило за обявяване в Търговския регистър при Агенцията
по вписванията в законоустановения срок до 30 юни на
следващата година, т. е. до 30.06.2017 г. По делото не се доказа че „Мис Итали“
ЕООД е извършвало или не дейност през отчетния
период 2016 г., тай като дружеството не е подало и годишна данъчна декларация по чл.
92 от ЗКПО. Всичко това не се и отрича от жалбоподателя. В случая
управителя на дружеството жалбоподател изтъква, че той не е знаел, че следва да
се представи за обявяване в Агенцията по вписвания ГФО на дружеството. Последното
обаче не води на извода, че дружеството жалбоподател не е осъществило вмененото
му нарушение. След като това не е сторено съвсем правилно е била ангажирана
отговорността на дружеството жалбоподател на осн.чл.74,
ал.1 от ЗСч. Ирелевантно в случая е, дали след тава ГФО
е бил публикуван в Търговския регистър.
Правилно
е определен и размера на административната санкция, а именно в минималният
размер от 200 лева. Това е така защото в случая АНО не е имал данни за нетните приходи
от продажби за отчетния период, поради което и имуществена санкция е определена в минимален размер от 200 лева.
В случая не са на лице предпоставките
на чл.28 от ЗАН. В чл.93, т.9 от НК,
приложим по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, е дадено
определение на понятието "маловажен случай". Такъв е налице, когато,
с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Предвид
характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, както и
липсата на такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи от съответния вид, настоящата инстанция счита, че не се касае за
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В настоящият случай имуществената
санкция е наложена в минимално предвиденият в закона размер, поради което съдът
счита, че са отчетени всички смекчаващи вината обстоятелства и нарушението е
определено като такова с ниска степен на обществена опасност съобразно
нарушенията от този вид, но по никакъв начин не са налице такива смекчаващи
вината обстоятелства, които да сочат, че степента на обществената опасност на
деянието е с по-ниска в сравнение с обичайните нарушения от този вид. В горният
смисъл е и константната практика на ХАС /решение №87/06.04.2010г. по КАНД №71/2010г. по описа на ХАС и решение
№ 18/24.01.2011г. по КАНД №340/2010г по описа на ХАС/.
Мотивиран така, Хасковския
районен съд
Р Е Ш И:
Потвърждава Наказателното постановление №304986– F358437 от 07.12.2017г. издадено от заместник директора на ТД на НАП, гр. Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: //п/ не се чете
Вярно с оригинала!!!
Секретар: В.К.