№ 414
гр. * , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, 32 СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и първи
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Албена Славова
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20213110201146 по описа за 2021 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано по жалба от *“ ЕООД, представлявано от
управителя *, против НП № 03-013148/16.12.2020 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” - *, с което на основание чл. 414 ал.1 от КТ на юридическото
лице е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в
размер на 3000 /три хиляди/лева, за нарушение на чл. 128 т. 2 , във вр. с чл. 270 ал.2 и
ал.3 от КТ
В подадената до съда жалба се твърди, че НП е издадено при пълна липса на
доказателства, потвърждаващи изложената в него фактическа обстановка. Твърди се,
че процесното трудово възнаграждение е изплатено своевременно на конкретния
работник срещу разписка. Сочи се, че представляващо дружеството лице е уведомило
ДИТ-* в хода на проверката, че трудовите възнаграждения по отношение на Св. В.
Янч. са надлежно изплатени, но документите, доказващи този факт се съхраняват в
място, достъп до което има единствено служител, който към посочения момент е със
заболяване от COVID, като е представен на контролните органи болничен лист на този
служител. Сочи се, че РКО за изплатеното трудово възнаграждение е представен
надлежно пред проверяващите с писмо с изх.№ 22/18.01.2021 г. Твърди се, че във
ведомостта за мес.07.2021 г. работникът има начислена сума за трудово
възнаграждение в размер на 641,28 лева , като същата сума е начислена и като трудово
възнаграждение на лицето за мес.08.2021 г., съотв. за общата сума има разписани РКО
, а именно РКО с дата 30.07.2020 г. за сумата от 412 лева, РКО с дата 15.08.2020 г. за
1
сумата от 15.08.2020 г. и РКО с дата 31.08.2020 г. за сумата от 498 лева. Предвид
представените доказателства, се сочи, че трудовото възнаграждение на С.Я. е
изплатено в цялост на 15.08.2020 г. , т..е. преди датата на извършване на нарушението,
посочена в обжалваното НП, а именно – 01.09.2021 г. Излагат се доводи и за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административно-
наказателното производство, доколкото от съдържанието на НП не може да се направи
извод какво нарушение е извършил въззивника, относно релевантните за спора факти ,
размера на дължимото трудово възнаграждение, последен срок за плащане и др.
Доколкото с протокола за извършената проверка е дадено задължително предписание
за отстраняване на процесното нарушение, се твърди, че не е ясно дали волята на АНО
е да даде предписание за отстраняване на нарушението или за санкциониране на
дружеството-жалбоподател за същото. Сочи се, че доколкото не е посочено какво е
било дължимото трудово възнаграждение е ограничена възможността на въззивника да
претендира прилагане на привилегирования състав на нормата на чл. 415в от КТ.
Излага се становище, че необосновано е наложена административна санкция над
минималния размер. Иска се съдът да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно
и необосновано като се претендира присъждане в полза на въззивника на сторените от
същия разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява
се от адв. С., който поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по
същество пледира НП да бъде отменено. Излага становище , че от разпита на св. Я.
безспорно се установява, че трудовото му възнаграждение за мес.юли 2020 г. е
изплатено в уговорения срок. Сочи се, че от събрания доказателствен материал е
видно, че дружеството е имало желание да представи документите, изискани в хода на
проверката, извършена от контролните органи, но е било възпрепятствано да стори
това поради извънредната обстановка в страната, свързана с обявената пандемия. Иска
се присъждане на сторените по делото разноски от въззивника за заплащане на
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от юк Ошавкова,
която в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП да
бъде потвърдено. Сочи, че проверката е започнала по подаден сигнал от лицето С.Я.,
като приключването на същата е отлагано многократно и до 07.12.2020 г. не са
представени документи, удостоверяващи заплащането на трудовото възнаграждение за
мес.юли 2020 г. на посочения служител. Твърди се, че в представената платежна
ведомост е липсвал положен подпис на Я., удостоверяващ получено трудово
възнаграждение за посочения период. Сочи се, че разходните касови ордери, които са
представени в хода на съдебното производство не са депозирани пред проверяващите
до приключване на проверката, като не е твърдяно и тяхното съществуване. Излага
2
становище, че дори да се кредитират представените и приобщени по делото разходни
касови ордери, същите не установяват заплащане на цялото дължимо на Я. трудово
възнаграждение за мес.юли 2020 г. Излага доводи, че от събрания доказателствен
материал се установява извършеното нарушение. Иска се НП да бъде потвърдено и да
се присъди в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителят – св. М.Д. и свидетелят по акта – св. Н.З.. По искане на процесуалния
представител на въззивника в качеството на свидетел е разпитана *, осъществяваща
трудовите функции на длъжност „отчетник-счетоводител“ в дружеството в процесния
период. Приобщени са като писмени доказателства по делото материалите по АНП,
както и заверени копия на: болничен лист на *, , писмо с изх.№ 22/18.01.2021 г. , 3
броя РКО, заверени копия на протоколи от 15.08.2020 г. и 30.07.2020 г. , извлечение от
ел.поща на „Стела турс“ЕООД на писмо от 04.12.2020 г.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следната фактическа обстановка:
Във връзка с постъпил сигнал от св. С.Я. за неизплатено дължимо трудово
възнаграждение на същия, на 21.10.2020 г. служители при ДИТ – * - св. М.Д. и св. Н.З.
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на *“ЕООД в обект,
стопанисван от дружеството, а именно – хотел „* , находящ се в кк*“. При извършване
на проверката била представена платежна ведомост за мес.юли 2020 г., видно от която
на св. * Я., на длъжност „рецепционист“, било начислено трудово възнаграждение за
посочения месец в размер на 641,28 лева , в която обаче липсвал подпис на лицето,
удостоверяващ получаването на сумата от същия. . Съставен бил протокол за
извършена проверка № 2029270/10.12.2020 г. в който била вписана констатация за
извършено нарушение на чл. 128 т.2 от КТ по отношение на Я. , като в пункт 4 от
протокола е обективирано задължително указание със срок за изпълнение до
04.01.2021 г. да се изплати договореното трудово възнаграждение за извършената
работа от служителя за мес.юли 2020 г. На надлежно упълномощено лице – св. * е
връчена призовка, в която е посочено в срок до 30.10.2020 г. да се представят
обективирани в същата документи, в т.ч. трудовото досие на лицето Св. В. Янч.. На
30.10.2020 г в ДИТ-* е постъпило писмо от *“ЕООД с вх.№ 20093840 , с което се
уведомяват контролните органи, че лицето, което обработва и съхранява изисканите с
призовката документи е с положителен тест за COVID-19 и се лекува в домашни
условия, поради което същите не могат да се представят в указания срок и се иска
удължаването му. С писмо с изх. № 20075487/02.11.2020 г. св. Д. е уведомила
дружеството, че се удължава срока за депозиране на изисканите документи до
17.11.2020 г., като същото е връчено на * в качеството на упълномощено лице.
Впоследствие, на 02.11.2020 г. на електронната поща на ДИТ-* е постъпило писмо от
3
дружеството, в което е посочено, че документацията, която е изискана с призовка от
21.10.2020 г. не може да бъде предоставена до края на мес.ноември, тъй като лицето,
което я съхранява продължава лечението си от тежко протичане на Ковид-19, като за
всички контактни с него лица тече карантинен срок или част от тях са болни. С
писмото се иска ново удължаване на срока за представяне на изисканите документи. С
писмо с изх.№ 20077715/17.11.2020 г., св. Д. е уведомила управителя на дружеството-
жалбоподател, че следва да посочи индивидуализиращите данни за лицето, което
съхранява изисканата документация, с оглед извършване на проверка на твърдяните
данни за регистрирането му като диагностицирано с COVID – 19. На 19.11.2020 г. е
постъпило копие на писмо на електронната поща на ДИТ-*, изходящо от *“ЕООД, в
което е посочено, че лицето, което обработва документите на дружеството е * с ЕГН:
*, която е с положителен тест за Ковид-19 и придружаващо онкологично заболяване.
На 24.11.2020 г. св. Д. в присъствието на свидетел * – инспектор при ДИТ-* е провела
телефонен разговор с упълномощеното лице * , в който е уведомила същата, че срокът
за представяне на изисканите документи се удължава до 25.11.2020 г., съотв. ако до
посочената дата документите не бъдат представени на дружеството-жалбоподател ще
бъде потърсена отговорност за неоказване на съдействие на контролния орган.
След като до 25.11.2020 г. в ДИТ-* по отношение на св. С.Я. било представен
единствено копие на трудовия му договор, не е и документи, удостоверяващи
заплащането на дължимото му трудовото възнаграждение за мес. юли 2020 г., на
10.12.2021 г. св. Д. съставила на дружеството АУАН за нарушение на чл. 128 т.2 във
вр. с чл. 270 ал.2 и ал.3 от КТ, във връзка с така констатираните обстоятелства. Въз
основа на акта е издадено обжалваното НП, с което е ангажирана административно-
наказателната отговорност на дружеството, като на същото е наложено на основание
чл. 414 ал.1 от КТ административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на
3 000 /три хиляди/ лева.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Наказателното постановление № 03-013148/16.12.2020 г. е издадено от
компетентен орган – Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – *, , видно от
заверено копие на заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
4
„Главна инспекция по труда“ № 0280/03.08.2010 г.
В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава.Посочени са нарушените материално-правни норми, като
наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Съдът оцени като неоснователни доводите на въззивника, че АУАН и НП не
съдържат описание на релевантните по делото факти. Размерът на конкретното
трудово възнаграждение не влияе върху съставомерността на деянието, поради което
не посочването му не ограничава правото на защита на наказаното лице.
Същевременно отговорността за описаното в НП нарушение е предвидена на
самостоятелно основание, наред с възможността да се реализира такава за
неизпълнение на задължителното предписание за отстраняването му в посочения в
протокола за проверка срок, поради което даването на предписание в този смисъл не
създава неяснота относно констатациите на актосъставителя и волята на
административно-наказващия орган във връзка с конкретното нарушение.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна
следното:
Съгласно чл. 128 т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да
плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Според
разпоредбата на чл. 270 ал.2 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща авансово
или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго, а нормата
на чл. 270 ал.3 изр.1 от КТ предписва, че трудовото възнаграждение се изплаща лично
на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане
на работника или служителя - на негови близки.
Видно от приобщеното чрез АНП копие на Вътрешни правила за организация на
работната заплата, регулиращи трудовите отношения в *“ЕООД, в чл. 7 ал.1 от същите
е предвидено, че работната заплата се изплаща не по-късно от 30 число на месеца,
следващ месеца за който се начислява работната заплата или през който е положен
трудът.
В хода на съдебното производство са представени документи, удостоверяващи
извършено плащане на трудовото възнаграждение на св. С.Я. за мес.юли 2020 г., а
именно – копие на разходен касов ордер с дата 30.07.2020 г. за сумата от 412 лева, в
5
който е отразено отбелязване за частично плащане на лицето на дължимата му сума за
мес. 07.2020 г., както и копие на разходен касов ордер с дата 15.08.2020 г. за сумата от
428 лева , в който е отразено отбелязване за частично плащане на работника на
дължимата му сума за мес. юли и мес.август 2020 г.
Така представените от въззивника и приобщени по делото РКО представляват
частни удостоверителни документи, отразените в което факти свързани с датата,
размера на извършеното плащане и лицето, по отношение на което последното е
осъществено, не са оборени с други доказателства по делото, а напротив, установените
с тях обстоятелства се потвърждават от показанията на св. Я.. В тази връзка в разпита
си пред съда същият заявява: „Трудовото възнаграждение ми се изплащаше като
получавахме касови ордери, на които пишеше сумата, която ни се заплаща ... За месец
юли ни беше платено всичко като за първата половина на месец юли ми беше
изплатено трудово възнаграждение в края на юли месец, а за втората половина на
месец юли – към средата на август. Когато ни се изплащаше възнаграждението,
получавахме касови ордери, на които пишеше сумата и за коя част от месеца са
парите…и ние се разписвахме, че сме получили парите. Подадох сигнал в Инспекцията
по труда за неизплатени заплати за месеците август и септември…Сигурен съм, че
възнаграждението за втората половина на месец юли получих в средата на месец
август“.
Анализът на цитираните писмени и гласни доказателства сочи, че обжалваното
НП се явява необосновано, доколкото от доказателствения материал по делото не се
установява извършване на нарушението към датата, посочена в НП, в т.ч. не се
установява забавяне на плащането на дължимото трудово възнаграждение на св. Я. за
мес. юли 2020 г., предвид общата сума, която му е заплатена с двата разходни касови
ордера и начислената такава във ведомостта за съответния месец.
Друг е въпросът, че в хода на съдебното производство не се установи
основателността на посочените от процесуалния представител на жалбоподателя
причини, да не бъдат представени в хода на проверката документите, установяващи
реализираното в полза на св. Я. плащане . Видно от приложените към АНП писма
между страните, отразяващи кореспонденцията между тях по повод изисканите
документи, срокът за депозирането на последните многократно е удължаван, като е
предоставена обективна възможност на дружеството-жалбоподател да изпълни
задължението си в тази връзка. Твърденията, че документите са съхранявани от лице,
което е било възпрепятствано да ги предостави, поради тежко заболяване съотв.
поставянето му под карантина, останаха недоказани. Това е така, доколкото в хода на
проверката, на отправено от св. Д. запитване, дружеството е посочило пред
контролните органи различно лице, от лицето отразено в представения по делото
6
болничен лист и визирано в показанията на св. Ненова като осъществяващо функции
във връзка със съхранението на процесните документи. Констатираните противоречия
в доказателствения материал по отношение на твърдяната от въззивника непреодолима
пречка да се изпълнят указанията за представяне на посочени в призовката от
21.10.2020 г. документи, дискриминират цитираните доказателства, поради което съдът
не ги кредитира като достоверни.
Неоснователното неизпълнение на задължението за представяне на изисканите
документи в хода на проверката, в т.ч. до образуване на административно-
наказателното производство обаче е ирелевантно за разглежданото производство,
предвид установените факти по отношение на реализираното плащанена
възнаграждението на св. Я. за мес.юли 2020 г. , като това неизпълнение може да се
разглежда единствено в контекста на възможността за реализиране на отговорност за
неоказано съдействие на контролните органи, какъвто обаче не е предметът на
настоящото дело.
С оглед на изложените съображения, съдът намира, че НП следва да бъде
отменено като незаконосъобразно и необосновано.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивника
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и искането на
въззивника за присъждане на адвокатско възнаграждение, съдът установи от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
Видно от приложения по делото договор за правна помощ, въззивникът е
направил разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 440
/четиристотин и четиридесет/ лева. В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3, вр. с
7
ал.1 от ГПК и като взе предвид приобщеното по делото заверено копие на договора за
правна помощ, представен от процесуалния представител на въззивника, съдът намери,
че следва да присъди заплащане на разноските за адвокатско възнаграждение, сторени
от жалбоподателя в хода на производството по делото, в посочения в същото размер, а
именно от 440 /четиристотин и четиридесет/ лева.
С оглед изхода на делото, съдът констатира, че следва да остави без уважение
искането на процесуалния представител на въззивника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 03-013148/16.12.2020 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” - *, с което на основание чл. 414 ал.1 от КТ на *“ ЕООД е
наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на
3000 /три хиляди/лева, за нарушение на чл. 128 т. 2 , във вр. с чл. 270 ал.2 и ал.3 от
КТ
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда“ да заплати на
жалбоподателя *“ ЕООД сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 440 /четиристотин и четиридесет/ лева..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд - *.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне
на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
8