О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№………./04.06.2020
г., гр.Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IIІ състав, в
закрито заседание, проведено на четвърти
юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от съдията г. д. № 1592/2019 г. по описа
на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по делото е прекратено с влязло в сила на 03.06.2020 г.
определение № 407/12.05.2020 г.,
поради недопустимост на предявените установителни
искове. Прието е, че заповедта за изпълнение, издадена в полза на ищеца, не е
връчена редовно и същият няма интерес да установява вземанията си по реда на
чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила
е молба от ищеца „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, за връщане на държавната
такса в размер на 75 лв., внесената по сметка на съда при образуване на делото.
Съдът
намира молбата за неоснователна по следните съображения:
Разпоредбите
на чл. 3, ал. 1 и чл. 4, буква ”а” от Закона за държавните такси изрично
предвиждат, че държавната такса, която се събира от органите на съдебната
власт, се заплаща при предявяване на
искането за извършване на съответното действие, респ. държавната такса се
заплаща за искови молби. От така цитираните разпоредби се налага извод, че
предявяването на иск, чрез подаване на искова молба до съда, а не извършването
на определено съдопроизводствено действие от страна
на съда, е основание за заплащането ѝ. Законът не свързва основанието за
внасяне на държавна такса със задължението на съда да постанови определен съдебен
акт, т. е. основанието за внасяне на таксата не е обвързано с очакван от
вносителя правен резултат. Понятието “услуга” по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗДТ
следва да се разбира като изпълнение на задължението на съда по чл. 2 от ГПК по
предвидения в този процесуален закон ред за образуване на исково производство,
в което да бъде извършена преценка за допустимостта и основателността на
заявеното от страна на ищеца искане за защита и съдействие на лични и
имуществени права. Държавните такси не представляват цена, която гражданинът
заплаща, само ако получи услугата, която желае, т. е. съдебен акт, уважаващ
заявената претенция, респ. извършването на определен брой съдопроизводствени
действия.
В
конкретния случай следва да се заключи, че внесената от ищеца държавна такса е
дължимо платена, защото е образувано дело и тъй като съдът е изпълнил
задължението си по чл. 2 от ГПК, тази такса не подлежи на връщане.
Обстоятелството, че производството е счетено за недопустимо и е прекратено, не
обосновава възстановяване на внесената такса (в този смисъл определение №
126/15.03.2013г. по гр.д.№ 1193/2013 г. на ВКС, ІІ г.о.). Освен изложеното,
следва да се допълни, че ищецът е страна по заповедното производство, която има
достъп до образуваното частно гражданско дело и може да извършва справки по
делото, включително и относно това връчена ли е заповедта за изпълнение на
длъжника, кога е връчена, подадено ли е възражение против същата, кога и дали с
него се оспорва дължимостта на търсените суми или не.
Обстоятелството, че на заявителя е указано да предяви установителен
иск от заповедния съд, не означава, че същият трябва да предяви такъв
задължително, само поради това, че е получил указанията, при положение, че
последният сам може да провери как е протекло производството и да направи
самостоятелна преценка дали има интерес от установяване на вземанията по реда
на чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК. Ето защо,
молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран
от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 2266/27.05.2020
г. от ищеца „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********* за възстановяване на внесената за
образуване на производството по г. д. № 1592/2019 г. по описа на РС - Провадия,
държавна такса в размер 75 лева.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца пред ОС - Варна.
Препис
от определението да се връчи само на ищеца на адреса, посочен в исковата молба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: