№ 1040
гр. Пловдив, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20215330207379 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 594617-F606892/19.08.2021г.
издадено от Заместник директор на ТД на НАП Пловдив, с което за
нарушения по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС и на осн. чл. 182, ал. 2 вр. чл. 182, ал. 1
от ЗДДС на " РАЙ ТРАНС 11“ ЕООД с ЕИК: ********* гр. Пловдив,
представлявано от ХР. Д. С., ЕГН ********** са били наложени две
имуществени санкции в размер на по 250 /двеста и петдесет/ лева всяка от
тях, относими за кредитно известие № ********** от 23.06.2020 г. издадено
от ,,Преса 2012‘‘ ЕООД и за кредитно известие № ********** от 26.06.2020 г.
издадено от ,,Преса 2012‘‘ ЕООД.
Дружеството жалбоподател обжалва процесното наказателно
постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Счита, че не е
изследван въпросът за това дали случая е маловажен, поради което иска съда
да го приложи. Редовно призован в съдебно заседание не се явява
представител на дружеството. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си
представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.
1
Претендира разноски.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано,
поради което се явява допустима. Разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
Жалбоподателят „РАЙ ТРАНС 11“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС лице.
Между жалбоподателя в качеството му на купувач и „Преса 2012“ ЕООД в
качеството му на продавач бил сключен на 02.03.2020 г. договор за покупко-
продажба и разпространение на периодични издания. Съгласно договора
продавачът продава периодични издания, а купувачът купува същите с цел
тяхната последваща препродажба. Продавачът следвало да издава фактура за
всички доставени количества всекидневници и периодични издания в 5-
дневен срок след изтичане на седмицата. Страните се споразумели
непродадените броеве да се връщат на продавача. За върнатите непродадени
печатни издания продавачът следвало да издава кредитни известия в срок от 3
дни след връщането.
От „Преса 2012“ ЕООД били издадени кредитно известие №
**********/23.06.2020 г. с предмет периодични печатни издания с данъчна
обща основа в размер на „минус“ 4437,63лв. и ДДС „минус“ 887,53 лв. по
фактура № **********/23.06.2020 г. с данъчна основа 9234,87 лв. и ДДС
1846,97 лв., както и кредитно известие № **********/26.06.2020 г. с предмет
периодични издания с данъчна основа общо в размер на „минус“ 2819,52 лв. и
ДДС „минус“ 563,90 лв. по фактура № **********/26.06.2020 г. с данъчна
основа 8907,42 лв. и ДДС 1781,48 лв.
Тези кредитни известия били отразени за данъчен период месец август 2020
г. в дневника за покупките и справка декларация, подадени в ТД на НАП –
Пловдив, с вх. № 16004396400/13.08.2020 г., за данъчен период м. 07.2020г.
Тези обстоятелства били установени от актосъставителя Ц.Х.-К. - с. и. по
приходите в ТД на НАП-Пловдив при извършена проверка, обективирана в
Протокол № П-16001621017127-ОРП-001/25.01.2021г.
Въз основа на констатациите на проверката е бил издаден АУАН №
F606892/25.03.2021г. за две нарушения на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС. Същият е
съставен в присъствие на свидетеля Р. И. и на пълномощник на дружеството,
2
М. Г., на която е бил връчен лично. В същия не са вписани възражения.
Допълнително, пълномощникът на жалбоподателя е депозирал такива пред
АНО.
За извършените две нарушения, за всяко от кредитните известия било
издадено обжалваното НП, с което на дружеството били наложени две
имуществени санкции в размер на по 250 лв. за всяко нарушение на основание
чл. 182, ал. 2, вр. с чл. 182, ал.1 от ЗДДС.
Установява се още по делото, че на 09.07.2020 г. Р. Т. Д. е починала, а
управителят на дружеството жалбоподател, Х.С. страда от екстремно
затлъстяване, дължащо се на излишък от калории, неспособен да се
придвижва и обслужва сам.
Описаната по - горе фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства -
показанията на свид. Х.-К., актосъставител и от приложените по делото
писмени доказателства. Свидетелят потвърждава в показанията си
авторството на АУАН и направените в него констатации. В хода на
извършената от нея проверка се установило, че между „РАЙ ТРАНС 11“
ЕООД в качеството на купувач и „Преса 2012“ - ЕООД в качеството на
продавач има сключен договор по силата на който, продавача следвало да
издава фактура за всички доставени количества всекидневници и периодични
издания в 5-дневен срок, след изтичане на седмицата. Съгласно договорът,
продавача издавал на купувача кредитно известие за върнатите непродадени
издания не по-късно от 3 дни след връщането им. От показанията й се
установява, че при извършената проверка на факти и обстоятелства
констатирала, че има издадени кредитни известия, които не били отразени в
съответните периоди. Дружеството не било отразило в дневника за покупки
две кредитни известия за месец юни 2020г., а същите отразило за следващия
данъчен период – за м. юли 2020г.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, видно от приложената по
административната преписка оправомощителна заповед № ЗЦУ-
1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП. Същите са в
съответствие със сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Въпреки това, съдът намира, че процесното наказателно постановление
3
следва да бъде отменено, поради недоказване на всички съставомерни факти
от състава на административното нарушение по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС. Също
така, при издаване на процесното НП е допуснато нарушение на процесуалния
закон, предвид което е незаконосъобразно и същото представлява
самостоятелно основание за отмяна.
Съдът изцяло споделя възраженията в жалбата, че фактическият състав на
нарушението по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС включва в себе си не само издаването
на кредитното известие, но и негово реално получаване от адресата и данъчно
задълженото лице. Този извод следва от изричния текст на горепосочената
разпоредба „регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него
кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са
издадени“. При тълкуване на разпоредбата, с оглед цялостното й съдържание,
се формира извод, че това изискване се отнася единствено до кредитните
известия, които са получени от данъчно задълженото лице в месеца на
издаването им, в противен случай би се стигнало до обективно невъзможно за
изпълнение задължение. Следва да се има предвид, отговорността на
юридическото лице е обективна и безвиновна и за нейното ангажиране не е
необходимо да се установява умисъл или непредпазливост на негов служител.
Посоченото, обаче не отменя правилото, че за да бъде неизпълнението на
дадено задължение противоправно и наказуемо, изпълнението му следва да е
обективно възможно към момента, който се сочи като дата на осъществяване
на административния състав.
В смисъла, че реалното получаване на кредитното известие е елемент от
фактическия състав на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС е и трайно установената
практика на ВАС и на контролиращата съдебна инстанция –
Административен съд Пловдив.
С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция приема, че за да
бъде съставомерно деянието на посочената в акта и постановлението дата –
15.07.2020г., следва да е несъмнено установено по делото, че процесните две
кредитни известия са получени в същия месец, за който са издадени, а
именно юни 2020г. Това обстоятелство не само не беше доказано от страна на
наказващия орган, но и не се описва/твърди за конкретния момент в
обстоятелствената част на АУАН и НП. Предвиденото в приложения по
делото договор, че за върнатите непродадени печатни издания, продавачът
издава кредитно известие в срок от 3 дни след връщането, не удостоверява
4
факта на получаване на кредитното известие в срок. Дори е да е издадено
реално в този срок едно кредитно известие, това не означава, че е получено от
жалбоподателя в същия месец, за който се отнася.
Неизследването от наказващия орган в хода на административната фаза на
процеса на обстоятелството кога точно са получени процесните кредитни
известия не само е довело до фактическа необоснованост на изводите за
съставомерност на деянията но и е довело до съществено нарушение на
процесуалните правила и накърняване правото на защита на наказания
субект. Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН
и НП са описание на фактическите признаци на нарушението. АУАН
очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от
обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и
лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу
тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в
максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с
тях още от началото на административно-наказателен процес, т.е. от момента
на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН,
вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1). Пороците при словесната или
юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на
фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги
съществени и непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице.
В случая констатираните пороци при описания на нарушението в АУАН и НП
няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не
само за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено административно
обвинение, което накърнява правото на защита на наказания субект, като този
порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни
доказателства.
В тази връзка основателно е възражението на представителя на
жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения при издаване на АУАН
и НП. Защото посоченото по-горе съществено е засегнало правото му на
защита, да разбере за какво точно негово поведение е наказан, като не са били
съобразени реквизитите по чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, касаещи описание на нарушението и обстоятелствата, на които се
основава. В процесния случай, както съдът, така и нарушителят са поставени
в положение да гадаят и да предполагат какви са фактическите параметри на
5
вмененото нарушение още в хода на административнонаказателното
производство. Административнонаказателната отговорност не може да
почива на предположения, доколкото съществено би се засегнало правото на
защита на наказаното лице, както в настоящия казус е станало. Наказващият
орган е този, който носи доказателствената тежест и който трябва да докаже,
че е извършено административно нарушение. Това не се е случило, поради
което изводите му за един от съставомерните елементи на твърдените
нарушения остават недоказани по надлежния ред и със съответните безспорни
доказателства.
От друга страна съдът намира, че е нарушена и разпоредбата на чл. 18 от
ЗАНН. Съгласно същата когато с едно деяние са извършени няколко
административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко
отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко
едно от тях. По аргумент за противното, когато с няколко деяния се извършва
едно нарушение, следва да се наложи едно наказание. Такъв е и настоящият
случай. Нарушената разпоредба на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС третира като едно
нарушение неотразяването на получените кредитните известия, доколкото те
се отнасят до един и същ данъчен период. Както вече се разясни,
задължението за дружеството е за определено поведение, а нарушението му
се изразява в бездействие в определен срок след този период. Същевременно
бездействието обхваща включването на всички данъчни документи, отнасящи
се за конкретния период, и нарушението му ще бъде извършено без значение
дали не е вписало само един документ, два или всички възможни. Това
произтича и от самото езиково тълкуване на вменената за нарушена
разпоредба, където законодателят изрично е употребил множествено число за
отразяване на всички получени кредитни известия. Следователно в настоящия
случай е извършено едно нарушение, което се проявява два пъти, като две
кредитни известия не са били отразени за един и същ данъчен период.
Възприемайки противното, възбуждайки административнонаказателно
производство за две нарушения и налагайки две самостоятелни санкции, е
допуснато процесуално нарушение. Същото обаче не е съществено и
доколкото касае правилното приложение на закона може да бъде отстранено
от въззивната инстанция. Затова и следва да се приеме, че е извършено едно
нарушение на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, което се изразява в неотразяването на
процесните два броя кредитни известия и евентуално, при установяването на
6
нарушението от обективна страна, да се наложи една санкция. Доколкото
обаче се прие, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, което обуславя отмяната на акта, то и дейността по правилното
приложение на материалния закон е неприложима за съда.
Ето защо, предвид горното и основателността на направените от страна
жалбоподателя възражения, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
По силата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН в съдебното производство страните
имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Предвид изхода на спора разноски в
полза на въззиваемата страна не следва да бъдат присъждани, а такива не са
претендирани от дружеството жалбоподател.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 594617-F606892/19.08.2021г.
издадено от Заместник директор на ТД на НАП Пловдив, съгласно заповед на
изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-1149 от
25.08.2020г., с което на "РАЙ ТРАНС 11“ ЕООД с ЕИК: ********* гр.
Пловдив, представлявано от ХР. Д. С., ЕГН **********, на основание чл. 182,
ал. 2 вр. с чл. 182, ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/,
са наложени две имуществени санкции всяка в размер от по 250 /двеста и
петдесет/ лв. за две нарушения на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по
реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7