Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 31.01.2019
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на четвърти
декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
Мл. съдия АНДРЕЙ
ГЕОРГИЕВ
при секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното
от съдия Орешарова гражданско дело № 10195 по описа за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С
решение № 294830 от 15.12.2017 г., постановено по гр. д. № 68876/2016 г.,
Софийският районен съд, 35-ти състав, е осъдил ответника „Ф.Х.З.“ АД да заплати
на ищеца Ю.Л.Н. на основание чл. 74, ал. 1 вр. с чл. 14 ЗЗДискр. вр с чл. 49 ЗЗД сумата от 7 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в разликата между получаваната от ищеца
работна заплата и заплатата, получавана от други служители на ответника, назначени
на същата длъжност, за периода от м. 11.2011 г. до м. 05.2012 г., като е
отхвърлил иска за разликата над уважената част от 7 000 лв. до пълния
предявен размер от 16 000 лв. Със същото решение е изцяло отхвърлена
претенцията по чл. 74, ал. 1 вр. с чл. 14 ЗЗДискр. вр с чл. 49 ЗЗД на ищеца Ю.Л.Н.
срещу „Ф.Х.З.“ АД за заплащане на сумата от 16 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в отключване на
онкологично заболяване. Съобразно изхода на спора „Ф.Х.З.“ АД е осъдено да
заплати на Ю.Л.Н. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно на уважената част
от предявените искове разноски по делото в размер на 437,50 лв., а Ю.Л.Н. е
осъден да заплати на „Ф.Х.З.“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
419,06 лв., представляващи разноски по делото, както и „Ф.Х.З.“ АД да заплати в
полза на Софийски районен съд сумата от 280 лв., представляваща държавна такса,
съразмерно на уважената част от предявените исквое.
Срещу
така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца по делото Ю.Л.Н.,
в частта, с която претенцията му за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди, причинени в резултат от дискриминационното поведение на ответника, е
отхвърлена за сумата над 7 000 лв. до пълня предявен размер от 16 000
лв., както и в частта, с която изцяло е отхвърлен предявения от него иск за
заплащане на сумата от 16 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, резултат от дискриминационното поведение на ответника. Намира
за неправилни изводите на първоинстанционния съд за отсъстивето на причинна
връзка между поведението на ответника и претендираните неимуществени вреди, като
счита, че една от причините за отключване на окологичното му заболяване е
именно предизвиканият у него стрес, резултат проявеното по отношение на него
дискриминационно отношение. До този извод според него водят както заключението
по изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза, така и показанията на
разпитаните свидетели. Поддържа се, че при разглеждане на претенцията за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, съдът изцяло е игнорирал
преживените от ищеца душевни страдания, последица от чувството му за
неудовлетвореност и недооцененост, предизвикано от неравностойното
възнаграждение на полагания от него труд. Като неправилни се оспорват и
съображенията на първоинстанционния съд за отхвърляне на претенцията за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди за периода от м. 01.2011 г. до
м. 10.2011 г., като се поддържа, че съдът не е отчел обстоятелството, че за
съответния период друг служител на ответника е изпълнявал сходна длъжност с
ищеца, за което е получавал месечно възнаграждение в размер, значително
надвишаващ този на възнаграждението, получавано от ищеца. Моли обжалваното
решение да бъде отменено в обжалваната част, а предявените искове да бъдат уважени
за пълния предявен размер.
Ответникът
„Ф.Х.З.“ АД е подал отговор на въззивната жалба на ищеца, с който оспорва
същата по подробно изложените в нея съображения, поддържайки, че решението е
правилно в обжалваната от ищеца част.
Срещу
така постановеното решение, в частта, с която предявеният от ищеца Ю.Л.Н. иск е
бил уважен частично за сумата от 7 000 лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващи се в разликата между получаваната от
ищеца работна заплата и заплатата, получавана от други служители на ответника,
назначени на същата длъжност, за периода от м. 11.2011 г. до м. 05.2012 г., е
постъпила въззивна жалба и от „Ф.Х.З.“ АД, с оплаквания за неправилност на
решението в обжалваната част поради допуснати от първоинстанционния съд
нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и
необоснованост. Доколкото искът за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди е предявен във връзка с трудово правоотношение между страните
жалбоподателят счита, че спорът следва да се квалифицира като трудов,
съответно, че по отношение на него приложение следва да намери текста на чл.
358, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 358, ал. 2 от КТ, въвеждащ ограничение по
отношение на страните по трудовото правоотношение да потърсят защита на правата
си по съдебен ред. Счита, че неправилно при определяне на обезщетението за
имуществени вреди съдът е съобразил единствено разликата в трудовото
възнаграждение на ищеца и това на най-високо платения служител на ответника,
заемал същата длъжност, като не е взел предвид обстоятелството, че за
съответния период на същата длъжност при ответника е работил и друг служител,
който е получавал по-ниско трудово възнаграждение. Отбелязва, че при определяне
размера на обезщетението за имуществени вреди не е съобразено, че ищецът заема
длъжността, във връзка с която е установено дискриминационно поведение на
ответника, едва от 21.11.2011 г. Поддържа, че първоинстанционният съд не е
съобразил наведеното с отговора на исковата молба евентуално възражение на
ответника за погасяване на претендираните вземания по давност. Доколкото
претендираните от ищеца имуществени вреди се съизмеряват с трудовото
възнаграждение, което се твърди, че той е следвало да получава за съответния
период, с оглед периодичния характер на този вид вземания, ответникът счита, че
приложение следва да намери тригодишният давностен срок по чл. 111, б. „а“ ЗЗД.
Ответникът
Ю.Л.Н. е подал отговор на въззивната жалба на ответника, с който оспорва същата
по подробно изложените в нея съображения, поддържайки, че решението е правилно
в обжалваната от ответника част. Оспорват се поддържаните от ответника
съображения, с които се обосновава трудовия характер на спора, като се подчертава,
че предмет на делото са претенциии са присъждане на обезщетение за вреди,
причинени в резултат от проявено по отношение на ищеца дискриминационно
поведение, а не от нарушаване на правата му, произтичащи от трудовото
правоотношение с ответната страна. Оспорват се възраженията на ответника за
приложимост на кратикия тригодишен давностен период.
Софийски градски съд, след
като съобрази доводите и твърденията на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните основания във въззивната жалба.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
Съгласно
чл. 269, изр. 2 ГПК при преценка на правилността на първоинстанционното решение
в обжалваната му част, съдебният състав намира следното:
Съдът
е сезиран с обективно съединени искове по чл. 74, ал. 1 вр. с чл. 14 ЗЗДискр.,
вр. чл. 49 ЗЗД за присъждане на сумата от 16 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в разликата между
получаваното от ищеца трудово възнаграждение и това, получавано от други
служители на ответника, назначени на същата длъжност, за периода от м. 01.2011
г. до м. 05.2012 г., както и за присъждане на сумата от 16 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпян
стрес, в чувство му за неудовлетвореност и недооцененост от претърпяната
дискриминация, изрично уточнено в съдебното заседание пред въззивния съд, както
и в предизвиканото в резултат на претърпения стрес отключване на онкологично
заболяване.
С
решение № 312 от 10.09.2014 г., постановено по преписка № 141/2013 г. по описа
на Комисията за защита от дискриминация по отношение на Ю.Л.Н. е установено
извършено от „Ф.Х.З.“ АД нарушение на задължението, произтичащо от чл. 14, ал.
1 ЗЗДискр., изразяващо се в неосигуряването на равно възнаграждение за една и
съща длъжност и трудови задължения в сравнение с останалите му колеги, заемащи
същата длъжност – „ръководител направление/мениджър медицински дейности“, в
периода от 21.11.2011 г. до 31.05.2012 г. С решение № 4244 от 12.04.2016 г.,
постановено от ВАС по адм. д. № 1772/2015 г., е оставена без уважение жалба на
„Ф.Х.З.“ АД срещу решението на Комисията за защита от дискриминацията от
10.09.2014 г., постановено по преписка № 141/2013 г., в резултат на което на
основание чл. 69, т. 2 ЗЗДискр. последното е влязло в сила.
В
случаите, когато дискриминационното действие е установено от Комисията за
защита от дискриминация, съдът по иска за обезщетение за вреди по чл. 74
ЗЗДискр. не установява повторно дискриминационния характер на поведението.
Решението на Комисията обвързва настоящия състав по отношение на установените
нарушение на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр., извършени от страна на ответното
дружество по отношение на ищеца, с оглед на което фактът на нарушението не
подлежи на повторно установяване по делото.
С
оглед на изложеното съдът следва да прецени единствено дали в резултат на
установеното по реда на ЗЗДискр. противоправно поведение на ответника за ищеца са настъпили вреди, характерът на
тези вреди, както и да бъде установено дали същите са пряка последица от
проявеното по отношение на ищеца дискриминационно отношение.
Относно иска по чл. 74,
ал. 1 вр. с чл. 14 ЗЗДискр. вр. с чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди:
Между
страните не е спорно, а и се установява от представените по делото писмени
доказателства, че по силата на трудов договор, сключен на 01.01.2011 г. между Ю.Л.Н.,
от една страна, и „Ф.Х.З.“ АД, от друга, ищецът е постъпил на работа при
ответното дружество, където първоначално е изпълнявал длъжността „директор
дирекция“. По силата на допълнително споразумение № 2 от 18.11.2011 г.,
сключено между същите страни, ищецът е бил преназначен на длъжността „ръководител
направление/мениджър медицински дейности“, която е изпълнявал в периода от
21.11.2011 г. до 31.05.2012 г., когато трудовото му правоотношение е било
прекратено със заповед № 25 от 28.05.2012 г., издадена от работодателя на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 326, ал. 2 КТ , връчена на
служителя на 31.05.2012 г. Не се спори, че за периода докато е изпълнявал
длъжността „ръководител направление/мениджър медицински дейности“ ищецът е
получавал месечно трудово възнаграждение, възлизащо в размер на 1 200 лв.,
както и че по-рано същия месец, през който ищецът е бил преназначен, на същата
длъжност е назначен при ответника и В.В., с първоначално трудово възнаграждение
в размер на 2 200 лв. Именно поведението на ответника „Ф.Х.З.“ АД по
отношение на ищеца Ю.Л.Н. през този период – от 21.11.2011 г. до 31.05.2012 г.,
изразяващо се в неосигуряването на равно възнаграждение за една и съща длъжност
и трудови задължения в сравнение с останалите му колеги, заемащи същата
длъжност, е установено за дискриминационно отношение с решение № 312 от
10.09.2014 г., постановено по преписка № 141/2013 г. по описа на Комисията за
защита от дискриминация, обвързващо настоящия състав по въпроса дали е налице
проявено по отношение на претендиращия обезщетение ищец дискриминационно
отношение, съставляващо нарушение по смисъла на чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр.
Предвид
дискриминационния характер на поведението на ответника, настоящият състав
намира, че в случая са налице доказани от ищеца имуществени вреди под формата
на пропуснати ползи, причинени му в резултат от извършеното по отношение на
него дискриминационно поведение, съставляващо нарушение изискването за осигуряване
на равно възнаграждение за еднакъв труд, уредено в чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. Съдът приема, че
ищецът е претърпял вреди от проявеното по отношение на него дискриминационно
поведение в размер на разликата между заплатеното му трудово възнаграждение за
заемана от него в периода от 21.11.2011 г. до 31.05.2012 г.длъжност и трудовото
възнаграждение, което е получавал другият служител, назначен на същата длъжност
при ответника, за същия период.
По
отношение на периода, предхождащ назначаването на ищеца на длъжността
„ръководител направление/мениджър медицински дейности“, а именно – от 01.01.2011
г. до 20.11.2011 г., решение № 312 от 10.09.2014 г., постановено по преписка №
141/2013 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация, не установява
проявено по отношение на Ю.Л.Н. дискриминационно отношение. Такова отношение не
се установява и от настоящия състав. През посочения период ищецът е заемал
длъжността „Директор дирекция, административни дейности“, видно от приложен
трудов договор №8 от 01.01.2011год. и допълнително споразумение
№2/18.11.2011год. и която е различна от тази, във връзка с която е установено
дискриминационното отношение на работодателя, след като не установява по делото
при липса на приложена длъжностна характеристика за същата да съвпада или да е
сходна с длъжността „ръководител
направление/мениджър медицински дейности“, без при това да се установява, също
така и, че за същия период при ответника да е било назначено на работа лице,
изпълняващо същата или равностойна на тази длъжност, което да е получавало
по-високо трудово възнаграждение. От документите, приложени в представената по
делото преписка от Комисията за защита от дискриминация, действително се
установява, че на длъжността „ръководител направление/мениджър медицински
дейности“ при отвеника е било назначено и трето лице – Д. Г.Ч.-К., което е
получавало трудово възнаграждение в размер на 1 782,86 лв., което е
по-високо от това, получавано от ищеца, но по-ниско от възнаграждението на
другото лице на същата длъжност В.В.. С оглед на което за периода преди
21.11.2011 г. ищецът е изпълнявал различна длъжност, за която не се установява
да е равностойна на по-късно заеманата от него, нито се установява, че Д. Г.Ч.-К.
е била служител на ответното дружество именно през този период, съответно
–какъв е периода, през който е получавала посоченото трудово възнаграждение.
При
изложените съображения съдът приема, че ищецът Ю.Л.Н. е претърпял вреди от
проявеното по отношение на него от страна на работодателя „Ф.Х.З.“ АД дискриминационното
отношение, съизмеряващи се с разликата между сумата от 1 200 лв. – размерът
на основното трудово възнаграждение, което той е получавал, и сумата от
2 200 лв. – размерът на основното трудово възнаграждение, получавано от
другия служител на ответника, изпълнявал същата длъжност. Изчислената по
посочения начин разлика възлиза на сумата от 1 000 лв. на месец, като
същата следва да се приеме за имуществена вреда, във формата на пропусната
полза, претърпяна от ищеца в резултат от проявеното спрямо него
дискриминационно отношение. При определянето на размера на вредите, претърпени
от ищеца за м. 11.2011 г., следва да бъде съобразено обстоятелстовто, че същият
е назначен на длъжността във връзка с която е установено дискриминационното
отношение на работодателя едва от 21.11.2011 г., поради което размерът на
пропуснатите ползи за този месец следва да бъдат определен съразмерно на
работните дни, през които ищецът е изпълнявал посочената длъжност. През м. 11.2011
г. е имало 22 работни дни. Предвид обстоятелството, че ищецът е изпълнявал длъжността
„ръководител направление/мениджър медицински дейности“ през осем от тях, то
следващото му се за този месец обезщетение възлиза на сумата от 363,64лв. За
останалите шест месеца от исковия период до прекратяването на трудовото му
правоотношение на 31.05.2012 г. ищецът е претърпял имуществени вреди в размер
на 6 000 лв. Така общият размер на длъжнмото обезщетение за периода от 21.11.2011
г. до 31.05.2012 г. възлиза на сумата от 6 363,64лв. За тази сума исковата
претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди следва да бъде
уважена, като за разликата до пълния предявен размер от 16 000 лв. следва
да бъде отхвърлена.
Неоснователно
е възражението на „Ф.Х.З.“ АД, че претендираното вземане е погасено по давност
поради изтичане на тригодишния срок по чл. 358, т. 3 КТ. Предмет на делото е
претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, претърпени в
резултат на проявено по отношение на ищеца дискриминационно отношние, съответно
спорът във връзка с присъждането му не е разкрива трудовоправен характер.
Неоснователно
е и възражението за погасяване на претендираното вземане поради изтегла кратка
тригодишна погасителна давност, обосновано със съображения за приложимостта на
чл. 111, б. „а“ ЗЗД. Претендираното вземане представлява такова за обезщетение
на имуществени вреди, причинени от трайно нарущение на чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр.
Вземането за обезщетение не разкрива характеристиките на периодично вземане по
смисъла на чл. 111, б. „а“ ЗЗД, доколкото не притежава характерната за този вид
вземания срочност, макар и размерът му да се съизмерява с разликата в трудовото
възнаграждение получавано за съответния период от ищеца и трето лице, служител
на ответното дружество, назначено на същата длъжност през съответния период. В
този смисъл неоснователно е и възражението за погасяване на вземането за
обезщетение за имуществени вреди и с изтичането на общия петгодишен давностен
срок по чл. 110 ЗЗД. Исковата молба е подадена на 12.07.2016 г. Обезщетението
за имуществени вреди е определено за периода от 21.11.2011 г. до 31.05.2012 г.,
като от първия ден на дискриминационното отношение, във връзка с което са
настъпили подлежащите на обезщетяване имуществени вреди, до датата на подаване
на исковата молба е изтекъл период, по-кратък от пет години. Предвид изложените
съображения съдът намира възражението на ответника за изтекла по отношение на
претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди погасителна
давност за неоснователно.
Относно иска по чл. 74,
ал. 1 вр. с чл. 14 ЗЗДискр. вр. с чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди:
Наред
с претърпените имуществени вреди Ю.Л.Н. претендира и присъждане на обезщетение в
размер на 16 000 лв. за претърпени в резултат на проявеното по отношение на
него дискриминационно отношение неимуществени вреди, изразяващи се в претърпян
стрес, в чувство му за неудовлетвореност и недооцененст от претърпяната
дискриминация, изрично уточнено пред въззивния съд, както и в предизвиканото в
резултат на претърпения стрес отключване на онкологично заболяване.
От
събраните по делото доказателства се установява проявеното по отношение на
ищеца дискриминационно отношение, изразяващо се в неосигуряването на равно
възнаграждение с другите служители, заемали същата длъжност при ответника за
периода от 21.11.2011 г. до 31.05.2012 г., което се е отразило по негативен
начин върху него, като предизвикало у него стрес, притеснение, чувство на неудовлетвореност и недооцененост
от претърпяната дискриминация. Тези обстоятелства се установяват от показанията
на свидетелите, разпитани пред първата инстанция, от които е видно, че след
като научил за сериозната разликата в трудовите възнаграждения, получавани от
него и от колегата му В.В., ищецът бил сериозно притеснен, отношенията между
колегите се влошили, конфликтите между тях зачестили, което от своя страна
допълнително увеличило стреса му. Преживените от ищеца негативни емоции,
изразяващи се в претърпян от него стрес, притеснение, в чувство му за
неудовлетвореност и недооцененост, са резултат именно от претърпяната
дискриминация, което налага същите да бъдат обезщетени.
Неимуществените
вреди са последиците от засягането на блага, които са предмет на субективни
права, в това число и права върху телесния и духовния интегритет. Според чл. 52
от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на
справедливостта. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в
Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС,
постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието "справедливост" не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи
в действителността обстоятелства. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне
на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Съдебната практика приема като
критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с
конкретния случай. Няма съмнение, че при увреждане на неимуществени права,
блага или правнозащитими интереси се накърняват моралните и нравствените
ценности у личността, както и социалното ѝ общуване. Целта на
обезщетението, обаче е не да се поправят вредите, което е невъзможно, а да се
възстанови психическото равновесие на пострадалото лице, да се компенсират отрицателните,
неприятните емоции, в това число и чрез самия факт на осъждане на ответника.
При
определяне на размера на паричната репарация, съдът взема предвид, че от
събраните по делото доказателства, в частност показанията на разпитаните
свидетели, безспорно се установява, че ищецът е претърпял негативни емоции и
претеснения в следствие на проявеното по
отношение на него дискриминационно третиране, изразяващи се в претърпян от него
стрес, в чувство му за неудовлетвореност и недооцененост от претърпяната
дискриминация, съдът приема, че са налице подлежащи на обезщетяване вреди от
неимуществен характер. При определяне на паричното обезщетение следва да се
изходи от конкретните обстоятелства във връзка с дискриминационното поведение,
характерът на неимуществените вреди, интензитета им, както и жизнения стандарт
в страната като база за паричния еквивалент на причинената неимуществена вреда.
С оглед на което при отчитане на
спецификата на конкретния случай, настоящият състав счита, че справедливият
размер на обезщетението, който съответства на принципа на чл. 52 ЗЗД, и
отговаря на икономическите условия в страната, е в размер на 1000 лв., като не
се установяват вреди над обичайните такива. Що се отнася до претенцията на ищеца за
присъждане на обезщетение за неимуществеи вреди, изразяващи се и в свързани с такива с отключване на онкологично
заболяване у ищеца, за което се твърди да е предизвикано именно от причинения в
резултат от претърпяната дискриминация стрес, между страните не се спори, а и
от представената по делото медицинска документация действително се установява,
че ищецът има доброкачествен тумор, причинен от разрастване на нервни клетки.
По делото обаче не се установява заболяването на ищеца да е предизвикано именно
в резултат от проявеното по отношение на него дискриминационно отношение, нито
да е било способставно от него. В този смисъл е и изслушаното пред
първоинстанционния съд заключение на съдебно-медицинската експертиза, където се
посочва, че причината за възникване на заболяването у ищеца е неизвестна. Данни
в посока твърдението на ищеца, че заболяването му е предизвикано или
благоприятствано от претърпяната дискриминация не могат да се извлекат и от останалите
доказателства по делото. Поради което
претенцията за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над определяния размер
от 1 000 лв. до пълния предявен такъв от 16 000 лв., включително и за
онкологично заболяване като недоказана следва
да се остави без уважение.
Предявените
в условията на евентуалност възражения на ответника за изтекла на основание чл.
358, т. 3 КТ, респективно на основание чл. 111, б. „а“ ЗЗД и чл. 110 ЗЗД, погасителна
давност по отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди са неоснователни поради вече обсъдените във връзка с
претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди съображения.
Поради
изложеното всяка от въззивните жалби е частично основателна. Обжалваното
първоинстанционно решение следва да бъде отменено в частта, с която ответникът
е осъден да заплати на ищеца сумата над 6 363,64лв. до пълния уважен размер от
7 000 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
изразяващи се в разликата между получаваната от ищеца работна заплата и
заплатата, получавана от други служители на ответника, назначени на същата
длъжност, за периода от 01.11.2011 г. до 20.11.2011 г., и вместо него да бъде
постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен в тази част. При съвпадане
на крайните изводи на съда с тези на първоинстанционния в останалата уважена част за сумата от 6 363,64лв.,
както и в останалата отхвърлителна част за сумата над 7 000 лв. до пълния
предявен размер от 16 000 лв. решението следва да бъде потвърдено.
Обжалваното
решение следва да бъде отменено и в частта, с която предявеният иск за осъждане
на ответника да заплати в полза на ищеца обезщетение за причинени неимуществени
вреди, е отхвърлен за сумата от 1 000 лв. и вместо него се постанови друго,
с което предявеният иск се уважи за сумата от 1 000 лв., представляваща
обезщетение за причинение на ищеца неимуществени вреди, иразяващи се в
преживените от него душевни страдания, последица от чувството му за
неудовлетвореност и недооцененост, предизвикано от неравностийносто
възнаграждение на полагания от него труд. При съвпадение на крайните изводи на
въззивния съд с тези на първоинстанционния в останалата отхвърлителна част за
сумата над 1 000 лв. до пълня предявен размер от 16 000 лв. решението следва да
бъде потвърдено.
С
оглед изхода на спора и на ищеца с оглед на уважената част от исковете следва
да се присъдят разноски за първоинстанционното производство от признатите
такива след намаляване на адвокатското възнаграждение на 2000лв. още 22,73лв./
при дължими разноски от 460,23лв. и присъдени в първоинстанционното решение
разноски от 437,50лв. На ответника по
делото за първоинстанционното производство са присъдени разноски съобразно на
отхвърлителната част от исковете от 419,06лв. и с оглед на настоящото решение и
отхвърлителата му част се следват разноски от 412,90лв. При направено искане за
присъждане на разноски за въззивна инстанция само от ответника и при направени
разноски по въззивната му жалба за 1660лв. и срещу които няма възражение за
прекомерност, а само, че не са доказани с оглед на това, че представения
договор за правна защита и съдействие за адв. М. не е от кочан на адвоката и
което е неоснователно след като е удостоверено в приложения договор заплащане
на сумата в брой с оглед на уважената част от въззивната жалба на ответника се
дължат разноски от 150,89лв. Предвид това, че ищецът с оглед на чл.75, ал.2 от
ЗЗДискр. не внася предварително държавни такси по делото с оглед на уважената
част от исковете ответникът дължи сумата
от 294,55лв.-държавна такса за първоинстанционното производство/ или още
14,54лв. с оглед посочения размер от 280лв. в решението на СРС/ и сумата от
147,27лв.-държавна такса за въззивното производство.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 294830 от 15.12.2017 г., на СРС, 35-ти
състав, постановено по гр. д. № 68876/2016 г., по описа на СРС, в частта с
която „Ф.Х.З.“ АД, ЕИК ********, е осъдено да заплати на Ю.Л.Н., ЕГН **********,
на основание чл. 74, ал. 1 вр. с чл. 14
ЗЗДискр. вр с чл. 49 ЗЗД сумата над 6 363,64лв. до пълния уважен размер от
7 000 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, за
периода от 01.11.2011 г. до 20.11.2011 г., както и в частта, с която е
отхвърлен предявеният от Ю.Л.Н. срещу „Ф.Х.З.“ АД, иск с
правно основание чл. 74, ал. 1 вр. с чл. 14 ЗЗДискр. вр с чл. 49 ЗЗД за
присъждене на обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 1 000 лв.,
както и в частта за разноските в полза на ответника за сумата над 412,90лв. до
присъдения размер от 419,06лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Ю.Л.Н., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Ф.Х.З.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 74, ал. 1
вр. с чл. 14 ЗЗДискр. вр с чл. 49 ЗЗД за сумата над 6 363,64 лв. до пълния
уважен размер от 7 000 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, изразяващи се в разликата между получаваната от ищеца работна заплата и
заплатата, получавана от други служители на ответника, назначени на същата
длъжност, за периода от 01.11.2011 г. до 20.11.2011 г.
ОСЪЖДА
„Ф.Х.З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати
на Ю.Л.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 74, ал. 1 вр. с чл.
14 ЗЗДискр. вр с чл. 49 ЗЗД сумата от 1 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени
вреди от проявеното по отношение на ищеца дискриминационно отношение.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 294830 от 15.12.2017 г., постановено по гр. д. № 68876/2016 г., по
описа на Софийският районен съд, 35-ти състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА
„Ф.Х.З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на
Ю.Л.Н., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от още 22,73лв.-разноски за първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА
Ю.Л.Н., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Ф.Х.З.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** сумата от 150,89лв.- разноски за въззивна
инстанция.
ОСЪЖДА
„Ф.Х.З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати
по сметка на Софийски районен съд сумата от още 14,54лв. и по сметка на
Софийски градски съд сумата от 147,27лв., представляващи държавна такса,
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба
пред ВКС в едномесечен срок от връчване препис от същото, при условията на чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.