Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.София, 14.01.2019год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на трети декември през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №16755 по описа за 2017
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.365 и сл. от ГПК.
Образувано е по
предявени от Д.П. Л. срещу З. „Л.И.“ АД
обективно съединени искове с правна квалификация чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 50000,00лв., частично от 150000,00лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане на вземането, по повод възникнало на
26,03,2014год. пътнотранспортно произшествие.
Навеждат се доводи,
че на 26,03,2014год., около 16,10часа, в гр.София, К.В.Б.управлявал лек
автомобил Сеат, модел Ибиза, с рег.№ ********по бул. Ал.Стамболийски“, с посока
от бул.К.В.към ул.Одрин. В района на
кръстовище на ул.Д. ***.Стамболийски поради нарушение на правилата за движение
по пътищата е реализирал пътнотранспортно произшествие с лек автомобил, с марка „Субару, модел Легаци с рег.№*******,
управляван от Р.Л.Григоров. Поради
неконтролирано движение на лек автомобил Субару е ударен ищецът-пешеходец
намиращ се върху разделителен остров на
пътното платно. По повод на пътния инцидент е образувано НАХД № 12387/2015год.
по описа на СРС, НО, 114 състав, по което е постановено влязло в сила решение,
с което Кирил Благоев е признат за
виновен за реализиране на ПТП. Вследствие на процесното пътнотранспортното
произшествие, ищецът претърпял телесни увреждания, довели до неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания и битови неудобства. Навеждат се доводи
гражданската отговорност на лицето причинило произшествието да е застрахована
при ответното дружество.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът-З.Л.и.
АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище
за неоснователност на предявените искове. Не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
която покрива деликтната отговорност на делинквента към датата на ПТП. Твърди,
че не се доказва връзка между произшествието и твърдените неимуществен вреди.
При условията на евентуалност оспорва размер на претендираното обезщетение като
прекомерен. Оспорва дължимостта на законна лихва и началната дата на забавата.
Съобразно
изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция. Претендира
разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните /видно и от Констативен
Протокол № К-306/26,03,2014г. на СДВР- Отдел пътна полиция / настъпването на
процесното ПТП на 26,03,2014год. около 16.10 часа, в
гр.София, , на бул. Ал.Стамболийски и ул. Д. П.между лек автомобил , Сеат
Ибиза, с рег.№********, управляван от К.В.Б.и
лек автомобил Субару, модел Легаци, с
рег.№*******, управляван от Р.Л.Г.и
четирима пешеходци, сред които и Д.П. Л..
На основание чл.146 от ГПК е признато за безспорно
и ненуждаещо се от доказване между страните наличието на застрахователно
правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност на
делинквента и ответното дружество за релевирания период с определение от
20,08,2018год. Посоченото обстоятелство се установява и от приложената справка
на ИЦ към Гаранционен фонд за процесния автомобил със срок на застрахователно
покритие от 06,10,2013год. до 05,10,2014год.
С решение от 25,05,2016год. постановено по НАХД
№12387/2015год. по описа на СРС, НК, 114 състав К.В.Б.е признат за виновен в
това, че на 26,03,2014год. около 16,10часа в гр.София, при управление на МПС- лек автомобил
Сеат, модел Ибиза, с рег.№ ********, по бул. „Ал.Стамболийски“, с посока на
движение от бул.“Константин Величков“
към ул.Одрин и на кръстовището с ул.Д. П.нарушил
правилата за движение по пътищата-чл.47 от ЗДВП, чл.50а от ЗДВП и чл.6, т.1 от
ЗДВП, вследствие на което настъпил удар
между него и преминаващия през
кръстовището лек автомобил Субару, модел Легаци, с рег.№ *******, управляван
от Р.Л.Г.и по този начин причинил
на стоящите на тротоара
пешеходци…Д.П.Л.-авулзия на сухожилието на дългата глава на бицепса на
дясната мишница, престъпление по чл.343, ал.3, пр.3, б.“а“, пр.2, вр.ал.1,
б.“б“, пр.2, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК. Решението е влязло в сила на
19,07,2017год.
От изслушаното по делото заключение на
съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което
следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт се установява, че при ПТП ищецът е получил следните
травматични увреждания:
-авулзия/изтръгване, откъсване/ на дългата глава
на двуглавия мускул на дясната мишница, причинило на пострадалия трайно
затруднение на движението на десен горен крайник за период над 30 дни, контузия
и охлузване на десен лакът причинило
болки и страдания.
По спешност е хоспитализиран в УМБАЛСМ Пирогов,
извършени са рентгенографии , противотетанична
имунизация, консултации, диагностициран. Поставена е мека имобилизация-митела. Болките и страданията са
били най-интензивни след травмата, в първите 15-20дни и в началото на
раздвижването. Възстановителния период е около 1,5-2 месеца. Полученото
увреждане отговаря на механизма на ПТП. Посочено е предложената на ищеца оперативна интервенция за
възстановяване на мускула да е отказана
от последния като при липса на операция силата на ръката отслабва, при
натоварване има болки и дискомфорт в местата на увредата, както и козметичен
дефект-бразда, която се палпира по
предното лице на мишницата. Без оперативно лечение целостта на двуглавия мускул
не може да бъде възстановена. Изложено е за в бъдеще да се очакват болки и
страдания в мястото на увредата, особено
при натоварване на крайника, при промени във времето, както и намалена сила на
ръката.
По
делото са ангажирани и гласни доказателства, чрез показанията на М.Лозанова,
които ценени по реда на чл.172 от ГПК
установяват неимуществените вреди за
ищеца.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с
пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събрания по делото доказателствен материал, включително влязло в сила решение по НАХД
№12387/25,05,2016год. и по аргумент на чл.300 от ГПК, съдът приема за
установено извършено виновно, противоправно деяние от водача на МПС- марка „Сеат Ибиза ”, съобразно чл. 47, чл.50а и чл.6, т.1 от ЗДВП.
Ето защо съдът намира, че е налице
фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение
в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото
лице.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск-чл.223, ал.1 от КЗ/отм./.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които
в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие
на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен
състав намира, че претърпените от увредения неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетени в размер на 15000,00лв. При определяне на същите съдът съобрази характера на причинените
физически увреждания- авулзия/изтръгване,
откъсване/ на дългата глава на двуглавия мускул на дясната мишница, причинило
на пострадалия трайно затруднение на движението на десен горен крайник за
период над 30 дни, а именно 1,5-2 месеца,
контузия и охлузване на десен лакът причинило болки и страдания, проведеното лечение-поставяне
на мека имобилизация, обстоятелството, че болките и страданията са били
най-интензивни след травмата, в първите 15-20дни и в началото на раздвижването.
Следва да бъде отчетена възрастта на пострадалия -58години към датата на ПТП-утежняващ
фактор за възстановяването, както и обстоятелството, че през възстановителния
период лицето логично се е нуждаело от чужда помощ при извършване на
ежедневните си дейности, доколкото е било обездвижена дясната му ръка, която е
водеща. Съдът намира необходимостта от грижа в ежедневието в период от 6-7
месеца/заявено от свидетеля/ да не е продиктувана от физически фактори, тъй
като възстановителния период за пострадалия е около 2 месеца. Действително
експертизата сочи на намалена сила на
ръката и очаквани болки и страдания при натоварване и промяна във
времето, но същите предвид отказаното лечение се предполагат. Съобрази се и
наличието на козметичен дефект на увредения мускул, но предвид разположението
му намира да няма загрозяващ характер. Следва да бъдат отчетени и последиците в
психологически план, при всички случаи претърпяно пътнотранспортно произшествие
оказва негативни психоемоционални
преживявания, /установени и от свидетелските
показания проблеми със съня/.
Същевременно при определяне на размера на
обезщетението, съдът съобрази, че не е провеждано оперативно лечение, липсва
фрактура в областта на травмата, а при провеждане на адекватно оперативно
лечение би могла да бъде възстановена целостта на мускула.
Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в
страната за процесния период -26,03,2014год. и лимитите на застрахователно
покритие, съдът намира, че горния размер на обезщетението отговаря на принципа
на справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
Като законна последица от уважаване на иска върху
присъдената главница се дължи законна лихва за забава от датата на исковата
молба до изплащане на вземането.
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което върху обезщетението за неимуществени вреди следва да се
присъди и законната лихва. Същата е дължима
от датата на деликта -26.03.2014г.
до окончателното изплащане на сумата и без покана, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента, който
отговаря на осн.чл.84, ал.3 от датата на деликта, както и по арг. от чл.226,
ал.2, изр.1 от КЗ/отм./.
По
разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси и
разноски на основание чл. 83, ал. 1, т.4 от ГПК. Разноските са поети от бюджета
на съда.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички разноски по
делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят в размер на 684,00лева,
от които 600,00лв.- държавна такса и 84,00лв. от 280,00лв. -в.л.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в
размер на 70,00лв. от общо 100,00лв.-юрк.възнаграждение.
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАадв. на адвокат В. В. О. се
дължи адв.хонорар определен по чл.7, ал.2 от Наредбата за минимални адвокатски
възнаграждения и съобразно уважената част от иска в размер на 609,00лв. от общия
размер-2030,00лв.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.„Л.и.” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление *** Д да заплати на Д.П. Л.,
с ЕГН: ***********, адрес: *** на осн.чл.226,
ал.1 от КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 15000
лв., представляващи обезщетение за причинени по повод възникнало на 26.03.2014г.
ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 26.03.2014г.
до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата
над 15000,00лв. до пълния предявен размер от 50000,00лв., частично от
150,000,00лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА З.„Л.и.” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление *** Д да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 684,00лв.
– разноски по делото.
ОСЪЖДА Д.П. Л., с ЕГН: ***********, адрес:
*** да заплати на З.„Л.и.” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** Д на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 70,00лв. -разноски.
ОСЪЖДА З.„Л.и.” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление *** Д да заплати на адвокат В.
В. О. на осн.чл.38 от ЗАдв. сума в размер на 609,00лв. -адв.хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: