РЕШЕНИЕ
№ 340
гр. Русе, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Татяна Черкезова
Николинка Чокоева
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20214500500665 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Жалбоподателят „В. е обжалвал Решение № 491/01.07.2021г.,
постановено по гр.д. № 233/2021г. на Русенския районен съд, с което същият
е осъден да заплати на ищеца ТР. Д. ТР. сумата от 1634,14 лв., получена от
дружеството без основание, начислена като цена на потребена питейна вода
за периода 17.09.19 г. - 22.10.2019 г. по партида с абонатен номер 727027 за
обект обл. Р., общ. Р., с. Ч. ул. „Л. и сумата от 27,24 лв., начислена като лихва
за забавено плащане, както и деловодни разноски.
Развива оплаквания за необоснованост на съдебния акт, счита, че същият
е постановен при съществено нарушение на процесуалните правила и прави
искане за неговата отмяна, както и за отхвърляне на исковата претенция на
Т.Т. като неоснователна. Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба ТР. Д. ТР. чрез упълномощен адвокат
В.В. изразява становище за неоснователността , иска потвърждаване на
първоинстанционното съдебно решение като правилно и законосъобразно,
претендира разноски за въззивната инстанция.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена от страна по спора, в законоустановения срок, срещу
1
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана
по същество е неоснователна.
При правилно установена фактическа обстановка, районният съд е
достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи, поради което и
на основание чл.272 от ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на
обжалваното решение.
Предмет на делото е предявен иск по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД.
По делото е безспорно установено, че страните са в договорни
отношения по повод доставяните от жалбоподателя услуги в процесния имот,
находящ се в с.Ч., обл. Р., абонатен номер 727027 с титуляр ТР. Д. ТР..
Измервателният уред за отчитане потреблението на питейна вода е бил
монтиран на водопроводно отклонение вътре в имота. Ежемесечно е бил
извършван отчет на потребената в имота вода и същата е заплащана. На
01.11.2019г. ответникът издал фактура № **********/01.11.2019г. на името
на титуляра, за сумата 1634,14 лв., за потребена в периода 17.09.19г. -
22.10.2019г. вода в обем на 1421 куб.м. На 30.01.2020г. сумата по фактурата,
ведно с начислената лихва за забава от 27,24 лв., била заплатена от ищеца,
видно от приложен по делото фискален бон.
Районният съд е извършил правилна преценка за основателността на
ищцовата претенция за връщане на сумата, получена от жалбоподателя без
основание. Въз основа на писмените доказателства по делото и на
показанията на св. Д., св. В. св. И. и св. Б. първоинстанционният съд
основателно е приел, че посоченият имот е обитаван от две лица, че в с. Ч. е
извършвано ежемесечно отчитане на потребеното от абонатите количество
вода и в обекта през посочения период не са били поставяни съоръжения или
извършвани дейности, водещи до завишена консумация на питейна вода.
Първата инстанция правилно е счела за достоверна констатацията на
назначеното по делото вещо лице за обективната невъзможност твърдяното
количество вода в обем от 1421 куб.м да е било действително доставено през
процесния период при съществуващата пропускателната способност на
водопроводната мрежа.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за нередовно отчитане на
потреблението на вода в имота, обитаван от ответника по въззивната жалба.
От представения по делото карнет, носещ подписа на служител на
жалбоподателя и от показанията на свидетелите В. и И. се констатира
регулярно ежемесечно извършване на замервания от служителите на
жалбоподателя в процесния имот. Жалбоподателят не е установил по
безспорен начин при условията на пълно и главно доказване, съобразно
разпределената от първоинстанционния съд доказателствена тежест, че е
доставил на абоната заплатеното от него количество питейна вода през
процесния период. Неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя за
неприложимост на чл. 49 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги
на „В.– Р.. Липсват основания за прилагане на друг ред за изчисление на
консумираната вода, при скорост на водата, определена при максимален
дебит на измервателния уред, каквито доводи навежда жалбоподателят.
2
При правилно установените процесуални факти и предвид липсата на
друга нормативно или договорно регламентирана уредба районният съд
правилно е преценил, че изчисленията в техническата експертиза относно
обема питейна вода, преминал през водопроводната инсталация
непосредствено преди водомера на процесния имот, са коректно извършени
на база методиката по чл. 49 от Общите условия, при скорост на водата от
1м/сек. и водят до извода за липса на възможност за доставяне на
претендираното количество вода.
Въз основа на анализ на приетите в първоинстанционното производство
писмени и гласни доказателства и с оглед липсата на ангажирани от
жалбоподателя доказателства относно действително доставяне на питейна
вода в обем на 1421 куб.м в процесния имот за посочения период, районният
съд е достигнал до правилния извод, че заплатените на жалбоподателя от
ответника по въззивната жалба суми от 1634,14 лв. главница и 27,24 лв. лихва
за забава се явяват неоснователно получени от дружеството и подлежат на
връщане, като получени без правно основание.
По изложените съображения въззивната инстанция намира, че районният
съд е постановил правилен, законосъобразен и мотивиран съдебен акт, който
следва да бъде потвърден.
С оглед изхода от делото, на осн. чл.78 от ГПК вр. чл.38, ал.2 от Закона
за адвокатурата жалбоподателят дължи заплащане на възнаграждение на
адвоката, оказал безплатна правна помощ във въззивното производство на
ответника по въззивната жалба, в размер на 350 лева.
Така мотивиран и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 491/01.07.2021г., постановено по гр.д. №
233/2021г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА „В. – Р. с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
Р., ул. „Д. представлявано от управителя С. И. С., да заплати на адвокат В.В.
от АК – Русе сумата от 350 лв., представляваща възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ на ТР. Д. ТР. с ЕГН ********** във въззивното
производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3