Р Е Ш Е Н И Е
№…..
гр.В.Търново, 05.04.2021г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на четвърти март през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№3256 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявен иск за делба на съсобствени недвижими
имоти с правно основание чл.34 от ЗС и е във фазата по извършване на делбата.
Движи се по реда на чл.341 и сл. от ГПК.
С влязло в законна сила съдебно решение №260159/14.09.2020г. съдът е допуснал
извършването на съдебна делба между Д.Д.Д. с ЕГН ********** и С.Д.А. с ЕГН ********** по
отношение на следните недвижими имоти:
1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор******* по кадастралната карта и регистри на гр.****, с адрес гр.******, находящ се в сграда с идентификатор *******, с предназначение жилище,
апартамент, с площ от 48 кв.м, на едно ниво, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж*************, заедно с прилежащото му
избено помещение №** партер и ведно с
2.10876% идеални части от общите части на сградата, при следните квоти от
правото на собственост: 1/4 ид.част за Д.Д.Д. и 3/4 ид.части за С.Д.А., както и делба на следния
недвижим имот: 2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ номер ***
в кв.** по плана на гр.****, намиращ се в гр.***********, с площ по скица *** кв.м, а по нотариален акт*********, за който е отреден УПИ **** в кв.** по плана на гр.****ц, с площ на УПИ от 377 кв.м, при граници на ПИ по
скица:*********, заедно построените в поземления имот КЪЩА, НАВЕС И
ЛЯТНА КУХНЯ, при
следните квоти от правото на собственост: 3/16 ид.части за Д.Д.Д. и 13/16 ид.части за С.Д.А. .
В първото съдебно заседание в делбено производство втора фаза ответницата
С.Д.А. е направила искане по реда на чл.349 от ГПК процесните недвижими имоти
да й бъдат възложени в дял, която възлагателна претенция е приета за съвместно
разглеждане в настоящото производство.
В първото съдебно заседание във фазата по
извършване на делбата ищецът Д.Д.Д. е заявил сметна претенция срещу ответника С.Д.А.,
с която по реда на чл.31 ал.2 от ЗС претендира обезщетение за лишаването му от
ползването на съсобствените недвижими имоти, като се претендира обезщетение,
както следва: за имота в гр.*****, представляващ апартамент се
претендира обезщетение по чл.31 ал.2 от
ЗС в размер на 5100лв./по 100лв. месечно/ за периода 10.03.2015г.-10.06.2019г.
и по 150лв., месечно, считано от 10.06.2019г./датата на нотариалната покана/ до
момента на получаване на достъп до собствеността върху имота; за имота в гр.****, представляващ дворно място с къща, навес и лятна кухня
се претендира обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС в размер на общо 2550лв./по 50лв.
месечно/ за периода 10.03.2015г.-10.06.2019г. и по 100лв. месечно, считано от
10.06.2019г. до момента на получаване на
достъп до собствеността върху имота. Сметната претенция на ищеца е оспорена от
ответната страна.
В
делбеното производство е приета за разглеждане и сметна претенция заявена от
ответника С.Д.А. за сумата в размер на 563,49лв., представляваща припадаща се
на дела на ищеца част от стойност на извършени от ответницата в делбения имот в
гр.****подобрения; сумата 448,71лв.,
представляваща припадаща се на дела на ищеца част от стойност на извършени от
ответницата в делбения имот в гр.**** стойност на подобрения, ведно
със законната лихва, считано от предявяване на сметната претенция до
окончателното изплащане. Ищецът оспорва сметната претенция, предявена от
ответника.
Относно
способа за извършване на делбата ищецът оспорва възлагателната претенция на
ответника С.А., с аргумент, че делбените имоти са два. Претендира извършване на
разпределение на имотите между двамата съделители, като прави искане в негов
дял да бъде възложен имота в гр.****.
По
делото са представени и приети като доказателства копия от фактура-проформа,
гаранционна карта, касова бележка и фискални бонове за заплатени изработка и
монтаж на дограма, ел. бойлери.
С
нотариална покана от 05.06.2019г., отправена от ищеца Д.Д.Д. до ответника С.Д.А.,
връчена на 10.06.2019г. се претендира заплащане на обезщетение за лишаване от ползване
на съсобствените имоти в гр.В.Търново и в гр.Дебелец, като по делото е
представен и отговор на нотариалната покана.
По
делото във фазата по извършване на делбата е допусната съдебно-техническа експертиза, като видно от писменото заключение на вещото лице, възприето от съда като компетентно и
обосновано, делбените имоти в гр.**** и в гр.**** са неподеляеми. В заключението е посочено, че справедливата пазарна
стойност на делбения имот в гр.*****, представляващ апартамент е 55 800лв., а за имота в гр.***** представляващ Поземлен имот с построените в него Къща, Лятна
кухня и Стопански постройки справедливата пазарна стойност е
61 300лв. В заключението вещото
лице е посочило, че общата стойност на пазарния наем за процесния имот в гр.**** е 7 569лв. за периода
10.03.2015г.-10.06.2019г., а за същия
период, за имота в гр.***** пазарния наем е 11 652лв.
По отношение стойността на подобренията в процесните имоти, вещото лице е
посочило, че подобренията, извършени в делбения имот в гр.****, описани в заключението, възлизат на сумата общо
2 241лв., а стойността, с която се е увеличила стойността на имота е
1 800лв. Подобренията, извършени в имота в гр.****, вещото лице е изчислило, че възлизат на сумата 2 858лв., а стойността,
с която се е увеличила стойността на имота вследствие на подобренията е 2300лв.
В съдебно заседание вещото лице уточни и допълни, че месечният пазарен наем за
имота в гр.**** за периода след месец юни 2019г.
възлиза на 170лв., а за имота в гр.***** за същия период
възлиза на 250лв. среден пазарен месечен наем.
Във
фазата по извършване на делбата са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Ц П К и П Й П. Свидетелят К, разпитан каза, че ответницата С.А. правила
ремонти в къщата в гр.***, преди три-четири години,
представляващи частичен ремонт на покрива-смяна на греди, тачки, цигли,капаци,
изграждане на два дувара, както и ремонт вътре в къщата-шпакловки, боядисване,
подмяна на дограма. Свидетелят каза, че ответницата живее със сина си в имота в
гр.****. Свидетелят П, разпитан каза, че
ремонтите в къщата в гр.**** ответницата правила
2017г.-2018г., като същите били поставяне на дограма, шпакловане, изграждане на
два дувара. Свидетелят заяви, че ответницата закупила материалите за ремонтите.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По
възлагателната претенция на ответницата С.А..
Съгласно разпоредбата на чл.349 ал.2 от ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който към момента
на откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може
да поиска то да бъде поставено в негов дял като дяловете на останалите
съделители бъдат уравнени в имот или в пари. Предпоставките, при които е
допустимо имот да бъде поставен в дял на един от съделителите по реда на чл.
349, ал. 2 ГПК са следните: имотът трябва да е жилищен по предназначение, т.е
да служи за задоволяването на жилищни нужди и да отговаря на изискванията на
ЗУТ за самостоятелно жилище, да бъде реално неподеляем и съсобствеността да е
възникнала от наследяване. Право на възлагане по чл. 349, ал. 2 ГПК има само
сънаследник, т.е лице, което е придобило идеална част от имота по наследство и
то в хипотезата, при която съсобствеността е възникнала от наследяване.
Претенцията по чл. 349, ал. 2 ГПК е противопоставима само на сънаследник, но не
и на лице придобило право на собственост върху своя дял на основание, различно
от наследяване. На следващо място необходимо е съделителят, който е предявил
претенцията да е живял в имота към момента на откриване на наследството.
Наследникът следва да е живял в имота постоянно, продължително, да е налице
трайно фактическо състояние, което да е продължително във времево отношение и
да се изразява в установяване, пребиваване в делбения имот с цел използването
му по предназначение за задоволяване на жилищните нужди на съделителя- т.7 от Тълкувателно решение № 1 от 2004 г. На
последно място необходимо е съделителят да не е притежавал друго свое жилище.
Съгласно т. 7 от Тълкувателно решение №
1 от 2004 г. се взима предвид дали съделителят притежава в своя индивидуална
собственост самостоятелен жилищен имот, който да служи за задоволяване на
жилищните му нужди и да може да бъде използван целогодишно като жилище.
Притежаването на идеална част от друг жилищен имот не е пречка да се извърши
възлагането.
Съдът намира, че предявената от ответника С.А. възлагателна претенция се
явява основателна досежно делбения имот в гр.****. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установи, че имотът
е неподеляем. Същият представлява жилище, като съсобствеността върху него е
възникнала на основание наследяване и
прекратена съпружеска имуществена общност със смърт на единия съпруг. По делото
не е спорно и от гласните доказателства се установи, че ответницата е живяла и
живее в имота и понастоящем, постоянно, продължително, налице е трайно фактическо състояние, което е
продължително във времево отношение и се изразило в установяване, пребиваване в
делбения имот с цел използването му по предназначение за задоволяване на
жилищните нужди на ответницата и не се установи същата да притежава в индивидуална
собственост друго жилище. Ответницата е заявила
възлагателна претенция и относно другия делбен имот, който също
представлява жилище, но относно този имот не са изпълнени всички предпоставки
на чл.349 ал.2 от ГПК. От страна на ответницата няма наведени твърдения,
че е живяла в този имот към момента на
откриване на наследството, а единствено, че имота има сантиментална стойност за
нея. След като не е налице една от предпоставките за уважаване на възлагателна
претенция, то заявената такава по отношение на делбения имот в гр.**** следва да се отхвърли като неоснователна.
Съгласно чл.349 ал.2 от ГПК при уважаване на възлагателна претенция
дяловете на останалите съсобственици се уравняват с друг имот или пари.
Определянето на стойността на
дяловете на двата съсобственика, съдът направи като взе предвид заключението на
съдебно-техническата експертиза, изготвена във фазата по извършване на делбата.
Съгласно заключението справедливата пазарна стойност на имота в гр.**** е 61 300лв, а на имота в гр.****-55800лв. Стойността на дела на съделителя Д.Д., с оглед
притежаваните от него идеални части в двата процесни имота, възлиза на общо 25 443,75лв.,
а стойността на дела на ответника С.А. за двата процесни имота възлиза на сумата
91 656,25лв. При положение, че предмет на делбата са два недвижими имота, които
са неподеляеми и при основателна възлагателна претенция за единия от делбените
имоти, съдът приема, че делбата следва да се извърши, като се уважи
възлагателната претенция на ответника С.А. и се възложи в нейна изключителна
собственост недвижимия имот в гр.****. За уравнение на дела на
съделителя Д.Д. следва да му се възложи в собственост делбения имот в гр****, като се съобрази, че целта на делбата и водещ принцип
при извършването й е поставяне в дял на съделител на имот, като този принцип не
може да бъде изключван и по съображения за стойността на имота. /В този смисъл
е решение 28/13.02.2014г. по гр.дело 5515/2013г,І г.о. на ВКС./ Доколкото обаче
имотът, който се възлага в собственост на ищеца Д.Д. надвишава по стойност
делът му, то следва ищецът да бъде осъден да заплати на ответницата сумата
30 356,25лв. за уравнение на нейния дял от делбения имот в гр.*****.
По сметната претенция на ищеца Д.Д., с
правно основание чл.31 ал.2 от ЗС.
Съгласно чл.31 ал.1 от ЗС съсобственикът може да си служи с общата вещ
съобразно предназначението, което тя е имала при възникването на
съсобствеността и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с
нея според правата им. Съгласно ал.2, лишения от възможността да ползва общата
вещ според притежавания от него обем права съсобственик има право да получи
обезщетение. Хипотезата на чл.31 ал.2 от ЗС е частен случай на общата забрана
по чл.59 от ЗЗД за облагодетелстване на едно лице за сметка на друго. Когато
един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин,
че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва от нейните полезни
свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди или
потребности, се приема, че съсобственика ползва лично по смисъла на чл.31 ал.2
от ЗС общата вещ. Съдебната практика приема, че за личното ползване е
ирелевантно по какъв начин се ползва вещта-чрез непосредствени свои действия,
чрез действия осъществявани от член на неговото семейство или чрез трето лице.
От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата на
другите съсобственици, като им пречи да ги реализират. След като съсобственика
не може да получи реално ползване, съответстващо на правата му в
съсобствеността, за него възниква правото да иска обезщетение. Задължението за
заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с
получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ
съсобственик. В конкретния случай, от събраните по делото доказателства
безспорно се установи, че след смъртта на наследодателя, процесните имоти се
ползват от единия от наследниците-ответника С. А. Тези обстоятелства не са
спорни по делото. Те се установяват и от събраните по делото гласни доказателства-разпитани свидетели, както и от
представените писмени доказателства-отговор на нотариална покана. При това
положение,съгласно гореизложеното, за другия съсобственик възниква правото да
претендира обезщетение за ползата, от която е лишен по реда на чл.31 ал.2 от
ЗС. От събраните писмени доказателства се установи, че ищеца Д.Д. е отправил
нотариална покана до ответника С.А., получена на 10.06.2019г.,с която е
претендирал заплащане на обезщетение за двата имота, вкл. и за минал период. Претенцията
на ищеца за период от 10.06.2019г. до момента на получаване на достъп до
имотите е, както следва: за имота в гр.***** се претендират по 150лв. месечно, а за имота в гр.**** се претендират по 100лв. месечно. От заключението на съдебно-техническата
експертиза и допълнението, направено при изслушване на вещото лице в съдебно
заседание се установи,че месечния наем за имота в гр.***, за периода от м.юни 2019г занапред е 170лв., а месечния наем за имота в
гр.***** е 250лв. на месец, считано от
м.юни 2019г. занапред. Поканата е
връчена на ответника С.А. на 10.06.2019г. и към момента на поканата ответникът е
ползвала делбените имоти. Ищецът е претендирал и присъждане на обезщетение за
минал период, преди поканата, но следва да се посочи, че обезщетението по чл.31
ал.2 от ЗС се дължи от момента на поканата, занапред, от момента, от който е
поискано. Съдът, като взе предвид заключението на вещото лице и направените
допълнения относно размера на средния пазарен наем, намира, че средния пазарен
месечен наем съответстващ на притежаваните от ищеца права в съсобствените
имоти, възлиза на сумата 42,50лв. на месец за имота в гр.**** и на сумата 46,89лв. на месец за имота в гр.***. В този размер е и дължимото обезщетение по чл.31 ал.2
от ЗС на месец. По отношение периода, за който се претендира: в конкретния
случай исковата претенция включва освен период изминал до момента на
предявяването на сметната претенция, така и бъдещ период/след предявяване на
сметната претенция/. В съдебната практика се приема, че е недопустимо да се
присъжда обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС за бъдещо време. В случая не е налице
хипотезата на чл.344 ал.2 от ГПК вр. чл.322 ал.2 от ГПК, които уреждат
отношенията между съделителите по повод ползването на делбения имот при
висящност на делбеното производство, които имат характер на привременна мярка
досежно ползването, доколкото няма сезиране на съда с такова искане, а само е
заявена сметна претенция по чл.31 ал.2 от ЗС, която е заявена по реда на чл.346
от ГПК. Срокът, в който съделителите могат да предявят претенции по сметки
помежду си е преклузивен и е недопустимо
да се предявяват в делбата свързани с вътрешните отношения между
съсобствениците осъдителни искове след изтичане на този срок, както и да се
претендират суми за време след първото съдебно заседание във втора фаза на
делбеното производство, както е в настоящия случай. Възникване на вземане между
съсобствениците след този момент е извън предмета на делото по обективно
съединения в делбата осъдителен иск, приет за разглеждане в срока по чл.346 от ГПК. Ето защо сметната претенция на ищеца следва да бъде разгледана и се явява
основателна за имота в гр.**** до размер 42,50 лв. на месец или
общо 716,92лв., за периода от 10.06.2019г./датата на връчване на поканата/ до
момента на заявяването на сметната претенция/ 05.11.2020./, като за разликата над 42,50лв. на месец до
пълния претендиран размер от 150лв. се явява неоснователна и недоказана, а за
периода след 05.11.2020г. до момента на получаване на достъп до имотите
исковата претенция по чл.31 ал.2 от ЗС е недопустима за разглеждане в делбеното
производство и в тази част следва да се остави без разглеждане. Сметната
претенция на ищеца следва да бъде разгледана и се явява основателна за имота в
гр.**** до размер 46,89 лв. на месец или
общо 790,80лв., за периода от 10.06.2019г./датата на връчване на поканата/ до
момента на заявяването на сметната претенция/ 05.11.2020г./, като за разликата над 46,89лв. на месец до
пълния претендиран размер от 100лв. се явява неоснователна и недоказана, а за
периода след 05.11.2020г. до момента на получаване на достъп до имотите
исковата претенция по чл.31 ал.2 от ЗС е недопустима за разглеждане в делбеното
производство и в тази част следва да се остави без разглеждане. Неоснователна
се явява и исковата претенция за обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС за двата
делбени имота, за период от 10.03.2015г.до 10.06.2019г , както следва: за сумата
5100лв. за имота в гр.**** и за сумата 2550лв. за имота в
гр.*****. В съдебната практика се приема,
че отправянето на покана при претендирано обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС е
елемент от фактическия състав на нормата даваща право на обезщетение по чл.31
ал.2 от ЗС, а в случая поканата е получена на 10.06.2019г.
По сметната претенция на
ответника С.А. за извършени подобрения в процесните имоти.
Съгласно ТР 85/68г на ВС съсобственика,
който е извършил подобрения в съсобствения недвижим имот без съгласието на
останалите съсобственици урежда отношенията си с тях по правилата за водене на
чужда работа без пълномощие. В този случай съгласно цитираното ТР и практиката
на ВКС се присъжда по-малката стойност между увеличената стойност на вещта и
действително изразходваните средства. В конкретния случай от събраните по
делото писмени и гласни доказателства се установи, че в процесните имоти без
съгласието на ищеца са извършени ремонти дейности през периода 2015г.-2018г.
Разпитаните свидетели заявиха, че ответницата е правила ремонтни дейности в
имота в гр.****, изразяващи се в изграждане на
дувари, ремонт на покрива на къщата, дограма и др. , за което разказаха двамата
свидетели. Съдът кредитира техните показания, тъй като същите са
непротиворечиви и отразяват техни непосредствени впечатления, както и
коресподират със заключението на вещото лице и другите събрани по делото
доказателства. По делото са предствени и писмени доказателства-платежни
документи за направените разходи. Действително, в тях не е посочено името на
ответницата, но съдът счита, че това не променя извода, че ответицата е
направила тези разходи, тъй като разпитаните свидетели заявиха, че ремонтите са
извършвани от нея. Съдът кредитира и заключението на вещото лице като
обосновано и компетентно изготвено, като вещото лице е посочило сумата, с която
в резултат на извършените подобрения се
е увеличила стойността на всеки от имотите. Ето защо и след като не се
твърди и установи тези подобрения да са извършвани със съгласието на другия
съделител, то следва в полза на ответицата да се присъди сумата, с която се е
увеличила стойността на всеки от двата делбени имота, доколкото видно от
заключението, тази сума е по-малка по размер от сумата на направените разходи.
Възражението за погасяване по давност е неоснователно, тъй като от показаниятя
на свидетелите се установи, че подобренията в имота в гр.*** са извършени в периода 2017г.-2018г. Видно от
заключението стойността, с която се е увеличила стойността на имота в гр.***** е 1800лв., а за имота в гр.**** е 2300лв. Частта от тази стойност, която се носи от ищеца възлиза на
450лв. за имота в гр.*****, но предвид на това, че е
недопустимо произнасяне свръхпетитум ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответницата претендираната от нея сума 448,71лв. за подобрения за този делбен имот,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на сметната претенция
/05.11.2020г./ до окончателното изплащане. За подобренията в имота в гр.**** ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата
сумата 431,25лв., съответстваща на обема на притежаваното от него право на
собственост върху този имот, ведно със законната лихва, считано от предявяване
на сметната претенция /05.11.2020г./ до окончателното изплащане, като в
останалата част за разликата над 431,25лв. до пълния претендиран размер от
563,49лв.за имота в гр.****, сметната претенция за
подобрения подлежи на отхвърляне в тази част.
При този изход на делото и на основание
чл.355 от ГПК вр. чл.1 от Тарифа за държавни такси, които се събират от съдилащата по ГПК всеки един от съделителите следва да
заплати по сметка на Великотърновски районен съд държавна такса върху стойността на дела си, както следва:
Д.Д. сумата 1017,75лв. за държавна такса, а
С.А.-сумата 3666,25 лв. за държавна такса. Върху сметните претенции се дължат следните държавни
такси: ищецът да заплати държавна такса в размер на 50лв. върху уважения размер
на сметната претенция на ответника С.А. за подобрения в имота в гр.****, както и ищецът да заплати държавна такса в размер на
38,27лв. върху уважения размер на сметната претенция за подобрения в имота в
гр.****. Ищецът следва да заплати
държавна такса и върху отхвърления размер на сметните му претенции по чл.31
ал.2 от ЗС, както следва: държавна такса в размер на 72,52лв. върху отхвърления
размер на сметната претенция за имота в гр.**** и държавна такса в размер на 35,83лв. върху отхвърлената част на размера
на обезщетението по чл.31 ал.2 от ЗС за имота в гр.*****, за периода 10.06.2019г.-05.11.2020г., както и държавна такса в размер на
306лв. върху отхвърлените сметни претенции за обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС
за периода 10.03.2015г.-10.06.2019г. Ответникът С.А. следва да заплати държавна
такса върху уважените размери на сметните претенции на ищеца за обезщетение по
чл.31 ал.2 от ЗС, а именно обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС за имота в гр.***- държавна такса в размер на 31,63лв. и за обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС
за имота в гр.****-държавна такса в размер на
28,68лв. Ответникът дължи и държавна такса в размер на 11,73лв. върху
отхвърлената част от сметната претенция за подобрения в имота в гр.****.
Ищецът е претендирал присъждане
на разноски за адвокатско възнаграждение по предявените от него сметни
претенции, като с оглед изхода на спора по сметните претенции за обезщетение по
чл.31 ал.2 от ЗС, в полза на ищеца Д.Д. следва да се присъди сумата 200,24лв.
за разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част на
сметната претенция. Разноски за адвокатско възнаграждение по сметната претенция
по чл.31 ал.2 от ЗС, претендирана за периода 10.03.2015г.-10.06.2019г. не
следва да се присъждат в полза на ищеца, предвид отхвърлянето на тази сметна
претенция.
Ответникът не е претендирала
присъждане на разноски и съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ВЪЗЛАГА В ДЯЛ на основание чл.349 ал.2 от ГПК на С.Д.А. с ЕГН **********, с адрес *** следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ номер ***
в кв.** по плана на гр.****, намиращ се в********, с площ по скица 381 кв.м, а по нотариален акт*****.-400 кв.м, за който е отреден УПИ ****в кв.**
по плана на гр.****, с площ на УПИ от 377
кв.м, при граници на ПИ по скица:**********, заедно построените в поземления имот КЪЩА, НАВЕС И ЛЯТНА КУХНЯ, с пазарна стойност на имота към момента на извършване на съдебната делбата 61 300 лв. /шестдесет и една хиляди и триста лева/.
ОТХВЪРЛЯ възлагателна
претенция по чл.349 ал.2 от ГПК на ответника С.Д.А. с ЕГН **********, с
адрес *** за
поставяне в неин дял и на допуснатия до делба недвижим имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор
******по кадастралната карта и регистри
на*********, находящ се в сграда с
идентификатор******, с предназначение жилище, апартамент, с площ от 48 кв.м, на
едно ниво, при съседни самостоятелни обекти в сградата:*************, заедно с прилежащото му избено помещение №** партер и ведно с *****идеални части от общите части на сградата, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ВЪЗЛАГА В ДЯЛ на Д.Д.Д. с ЕГН **********, с адрес
*** за уравнение на дяловете следния делбен недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор *******по кадастралната карта и регистри
на гр.*******, находящ се в сграда с
идентификатор *******, с предназначение жилище, апартамент, с площ от 48 кв.м, на едно
ниво, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж *********, заедно с прилежащото му избено
помещение №** партер и ведно с ******* идеални части от общите части на
сградата, с пазарна стойност на имота към момента на извършване на съдебната делбата 55 800 лв. /петдесет и пет хиляди и осемстотин лева/.
ОСЪЖДА Д.Д.Д. с ЕГН **********, с адрес
*** ДА ЗАПЛАТИ на С.Д.А. с ЕГН **********, с
адрес *** сумата 30 356,25лв./тридесет хиляди
триста петдесет и шест лева и двадсет и пет стотинки/ за уравнение на дела й.
ОСЪЖДА С.Д.А. с ЕГН **********, с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на Д.Д.Д. с ЕГН **********, с адрес *** сумата общо 716,92 лв./седемстотин и шестнадесет и деветдесет и два лева/, представляваща
обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС за лишаване от ползване на делбения имот, намиращ
се в ************съответстваща на дела на ищеца от
имота, за периода 10.06.2019г-05.11.2020г,
като отхвърля сметната претенция
за разликата над 42,50лв. лв. на месец до пълния претендиран размер от
150лв. на месец, като неоснователна в тази част и оставя без разглеждане като
недопустима сметната претенция за периода от 06.11.2020г. до получаване достъп
до имота.
ОТХВЪРЛЯ предявената
от Д.Д.Д. с ЕГН **********, с адрес
*** срещу С.Д.А. с ЕГН **********, с
адрес *** сметна претенция за сумата 5100лв./пет хиляди и сто лева/,
представляваща обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС за лишаване от ползване на
делбения имот, намиращ се в************, съответстваща на дела на ищеца от
имота, за периода 10.03.2015г.-10.06.2019г., като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА
С.Д.А. с ЕГН **********, с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на Д.Д.Д. с ЕГН **********, с адрес *** сумата общо 790,80 лв./седемстотин и деветдесет лева и осемдесет стотинки/,
представляваща обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС за лишаване от ползване на
делбения имот, намиращ се в**************, съответстваща на дела на ищеца от
имота, за периода 10.06.2019г-05.11.2020г,
като отхвърля сметната претенция
за разликата над 46,89лв. лв. на месец до пълния претендиран размер от 100лв.
на месец, като неоснователна в тази част и оставя без разглеждане като
недопустима сметната претенция за периода от 06.11.2020г. до получаване достъп
до имота.
ОТХВЪРЛЯ предявената
от Д.Д.Д. с ЕГН **********, с адрес
*** срещу С.Д.А. с ЕГН **********, с
адрес *** сметна претенция за сумата 2550лв./две хиляди петстотин и петдесет
лева/, представляваща обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС за лишаване от ползване
на делбения имот, намиращ се в**************, съответстваща на дела на ищеца от
имота, за периода 10.03.2015г.-10.06.2019г., като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА
Д.Д.Д. с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на С.Д.А. с ЕГН **********, с адрес *** сумата 448,71 лв. /четиристотин четиридесет и осем лева и седемдесет и една
стотинки/, представляваща
припадаща се на дела му част от стойност на извършени от ответницата подобрения
в процесния имот в*************,ведно със законната
лихва, считано от предявяване на сметната претенция/05.11.2020г./ до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
Д.Д.Д. с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на С.Д.А. с ЕГН **********, с адрес *** сумата 431,25 лв. /четиристотин тридесет и един лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща припадаща се на
дела му част от стойност на извършени от ответницата подобрения в процесния
имот в ******************ведно със законната
лихва, считано от предявяване на сметната претенция /05.11.2020г./ до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
сметната претенция за подобрения, извършени в делбения имот в гр.**** в частта за
разликата над 431,25лв. до пълния претендиран размер от 563,49лв., като неоснователна и недоказана в тази част.
ОСЪЖДА
Д.Д.Д. с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Великотърновски районен съд сума в размер на 1017,75лв.
/хиляда и седемнадесет лева и седемдесет
и пет стотинки/,
представляваща държавна такса върху стойността на дела му и сумата общо 502,62 лв. /петстотин и
два лева и шестдесет и две стотинки/ за държавна такса върху размера на
сметните претенции, ведно с 5 лв. /пет лева/ за държавна такса, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА
С.Д.А. с ЕГН **********, с
адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновски районен съд сума в размер на 3666,25 лв. /три хиляди
шестстотин шестдесет и шест лева и
двадесет и пет стотинки/,
представляваща държавна такса върху стойността на дела й и сумата общо 72,04 лв. /седемдесет и два лева и четири стотинки/ за държавна
такса върху размера на сметните претенции, ведно с 5 лв. /пет
лева/за държавна
такса, в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА
С.Д.А. с ЕГН **********, с
адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Д.Д. с ЕГН **********, с адрес *** сумата
200,24лв./двеста лева и двадесет и
четири стотинки/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част на исковите сметни претенции.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: