Р Е Ш Е Н И Е
№ 46
гр. Велико Търново, 28.02.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в открито
съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и двадесета
година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИВЕЛИНА ЯНЕВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
С.Ф. |
и с участието |
|
на прокурора |
Донка Мачева |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10016 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2020 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.
Касаторът
Община Велико Търново, чрез представителя си обжалва решение №579/16.12.2019
г., постановено по АНД №1292/2019 г. по описа на Великотърновският районен съд
като неправилно.
Касаторът инвокира неправилност на решението, дължаща се на
неправилно приложен закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
На практика, касаторът сочи на незаконосъобразен
извод на съда досежно неприложимостта на наредба на
общински съвет, предвиждаща административно наказание за определено деяние с
оглед на уредени от нормативен акт от по – високо нормативно равнище обществени
отношения. В това отношение поддържа, че при съпоставката на нормата на чл.6,
ал.2 от общинска наредба с нормата на чл.177, ал.1 от ЗВД се установява, че
първата норма единствено конкретизира и уточнява правилата на закона. Освен
това с наредбата били уредени идентични забрани, уредени на законово ниво, но в
рамките на административно - устройствената единица
община. Санкцията по чл.16 от Наредбата има по-широки граници и не визира
единствено нарушенията на чл.6 от този нормативен акт. Освен това, дори и да се
приложи законовата разпоредба на чл.428 от ЗВД, то санкцията би била в същия
размер. Идентични аргументи касаторът поддържа и в
представената писмена защита по делото.
Ответникът по касация Н.Х.Г. *** не взема становище по жалбата, прокурорът
дава заключение за правилност на обжалваното решение.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е
отменил наказателно постановление №17 от 11.7.2019 г. на кмета на община Велико
Търново, с което на настоящият ответник за нарушение на чл.6, ал.2, т.4, буква
„е“ от Наредбата за овладяване на популацията на безстопанствените кучета и
регламентиране правилата за отглеждане
на кучета на територията на Община Велико Търново /Наредбата за лаконичност/ и на основание чл.16 от тази Наредба е
наложена глоба от 100 лв.
За да постанови този резултат съдът е приел, че от данните по
преписката се установява, че административно-наказателното обвинение е за това,
че ответника по касация на 17.06.2019 г. около 12 часа в град Велико Търново, в
парк Бузлуджа е разхождал черно куче компаньон, което е негова собственост,
порода „Кане Корсо“, в
обществена земна площ. Това поведение на ответника е счетено като противоречащо
на разпоредбата на чл.6, ал.2, т.4, буква „е“ от Наредбата.
Съдът е приел от правна страна, че постановлението на кмета на общината
е материалноправно незаконосъобразно. Според
аргументите на решението, Наредбата е публикувана на интернет ресурс на
общината, същата е изменена с решение на общинския съвет №103/28.10.2016 г.,
като в Раздела, уреждащ общите положения е записано, че се издава на основание
чл.40, ал.5 от ЗЗЖ /Закон за защита на животните/ и чл.21, ал.2 от ЗМСМА. В
това отношение съдът е посочил, че според чл.22, ал.1 от ЗМСМА вр. с ал.1,т.23 от този закон ОбС
приема актове, вкл. и наредби в изпълнение на правомощията си, по въпроси от
местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи.
Аргументирано е, че според чл.40, ал.2 от ЗЗЖ министърът на земеделието,
храните и горите издава наредба за прилагане на национална програма и за
процедурите по нейното изпълнение, механизма на финансиране и отчетност по
чл.40, ал.1 от този закон. Според чл.40, ал.3 от него правомощията на
общинските съвети са да приемат програма в изпълнение на националната програма
и план за действие на съответната община, които отговарят на изискванията на
наредбата на ал.2, а чл.40, ал.4 от закона разпорежда кметовете на общините да
организират изпълнението на програмата и плана по ал.3 и ежегодно до 1 март да
внасят отчет за изпълнението до Българската агенция за безопасност на храните.
Анализирайки тези текстове и текстовете на наредбата, съдът е приел, че
общинският съвет е излязъл извън рамките на предоставените му правомощия, тъй
като с нормативен акт от по висок ранг – закон, обществените отношения, уредени
чрез наредбата следва да се уредят от друг орган на държавно управление –
министъра на земеделието, храните и горите, в чиито правомощия е да издаде
наредба за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията
на Република България и за процедурите по нейното изпълнение, механизма на
финансиране и отчетност. Извън тези съждения и независимо от тях, съдът е
изложил в решението си, че обществените отношения, уредени в нормата на
чл.6,ал.2 от Наредбата са вече уредени със ЗВД, в който са предвидени
забранителни норми относно извеждането на кучета без повод, а на агресивни
кучета – без намордник и разхождане на кучета на детски площадки и на места,
обозначени от общините със съответните знаци, като тази забрана е скрепена със
санкционна разпоредба в самия закон.
Най-сетне съдът приема и, че наказващият орган неправилно определя
санкционната разпоредба по текста на чл.16 от Наредбата, тъй като според този
текст за всички останали нарушения на всички останали разпоредби на наредбата,
за която не са предвидени санкции в други нормативни актове, на виновните лица
се налага глоба от 100 до 500 лв., което противоречи на предвидената в
административно-наказателния състав на нормата на чл.428 от ЗВД санкция.
Решението е правилно.
Видно от публикуваната на общодостъпния публичен мрежови ресурс https://www.veliko-tarnovo.bg/bg/velikotarnovski-obshtinski-savet/naredbi
Наредба, същата се издава в изпълнение на Програмата за овладяване популацията
на безстопанствените кучета на територията на Община Велико Търново, като целта
е чрез установяването на контрол върху популацията на безстопанствените и
домашни кучета, да се гарантира безопасността на градската среда. Освен този
предметен обхват, чл.1, ал.2 от Наредбата регламентира реда и начина на
придобиване, регистрация, деклариране, притежаване, отглеждане и развъждане на
домашни кучета на територията на Община В. Търново, както и взаимоотношенията
между общинската администрация, ветеринарномедицинските клиники, Областна
дирекция по безопасност на храните и собствениците на животни.
Съответно, според разпоредбата на повторно посочения чл.1, ал.1 от тази
Наредба /в Раздел Общи положения/ Наредбата
се издава на основание чл. 40, ал. 5 от Закона за защита на животните /ЗЗЖ/,
чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация
/ЗМСМА/, чл. 22, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ и в
изпълнение на Програмата за овладяване популацията на безстопанствените кучета
на територията на Община Велико Търново, като целта е чрез установяването на
контрол върху популацията на безстопанствените и регламентиране реда за
отглеждане на домашните кучета, да се гарантира безопасността на градската
среда.
Основателно районният съд приема, че разпоредбата на чл.40, ал.5 от ЗЗЖ
не делегира на общинските съвети като органи на местно самоуправление
правомощие да уреждат с нормативен акт на местно равнище обществените
отношения, уредени с Наредбата.
Посочената разпоредба – нито в редакцията си, ДВ, бр. 13 от
8.02.2008 г. нито в редакцията си, обнародвана в ДВ, бр. бр. 58
от 2017 г., предвижда делегиране на правомощия на общинските съвети да приемат
наредби, които да уреждат на местно ниво обществените отношения, които са
уредени в посочената Наредба. Такава не се предвижда или споменава и в НАЦИОНАЛНАТА
ПРОГРАМА за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията
на Република България, приета с решение на МС
№
136 от 14.03.2019 г. На практика, нито посочената разпоредба от ЗЗЖ, нито
разпоредбата на чл.35, т.4 от ЗВД предвижда възможност на общинския съвет да се
делегира правомощие да урежда в съответствие със закон част от уредената на
законово ниво материя с такъв предметен обхват.
Всъщност, видно от
предметният и обхват, част от него преповтаря предметния обхват на ЗВД – чл. 2
от този закон. При това положение е обоснован извода, че общинският съвет на
Община велико Търново не е бил компетентен да приема наредба, която да урежда
отчасти такива обществени отношения, които са уредени със закон, при положение,
че освен това в закона липсва такова
законово оправомощаване. Затова нормите на посочената
наредба са неприложими с аргумент от разпоредбата на чл.15, ал.3 от ЗНА, като
това с особена строгост важи за предвидената административно – наказателна
отговорност.
Извън горното и
независимо от него следва да се отбележи, че според АНО деянието е нарушение на
разпоредбата на чл.6, ал.2, т.4, буква „е“ от Наредбата, според която се забранява
е разхождането на кучета-компаньони На територията на тревните площи на следните
градски паркове и градини: парк „Бузлуджа”. При съпоставката на тази забрана
със забраната, разписана в разпоредбата на чл.177, ал.1, т.4 от ЗВД
се установява, че текстът на наредбата обхваща частен случай на забрана,
установена със закон. Както се отбеляза, липсва законова делегация орган на
местно самоуправление да урежда законовия институт на Раздел Шести от Глава
Седма на този закон, поради което посочената императивна норма в Наредбата е несъобразима. Както правилно е посочил районният съд,
нарушаването на законовата разпоредба е скрепено със санкцията по чл.428 от
ЗВД, като прилагането на санкцията, предвидена в чл.16 от Наредбата на практика
би довело до нарушаването на принципа ne
bis in idem, приложим и в
административно-наказателния процес.
|
|
|
|
|
Следва решението да бъде оставено в сила.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи
касационен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №579/16.12.2019 г., постановено по АНД №1292/2019
г. по описа на Великотърновският районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.