№ 29
гр. София, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание
на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стою Хр. Згуров
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Гражданско дело №
20221100102125 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С. Д. Г., с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ
срещу Прокуратура на Република България, относно осъждането на ответника
да заплати на ищеца обезщетение в размер на 30 000 лв. за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто му име като
човек, професионалист в производството на мебели и спедиция, накърняване
на честта и достойнството му, дългогодишен стрес, и влошаване на
цялостното му физическо и психично здраве, в резултат на
незаконосъобразното повдигане на обвинение за престъпление по чл. 206,
ал.1 от НК , по което е бил оправдан с влязла в сила присъда, ведно със
законната лихва от привличането му като обвиняем на 16.11.2016 г., до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава иска си с твърденията, че е бил привлечен като
обвиняем по досъдебно производство, пр. пр. на СРП 43254/2015 г. на
16.11.2016 г. за това, че на 05.01.2010г. в гр. София, противозаконно е
присвоил, като не предал владението й, чужда движима вещ - влекач марка
„Скания" модел „R 124.420" с рег.номер СА 08 66 НК на стойност 31500 лева
, собственост на „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ" АД, която владеел по силата на
договор за финансов лизинг № 85110/04.09.2008 г. сключен между
„УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ" АД, като лизингодател и „Н.**" ЕООД
представлявано от Г., като лизингополучател - престъпление по чл. 206, ал.1
от НК. В съда бил внесен обвинителен акт за съответното престъпление,
вследствие на което било образувано НОХД № 22535/2016 г. по описа на
СРС - 109 с-в. Производството по това дело приключило с присъда от
23.05.2018 г., с която подсъдимият бил признат за невиновен по
1
повдигнатото срещу него обвинение. С оглед протест от страна на СРП срещу
оправдателната присъда, пред СГС било образувано ВНОХД № 74 по описа
на СГС, НО за 2019 г., IV въззивен състав, приключило с решение, с което
съдът е потвърдил оправдателната присъда с мотиви, че престъплението не е
извършено от субективна страна.
В исковата молба се сочи, че повдигането на обвинение и внасянето на
обвинителен акт за тежко умишлено престъпление – обсебване, причинило на
ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто му име
като човек, професионалист в производството на мебели и спедиция,
накърняване на честта и достойноството му, дългогодишен стрес, и
влошаване на цялостното му физическо и психично здраве. С оглед
гореизложеното, моли съда да осъди Прокуратура на Република България, да
му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди, настъпили
в резултат на незаконосъобразното повдигане на обвинение, в размер на
сумата от 30 000.00 лв., ведно със законната лихва от привличането му като
обвиняем на 16.11.2016 г., до окончателното изплащане на претендираната
сума.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът
Прокуратура на Република България, представи писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск в частта, относно твърденията за
наличие на пряка причинно-следствена връзка между предявеното обвинение
и твърдените вреди, както и за наличие на действително претърпени вреди от
ищеца. Излага възражения, че посочените два елемента са недоказани от
ищеца. Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди, като сочи, че същото е завишено, не съответства на чл. 52 ЗЗД, на
трайната съдебна практика и на обществено- икономическите условия в
страната. Твърди, че наказателното производство е проведено в разумен срок
– 2-3 години, като е преминало през две инстанции в съдебна фаза, като в
исковата молба не се твърдели трайни вреди върху психическото и
физическото здраве на ищеца. Противопоставя се на доказателственото
искане за събиране на устни доказателства чрез разпит на двама свидетели. С
допълнителна молба, вх. № 35202 от 07.06.2022 г., депозирана в срока за
отговор, ответникът оспорва и началния момент, от който се дължи законната
лихва. Твърди, че лихвата се дължи от датата на влизане на присъдата в сила,
а именно: 17.04.2019 г.
В съдебното заседание, ищецът не се яви лично, той беше
представляван от процесуалния му представител адв. А., която моли съда да
уважи предявения иск по изложените в исковата молба съображения, като
претендира за разноските по делото.
В съдебното заседание ответникът се представлява от прокурор Стоев,
който оспорва предявения иск, като сочи, че той е останал недоказан, както по
основание, така и по размер. Релевира възражение за прекомерност на
заплатеното в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско
възнаграждение.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговорът,
2
събраните доказателства по делото и изявленията на страните в съдебно
заседание, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От приложените към Досъдебно производство № 3382/2015г. по описа
на 07 РУ СДВР, НОХД №22535/2016г. по описа на СРС, НО и ВНОХД
№74/2019г. по описа на СГС материали е видно, че на 23.11.2016г. ищецът е
привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл206, ал.1 НК, като
по отношение на него е взета мярка за неотклонение „подписка“. С
постановление от 21.12.2016г. на основание чл.68 НПК прокурор от СРП е
наложил забрана на обвиняемия да напуска пределите на страната, която е
отменена от съда с определение от 24.01.2017г. На 23.12.2016г. в СРС е
внесен обвинителен акт срещу С. Г. за престъпление по чл.206, ал.1 НК. В
първа инстанция съдебното производство е продължило до 23.05.2018г.,
когато е постановена оправдателната присъда на СРС. В тази фаза делото е
отлагано неколкократно като единствено относно периода от 30.10.2017г. до
20.12.2017г. делото е отложено поради неявяването на защитника на
подсъдимия.
Оправдателната присъда на СРС е протестирана с протест на прокурора
от 29.05.2019г. По повод на този протест е било образувано ВНОХД
№74/2019г. по описа на СГС, НО. Въззивното производство е приключило на
17.04.2019г. с постановяването на решение, с което присъдата е потвърдена и
тя е влязла в сила.
В производството по делото бяха ангажирани гласни доказателства,
чрез разпита в качеството на свидетел на И.Ф.Ф.. От показанията на този
свидетел се установи, че той е работил заедно с ищеца, бил е управител на
негова фирма за производство на мебели в гр.Годеч. Той сочи, че срещу
ищеца било заведено дело за изчезването на един камион, в следствие на
което той бил много притеснен, защото много от хората, с които е работил
помислили, че е измамник. Той много се променил, спрял да ходи на лов
заедно с дружината си, защото му било отнето оръжието, затворил се в себе
си. Имал и семейни проблеми покрай тази история с обвинението. От около
1-2 години, започнало да с е усеща, че вече е по-спокоен, станал отново
същия човек, който бил преди това.
От така установеното от фактическа страна съдът достигна до
следните правни изводи:
Отговорността на държавата за вреди причинени на граждани от
незаконосъобразни действие на правозащитните й органи е обективна. За
ангажирането й ищецът следва да установи, че действията на правозащитните
органи на държавата по повдигането и поддържането на обвинението са
3
незаконосъобразни и че в резултат на тях, са настъпили посочените
неимуществени вреди.
С влизането в сила на оправдателната присъда или постановление за
прекратяване на наказателното производство се осъществява фактическия
състав на отговорността по чл. 2, ал.1, т.3, пред. I от ЗОДОВ (в този смисъл и
ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС) и Прокуратурата дължи обезщетение за
всички преки и непосредствени неимуществени вреди, които ищецът е
претърпял в хода на наказателното производство.
Ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди, които
твърди, че е претърпял поради незаконното обвинение в извършване на
умишлено престъпление от общ характер. Основава иска си на твърдения за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто му
име като човек, професионалист в производството на мебели и спедиция,
накърняване на честта и достойноството му, дългогодишен стрес и влошаване
на цялостното му физическо, и психично здраве.
Съдът намира предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ за осъждането на Прокуратурата да заплати на ищеца обезщетение в
размер на 30 000 лв. за претърпените от него неимуществени вреди
вследствие на повдигнатото му обвинение за частично основателен.
От събраните в хода на производството писмени доказателства се
установява, че ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл.206, ал. 1 НК, за което се предвижда наказание лишаване
от 1 до 6 години, като това престъпление е тежко съгласно чл.93, т.7 НК.
Установи се, че във връзка с обвинението спрямо ищеца е била взета
най-леката мярка за неотклонение, с което правата му са били засегнати в
минимална степен. За периода от 21.12.2016г. до 24.01.2017г. спрямо него е
действала и мярката за процесулна принуда-забрана за напускане пределите
на страната. Предвид изложеното съдът счита, че спрямо ищеца е
осъществена по-скоро ниска по интензитет процесуална принуда.
За доказването на претърпените от ищеца неимуществени вреди
вследствие на обвинението в настоящото производство беше разпитан
свидетелят Филипов, чиито показания съдът кредитира, но от които се
установи само, че за период от около 2 години, ищецът се затворил в себе си
и се чувствал притеснен от повдигнатото му обвинение, че някои от хората, с
които работил започнали да го считат за измамник, както и че не е ходил на
лов, защото му било отнето ловното оръжие. От показанията на свидетеля се
4
установи и, че от около 2 години, ищецът вече е спокоен и е станал същия
човек, какъвто бил и преди обвинението.
Тук следва да се отбележи, че самото осъзнаване от едно лице на
обстоятелството, че определено негово право е нарушено и че то е подложено
на ограничения в правната му сфера или срещу него неоснователно са
повдигнати обвинения, представлява негативно преживяване и само по себе
си подлежи на обезщетяване (Решение от 10.02.2011 г. по делото Илиев и др.
срещу България (съединени жалби №4473/02 и №34138/04) на Европейски
съд по правата на човека, Решение от 10.02.2011 г. по делото Радков срещу
България (жалба №18382/05).
Поради това, в процеса се установи, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника, на
основание чл.2, ал.1, т.3 вр. чл.4 от ЗОДОВ, състоящи се в уронване на
доброто му име, накърняване на честта и достойноството му и изживян стрес.
Съдът счита, че в производството не се установи, че ищецът е изпитвал
дългогодишен стрес и влошаване на цялостното му физическо, и психично
здраве, в следствие на повдигнатото му обвинение.
Продължителността на наказателното производство в досъдебната и
съдебната фаза развила се пред първоинстанционния и въззивния съд, съдът
намира, че не излиза извън рамките на разумните срокове, доколкото от
привличането на ищеца като обвиняем до приключване на наказателното
производство са изминали по-малко от 3 години. Няма данни по делото, че
поведението на ищеца или защитникът му са допринесли за
продължителността на наказателното производство, освен за периода от
30.10.2017г. до 20.12.2017г.
С оглед на всички тези обстоятелства и при прилагането на принципа на
справедливост за определяне на размера на обезщетението, съобразявайки
периода на развилото се наказателно производство и отражението му върху
личността и начина на живот на ищеца и при отчитане на вида, характера,
интензитета и продължителността на увреждането й, съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
изразяващи се в уронване на доброто му име, накърняване на честта и
достойноството му и изживян стрес възлиза на сумата от 5000 лева. Относно
претенцията от над 5000 лв. до 30 000 лв., съдът намира предявения иск за
недоказан, поради което в тази му част той следва да бъде отхвърлен.
5
Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на
правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на решението
или оправдателната присъда за извършено престъпление. От този момент
държавните органи изпадат в забава и дължат обезщетение в размер на
законната лихва върху размера на присъденото обезщетение (В този смисъл и
т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС). По тази
причина обезщетението за претърпените неимуществени вреди следва да се
присъди ведно със законната лихва считано от 17.04.2019г. до
окончателното му изплащане, а искането за присъждането й от 16.11.2016 г.
до 17.04.2019г., както и относно главницата от над 5000 лв. до 30 000 лв. за
периода от 17.04.2019г. до окончателното изплащане на задължението следва
да бъде отхвърлено.
Ищецът има право на разноски на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.
Настоящият съд намира, че в негова полза следва да бъдат присъдени
разноски за държавна такса от 10 лв. В полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение,
което не е прекомерно предвид правната и фактическа сложност на спора и
съобразно чл.7, ал.2, т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (при минимум от 1430 лв.), а
изчислено съразмерно с уважената част от исковете, то е в размер на 250 лв.
Предвид изложеното съдът намира за неоснователно възражението за
прекомерност на заплатеното в полза на процесуалния представител на ищеца
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати
на С. Д. Г., ЕГН ********** сумата от 5000 лв. /пет хиляди лева/,
представляваща обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. I ЗОДОВ за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на повдигнато му обвинение за
престъпление по чл. 206, ал.1 от НК, по което е бил оправдан с Присъда от
23.05.2018г., постановена по НОХД №22535/2016г. по описа на СРС, НО, 109
състав, влязла в сила на 17.04.2019г., които неимуществени вреди се състоят в
уронване на доброто му име, накърняване на честта и достойнството му и
изживян стрес, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
17.04.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Д. Г., ЕГН ********** срещу
Прокуратурата на Република България, иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ, в ЧАСТТА относно осъждането на ответника да заплати на ищеца
6
обезщетение в размер от над 5000 лв. до 30 000 лв. за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на обвинение за престъпление по чл. 206,
ал.1 от НК, по което е бил оправдан с Присъда от 23.05.2018г., постановена
по НОХД №22535/2016г. по описа на СРС, НО, 109 състав, влязла в сила на
17.04.2019г., които неимуществени вреди се състоят в уронване на доброто му
име като човек, професионалист в производството на мебели и спедиция,
накърняване на честта и достойнството му, дългогодишен стрес, и влошаване
на цялостното му физическо и психично здраве, ведно със законната лихва
върху сумата от 5000 лв. за периода от 16.11.2016 г. до 17.04.2017г. и
законната лихва върху сумата от над 5000 лв. до 30 000 лв. за периода от
17.04.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати
на С. Д. Г., ЕГН ********** сумата от 260 лв., представляваща разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Апелативен съд-София.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7