РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 06.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на десети
май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 13422
по описа за 2017 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от И.Т.А. против З. „Б.И.“ АД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховането.
Ищецът твърди, че на 25.07.2017 г. в
с. Тръстеник М.Б.И., управлявайки лек автомобил Пежо 106 с рег. № *******, е
навлязъл в завой с несъобразена скорост, в следствие на което автомобилът е излязъл от пътното платно и е
настъпило ПТП. Твърди, че пътувал в лекия автомобил на предната дясна седалка и
в резултат на ПТП получил нарушение на целостта на ставните връзки, разкъсване
на менискус в средната част и странично вдясно, разкъсване на спомагателно
сухожилие в средната част и разкъсване на предна кръстна връзка. Поддържа, че
получените травматични увреждания довели до затруднения в бита, болки и
страдания, поява на страх от пътуване с автомобил. Поддържа, че към момента на
застрахователоното събитие по отношение на лек автомобил Пежо 106 с рег. № *******е
имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № BG/02/117001658719 с ответното дружество. Твърди, че на 09.09.2017 г. е
депозирана извънсъдебна претенция, но на 27.09.2017 г. бил постановен отказ. Моли ответникът да бъде осъден да заплати
сумата от 60 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 27.09.2017 – датата на отказа
до окончателното й плащане. Претендира
на правените по делото разноски и адвокатско възнаграждение.
Ответникът З. „Б.И.“ АД в отговора
на исковата молба оспорва предявения иск като поддържа, че не е възникнало
правоотношение по силата на застрахователен договор „Гражданска отговорност“.
Твърди, че ищецът е имал и други заболявания преди ПТП. Оспорва размера на
предявения иск. Въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като
поддържа, че ищецът и водачът на лекия автомобил са употребили алкохол преди
ПТП. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото
разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
От събраните по делото гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля М.Б.И., приетия по делото Констативен
протокол № 256Р-1461/10.08.2017 г. и заключение на съдебна-автотехническа
експертиза се установява, че на 25.07.2017 г. М.Б.И. и И.Т.А. пили 2-3 бири и
тръгнали към съседно село, за да изтеглят пари. На път ІІІ-3004 с посока гр.
Долна Митрополия към гр. Тръстеник, управлявания от М.Б.И. лек автомобил Пежо
106 с рег. № *******се движел със скорост от 117 км.ч.. На около 4 км. от
табелата на гр. Долна Митрополия, където автомобилът се е отклонил рязко в
дясно, а водачът се е опитал да върне автомобила в пътя, като е завил рязко
волана в ляво, в резултат на което е нарушена устойчивостта на автомобила и той
се е обърнал странично върху дясната си част. Последвало плъзгане и на около 85
м. е настъпило преобръщане на автомобила по таван. Вещото лице дава заключение,
че причина за настъпване на ПТП са субективните действия на водача на лек
автомобил Пежо 106 с рег. № *******, който при скорост на движение от 117
км.ч. е отклонил същия на дясно,
преминал е по банкета и при последвалия опит да възстанови праволинейното му
движение с рязко завъртане на волана вляво е последвала загуба на напречната
устойчивост на автомобила с последващо преобръщане на таван. От констативния
протокол се установява, че водачът на лекия автомобил е бил с концентрация на
алкохол в кръвта от 0,69 промила.
От приетото и неоспорено от страните
заключение на комплексна съдебно-автотехническа и медицИ.ка експертиза се
установява, че лек автомобил Пежо 106 с рег. № *******е бил фабрично оборудван
с триточкови инерционни колани за водача
и за пасажера до него. Установяват, че към момента на ПТП ищецът е пътувал на
дясната седалка до водача с правилно поставен предпазен колан.
Установява се
от приетата и неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза, изготвена въз основа на събраните по делото
доказателства, че вследствие на претърпяната пътно-транспортна злополука на 25.07.2017
г. ищецът И.Т.А. е получил навяхване на дясната колянна става, руптура
(скъсване) на двата мениска, разкъсване на медиалния лигамент и разкъсване на
предните кръстни връзки на дясното коляно. Вещото лице установява, че е налице
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, като по своя медико-биологичен
характер, получените вътреставни увреждания на дясното коляно са довели на
ищеца трайно ограничаване на движенията на десния долен крайник за срок по
дълъг от 30 дни (в конкретния случай до 4 месеца). Установява се, че спешна
медицинска помощ и първоначално лечение пострадалият е получил в спешния център
на МБАЛ гр. Плевен, където са извършени изследвания и е направена временна
имобилизация на дясната колянна става. На 08.08.2017 г. пострадалият е постъпил
за оперативно лечение в МБАЛ „Свети Пантелеймон“ – гр. Плевен, където е
извършена артроскопия, частична менисцектомия, лигаменторафия, капсулорафия.
Назначена е временна имобилизация чрез колянна ортеза. След изписването си
пострадалият е продължил лечението си амбулаторно. В периода от
27.11.2017-03.12.2017 поради продължаващи болки ищецът е провел отново лечение
като му е извършена операция – пластично възстановяване на целостта на
разкъсаните предни кръстни връзки. Вещото лице дава заключение, че при ищеца оЗ.равителния
и възстановителен период е продължил около 5 месеца. Установява, че през този
период пострадалият е търпял болки и страдания като през първите два месеца
непосредствено след злополуката и извършените операции болките са били с
по-интензивен характер, а през останалото време те са били периодично явяващи
се. Наред с претърпените болки в продължение на първите два месеца ищецът е бил
принуден да се придвижва с помощни средства – без да стъпва на десния си крак,
което е довело до известни затруднения
при придвижване и обслужване в ежедневието. Експертът дава заключение, че към
настоящия момент здравословното състояние на ищеца е стабилизирано, като към
настоящия момент освен белезите от оперативните интервенции, движенията на
дясната колянна става при свиване е в намален обем с около 15 градуса, като при
преглед се установява частична предно-медиална нестабилност, което създавало
неудобство на ищеца при слизане по стълби и при движение по наклонен терен.
Придвижването на ищеца към настоящия момент било без помощни средства, но с
щадяща походка.
От заключението на
съдебно-психологическата експертиза се установява, че при ищеца няма данни за
предшестващи личностови девиации или психични разстройства. Установява, че
преживяното ПТП има характер на стресор с интензивни и трайни (отчасти и към
настоящия момент) негативни отражения върху психичното и психосоциално
функциониране. В емоционално състояние към настоящия момент инцидентът е
преработен в общи линии, но са налице остатъчни невротонични фиксации, водещи
до ситуитивност преживяване на емоционален дискомфорт (тревожност,
напрегнатост).
Във връзка с
установяване на размера на обезщетението за неимуществени вреди са събрани и
гласни доказателства чрез разпита на свидетеля А.М.Б.- баба на ищеца. В
показанията си свидетелката установява, че разбрала за ПТП от своя съседка.
Вечерта го докарали в къщи бил неподвижен. Не бил приет да лечение, тъй като
нямал здравни осигуровки. Минали дни, а внукът й ревял, викал. През това време
два пъти идвал доктор. След операцията го изписали и казали 40-50 дни кракът да
не мърда и да е на легло. Той постоянно ревял, викал бил нервен, боляло го, не
ядял, отслабнал. После се раздвижил малко, но след повече от месец претърпял
втора операция. През цялото време свидетелката се грижела за внука си. Не можел
да ходи до тоалетната сам. Бил с памперс. После взели количка и стол и с нея
ходел до тоалетна.
Установява се, че между ЗД „Б.И.“
АД и собственика лек автомобил Пежо 106 с рег. № *******е сключена застраховка
„Гражданска отговорност” с застрахователна полица № BG/02/117001658719, по силата на която застрахователят е поел задължението да
покрие в границите на уговорената сума отговорността за причинените от
застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица, която е имала
действие към датата на застрахователното събитие.
Установява се, че на 27.09.2017
г. застрахователното дружество е отказало изплащане на застрахователно
обезщетение за причинените неимуществени и имуществени вреди.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса
за застраховането (КЗ) увреденото лице, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т.е. да
е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл. 477, ал. 1 и чл. 278,
ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се
установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”, действащ
към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя
на вредите.
От
събраните по делото доказателства се установява, че на посочената в исковата
молба дата е настъпило пътно – транспортно произшествие, при което ищецът И.Т.А.
е получил увреждания – навяхване на
дясната колянна става, руптура (скъсване) на двата мениска, разкъсване на
медиалния лигамент и разкъсване на предните кръстни връзки на дясното коляно.
Установява се, че отговорност за настъпилото ПТП носи водачът на лекия
автомобил М.Б.И.. Механизмът на ПТП, вредите и причинната връзка между тях се
установяват от приетите по делото писмени доказателства, събраните по делото
гласни доказателства и приетите медицинска и автотехническа експертизи.
Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на причинителя на увреждането се
предполага до доказване на противното. Ответникът е бил длъжен да ангажира
доказателства за обстоятелства, които изключват или ограничават вината на
застрахования за настъпване на процесното ПТП. По делото такива доказателства
не са ангажирани.
Установява се, че към датата на настъпване
на застрахователното събитие между ответното застрахователно дружество и собственика
на лек автомобил Пежо 106 с рег. № *******е съществувало застрахователно
правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност”. По силата на
застрахователния договор застрахователят е поел задължението да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Следователно
предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди се явява
основателен, като следва да бъде обсъден техния размер, както с оглед събраните
по делото доказателства, така и с оглед направените от ответника възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По
делото се установява, че в резултат на увреждането възстановяването е
продължило около 4-5 месеца след ПТП. От значение е обстоятелството, че е имало
оперативно лечение, което е предотвратило влошаване на здравословното състояние
на ищеца, както и че към настоящия момент има известно ограничение на
движенията на дясната колянна става и нестабилност. От значение за
възстановяването на ищеца също така има значение и възрастта му. С оглед на
изложеното, съдът намира, че справедливото обезщетение на неимуществените вреди
е в размер на 30 000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както действие, така и
бездействие, но то винаги следва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат. С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение
за съпричиняване - че е знаел, че към момента на настъпване на ПТП виновният
водач е употребил алкохол. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в
тежест на ответника е било да установи, че към момента на настъпване на
застрахователното събитие пострадалото лице е знаело, че водачът е употребил
алкохол, както и че е поел риск като е приел да пътува въпреки това в
управлявания от М.Б.И. автомобил. От събраните по делото доказателства се
установява, че виновният за настъпване на ПТП водач е имал концентрация на
алкохол в кръвта 0,69 промила. Обективният факт за наличието на алкохол в
кръвта, обаче, не е достатъчен за да обуслови намаляване на застрахователното
обезщетение при условията на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите
(т. 7 от Тълкувателно решение №1/2014 г. на ОСТК на ВКС от 23.12.2015 г.).
Настоящият съдебен състав приема за установено, че пострадалото лице И.Т. А.е
знаело за това, че водачът М.Б.И. е употребил алкохол, което се установява от
събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля И., както и
установената по съответния ред концентрация на алкохол в кръвта, водят до
единствения възможен извод, че към момента на настъпване на ПТП пострадалият
Ива А. е знаел, че виновния водач е употребил алкохол. Следователно е налице и причинна връзка между
настъпилите вреди и обстоятелството, че пострадалия сам се е поставил в риск
като е допуснал да пътува в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол. В този смисъл приносът на пострадалия за настъпване на
вредоносния резултат следва да бъде
определен до размер от 1/4 или дължимото обезщетение за неимуществени вреди
следва да бъде намалено до размер от 22500
лева.
Като
законна последица от решението и доколкото е поискано с исковата молба следва
да бъде присъдена и законна лихва върху дължимото обезщетение. Съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите
делинквентът се счита в забава от деня на непозволеното увреждане.
Отговорността му е обуславяща отговорността на застрахователя, но законна лихва
е дължима от по-късен момента, тъй като съгласно изричната уредба на чл. 497 от
Кодекса за застраховането застрахователят изпада в забава от датата на
уведомяване на застрахователя и изтичане на определения в кодекса срок по чл.
496, ал. 1 за произнасяне на
застрахователя или от датата на отказа да бъде платено застрахователно
обезщетение. В конкретния случай, застрахователят е отказал плащане на
застрахователното обезщетение с писмо от 27.09.2017 г., като това е датата, от
която дължи и лихва за забава.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 100
лева, представляващи направени по делото разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 1596
лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената
част от исковете. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение се явява неоснователно с оглед на обстоятелството, че
адвокатското възнаграждение уговорено и платено от ответника е под минимума,
определен в Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 800 лева, представляваща
държавна такса върху уважената част от иска, както и сумата от 760 лева,
представляваща платено от бюджета на съда възнаграждение за вещи лица и
свидетел.
На основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Н.Д.
сумата от 1446 лева, представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
432, ал. 1 от Кодекса за застраховането ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „Б.И.“ АД, ЕИК – *******със седалище и адрес на управление *** да заплати на И.Т.А., ЕГН-**********,*** сумата от 22500
(двадесет и две хиляди и петстотин) лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди – з навяхване на
дясната колянна става, руптура (скъсване) на двата мениска, разкъсване на
медиалния лигамент и разкъсване на предните кръстни връзки на дясното коляно, настъпили
в резултат на ПТП, причинено на 25.07.2017 г. от М.Б.И., водач на лек автомобил Пежо 106 с рег. № *******,
застрахован със застрахователна полица № BG/02/117001658719, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от 27.09.2018 г. до окончателното им
изплащане, като отхвърля иска за разликата
над сумата от 22500 лева – обезщетение за неимуществени вреди до предявения
размер от 60 000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Б.И.“ АД, ЕИК – *******със седалище и адрес на управление *** да заплати на И.Т.А., ЕГН-**********,*** сумата от 100 (сто) лева, представляващи
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК И.Т.А., ЕГН-**********,*** да
заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „Б.И.“ АД, ЕИК – *******със седалище и адрес на управление *** от 1596 (хиляда петстотин деветдесет и шест) лева, представляващи
направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Б.И.“ АД, ЕИК – *******със седалище и адрес на управление *** да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 800 (осемстотин) лева, представляващи дължима държавна такса, както
и сумата от 760 (седемстотин и
шестдесет) лева, представляващи платено от бюджета на съда възнаграждение
за вещи лица и свидетел.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за адвокатурата ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „Б.И.“ АД, ЕИК – *******със седалище и адрес
на управление *** да заплати на
адв. Н. Н. Д., ЕГН-**********, с
адрес ***, полуетаж 4, офис 4 сумата от 1446
(хиляда четиристотин четиридесет и шест) лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: