Решение по дело №1239/2020 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 31
Дата: 5 февруари 2021 г. (в сила от 5 февруари 2021 г.)
Съдия: Владимир Ковачев
Дело: 20201200501239
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Благоевград , 05.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети януари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев

Габриела Тричкова
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20201200501239 по описа за 2020 година
взе предвид следното:
„Б.Х.“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Р., чрез адвокат Т.Д., обжалва решение № 2669 от
30.06.2020 г., постановено по гражданско дело № 667 от 2018 г. на Районен съд Р., с
което са отхвърлени претенциите на дружеството, насочени срещу Л.С.К., гражданин
на Руската федерация, за заплащане на парични суми, дължими въз основа на договор
за поддръжка и управление на апартамент в комплекс „Пирин Голф & Кънтри Клуб“,
сключен на 31.12.2010 г. В жалбата се твърди, че актът на първата инстанция е
неоснователен, немотивиран и постановен при нарушение на съдопроизводствените
правила. Районният съд неправилно интерпретирал договора за поддръжка и
управление. Фирмата имала задължение за поддръжка на комплекса, а не на имота на
К.. Ирелевантно било дали последната е ползвала интернет, телефон и телевизия,
защото дружеството било длъжно да й ги предостави по силата на изискванията към
апартаментните туристически комплекси. Моли се за отмяна на решението на
първостепенния съд и уважаване на предявените искове.
Постъпил е отговор от въззиваемата страна, подаден от адвокат К.Т.. В него се твърди,
че актът на първата инстанция е валиден, допустим и правилен. Жалбата била
неоснователна. Правилен бил изводът на първата инстанция, че дружеството не е
провело пълно и главно доказване на изпълнението на договорните си задължения,
чието заплащане претендира. Имотът на ответницата нито бил предназначен, нито се
използвал като място за настаняване по смисъла на Закона за туризма, не бил и
категоризиран по този ред. Договорът за поддръжка и управление не произвел
действие за целия апартамент, защото К. притежавала 4/5 идеални части от същия.
1
Претендираните вземания не били установени и по размер. Ищецът не бил придобил
валидно вземанията на „Пирин Голф Холидейз Клуб“ АД по процесния договор.
Някои от сумите били погасени по давност. Моли се за потвърждаване на обжалваното
решение на Районен съд Р..
Окръжният съд констатира, че жалбата и отговорът са редовни и допустими, поради
което ги разгледа в открито заседание.
Не се събираха нови доказателства.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. То се явява и правилно. Въззивната
инстанция споделя констатациите и изводите на районния съд, предвид което и на
основание чл. 272 от ГПК, препраща към мотивите, изложени от същия.
Фактическата обстановка, съдържаща се в обжалвания съдебен акт, е подробна,
детайлна и пълна, с оглед което не се налага Окръжният съд да я повтаря в настоящото
си решение.
Анализът на релевантните за казуса факти и обстоятелства, направен от Районен съд Р.,
е мотивиран, обоснован и верен. Изводите, до които достигна втората инстанция, са в
същата насока.
За успешното провеждане на иска по чл. 92 от ЗЗДог, какъвто по правната си природа
е първият от предявените при условията на обективно съединяване по делото, в тежест
на ищеца е да установи съществуването на облигационно правоотношение, по което е
изправна страна, неизправността на ответника, както и наличието на клауза за
неустойка, а ответникът е длъжен да докаже изправността си по договора.
В случая се изяснява по несъмнен начин, че е налице облигационна обвързаност между
страните, основана на договор за поддръжка и управление от 31.12.2010 г. и договори
за прехвърляне на вземания и встъпване в дълг от 12.01.2015 г. и 20.08.2015 г., по
които „Пирин Голф Холидейз Клуб“ АД, наред с „Б.Х.“ ЕООД, има правата и
задълженията на управител, а ответницата - на собственик.
Установи се и наличието на неустоечна клауза в чл. 5.1 от договора за поддръжка и
управление, като с оглед уговорената форма на неизпълнение, неустойката се явява
мораторна - за забавено изпълнение на парично задължение. Изводът в тази насока се
предпоставя от изричния текст на клаузата - „В случай, че собственикът изпадне в
забава за заплащане на дължимото по договора с повече от 45 календарни дни, същият
дължи таксите за съответните години в двоен размер, заедно със съответните лихви“.
Окръжният съд се солидаризира със заключението на първата инстанция, че ищецът в
производството не е установил пълно, пряко и главно в процеса факта на изпълнение
на своите задължения по договора за поддръжка и управление. Това е така, защото
всички ангажирани писмени доказателства в подкрепа на твърденията на фирмата
изхождат и са съставени от нейни служители. По правната си природа тези документи
са частни свидетелстващи такива и формалната им доказателствена сила се отнася
единствено до факта на писменото изявление, съдържащо се в тях. Като съставени от
страна по делото, въпросните документи могат да бъдат ценени като доказателства
само при положение, че установяват неизгодни за същата страна факти, но нямат
доказателствена стойност, когато издателят им удостоверява изгодни за себе си факти,
2
както в случая. Тези документи представляват извънсъдебно писмено твърдение на
заинтересована страна, поради което и районният съд правилно е намерил за
неустановени фактите, които се претендира да се установяват с тях.
На самостоятелно основание, допуснатата и изслушана от първоинстанционния съд
счетоводна експертиза е дала заключение, базирано единствено и само на писмените
доказателства, съставени от ищеца, което, по гореизложените съображения, също не
може да бъде кредитирано.
Що се касае до обстоятелството, че са налице записвания в счетоводните книги на
дружеството досежно претендираните суми, по въпроса за доказателствената тежест на
счетоводните книги и направените в тях записвания е налице трайна практика на ВКС,
обективирана в Решение № 125 от 15.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 1204/2018 г., II т. о.,
ТК, докладчик съдията Галина Иванова, Решение № 347 от 27.02.2019 г. на ВКС по т.
д. № 687/2018 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Емилия Василева, Решение № 83
от 3.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2383/2016 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия
Маринова, и др. Съгласно чл. 182 от ГПК, вписвания в счетоводни книги се преценяват
от съда с оглед всички факти и обстоятелства по делото. Тези книги не се ползват с
материалната доказателствена сила на официалните документи за съдържащата се в тях
информация. Доказателствената им сила следва да се преценява с оглед всички
релевантни за спора данни по делото. Поради това, че счетоводните книги, като
носител на преобразувана информация за стопанска операция или факт, получена от
първичен счетоводен документ, който ги удостоверява, представляват вторични
счетоводни документи съгласно чл. 6 от ЗСч, същите трябва да бъдат документално
обосновани. В случая последното не е несъмнено. Не е доказано по убедителен начин
и редовното водене на въпросните книги, поради което правилно районният съд не е
дал вяра на записаното в тях.
Изпълнение на задълженията по договора за поддръжка и управление от страна на
управителя не се установява и от анализа на приобщените гласни доказателства,
преценени самостоятелно и във връзка с останалите такива. Свидетелят К.З. разказва за
поддръжката на комплекса като цяло. Действително, това е важна част от договора. Не
по-малко важна част, обаче, е и поддръжката на сградата, в която се намира жилището
на ответницата по делото. Свидетелят не живее във въпросната сграда и рядко ходи
там, поради което и не би могъл да има преки и непосредствени възприятия и
впечатления за нейната поддръжка. Неговите показания могат да бъдат определени
като такива „по принцип“ и в тях липсва необходимата конкретика и точност. Отделно
от това, не се установи и че съобщените от този свидетел данни са относими към
исковия период /2015 - 2018 г./. Ето защо правилен се явява изводът на първата
инстанция, че разказаното от Златков не подкрепя по нужния начин тезата, която
застъпва по делото ищцовото дружество.
Поради неустановеност на един от елементите на фактическия състав от нормата на
чл. 92 от ЗЗДог, а именно - изпълнение на задължението на кредитора, предявеният иск
за заплащане на мораторна неустойка правилно и обосновано е бил отхвърлен. Следва
да се подчертае, че е последователна и непротиворечива съдебната практика и по
въпроса, че уговорената неустойка за забавено изпълнение се дължи в случаите, когато
закъснението се дължи на причина, за която длъжникът е отговорен, а той се
освобождава от последиците на забавата, ако причината за забавеното изпълнение не е
по негова вина, какъвто е и настоящият казус. Ответницата не оспорва, че не е платила
3
таксите за 2015 - 2018 г., като поддържа, че това й поведение се дължи на виновното
неизпълнение на задълженията на управителя по договора за поддръжка и управление.
След като управителят не установява своевременно и точно изпълнение на тези
задължения, то претенцията му за осъждане на насрещната страна по договора за
заплащане на мораторна неустойка действително е неоснователна.
За да бъде ангажирана отговорността на длъжника по чл. 79, ал. 1 от ЗЗДог, ищецът-
кредитор следва да установи пълно, пряко и главно наличието на договорно
правоотношение със същия, както и точното изпълнение на своето задължение по този
договор.
В случая, според въззивната инстанция, съвкупният анализ на всички приобщени по
делото доказателства не установява по никакъв начин наличието на облигационна
връзка между страните, основана на договор за предоставяне на комунални услуги и
други разноски. Формални договори за предоставяне на кабелна телевизия, интернет и
телефон, както и на електрическа енергия и вода, не са ангажирани по делото. Следва
отново да се подчертае, че представените писмени доказателства в подкрепа на
твърденията за предоставяне на такива услуги от страна на ищеца са частни
свидетелстващи документи, изходящи и съставени единствено от него, поради което и
не могат да се кредитират като установяващи релевантни за спора факти, а само като
твърдения на страната за настъпването им. По същите съображения не може да бъде
кредитирано и заключението на изслушаната счетоводна експертиза, понеже нейните
констатации са основани само и единствено на тези документи. На самостоятелно
основание, ангажираните гласни доказателства също не установяват пълно, пряко и
главно факта, че в процесния период от време ищцовото дружество е предоставяло на
ответницата достъп до интернет, телефон, кабелна телевизия и е заплащало
електрическата енергия и водата, консумирани от нея по повод ползването на
собствения й апартамент. Липсата на облигационна връзка, основана на договор,
изключва носенето на отговорност за неизпълнение на договорно задължение, каквото
се претендира от въззивника, поради което и вторият предявен при условията на
обективно съединяване иск правилно е отхвърлен от Районен съд Р..
Предвид неоснователността на главните искове, неоснователни се явяват и
акцесорните такива за заплащане на обезщетения за забава в размер на законната
лихва, считано от датата на предявяване на претенциите до окончателното погасяване
на главниците.
Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на въззивното производство, в тежест на дружеството следва да се
възложат разноските на ответницата за адвокатско възнаграждение. Размерът на
последното не е прекомерен /надхвърля минимума по наредбата с по-малко от 40
лева/. Хонорарът е и реално заплатен, което се доказва с представените 2 договора за
правна защита и съдействие, играещи ролята на разписки.
Тъй като ищецът по делото е търговец и цената на всеки от предявените искове е под
20 000 лева, настоящото въззивно решение няма да подлежи на касационен контрол.
Воден от изложеното, Окръжен съд Благоевград, Гражданско отделение, IV въззивен
състав
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2669 от 30.06.2020 г., постановено по гражданско дело
№ 667 от 2018 г. на Районен съд Р..
ОСЪЖДА „Б.Х.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Р., ул.
„...“ № 24А, представлявано от Й.И.К., да заплати на Л.С.К., гражданка на Руската
федерация, родена на 31.07.1948 г. в гр. Омск, разноски по делото пред въззивната
инстанция за адвокатско възнаграждение, възлизащи на 1000 /хиляда/ лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5