СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в
публичното заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. съдия КРИСТИНА ГЮРОВА
при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Гюрова
в. гр. д. № 874 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
Решение № 261794 от 31.10.2019 г. по гр. д. № 3890/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 128 състав, са отхвърлени предявените от Кооперация
„Обединени агенции за недвижими имоти и туризъм“, ЕИК ******** срещу М.С.Д., ЕГН,
********** и С.С.С., ЕГН **********, искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 51 ТЗ, за заплащане при условията на солидарност на сумата от
1144.86 лв., представляваща договорено възнаграждение с вкл. ДДС по чл. 6 от
договор от 11.12.2015 г., сключен между страните, и сумата от 2289.72 лв.,
представляваща договорено възнаграждение с вкл. ДДС по чл. 8 от договор от
11.12.2015 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 22.01.2019 г. до окончателното плащане.
Срещу
така постановеното решение, с което предявените искове са отхвърлени, е подадена въззивна жалба от ищеца,
в която са развити съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на атакувания акт. Отправено е искане първоинстанционното решение да бъде
отменено, а исковите претенции да бъдат уважени. Въззивникът твърди, че по делото е безспорно установено наличието на
облигационно правоотношение между страните по силата на сключен договор за
посредничество от 11.12.2015 г. Счита, че от събраните в хода на производството
писмени и гласни доказателства се установява, че ищецът добросъвестно е
предприел всички необходими действия за изпълнение на задълженията му по така
постигнатото с ответниците договорно съглашение. Изразява несъгласие с възприетото
от първоинстанционния съд, че покупко-продажбата на процесния имот е в резултат
на осъществената от служител на друга агенция за недвижими имоти дейност, а не
вследствие на активното поведение на ищцовото дружество, в който смисъл твърди,
че действията на изпълнителя по договора за посредничество, осъществени чрез
негов представител, са били напълно последователни и насочени към
удовлетворяване интересите на възложителите. Поддържа, че действията на
дружеството-ищец в изпълнение на задълженията му по договора за посредничество,
не са взети предвид от районния съд при постановяване на крайния му акт.
Оспорва възприетия от първостепенния съд извод, че не посредничеството на ищеца
е довело до сключването на прехвърлителната сделка на процесния недвижим имот с
доводи, че посредническата агенция е изпълнявала задълженията си по договора
коректно, добросъвестно и в съответствие със закона, а действията на
ответниците и на техните съдоговарящи целят единствено увреждане интересите на
кооперацията. Неправилно според ищеца районният съд е приел и, че
обстоятелството, че представител на ищеца е организирал оглед с клиенти за
евентуална покупка на имота, не води до извод, че по тази причина купувачите са
проявили интерес към обекта и затова са го закупили, а също и че ответниците не
са имали представа кои са в действителност тези лица. Релевират се и
оплаквания, че първоинстанционният съд е разгледал повърхностно повдигнатия
пред него правен спор, като не са отчетени според жалбоподателя
обстоятелствата, че представеният договор за посредничество при покупка на
недвижим имот от 01.10.2017 г., е сключен между друга посредническа агенция „Т.П.“
ООД и лицето М.З., което е в брак с А.З., подписал такъв договор тъкмо с ищеца,
с което се целяло накърняване интересите на дружеството. Не бил взет предвид от
районния съд и фактът, че ответниците не са уведомили своевременно ищеца, че
вече са продали имота, както и че са изпратили уведомление за прекратяване на
сключения помежду им договор за посредничество близо половин година след
извършване на прехвърлителната сделка. Навеждат се доводи, че първостепенният
съд не е обсъдил и въпроса защо след като осъществената покупко-продажба на
въпросния имот е от дата 24.11.2017 г., то плащанията по фактура от 16.12.2017
г. и платежно нареждане за сумата от 1270 лв. от 20.12.2017 г., са извършени близо
месец след финализиране на сделката. Предвид това в жалбата се поддържа,
че с поведението си ответниците са нарушили разпоредбите на чл. 20а, ал. 1 вр.
чл. 63, ал. 1 ЗЗД, и обстоятелството, че в договора за посредничеството не е
включена уговорка за изключителни права единствено ищцовото дружество да
предлага и продава недвижимия имот, не означава, че възложителите могат да
действат недобросъвестно. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите М.С.Д. и С.С.С..
Софийски градски съд, след като
обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна
страна:
Производството
е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално
допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно.
По допустимостта на
атакуваното решение, въззивният съдебен състав, счита, че независимо от погрешно дадената от първоинстанционния съд
правна квалификация на предявените искове, доколкото като такава е посочена чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 51 ТЗ, вместо правилното правно основание на
претендираните от ищеца вземания - чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 51 ТЗ и чл. 92 ЗЗД, решението не е недопустимо. В тази връзка следва да
се посочи, че според константната практика на ВКС, когато в решението си съдът
разглежда спорното материално субективно право – претендираното или отричано от
ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, определяйки
погрешна правна квалификация, решението не е недопустимо, а неправилно като
постановено в нарушение на материалния закон. В този случай, съдът е определил
неправилно правната норма, регулираща спорното правоотношение, което рефлектира
върху правилността на постановения съдебен акт. Дадената неправилна правна
квалификация съставлява нарушение на материалния закон, което след
констатацията му следва да бъде поправено във въззивната инстанция. Ето защо
правилната правна квалификация на претендираните от ищеца вземания е чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 51 ТЗ и чл. 92 ЗЗД. Отделно от това следва да се посочи, че
видно от мотивите на обжалвания съдебен акт, първоинстанционния съд е разгледал
тъкмо заявените в исковата молба фактически
обстоятелства, обсъдил е въпросите, както за дължимостта на
претендираното от ищеца възнаграждение по чл. 6 от договора за посредничество,
в размер на 1144,86 лв., така и търсената сума от 2289,72 лв., представляваща неустойка
по чл. 8 от него, изследвал е релевантните за спорното право обстоятелства, поради
което в съответствие с изложените факти, е основал
правните си изводи. С
оглед изложеното, следва да се приеме, че решението е процесуално допустимо и не са налице
основания за неговото обезсилване.
По правилността на
решението, въззивният съд намира следното:
СРС, Гражданско
отделение, 128 състав е бил сезиран с обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове, с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 51 ТЗ и чл. 92 ЗЗД.
За да бъде успешно
проведен искът, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
51 ТЗ
ищецът следва да установи по безспорен начин, че между страните е възникнало
валидно правоотношение по договор за посредничество, че е изпълнил възложеното
му с договора точно и в уговорените срокове.
Съобразно
установеното в задължителната практика на върховната съдебна инстанция, този
договор се различава съществено от договора за поръчка, тъй като
посредничеството представлява чисто фактическа дейност, изразяваща се в
намирането на клиенти, предоставянето на информация относно пазараните цени и
качеството на съответния продукт, както и относно други необходими за
сделката-предмет на договора данни, в зависимост от спецификата й. Дейността на
посредника, който е търговец, посредничещ по занятие за сключването на сделки,
съобразно чл. 49, ал. 1 ТЗ, се финализира със сключването на договора за
продажба на съответния продукт между възложителя и трето лице, като посредникът
не участва в самата сделка. В този смисъл по реда на чл. 290 ГПК са постановени
Решение № 236 от 27.02.2012 г. по т. д. № 1048/2009 г. на ІІ-ро т. о. на ВКС,
Решение № 54 от 10.09.2010 г. по т. д. № 267/2009 г. на ІІ-ро т. о. на ВКС и
Решение № 37 от 27.04.2012 г. по т. д. № 1143/2010 г., І-во т. о. на ВКС.
За да се приеме, че
възнаграждението на търговския посредник е дължимо, е необходимо да се установи
изпълнило ли е ищцовото дружество точно и съгласно уговорките в договора
поетото задължение за оказване на съдействие на ответниците при продажбата на
описания в договора за посредничество недвижим имот.
За да постанови
обжалваното решение, с което предявените искове са отхвърлени,
първоинстанционният съд е приел, че страните по процесния посреднически договор от 11.12.2015 г., не са
предвидили изключителни права на кооперацията-ищец при евентуална бъдеща сделка
на продажба на предложените на пазара имоти, поради което и доколкото ищцовото
дружество е било наясно с обстоятелството, че имотите се предлагат и от друга посредническа
агенция и въпреки това не е прекратило договора с ответниците, то няма виновно
неизпълнение на задълженията на последните по
договора им с ищеца,
реализирайки
покупко-продажба без неговото
посредничество. СРС е счел още, че независимо от горното, съобразявайки
представените по делото писмени доказателства, а също и гласните такива събрани
чрез разпита на свидетеляС., следва да се приеме, че макар ищецът да е извършил фактически действия по
посредничество, изразяващи се в намирането на клиенти и организирането на огледи
с тях, това не е достатъчно да се обоснове извод, че за ответниците са
възникнали задължения, които те не са изпълнили. За да достигне до този извод,
първостепенният съд е мотивирал, че ответниците не са имали представа с кого е
договарял свидетелятС., като представител на ищеца, нито пък той е успял да
убеди купувачите да закупят спорните имоти, доколкото не се е стигнало до
преговори между страните по бъдещата сделка, сключване на предварителен договор
и др. Възприел е още, че преустановяването на контакт между купувачите на имота
и свидетеляС., действащ като представител на посредническата агенция - ищец,
съобразено наред и с последвалата покупко-продажба на спорния парцел,
осъществена със съдействието на друга агенция за недвижими имоти, е възможен резултат
на личните качества на посредника от „Т.П.“ ООД, на способността му да предлага
имота и преговаря с потенциалните купувачи, да прилага успешни търговски
практики, водещи до финализиране на преддоговорните отношения и пр. В
заключение контролираният съд е формирал становище, че предвид липсата на
категорични доказателства за това, че ответниците са имали представа кои са
лицата, проявили интерес към имота им, съответно липса на ангажирани
доказателства за неправомерния начин на свързване на ответниците и купувачите
на имота, както и на данни за това, че предприетите именно от служители на
ищеца действия, а не такива на трети лица - служителите на „Т.П.“ ООД, са
мотивирали купувачите – А. и М.З. да закупят процесния имот, то не може да бъде
обоснован извод, че e налице неизпълнение на задълженията на ответниците по
договора за посредничество, сключен с ищеца, което да е породило правото му да
претендира уговореното по чл. 6 от договора посредническо възнаграждение, както и неустойка в двоен размер на възнаграждението
за посредническата дейност, по чл. 8 от него.
Въззивният съдебен състав се солидаризира изцяло с доводите на
първоинстанционния съд, мотивирали го да отхвърли предявените искове. По релевираните
във въззивната жалба оплаквания, съдът намира за необходимо, на първо място, да
посочи, че по делото се съдържат доказателства, че и друга посредническа
агенция, наред с ищцовото дружество, е разполагала с права да посредничи за
продажбата на описаните в сключения между страните по делото договор за
посредничество, сред които и процесният недвижим имот – УПИ XVI-12. Следователно Кооперация „Обединени агенции за недвижими имоти и туризъм“ няма изключителни права да предлага и продава на
пазара недвижимите имоти, собственост на ответниците, което обстоятелство се признава
от самия ищец, а и в разпита проведен на неговия служител – свидетеля С., се
излага, че принципната договорка между страните е била, че всеки има право да
наема повече от една агенция за продажба на имотите. Извод за наличие на
изключителни права при продажба на имотите не произтичат и от съдържанието на
сключения между страните в производството договор за посредничество от
11.12.2015 г. Ето защо, при липсата на договорка между страните по делото за
възлагане на изключителни посреднически права на Кооперация „Обединени агенции
за недвижими имоти и туризъм“ за продажба на въпросните недвижими имоти, сред
които и УПИ XVI-12, възложителят е свободен да сключи
договор със същия предмет и с друг търговец, предлагащ същата услуга, както и
сам, без посредничество да предлага имота си за продажба. Такъв е и процесният
случай, доколкото ответниците М.С.Д. и С.С.С. са сключили на дата, предхождаща
договора им с ищеца, а именно на 21.01.2015 г., договор за посредничество при
продажба на недвижим имот с друг търговец - „Т.П.“ ООД. Това друго дружество
също както ищеца, е имало договорни отношения с ответниците-продавачи, ето защо
правилно и законосъобразно районният съд е приел, че страните по делото не са
предвидили изключителни права на кооперацията-ищец в евентуална бъдеща сделка
по продажба на предложените на пазара имоти.
В действителност вярно е съждението на въззивника, че обстоятелството, че
последният не разполага с изключителни права за рекламиране и продажба на
процесния недвижим имот, не дава право на насрещната страна по сключения
помежду им договор за посредничество да действа недобросъвестно и да не
изпълнява поетите си задължения по него.
Във връзка с горното, и предвид оплакванията на жалбоподателя за
недобросъвестност от страна на ответниците-купувачи, следва да се отбележи, на
първо място, че както ищецът, така и конкурентната посредническа агенция „Т.П.“
ООД, са имали договорни отношения и с
ответниците-продавачи, и с купувачите - А. и М.З.. Дружеството „Т.П.“ ООД се е
намирало в облигационна връзка с потенциалните купувачи по силата на договор за
посредничество при покупка на недвижим имот, сключен на 01.10.2017 г., а ищецът
доказва съглашението си с купувачите А. и М.З. въз основа на договор за
проведени огледи за покупка на недвижим имот, от 18.01. 2017 г., обективиращ в
себе си не само протокол за оглед на недвижими имоти, но и договор за
посредничество при покупка на недвижим имот. Ето защо и доколкото по делото бе
установено наличието на облигационни отношения между ищеца с всяка от страните
по сделката, както и договорна връзка между другото посредническо дружество с
ответниците-продавачи, от една страна, и с купувачите от друга, то на преценка
подлежи въпросът дали ищецът е изправна страна по процесния договор, съответно изпълнил ли е добросъвестно всички свои задължения по договора, за да има право да иска изпълнение на насрещното, поето спрямо него задължение да получи в пълен размер договореното между страните
възнаграждение, а в равна степен - и предвидената договорна неустойка, дължима при неизпълнение на основното задължение на възложителя да плати възнаграждение на
посредника.
Въззивният съдебен състав след цялостна съвкупна преценка на
доказателствената маса по делото намира, че единствено на база съществуващите
облигационни отношения между ищеца с всяка от страните по сключената
впоследствие покупко-продажба на процесния имот, не може да бъде направен
извод, че вследствие неговото съдействие се е стигнало до финализиране на
процесната продажба на имота. Това е така, защото, от една страна, по делото бе
установено, че ищецът не разполага с изключителни права за продажбата на
въпросния имот, и за което предлагане и друга агенция е била наета да
посредничи за това, а от друга, тъй като не бяха ангажирани доказателства, че
купувачите А. и М.З. са предложени тъкмо от ищцовото дружество. В този смисъл
настоящата съдебна инстанция възприема мотивите на първоинстанционния съд, че по
делото не са представени достатъчно доказателства, че ищецът е осъществил посредничество за продажбата на описания в договора между страните по делото недвижим
имот, съобразно уговореното между тях, и поради това не може да претендира исковите суми. Съображенията на
въззивния съд за това са следните:
Обстоятелството, че в качеството си на служител на ищцовото дружество –
свидетелятС., е завел на оглед купувачите А. и М.З., за което по делото е
представен договор за проведени огледи за покупка на недвижим имот от
18.01.2017 г., не доказва, че в резултат усилията и действията на ищеца се е
стигнало до сключената впоследствие между ответниците и купувачите сделка за
покупко-продажба на въпросния недвижим имот. Самият представител на ищеца –
свидетелятС. заявява, че на проведения оглед на имота, проведен с А. и М.З., не
са присъствали ответниците-продавачи М.С.Д. и С.С.С.. Следователно ищецът не е
съдействал нито за провеждането на съвместен оглед на имота с присъствието и на
двете страни по сделката, нито пък е свързал страните по потенциалната сделка
помежду си. Установява се и че впоследствие не е осъществена среща, чрез
посредничеството на ищеца, между съконтрагентите с оглед евентуалната покупка
на имота. Това мотивира въззивният съд да приеме, че ищецът не успя по
убедителен начин да докаже, че до окончателен договор за покупко-продажба на
процесния недвижим имот се е стигнало в резултат на негово изпълнение. Напротив, по делото се установява, че клиентите-купувачи
А. и М.З. са намерени чрез посредничеството на друга агенция, с която са имали
договорни отношения - „Т.П.“ ООД, а не са предложени на ответниците-продавачи
от ищеца Кооперация „Обединени агенции за
недвижими имоти и туризъм“, за да възникне за последните задължение за
заплащане на посредническо възнаграждение, както и отговорността им за
неустойка по чл. 8 от процесния договор с ищеца. Ищецът проведе успешно доказване
единствено на факта, че е съдействал за провеждането на оглед на въпросния
недвижим имот, но доколкото в сключения между страните договор за
посредничество от 11.12.2015 г. няма уговорка, че на изпълнителя се дължи
възнаграждение само за оглед без финализиране на сделката, то последният не
може претендира исковите суми. Видно от чл. 6 от процесния договор за
посредничество от 11.12.2015 г., възложителят заплаща възнаграждение на
изпълнителя в случай на подписване на предварителен договор, а ако такъв не се
сключи, при окончателен договор за покупко-продажба на недвижимия имот, но само
ако се касае за сделка постигната с лице, което е предложено от изпълнителя. Тоест
възнаграждение на изпълнителя по договора се дължи само ако до сделка се стигне
с намерен от него купувач и при негово изключително посредничество и
осъществени усилия за реализирането й. Това не бе доказано по делото. Фактът,
че ищецът е завел купувачите А. и М.З. на оглед на процесния недвижим имот, е само
част от дължимите се от негова страна усилия, които следва да се положат, за да
се приеме, че е изпълнено основното му задължение по сключения с ответниците
договор за посредничество при продажбата на недвижим имот. Единствено
проведеният оглед на имота, сам по себе си и без да бъдат предприети каквито и
да е други действия, насочени към постигане на окончателно съглашение между
купувачи и продавачи, не е довело до целения резултат. Ищецът не доказа, че е свързал страните по бъдещата сделка, не ги е водил на
съвместен оглед, не ги е срещал помежду си за бъдещи преговори. Не се съдържат
и данни по делото, че на ответниците е представен отчет за продажба на имот, нито
регистър за представяне на имота им, чрез които те да се считат уведомени относно това кои лица ищецът ще
счита за "купувач/и, представени от Кооперация „Обединени агенции за недвижими имоти и туризъм“, както и списък
с потенциални купувачи, които да са посещавали имота
и на които посредникът да е съдействал за оглед или информация свързана с
обявения за продажба имот. Действията на настоящия посредник
в нито един момент не са довели до изпълнение на неговите задължения по
договора за посредничество. От една страна той не е осъществил обичайното по
подобни договори – да доведе до знанието на ответниците информация на клиентите за проявен интерес от потенциални
купувачи, в която връзка липсват ангажирани
в производството доказателства да са извършени действия от страна на дружеството- ищец насочени към свързване на страните, нито такива, че ищецът е уведомявал ответниците конкретно, че А. и М.З. ще се
считат купувачи, представени от ищеца. От друга страна, няма и данни по делото последните да са намерили
имота и да са се свързали с ответниците-продавачи тъкмо в резултат от усилията на дружеството-ищец. Това свързване, вследствие на което е настъпила сделката между продавачите (ответниците) и купувачите (А. и М.З.) реално е направено от другата посредническа агенция „Т.П.“ ООД.
В обобщение въззивната инстанция счита, че в настоящия случай по делото не се
установи ищецът да е изправна страна по процесния договор. В задължението на търговския посредник се включва намирането на клиенти
на предлаганата от възложителя стока и в предоставяне на информация относно
пазарните цени, качеството на предлагания продукт, както и на друга необходима
информация, която дейност се финализира със сключването на договор за продажба
на съответния продукт. Договорът за търговско посредничество за сключване
на договора за покупко-продажба на недвижим имот включва не само задължение за
организиране на огледи, но и посредничество за постигане на съглашение между
страни по сделка, съдействие за проучване на цени, за снабдяване с информация и
документи за имота. За изпълнението на договорното задължение е достатъчно
сключването на сделката да е в резултат от това, че посредникът е поставил в
контакт страните. Предметът на договора е
постигането на определен резултат- свързването на страните и подпомагането им
да сключат договор чрез извършването на точно определени за това фактически
действия - проучване на пазара, извършване на огледи, осигуряване на документи,
чрез които да отпаднат пречките за сключване на сделката, да подготви
предварителен и окончателен договор и да консултира възложителя при
окомплектоването на документите, които се изискват при сключването на
окончателния договор. В случая, единственото действие, извършено
от ищеца по посредничество за сключване на сделката, е осигуряването на оглед на имота, и следователно задължението му да съдейства на
ответниците да продадат имота им, е останало неизпълнено изцяло. Посредникът нито е свързал двете страни по
бъдещата продажба, нито е провел съвместен оглед на
имота с тяхно участие, нито е консултирал купувачите. Поради това, като неизправна
страна, той няма право на претендираното
възнаграждение и договорна неустойка от 5 % върху продажната цена
на имота. От друга страна, се установи по делото съдействието на друга агенция при продажбата на
недвижимия имот, която задължавайки се и към двете страни по сделката, е
спомогнала за постигането на горния резултат.
Представените от ищеца доказателства в насока, че е водел на оглед клиенти
и са осъществени сделки за покупко-продажба на други имоти, отново собственост
на ответниците, също предмет на сключения договор за посредничество, наред с
процесния УПИ XVI-12,
с които твърди да обосновава изправността си по настоящия договор за посредничество,
не доказват, че тъкмо вследствие съдействието на ищцовото дружество, а не на
поведението на трето лице, каквото в настоящия случай е „Т.П.“ ООД, се е
стигнало до покупко-продажбата на процесния недвижим имот – УПИ XVI-12.
Въззивният съдебен състав се солидаризира изцяло и с
изводите на първоинстанционния съд, че не почиват на данните по делото твърденията на
въззивника, че неправомерно, без негово участие, ответниците-продавачи са се
свързали с купувачите А. и М.З., които били намерени от ищеца, и по този начин
са постигнали съглашение продавайки им собствения им недвижим имот, без да
заплатят дължимото на ищеца за оказаното от него съдействие възнаграждение, и
заради което недобросъвестно поведение се търси ангажирането на отговорността
на ответниците за неустойка по чл. 8 от сключения помежду им договор. Предвид
изложените по-горе съображения, че по делото не се доказа купувачите да са били
предложени на ответниците-продавачи тъкмо от ищеца, който извод не може да бъде
оборен единствено на база представения договор за проведени огледи за покупка
на недвижим имот от 18.01.2017 г., сключен между Кооперация „Обединени агенции
за недвижими имоти и туризъм“ и купувача А.З., и съобразно констатираното
неизпълнение от страна на въззивника на основното му задължение по договора, а именно да предостави на страните или на една от
тях достатъчно информация, необходима
за осъществяване на сделката, да ги свърже помежду им за финализиране на
съглашението, и да съдейства и подпомага съдоговарящите при сключването на сделката, , то логичен и обоснован е изводът, до който и
първоинстанционният съд е достигнал, че до продажбата на процесния недвижим
имот се е стигнало в резултат тъкмо на действията на другата посредническа
агенция, задължила се с сключени договори за посредничество към продавачите и
купувачите, и именно посредническата дейност на това конкуретнодружество е
мотивирало купувачите да закупят процесния имот. След като не е изпълнил това свое основно задължение произтичащо от договора сключен
между страните, то за ищеца не се е породило правото да получи
уговореното посредническо възнаграждение, както и претендираната по чл. 8 от договора неустойка.
На последно място и във връзка с доводите на
жалбоподателя, че първостепенният съд не е
обсъдил въпроса защо след като осъществената с посредничеството на другата агенция
покупко-продажба на въпросния имот е от дата 24.11.2017 г., то плащанията по
фактура от 16.12.2017 г. и платежно нареждане за сумата от 1270 лв. от
20.12.2017 г., са извършени близо месец след финализиране на сделката,
въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че обстоятелството в кой точно
момент ответниците са заплатили на „Т.П.“ ООД дължимото се възнаграждение за
предоставените от дружеството посреднически услуги, е ирелевантен към въпроса
изпълнил ли е ищецът основното си задължение по сключения с М.С.Д. и С.С.С. договор, а именно да съдейства на последните за продажба на собствения им
недвижим имот, което точно и пълно изпълнение е основание да се получи,
съответно претендира уговореното в договора посредническо възнаграждение. Доколкото
това не бе установено по делото, то за ищеца не възниква правото да търси
исковите суми.
С оглед на гореизложеното
и поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС–
потвърдено, като правилно.
По
разноските:
При този изход на спора право на разноски имат въззиваемите, които обаче не
претендират такива, поради което не следва да им се присъждат.
Предвид
изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261794 от 31.10.2019
г. по гр. д. № 3890/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 128 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.