Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,05.06.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД,І ГО 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№6060
по описа за 2017 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание
чл.288,ал.12 вр. с чл. 288,ал.1,т. 2 б."а" КЗ (отм.) и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът – Г. Ф.(ГФ) твърди в ИМ,
че въз основа на влязло в сила решение по гр.дело № 58/2010 г., СГС, І ГО- 12 с/в е изплатил сумата 57 845,09 лв. обезщетение
за неимуществени вреди на В.С.З., пострадала при ПТП на 08.09.2007 г.Виновник
ПТП-то е бил ответникът – управлявал л.а. „Ситроен“ без сключена застраховка ГО.
По приключилото дело в СГС ответникът е участвал като трето лице-помагач на
страната на ГФ. Претендира от деликвента изплащането на сумата от 57 845,09 лв.
– регресна отговорност за причиненото ПТП, ведно със законна лихва от
17.05.2017 г. (датата на ИМ) до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът- Р.С., чрез особения
си представител адв. М. оспорва иска по основание и размер. Прави възражение за
погасяване вземането по давност.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа
и правна страна :
По силата на правилото на чл.
288, ал. 12 изр.1 КЗ (отм.) след изплащане на обезщетението по ал. 1 и ал. 2 от
същата разпоредба Гаранционния Ф.– в случая ищеца встъпва в правата на
увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8 от същата.
От представените съдебни актове
на СГС, САС и ВКС е видно, че ищецът е осъден да заплати 35 000 лв. на В.З.- обезщетение за претърпени
неимуществени вреди със законната лихва, считано от 13.02.2009г. на основание
чл.288,ал.1,т.2, б.”а” КЗ. С първоинстанционното решение Ф.ът е осъден да
заплати 300 лв. разноски на В.З., 1 400
лв. ДТ по сметка на СГС и 1 150 лв. адв. възнаграждение на осн. чл.38 ЗА, или
сумата, която ищецът е осъден да заплати общо е
37 850 лв.
От тези актове се установява, че при
управлението на л.а. Ситроен ответникът е
причинил произшествието, при което е пострадала В.З.. За ангажиране
отговорността на ГО е установено, че Р.С. е управлявал автомобила без сключена застраховка гражданска отговорност
(ГО). В този процес ответникът е участвал в като трето лице-помагач на страната на ответниците по гр.д. № 58/2010 г. – ГФ и
ЗК“Л.И.“ АД, и на основание чл. 223 ГПК постановеното решение има действие в отношенията между
настоящите страни и това, което СГС е приел в мотивите на решението, е
установено и по настоящото дело.
За събиране на сумите са образувани няколко
изпълнителни дела. По ИД 20128490400237 ГФ е поканен да заплати 1/ 35 000 лв. главница; 2/ 12 726,82 лв. законна лихва от
13.02.2009 г. до 22.06.2012 г., 3/ 6839,87
лв. – разноски по изпълнението и такса по ТТР към ЗЧСИ. Същите суми съгласно платежното нареждане са платени от Ф.а.
Плащането е извършено на 22.06.2012 г., и в справката за изчисляване на
дължимата лихва за забава същата е изчислена от същата дата, в срока за доброволното плащане, даден с поканата.
На 13.09.2013г. ГФ е
заплатил 390 лв. по ИД 20138490401009, от които:1/ 300 лв. съдебни разноски;
2/ 48 лв. разноски по изпълнението и 3/ 42 лв. такса по ТТР към ЗЧСИ. На същата
дата Ф.а е заплатил 1338,40
лв. за: 1/ адв. хонорар от 1 150 лв.; 2/ разноски по изпълнението от 48 лв.
и 3/ такса по ТТР към ЗЧСИ от 140,40 лв. На 23.09.2013 г. ищецът е
заплатил още 150 лв. съдебни
разноски по ИД 20138490401009. На 01.07.2014
г. ищецът е заплатил и сумата от 1 400
лв., която е бил осъден да заплати по сметка на СГС за ДТ. Безспорно е
установено, че общо заплатените суми от ищеца са 57 845,09 лв..
От приложените покана и обратна
разписка е видно,че ищецът е изпратил покана до ответника да му заплати
57 845,09 лв., която обаче не е била потърсена от ответника.
Безспорно е, че ГФ е изплатил
обезщетение за вреди, причинени от водач, който е управлявал лек автомобил без
сключена застраховка ГО и ищецът се е суброгирал в правата на
пострадалия,поради което има право на регресен иск срещу виновния водач.
Регресното му право обхваща платеното обезщетение за вреди, лихвите за забава
по чл. 288, ал. 7 КЗ (отм.), начислени за периода, за който носи отговорност,
както и за разходите по чл. 288, ал. 8 КЗ (отм.). Разходите по чл. 288, ал. 8 КЗ (отм.), са обичайните разходи, необходими за установяване механизма на ПТП,
вида и обема на претърпените от увредените лица вреди, както и
причинно-следствената връзка между ПТП и вредите. Разноските в изпълнителното
производство /такси и разноски по Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ,
адвокатски възнаграждения и др./ са направени след влизане в сила на съдебните
решения по исковете на увредените лица на основание чл. 288 КЗ (отм.), или след
установяване със СПН подлежащите на обезщетяване вреди и размера на дължимите
от ГФ обезщетения. В този смисъл тези разноски не представляват необходими
разходи за определяне на обезщетението, поради което те са извън обхвата на регресното право на ГФ. В
тази насока съдът съобрази и с изложеното в Р № 127/18.10.2019 г.по т.д. №
2835/ 2018 г., ТК І ТО на ВКС).
Съдът приема, че искът е основателен за сумата от 47 726, 82 лв., формирана от
заплатеното обезщетение за неимуществени вреди - 35 000 лв. и от лихвата за забава - 12 726,82 лв. Съдът
счита, че от направените разходи за съдебното производство, само тези за
изготвената СМЕ могат да се определят като необходими при определяне на обезщетението. По делото обаче, няма
данни такива да са заплатени от ГФ, нито за евентуалния им размер.Ето защо намира,
че не следва да се присъждат разходи за съдебното производство. Не следва да се
присъждат и разходите както е посочено
по горе - разноските в изпълнителното производство, които са извън обхвата на
регресното право на ГФ. Поради това, искът за разликата от 47 726,82 лв.
до предявения размер 57 845,09 лв.
е неоснователен и следва да се отхвърли.
По
възражението за изтекла погасителна давност:
Регресните суброгационни искове на
застрахователя и ГФ се погасяват с изтичане на общата петгодишна погасителна
давност по чл. 110 ЗЗД, която започва да тече от момента, в който застрахователят,
съответно ГФ изплати обезщетенията на правоимащите лица. В тази насока съдът се придържа към задължителната практика намерила израз в т.
14 от ППВС № 7/77 г. и редица решения на ВКС: Р № 178/21.10.2009 г. по т.д. №
192/2009 г. - ІІ ТО, Р № 173/30.10.2009 г. по т.д. № 455/2009 г., II ТО,Р № 53/16.07.2009
г. по т.д. № 356/ 2008 г., I ТО, Р № 2/02.02.2011 г. по т.д. № 206/2010 г., II ТО,Р
№ 15/04.02.2011 г. по т.д. № 326/2010 г., II ТО, Р № 127/ 18.10.2019 г. по т.
д. № 2835/2018 г., І ТО.
В
случая плащането на обезщетението и лихвата върху него е извършено на 22.06.2012 г., и до депозирането на ИМ на 17.05.2017 г. не е изтекъл
пет годишния давностен срок, затова съдът намира възражението за неоснователно.
По разноските:
Искът
е предявен за сумата - 57 845,09 лв., а съдът го уважава в размер на 47 726,82 лв. Ищецът е заплатил: ДТ -
2 313,80 и възнаграждение за
особения представител на ответника - 2 265 лв. и е бил представляван от
юрисконсулт. Съобразно уважената част от
иска се дължи сумата 3 777, 87 лв. (47 726,82/57 845,09 х 4 578,80)
. На основание чл. 78,ал.8 ГПК определя
юриск.възнаграждение в размер на 100 лв.
или ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца общо сумата 3 877,87 лв. разноски по делото на основание чл. 78,ал.1 и ал.8 ГПК.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Р.С.С., ЕГН **********, с
адрес ***, чрез особения представител адв. Т.М. – САК с адрес: ***, да заплати на Г. Ф., със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 288, ал.12вр. чл.288,ал.1,т.2б."а" КЗ (отм.)
сумата от 47 726,82 лв., - изплатено от Гаранционния Ф.обезщетение в размер
на 35 000 лв. за неимуществени вреди от ПТП на 08.09.2007 г. и 12 726,82
лв. лихва за забава от 13.02.2009 г. до 22.06.2012 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.05.2017 г. до окончателното й изплащане и на основание чл. 78,ал.1 и ал.8 ГПК сумата
3 877,87 лв. разноски по делото, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 47 726,82 лв. до
57 845,09 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: