№ 136
гр. П., 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20215220100956 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод искова молба от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С. А., Франция, рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“,
клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ж. к. Младост 4,
Бизнес Парк С., Сграда 14, представлявано по закон от Д.Д., действащ чрез упълномощен
юрисконсулт Н. АНГ. М., против Н. АН. ИЛ., с ЕГН ********** от гр. С., ул. „К.М.“ №89,
като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че същият дължи на ищцовото дружество следните суми: 1061,10 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит CREX-11266824, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задължението и 92,32 лева- лихва за забава за периода от
20.12.2016 г. до 16.10.2020 г.;
В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че не е настъпила
предсрочната изискуемост на вземането към датата на депозиране на заявлението по чл.410
ГПК, сезира съда с искане за осъждане на ответника да заплати горните суми.
В исковата молба и уточнителната молба се излагат обстоятелства, че между страните
е сключен договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX-11266824 от
04.05.2015 г., по силата на който дружеството отпуснало на ответника заем в размер на 2756
лева като сумата била предоставена директно на търговеца, с което кредиторът ищец
изпълнил задължението си по него. Въз основа на това за ответника възникнало задължение
да погаси заема на 24 месечни вноски от по 153,30 лева всяка. Месечните погасителни
вноски съставлявали изплащане на главницата по заема и добавка, представляваща печалба
на ищеца, която се формирала съгласно приложимите по договора ГЛП и ГПР. Крайният
1
срок на договора бил до 20.05.2017 г.. Твърди се, че ответникът преустановил плащането
на вноските по кредита на 20.11.2016 г., като към тази дата били погасени 17 месечни
вноски. Вземането по договора станало предсрочно изискуемо при условията на чл.3 -
поради просрочени плащания от кредитополучателят на две и повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска на 20.12.2016 г., за което
обстоятелство ответникът е уведомен на 14.09.2017 г. Тъй като ответникът не е погасил
задължението си, включително и след изпратена до него покана, ищецът е депозирал
заявление и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в
законоустановения срок и в изпълнение на дадените от съда указания отправя искане за
установяване спрямо И. дължимостта на горните суми, в условията на евентуалност за
осъждането му да заплати задълженията, произтичащи от договора за кредит.
Претендира за присъждане на направените разноски по заповедното производство,
както и по настоящото исково производство, вкл. и възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 100,00 лева.
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването не се явява законов или
процесуален представител за ищцовото дружество. Депозирало е молба по даване ход на делото, в която
признава, че след последното проведено по делото съдебно заседание е направено доброволно плащане в
размер на 153 лева и към 14.12.2021 г. непогасената част от процесния кредит е в размер на 177,99 лева,
главница. Претендира разноски в размер на 750 лева.
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът
чрез назначения му особен представител адв. И.Т. от АК П. представя писмен отговор, като
счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Сочи, че потребителски кредит
е недействителен, тъй като е сключен в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК - липсва
разписана методика на формиране на ГПР, не са посочени по ясен и разбираем за
потребителя начин всички разходи, които длъжникът ще стори по кредита. Излага
аргументи в тази насока. Възразява ответникът да е надлежно уведомен за обявената
предсрочна изискуемост на кредита. Оспорва исковете по размер. Сочи, че няма
потвърждение, че сумата по кредита е получена от търговеца. Липсват и доказателства, че
същата е послужила за закупуване на стоки.
В проведеното съдебно заседания, при редовност на призоваването, ответникът се
представлява от назначения му особен представител - адвокат И.Т., който моли съда да
отхвърли исковата претенция.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От приетият по делото като писмено доказателство договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване на кредитна карта CREX-
11266824 от 04.05.2015 г. се установява, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
/правоприемник, на което е ищецът по делото/ е предоставило на ответника кредит под
формата на финансиране на избрани от кредитополучателя стоки на обща стойност 2806
лева, като сумата била отпусната от кредитора за срок от 24 месечни вноски, всяка от
вноските в размер на 153,30 лева, при уговорен годишния процент на разходите – 32,02 % и
2
годишния лихвен процент – 28,10 %, посочени в параметрите по договора. Уговорено е, че
общата сума на плащанията на ответника е в размер на 3729,20 лева, в която е включена и
първоначална вноска в размер на 50 лева. Посочени са и стоките, за закупуването, на които е
отпуснат кредита – маса „Мери“, спално обзавеждане „Джема“, матрак „Класик Лукс“,
скрин „Джема“ и Огледало „Джема“.
В договора е инкорпориран и погасителен план, от който се установява, че първата
дължима вноска е на 20.06.2015 г., а последната на 20.03.2017 г..
По делото е приложена писмена справка от ищеца, в която е отразено, че процесната
сума е преведена в полза на „Явор“ ООД.
От приетото и неоспорено от страните заключение на приетата по делото СИЕ, която
съдът кредитира като компетентно изготвена, обоснована и даваща отговор на поставените
въпроси се установява, че общата стойност на плащанията по договора е в размер на
3 729,20 лева. Сочи, че първоначално плащанията са в размер на 2666,10 лева за периода от
23.06.2015 г. до 11.07.2017 г., с който ответникът погасил разноски в размер на 48 лева и
първите 17 вноски за главница и договорна лихва и част от 18-та вноска. Посочило е, че след
приспадане на платената сума са останали дължими – главница в размер на 979,22 лева,
договорна лихва в размер на 81,88 лева или общо сумата в размер на 1061,10 лева. Вещото
лице е изчислило и какво е било задължението на ответника към датата на депозиране на
заявлението по чл.410 ГПК – 28.10.2020 г. - главница – 979,22 лева; договорни лихви – 81,88
лева, законни лихви – 365,75 лева, или общо сумата в размер на 1 426,85 лева. Посочил е
какви суми са изплатени от ответника след депозирането на заявлението по чл.410 ГПК - на
26.01.2021 г. – 153,30 лева; на 4.03.2021 г. – 153,30 лева, или общо платени – 306,60 лева, с
приспадането на които суми останали задължения на ответника за главница – 979,22 лева;
договорни лихви – 81,88 лева; законни лихви – 59,15 лева, или общо в размер на - 1 120,25
лева. ВЛ е посочило, че след депозиране на ИМ, към датата на изготвянето на заключението,
са били постъпили следните плащания от страна на длъжника: 07.04.2021 г. – 153,30 лева,
26.05.2021 г. – 153,30 лева, 29.06.2021 г. – 153,00 лева, 02.08.2021 г. – 153,00 лева,
01.09.2021 г. - 153,00 лева, 15.10.2021 г. – 153,00 лева и 24.11.2021г. – 153,00 лева. Като
приспаднел извършените плащания сочи, че остава дължима сумата в размер на 134,12 лева
главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда до
окончателното изплащане на вземането. ВЛ е посочило, че с процесната сума отпусната по
кредит е извършено плащане по фактура № **********/04.05.2015 г. в полза на „Явор“ ООД
– магазин 0006, гр. П., ул. „С.С.“ № 4.
Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е
издадена заповед за изпълнение № 1399/29.10.2020 г. по ч.гр.д. № 2962/2020 г. по описа на
Районен съд П., срещу ответника, да заплати на кредитора – настоящ ищец сумата в размер
на 1460,02 лева, от която сумата в размер на 1061,10 лева главница, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.10.2020 г.,
до окончателното изплащане на задължението и сумата от 398,92 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 20.12.2016 г. до 16.10.2020 г., както разноски по делото за
3
държавна такса в размер на 25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00
лева
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 ГПК, поради което в указания от съда едномесечен срок, са предявени настоящите
положителни установителни искове.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Настоящият съдебен състав е сезиран с обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 – искове за
установяване на парични вземания, произтичащи от договорно правоотношение с
ответника..
Предявеният иск е допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на
настоящето производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на
издадена заповед за изпълнение; подадено възражение срещу издадената заповед,
респективно връчването й на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и спазване на срока по
чл.415, ал.1 ГПК за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането.
Предмет на исковете предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК установяване на съществуване
на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване
дължимостта на сумите по същата на посоченото основание. Или, в контекста на
основанието, на което е издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на
ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи, че на 04.05.2015 г. страните са
сключили Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-11266824; изпълнение
на поетите от ищеца задължения по договора, факта на осъществяване на всички
предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото му да обяви кредита за
предсрочно изискуем и размера на претендираните вземания. Успешното провеждане на
този иск има за последица влизане в сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на
възможност за принудително удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/.
Предвид изложеното, е налице съществуването на правен интерес за заявителя от
предявения иск.
От събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че е възникнало
облигационно правоотношение между Н.И. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. В
тази насока са всички събрани по делото доказателства, вкл. приложените по делото договор
за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване на
кредитна карта CREX-11266824 от 04.05.2015 г и общи условия към него. От приетите по
делото доказателства се установява по несъмнен начин гореописаната фактическа
обстановка, от която е видно, че кредиторът е превел уговорената заемна сума в полза на
трето лице „Явор“ ООД за закупуването на конкретно посочени в самия договор стоки. В
подкрепа на този извод е й извършването на плащания по процесния кредит от ответника,
както и заключението на вещото лице по приетата СИЕ. Последното не се й оспорва от
ответната страна. Установи се, че заемодателят е изправна страна по договора, докато
4
ответникът не е изпълнил изцяло задълженията си за връщане на заетата парична сума за
главница в размер на 134,12 лева главница. Не бяха ангажирани никакви доказателства от
ответника, че е погасил задълженията си към ищеца по процесния кредит в горепосочения
размер. Следва да бъде посочено, че според заключението на ВЛ размерът на задължението
на ответника към депозирането на заявлението по чл.410 ГПК – 28.10.2020 г. е било в общ
размер на 1426,85 лева, от които - главница – 979,22 лева; договорни лихви – 81,88 лева и
законни лихви – 365,75 лева. С извършени от страна на ответника плащания през
висящността на спора е останало единствено неплатено задължение в размер на 134,12 лева
– главница по договора.
По отношение на възражението на ответника, че предсрочната изискуемост не е
обявена надлежно на ответника, съдът намира следното. В случая, видно от Погасителния
план към Договора, към момента на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 27.10.2020
г. срокът за изпълнение на задълженията е изтекъл за всички вноски (последната е с падеж
20.03.2017 г.), поради което съдът не следва да обсъжда доводите за настъпила предсрочна
изискуемост на задълженията по процесния договора и възражението на особения
представител.
По отношение на възражението, че нямало потвърждение, че сумата по кредита е
получена от търговеца съдът намира, че същото е неоснователно, тъй като вещото лице е
категорично, че заемната сума е преведена на третото за спора лице – търговеца „Явор“ ООД
на 05.05.2015 г..
По възражението за недействителност на процесния договор.
В текста на чл.19, ал.1 ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието ГПР. Посочено
е, че ГПР представлява общите разходи на потребителя по ДПК, настоящи и бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисионни възнаграждения от всякакъв вид),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В текста на чл.19, ал.2 ЗПК е посочено, че ГПР се изчислява по формула, съгласно
Приложение №1 .
В текста на чл.19, ал.4 и ал.5 ЗПК е посочено, че ГПР не може да бъде по-висок от 5-
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с
Постановление на МС на РБ. Клаузи в договора, надвишаващи определения размер се
считат за нищожни.
В текста на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК е посочено, че ДПК трябва да съдържа данни за ГПР
и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит.
В случая в договора за кредит формално фигурира размерът на ГПР – 32.02 %, но в
него не са посочени по вид и размер всички разходи, от които се формира ГПР, така както те
са описани в текста на чл.19, ал.1 ЗПК и в Приложение № 1 към закона, поради което не
може да се приеме, че са спазени особените изисквания на закона съгласно чл.11, ал.1, т.10
ЗПК. Нито в договора, нито в условията по договора за кредит, имащи характер на общи
5
условия, не е посочено какви точно разходи, освен възнаградителната лихва от 28,10 %, са
включени в ГПР и какво е стойностно измерение в проценти на всеки един от формиращите
ГПР компоненти. Това, освен че противоречи на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, лишава
кредитополучателя, а и съда от възможността да извърши преценка за съответствието на
договора с императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК за максималния размер на
разходите по кредита. Поради това съдът приема, че договорът за потребителски кредит е
сключен в нарушение на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
От горното може да се направи общия извод, че не е достатъчно в ДПК да бъде
посочен общия размер на ГПР в процентно съотношение от общия размер на предоставения
кредит. Нужно е освен общият размер на ГПР в договора да се посочат всички разходи по
вид и размер, от които се формира ГПР, така както те са описани в текста на чл.19, ал.1 ЗПК
и Приложение № 1 към закона. Освен разбивка на всички разходи по вид и размер в ДПК
трябва да е посочена и общата сума, която е дължима от потребителя, представляваща ГПР.
/В този смисъл Решение № 108 от 14.04.2020 г. на ОС - П. по в. гр. д. № 93/2020 г.,
Решение № 122 от 20.09.2021 г. на ОС - П. по в. гр. д. № 395/2021 г. и Решение № 184 от
04.11.2021 г. на ОС - П. по в. гр. д. № 635/2021 г./.
Когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен съгласно чл.22 ЗПК. На основание чл.23 ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Във връзка с изложеното и на основание чл.23 ЗПК, ответникът следва да върне само
чистата стойност на кредита. От заключението на ВЛ се установи, че ответникът е извършил
плащания в общ размер на 3 729,20 лева, т.е. той е платил сума по-голяма от отпусната –
2806 лева. Поради тази причина следва й предявения иск за главница да се отхвърли, тъй
като ищецът я е погасил.
Поради недействителността на процесния договор, следва да бъде отхвърлен и искът
за заплащане на обезщетение за забава в претендирания размер и период.
Макар исковете, предявени по реда на чл. 422 от ГПК, да са отхвърлени съдът
намира, че не дължи произнасяне по заявените под евентуалност осъдителни искове за тези
вземания, доколкото същите са предявени под условие, че не се установи надлежно обявена
предсрочна изискуемост на вземанията по кредита преди датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, а както се посочи договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК, не е породил желаните от страните
правни последици и обявяването на предсрочна изискуемост е без правно значение.
По отношение на разноските съдът следа да посочи, че към момента на депозирането
на исковата молба, ответникът е заплатил сумата в размер на 2972,70 лева, т.е. отново по-
голяма от отпусната в заем и поради тази причина не следва да се присъждат разноски на
ищеца, тъй като не сме в хипотезата на извършено плащане в хода на самия процес.
Воден от горното, съдът
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ж. к. Младост 4, Бизнес Парк С.,
Сграда 14, представлявано по закон от Д.Д., действащ чрез упълномощен юрисконсулт Н.
АНГ. М. против Н. АН. ИЛ., с ЕГН ********** от гр. С., ул. „К.М.“ №89 искове, като моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че
същият дължи на ищцовото дружество следните суми: 1061,10 лева, представляваща
главница по Договор за потребителски кредит CREX-11266824, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на задължението и 92,32 лева- лихва за забава за периода от 20.12.2016 г. до
16.10.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №
1399/29.10.2020 г. по ч.гр.д. № 2962/2020 г. по описа на РС П..
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен
срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7