О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 259
гр.Бургас, 27.08.2020
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД наказателно отделение, в закрито съдебно
заседание на двадесет и седми август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Яни Гайдурлиев
ЧЛЕНОВЕ: Цвета
Попова
Ангел
Гагашев
като
разгледа докладваното от съдия Попова ВЧН дело № 172 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243,
ал. 8 НПК.
С определение № 4 от 10.01.2020 г.,
постановено по ч.н.д.№ 9/2020 г., Айтоският районен съд на основание чл. 243,
ал. 6 НПК е потвърдил постановление на Айтоска районна прокуратура от 11.12.2019
г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 237
ЗМ-161/2019 г. по описа на РУ МВР- Айтос, вх. № 164/2019 г. по описа на РП –
гр. Айтос, водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.
Срещу това определение е подадена жалба
от К.Г.Я. ***. В жалбата се излагат съображения за необоснованост на съдебния
акт. Претендира се неговата отмяна и връщане на делото на прокурора за продължаване
на разследването.
Съдебният състав, след като се запозна
с подадената жалба и с материалите по делото и като съобрази закона, намира
следното:
Досъдебно производство № 237
ЗМ-161/2019 г. по
описа на РУ-Айтос е образувано с постановление на прокурор при Районна
прокуратура – гр. Айтос за това, че в края на месец октомври 2018 г. в гр.
Айтос, обл. Бургас, с цел да бъде набавена имотна облага, е било възбудено у
лицето К.Г.Я. *** заблуждение, че срещу заплащане ще му бъде доставен автомобил
от Федерална Република Германия и с това е била причинена на Я. имотна вреда в
размер на 6000 евро – престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.
В хода на досъдебното
производство са разпитани като свидетели лицата К. Г. Я., И. Д. И., Г. А. Г. и
Д. С. И., проведена е очна ставка между свидетелите Я. и Д. И.. Няма привлечено
лице като обвиняем.
След приключване на разследването
прокурорът е прекратил наказателното производство, като е приел, че не са
събрани доказателства за осъществен състав на престъпление по чл. 209, ал. 1 НК. В постановлението по чл. 243 НПК е посочено, че не е доказано по
категоричен начин каква е била действителната уговорка между свидетелите К.Я. и
Д. И.. Според прокурора дори да е имало устен договор между двамата свидетели,
който не е бил изпълнен, то неуредените в случая отношения се регулират от
гражданското, а не от наказателното право.
Районният съд изцяло е възприел
изводите на прокурора и с определение № 4 от 10.01.2020 г. по ч.н.д. № 9/2020
г. е потвърдил постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Това определение е предмет на въззивната проверка.
Настоящият съдебен състав намира
жалбата срещу акта на първия съд за неоснователна, като съображенията за това
са следните:
Възражението на жалбоподателя, че
прокурорът и районният съд са дали вяра на показанията на свидетеля Д. И., а са
игнорирали показанията на свидетелите К. Я., И.И. и Г. Г., е несъстоятелно.
Действително показанията на последните свидетели не са анализирани, но следва
да бъде отбелязано наличието на съществени противоречия между тях. Така
например свид. И.И.твърди, че докато бил в къщата на свид. К.Я., чул Я. и Д.И.
да говорят „първо за някакъв лек автомобил марка „Ауди“, който Д. трябвало да
докара от Германия“. След това двамата се споразумели за лек автомобил
„Мерцедес“ (л. 22 от ДП). Според показанията на свидетеля Я. обаче разговорът
му с Д. И. бил само за лек автомобил „Мерцедес“ и едва когато от Германия Д.И.
му съобщил за наличие на технически проблем със скоростната кутия на въпросния
автомобил, тогава Д. И. започнал да изпраща снимки на различни автомобили, от
които Я. избрал лек автомобил „Ауди А6“ с продажна цена от 4000 евро (л. 21 от
ДП). Наред с това, докато свид. К.Я. твърди, че се договорил с Д. И.
автомобилът да бъде докаран за срок от един месец, то свидетелят И.И.посочва,
че Я. и Д. И. се споразумели този срок да бъде „до две-три седмици“. Посочените
противоречия са съществени и тяхното наличие поставя под сериозно съмнение
достоверността на показанията на двамата свидетели.
На следващо място, по делото
липсват убедителни доказателства, че свид. Я. предал на свид. Д.И. сумата от
6000 евро (в банкноти от 500 евро). Свидетелят Д. И. категорично отрича да е
получил посочената сума. За твърдяното предаване на паричната сума не е бил
съставен документ. Свидетелят Г. Г. заявява, че чул К. Я. да казва, че „ще му
даде [на Д.И.] 6000
евро“, но самият той не видял Я. да извършва такова действие. За последното
разбрал от свидетеля И. И., чиито показания съдът не кредитира с доверие.
По-важното е друго – дори да се
приеме, че между К.Я. и Д. И. е имало договорни отношения, на досъдебното
производство не са събрани доказателства, че Д. И. не е имал намерение да
изпълни задълженията си по тях или че не е имал възможност реално да ги
изпълни. Този извод се извежда от показанията на свидетеля Я., който твърди, че
Д. И. нееднократно му е доставял автомобили от Германия. За конкретния случай И.
го уведомил за техническа повреда на автомобила, след което му изпращал снимки
на други автомобили. За отсъствието на намерение у последния да измами
жалбоподателя твърде красноречиви са думите му, пресъздадени от Я.: „че не иска
детето му да яде от моите пари и ще си оправим отношенията, като ми върне
парите“.
С оглед на
изложените съображения, този съдебен състав прие, че в случая не е извършена
измама, наказуема от НК. Между жалбоподателя и свидетеля Д. И. съществуват
гражданскоправни отношения, като възникналият между тях спор следва да бъде
решен по реда на ГПК. Затова прокурорът правилно е прекратил наказателното производство,
а районният съд обосновано и законосъобразно е потвърдил прокурорския акт.
Мотивиран от горното и на основание чл.
243, ал. 8 НПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4 от 10.01.2020 г. по ч.н.д. № 9/2020 г. по
описа на Айтоския районен съд, с което е потвърдено постановление на Районна
прокуратура - гр. Айтос от 12.12.2019 г. за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 237 ЗМ-161/2019 г. по описа на РУ МВР-
гр. Айтос, вх. № 164/2019 г. по описа на РП – гр. Айтос.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.