Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 68
град Горна Оряховица, 29.03.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, единадесети състав в
публично съдебно заседание на трети февруари, две хиляди и дванадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИРЕНА
КОЛЕВА
При секретаря С.Г., като разгледа докладваното от съдия
Колева гр. дело № 3148 по описа за 2011г., за да се произнесе съобрази
следното:
Предявена е искова молба от Б.П.М., ЕГН ********** ***
против С.С.М., ЕГН ********** ***, с правно основание чл.49 ал.1 от СК. В нея ищцата
твърди, че ответникът е неин съпруг, с когото са сключили граждански брак на
25.10.2008г., първи и за двамата, съгласно акт за граждански брак № 123 от
същата дата на Община Горна Оряховица. Сочи, че от брака си имат родено едно
дете – Б. С. М., роден на ***г. Сочи, че след сключване на брака заживяли заедно
с ответника в дома на неговата баба в
град Лясковец, който бил в окаяно състояние и се нуждаел от ремонт. По време на
бремеността й ответникът започнал да излиза нощем с приятели, а след смъртта на
баба му – правел това системно, след което се прибирал видимо употребил
алкохол. Сочи, че ответникът вземал парите й, които получавала като обезщетение
по майчинство, и ги държал у себе си, а тя разчитала единствено на помощта на
своите родители, които осигурявали храна и памперси за детето. Отчаянието й нараствало
и търпението й спрямо съпруга й се изчерпвало, поради което след разговор между
тях, на 25.01.2011г. ответникът заминал да работи извън страната. През м.март 2011г.
„Експрес банк” АД завел дело срещу тях, тъй като се оказало, че ответникът не
заплатил нито една вноска по кредита им в продължение на повече от година.
Ищцата сочи, че заминала при него, но условията на живот били много тежки и не
успяла да си намери работа, след което и двамата се върнали в страната. Отишли
да живеят в дома на родителите й, започнал да залага вещи и с заетите пари си
купувал алкохол, а издръжката на семейството им се осигурявала от родителите й.
Твърди, че винаги след употреба на алкохол ответникът я обвинявал за живота си,
обиждал родителите й, заплашвал майка й. Сочи, че през м.септември 2011г. по
решение на двамата, тя изтеглила бърз кредит, а ответникът заминал в чужбина,
но се върнал след две седмици. Обиждал я, твърдял, че му изневерява, сърдел се,
че не може да ползва заплатата, която получавала. Твърди, че не можела да
очаква елементарна грижа за детето и нея, подкрепа и уважение от негова страна.
Счита, че бракът й с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен и
по-нататъшното му съществуване е ненужно и неоправдано. Твърди, че вина за
разстройството на брака има изключително ответника по делото. Моли съда да
постанови решение, с което да прекрати брака й с последния поради дълбокото му
и непоправимо разстройство изцяло по негова вина, да й предостави упражняването
на родителските права над малолетното им дете с режим на лични контакти на
ответника с детето, които през първата година да бъдат осъществявани в нейно
присъствие, да осъди ответника да й заплаща като майка и законна представителка
на малолетното дете ежемесечна издръжка в размер на 120.00 лева, считано от 01.11.2011г.
до настъпване на законни основания за изменение или прекратяването й, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа до окончателното
изплащане, след прекратяването на брака да носи предбрачното си фамилно име – Д..
Не претендира ползване на семейно жилище, находящо се в град Л., ул. ....
Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание ищцата чрез
пълномощника си, поддържа предявените искове.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът С.С.М.,
ЕГН ********** *** е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който е заел
становище за допустимост и основателност на исковите претенции. Счита, че вина
за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има и ищцата, но
заявява, че не оспорва доводите на последната в исковата молба. Сочи, че
отношенията между тях като съпрузи са окончателно и безвъзвратно прекъснати.
Оспорва претенцията за заплащане на издръжка занапред по размер и моли да бъде
присъдена такава в минималния предвиден в закона размер поради факта, че не
работи и наличието на задължение по банков кредит. Желае бракът му с ищцата да
бъде прекратен с развод.
В съдебно заседание ответникът, редовно
призован, не се е явил.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните са сключили граждански брак на 25.10.2008г.
в град Горна Оряховица с акт за граждански брак № 123 от същата дата. От брака
си имат родено едно дете – Б. С. М., роден на ***г*** Оряховица, видно от
удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 133/07.03.2009г.
на Община Горна Оряховица.
От приложената по делото служебна бележка с изх. №
547/29.11.2011г., издадена от „Аполон
По делото са събрани гласни доказателства –
показанията на свидетелите Х.П.Г. и П.Д.Г.. От показанията на свидетелката Г.,
близка на семейството на родителите на ищцата, се установява, че още в началото
на съвместното съжителство между страните нещата между тях не вървели добре. Проблемите
произлизали от честите отсъствия на ответника от дома им – прибирал се късно
нощем, след като е употребил алкохол, както и от липсата на финансови средства.
Парите, които били изкарвани от ответника извън страната, не били разходвани за
ищцата и детето, а последната дори не знаела къде отиват. Ответникът не
изпращал пари за семейството си, а междувременно теглен банков кредит за ремонт
на семейното жилище бил обявен за предсрочно изискуем. Свидетелката установява,
че майката на ищцата често е заемала от нея пари, за да се закупят храна и
памперси на детето. Родителите на ищцата полагали грижи за детето и поели
разходите за храна и такси за посещаваното от него детско заведение.
От показанията на свидетеля П.Г., баща на ищцата, се
установява, че страните заживяли заедно в имот на бабата на ответника, който
бил в крайно лошо състояние и в който се наложило да бъде извършван ремонт.
Парите, които печелел ответника не внасял в семейството си, а ищцата никога не
разполагала със средства и не знаела колко получава съпруга й. Заявява, че
ежеседмично е посещавал дъщеря си, за да й занесе пари и храна, тъй като
съпругът й бил безотговорен, не се грижел за ищцата и детето си. Фактическата
раздяла между страните по делото датирала от м.октомври 2011г., а от тогава ответникът
предоставил на детето си единствено сумата от 150.00 лева. Счита, че бракът
между страните не може да бъде заздравен.
От приложения по делото социален доклад с изх. №
ЗД-11/21 от 02.02.2012г. на Дирекция „Социално подпомагане”-община Горна
Оряховица относно положението на малолетното дете Б. С. М. се установява, че по
настоящем то живее заедно със своята майка в дома на родителите на последната,
находящо се в град Горна Оряховица. Жилището било с много добри хигиенно-битови
условия, електрифицирано и водоснабдено, а в помощ на ищцата за отглеждането и
възпитанието на детето са нейните родители. Понастоящем ответникът живее на
квартира в същия град с добри хигиенно-битови условия срещу месечен наем в
размер на 100 лева. Не съжителства с други лица, безработен е и без регистрация
в Дирекция „Бюро по труда”-Горна Оряховица. Работи на частна работа и реализира
месечен доход от около 280 лева. Ищцата работи по трудов договор в „Аполон
С оглед установените по делото обстоятелства, съдът изведе
от правна страна следното:
Съобразно разпоредбата на чл.49 ал.1 от СК всеки от
съпрузите може да иска прекратяване на брака с развод, когато той е дълбоко и
непоправимо разстроен. Такова разстройство на брака е налице, когато общността
между съпрузите е окончателно и напълно разрушена, когато липсва и минималната
наличност на изискуемото от морала и закона съдържание на една брачна връзка и
тя съществува само формално. Видно от установената по делото фактическа
обстановка между страните липсват отношения, основаващи се на взаимно доверие,
разбирателство, обща насоченост и грижа за семейството. Фактическата раздяла,
която е един от най-характерните признаци на дълбокото брачно разстройство, е
налице между страните по делото от м.октомври 2011г. В тази насока липсват
противоречия между показанията на разпитаните свидетели, доводите на ищцата и останалите
събрани по делото доказателства. Причината за това състояние на брака са
честите отсъствия на ответника от семейното жилище, злоупотребата с алкохол, безотговорността
към семейството, липсата на грижи от негова страна спрямо съпругата и детето
му. От гласните доказателства по делото, които съдът няма основание да не
кредитира, тъй като същите са с еднаква насоченост и се покриват напълно
помежду си, се установява, че между съпрузите липсва взаимно уважение и
доверие. С оглед на всичко изложено съдът намира, че не съществува възможност
за запазване на брачната връзка, тъй като дълбокото и непоправимо разстройство
е трайно и окончателно, без възможност за преодоляване. В този смисъл е
становището и на ищцата, и на ответника по делото. Липсват доказателства някой
от тях да е направил опит за помирение по време на фактическата раздяла. Напротив,
от показанията на двамата свидетели се установява, че и след раздялата между
страните, ответникът не е проявявал заинтересованост и не е оказвал никаква
подкрепа на съпругата и детето си. Изложените съображения налагат обосновават
извода, че бракът между страните, като дълбоко и непоправимо разстроен, следва
да бъде прекратен.
Тъй като ищцата е поискала съдът да се произнесе
съобразно разпоредбата на чл.49 ал.3 от СК – чия е вината за настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство на брака й с ответника, съдът намира
следното:
Вината за брачното разстройство е безспорно
установена в настоящия процес и тя е единствено на съпруга, ответник по делото.
Изложените по-горе основания за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство
на брака между страните са били известни на ответника. Същият не е могъл да не
знае и разбира, че това му поведение и отношение към брака, рушат основите му и
това безусловно обосновава брачната му вина. Нито едно от събраните по делото
доказателства не установява същият да е направил опит или положил усилия бракът
да бъде заздравен. Изпълнението на семейните задължения от страна на ищцата и
компромисите, правени от нея, не са довели до промяна в отношенията им. От
свидетелските показания по делото се установява, че ищцата дълго време е
търпяла безотговорното поведение на ответника и е полагала усилия да запази
брака им, но когато това е станало невъзможно, същата останала да живее в жилището
на родителите си. При всички тези доказателства съдът намира, че съпругът е
виновен за загубване на нормално съдържимото в брачното правоотношение.
Упражняването на родителските права върху малолетното
дете следва да се предостави на ищцата. Ответникът не е заявил такава
претенция, а и съдът намира, че майката е тази, която е полагала всичките грижи
за детето. Съдът отчита и факта, че същата е подпомагана от своите родители
както с непрекъснати грижи по детето, така и с финансови средства. От събраните
по делото доказателства безспорно се установява, че ищцата притежава
необходимите родителски качества, че се грижи добре за отглеждането и
възпитанието на своето дете и обратно, липсват доказателства, които да сочат,
че тя няма необходимите качества на родител. На следващо място съдът съобрази
възрастта на детето, което също води до извода, че майката е тази, която би
могла най-добре да полага необходимите грижи, да спомага за неговото емоционално
и физическо развитие. Установява се, че ищцата живее в дома на своите родители,
както и че би могла да му осигури семейна среда, отговаряща на неговите
социално-битови и емоционални нужди. По изложените съображения съдът намира, че
изключително в интерес на детето е то да продължи да живее при своята майка.
За да не се прекъсва връзката на детето с неговия
баща, съдът намира, че на ответника следва да бъде определен режим на лични
контакти и отношения с него, съобразен с възрастта на малолетния, а именно всяка
първа и трета събота от месеца от 9.00 до 16.00 часа, които да бъдат
осъществявани през първата година от влизане на настоящото съдебно решение в
сила в присъствието на ищцата. С оглед запазване на родствената връзка на
детето с бащата, възможността последният да изпълнява своя родителски дълг,
като полага по-продължително време грижи по отглеждането и възпитанието на
детето, имайки предвид изключително и интереса на детето, неговия пол и от
друга страна все още крехката му възраст, съдът намира, че следва да бъде
предоставена възможност на ответника да взема детето при себе си и две седмици
през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
На основание чл.143 ал.2 от СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. Това тяхно задължение е безусловно и не зависи от тяхната
работоспособност и възможността им да се издържат от имуществото си. Детето Б.
към настоящия момент е на три годишна възраст, поради което има нужда от храна,
облекло и др., необходими за правилното й физическо и интелектуално развитие.
От събраните по делото доказателства се установява, че ищцата работи и получава
средно месечно трудово възнаграждение в посочения по-горе размер, а ответникът
не работи по трудов договор, но реализира месечни доходи в размер около 280.00
лева. Последният не дължи издръжка на други деца. Предвид изложеното и след
като съобрази възрастта и нуждите на малолетното дете, съдът намира, че общата
месечна издръжка на Б. възлиза на 120.00 лева. От тях ответникът следва да
заплаща по 75.00 лева месечно, а
останалата част от издръжката следва да се поеме от ищцата, ведно с грижите по
отглеждането и възпитанието на детето. Фактическата раздяла между страните
датира от м.октомври 2011г. Тъй като безспорно се установи по делото, че
ответникът е предоставил на детето сумата от 150 лв. непосредствено след
фактическата раздяла между страните и ищцата признава този факт, то съдът
счита, че ответникът е заплатил такава на детето за месеците ноември и декември
2011г. и дължи такава, считано от 01.01.2012г., ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска от падежа до
окончателното й изплащане, до настъпване на законни основания за изменение или
прекратяването на издръжката. Претенцията в частта й над уважения размер следва
да се остави без уважение, като несъобразен с нуждите на малолетното дете и
възможностите на задължения родител.
Семейното жилище е било на постоянния адрес на
ответника по делото. Ищцата не претендира ползването му. Напуснал го е и
ответника.
Поради заявената претенция от страна на ищцата и
наличие основанията на чл.53 от СК, след развода същата следва да носи
предбрачното си фамилно име – Д..
Съобразно разпоредбата на чл.329 ал.1 от ГПК
съдебните разноски по брачни дела се възлагат върху виновния съпруг. Съобразно
разпоредбата на чл.6 т.2 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по
ГПК и гореизложените изводи относно неговата възможност да реализира месечни
доходи в размер на МРЗ, установена за страната, съдът счита, че ответникът следва
да заплати допълнителна държавна такса по делото в размер на 30.00 лева. Заедно
с това същият следва да заплати в полза на ГОРС и държавна такса върху размера
на присъдената издръжка, а именно – 108.00 лв., както и 5.00 лева в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Съобразно разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК в тежест
на ответника са и направените в производството разноски от страна на ищцата – в
размер на 25.00 лева, встъпителна държавна такса по делото и в размер на 500.00
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение на упълномощения представител.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен на 25.10.2008г. в град
Горна Оряховица, с акт за граждански брак № 123/25.10.2008г. на Община Горна
Оряховица, между Б.П.М., ЕГН ********** *** и С.С.М., ЕГН ********** ***
/постоянен адрес град Л., ул. .../, като дълбоко и непоправимо разстроен, на
основание чл.49 ал.1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.49 ал.3 от СК, че вината
за разстройството на брака е на съпруга С.С.М.,
ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо
малолетното дете Б. С. М., роден на ***г., с ЕГН **********, на майката Б.П.М.,
ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата С.С.М.,
ЕГН ********** и детето Б. С. М., роден на ***г., с ЕГН **********, както
следва – всяка първа и трета събота от месеца от 9.00 до 16.00 часа, както и
две седмици през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката, като
тези контакти да бъдат осъществявани
през първата година от влизане на настоящото съдебно решение в сила в
присъствието на майката Б.П.М., ЕГН **********.
ОСЪЖДА С.С.М., ЕГН ********** *** /постоянен адрес
град Л., ул. .../ да заплаща на малолетното си дете Б. С. М., роден на ***г., с
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Б.П.М., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 75.00 лв. /седемдесет и пет лева/, считано от 01.01.2012г.,
до настъпване на законни причини за нейното изменяне или прекратяване, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на просрочието до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния
предявен размер от 120.00 лева, за разликата от 45.00 лева и за времето от
01.11.2011г. до 31.12.2011г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОСТАНОВЯВА съпругата Б.П.М., ЕГН ********** да носи
предбрачното си фамилно име – Д., след прекратяването на брака.
ОСЪЖДА С.С.М., ЕГН ********** *** /постоянен адрес
град Л., ул. .../ да заплати в полза на Районен съд-Горна Оряховица сумата от 30.00
лв./тридесет лева/, представляваща допълнителна държавна такса за допускане на
развода, сумата от 108.00 лв./сто и осем лева/, представляваща държавна такса
върху размера на присъдената по делото издръжка, както и сумата от 5.00 лв./пет
лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на
вземането.
ОСЪЖДА С.С.М., ЕГН ********** *** /постоянен адрес
град Л., ул. .../ да заплати на Б.П.М., ЕГН ********** ***, сумата от 25.00
лв./двадесет и пет лева/ - встъпителна държавна такса по делото и сумата от 500.00
лв./петстотин лева/ - заплатено от нея адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд-Велико Търново.
Препис от решението, на основание чл.7 ал.2 от ГПК,
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: