Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
18.06.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в публичното заседание на осми юни две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Кремена
Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при секретаря Вилиана Русева и с участие на прокурор Р.Рачев от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Х.Димитрова КАНД №
79 по описа за 2020г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз
основа на касационна жалба
от Н.З.А. с ЕГН ********** ***, депозирана чрез пълномощник и процесуален представител адв.Б.М., против
решение № 8/14.01.2020г., постановено по ВАНД № 423/2018г.
по описа на Районен съд – Велики Преслав. С обжалвания съдебен акт е изменено
Наказателно постановление № 5443/29.10.2018г. на Началник отдел «Контрол по републиканската пътна мрежа»,
Дирекция «Анализ на риска и оперативен контрол» при Агенция «пътна инфраструктура», с
което на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата на касатора е наложено
административно наказание «глоба» в размер на 2000
лева за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. «а» от Закона за пътищата,
като е намален размерът на наложената глоба от 2000 лева на 1000лева.
В жалбата
се навеждат доводи за незаконосъобразност
на атакуваното решение, поради
издаването му в нарушение
на материалния закон. Касаторът
твърди, че в АУАН и в НП името
на нарушителя е посочено по следния
начин «А.Н.З., с ЕГН **********», а такова лице не съществува,
доколкото е невъзможно съвпадането на ЕГН на повече от едно лице. Неговото име е Н.З.А. с ЕГН **********. Счита,
че това е достатъчно
основание за отмяна на НП, а изводът
на съда в обратна насока е
неправилен. В касационната жалба
са изложени и доводи за липса на доказателства за вмененото на касатора нарушение. Оспорват се и констатациите в частта досежно направените измервания. Въз основа на изложените в жалбата съображения касаторът твърди, че наказателното постановление се явява
незаконосъобразно и като е потвърдил същото, въззивният съд е постановил
неправилен съдебен акт, който
подлежи на отмяна, поради което моли за решение в този смисъл.
Ответната страна, Агенция «Пътна инфраструктура» -
София, чрез пълномощника си П.К., в писмено становище рег.№ ДА-01-1284/02.06.2020г. оспорва жалабата. Счита, че решението на първоинстанционния съд е постановено при изцяло изяснена фактическа обстановка, въз основа на която са направени правилни
и законосъобразни изводи. Моли обжалваното решение
да бъде оставено в сила.
Представителят на Шуменска
окръжна прокуратура аргументира
становище, че жалбата е процесуално
допустима, а разгледана по същество
е неоснователна. Предлага решението на въззивния съд като правилно
и законосъобразно да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка
на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба
е подадена от страна с право на касационно
оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма
и съдържание по чл.212 и 213 от АПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се приема за неоснователна,
предвид следните съображения:
С решението,
предмет на касационен контрол
по настоящото дело, Районен
съд – гр.Велики Преслав е изменил Наказателно
постановление № 5443/29.10.2018г. на Началник отдел «Контрол по републиканската пътна мрежа», Дирекция «Анализ на риска и оперативен контрол» при Агенция «пътна инфраструктура», с което на
основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата на касатора е наложено административно наказание «глоба» за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. «а» от Закона
за пътищата, вр.чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11 /03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства, като е намалил размера на наложената глоба от 2000 лева на
1000 лева.
От събраните
по делото доказателства районният съд е приел за безспорно установено, че Н.З.А. в изпълнение
трудовите си функции на длъжност
«шофьор тежкотоварен автомобил» в «Дева транс» ООД – гр.София,
на 12.10.2018г. управлявал товарен
автомобил марка «ДАФ», модел
«ФАД ЦФ85» с рег.№ ********, по маршрут с.Кралево – с.Тушовица, през гр.Велики Преслав. Превозното средство било натоварено
с 21860 кг фракция. Около 11:00 – 11:30 часа водачът преминал през гр.Велики
Преслав и на разклона на пътищата I-7 и II-74 (на изхода
на града), бил спрян за проверка от И.А.А.и П.Р.П.- служители на АПИ, които
проверили неговите документи.
Тъй като още на място Ивелин
Атанасов преценил, че превозното средство е претоварено,
а на това кръстовище било невъзможно да бъде извършена проверка, водачът бил попитан за избрания маршрут и след като
заявил, че възнамерява да се придвижва
по пътя гр.Велики Преслав – гр.Върбица, му било разпоредено да се движи съвместно с проверяващите до място, удобно за
осъществяване на проверката.
След около 7-10 км по пътя, в прохода Боаза, в местността «Авджия», товарният автомобил повторно спрял. На място
избрано от проверяващите като
такова без наклон и без да се създават пречки за участниците в движението, с помощта на ролетка и на електронна везна било извършено измерване, при което се
установило, че при измерено разстояние между осите 1,40 м по двойката задвижващи оси (3-та и 4-та) на МПС, сумата
на натоварването на ос по двойката
задвижваща ос е 22840 кг, при допустимо максимално натоварване на оста 18
тона. С оглед резултатите от измерванията, контролните органи счели, че ППС се явява «тежко пътно
превозно средство», при което
било необходимо представяне на разрешително
от водача, а той не притежавал
такова. Констатираното деяние е счетено
за административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б. «а» от ЗП, поради което против водача бил съставен АУАН №
0006605/12.10.2018г., въз основа на който впоследствие е издадено наказателното
постановление, предмет на съдебен контрол
във въззивната инстанция.
От събраните
по делото доказателства съдът е приел за безспорно установено, че Н.З.А. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на
чл.53, ал.1 от ЗП, нарушавайки виновно чл.26, ал.2,
т.1, б. «а» от ЗП, въвеждащ изискването
движението на тежки пътни превозни средства да става
след разрешение от АПИ. Приел е също така, че
наказателното постановление е издадено при спазване
на административно производствените правила и при
пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, като е
дадена правилна правна квалификация на нарушението. В тази насока и с оглед
оплакването на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на административно производствените
правила, изразяващо се в погрешно посочване в актовете на административно наказателното
производство на неговото име,
съдът е констатирал, че действително в АУАН
и НП жалбоподателят е записан с имената
«А.Н.З.», а неговото име всъщност е Н.З.А., но е счел, че се касае
за техническа грешка – факт, установим от правилното посочване на друг идентификационен за физическите
лица признак – ЕГН, както и с предвид
обстоятелството, че липсва
спор, че именно А. е водачът, управлявал
ППС на процесните дата и място.
При това положение съдът е приел, че извършването на нарушението и
самоличността на нарушителя са установени по несъмнен начин. По отношение на
вида и размера на наложеното наказание, съдът е счел,
че при определяне размера на наказанието
административно наказващият орган не е съобразил изискванията на чл.27
от ЗАНН, тъй като не е преценил тежестта
на нарушението, при съобразяване
в същото време с конкретната обществена опасност на дееца и неговото имуществено състояние., поради което е редуцирал наложената глоба до минималния
предвидения в закона размер от 1000 лв.
Шуменският административен
съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол,
като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.
За да постанови решението си, Районен съд – Велики Преслав е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното
производство, което е спомогнало
делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата,
изложени в акта и наказателното
постановление, са проверени
от районния съд с допустимите по закон доказателствени
средства. Решението е постановено
от фактическа страна на база събраните
доказателства, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи
дали е извършено нарушение и обстоятелствата,
при които е извършено.
Установената от първоинстанционния
съд фактическа обстановка
се споделя напълно от настоящия касационен състав. Същият намира, че въз основа на нея решаващият съд е направил правилни и законосъобразни изводи, като не е
допуснал нарушение на материалния
закон при издаване на обжалвания
акт. При обективно възприетата
фактическа обстановка по делото,
съдът е изградил правилни изводи за съставомерност
на деянието по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. Приложимият законов текст е обвързан
с повелителната норма на чл.26, ал.2, т.1, б. «а» от
ЗП, въвеждащ изискването движението на тежки пътни превозни средства да става
след разрешение от АПИ. В конкретния казус по несъмнен начин е установено, че Н.З.А.
е управлявал МПС с четири
оси с две управляеми оси, което
се явява тежко ППС (предвид резултатите от направените измервания по време на проверката), без да притежава разрешение, издадено от
компетентните органи на
АПИ. Констатираното деяние, а именно управлението на ППС с маса и натоварване на ос, надвишаващи максимално допустимите по чл.7,
ал.1, т.5, б. «в» от Наредба № 11 за движение на тежки и/ или извънгабаритни ППС
на МРРБ, без надлежно издадено
разрешително за това от собственика или от администрацията,
управляваща пътя, съставлява неизпълнение на законовите повели на Закона за пътищата,
за което на касатора е
наложена глоба на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. Цитираният административно – наказателен
състав предвижда глоба за лица, извършили или наредили да бъде извършено движение на извънгабаритни
и тежки пътни превозни средства и товари без
разрешение на собственика или администрацията,
управляваща пътя. За да е съставомерно нарушението на
чл.26, ал.2, т.1, б. «а» от ЗП, е необходимо ППС да е «извънгабаритно»
по смисъла на чл.2 от Наредба
№ 11 от 03.07.2001г. или «тежко» по смисъла на чл.3 от същата наредба. За целта трябва да се установят поне един
от размерите на ППС или състав от ППС със или без товар, който да е по-голям от стойностите по чл.5
от Наредбата, както и стойностите на допустимата му максимална маса,
която трябва да е по-голяма от тези, регламентирани в нормата на чл.6,
или да се установи натоварването на осите, което трябва
да е по-голямо от стойностите,
регламентирани в нормата на
чл.7 от същата наредба. В
случая е безспорно установено,
че МПС, което е управлявал касаторът в деня на проверката, е било «тежко» с оглед констатираните след измерване стойности на допустимата му максимална маса и натоварването на осите. Съгласно §1, т.1 от Допълнителните
разпоредби на Наредбата «извънгабаритни ППС» се наричат извънгабаритните ППС по чл.2 и/или тежките
ППС по чл.3. Забраната по чл.53, ал.1 т.2 от ЗП включва забрана за движение на извънгабаритни
ППС, забрана за движение на тежки ППС и товари без разрешение от собственика
или администрацията управляваща
пътя, както е посочено и в материалноправната
норма на чл.26, ал.2, т.1, б. «а» от ЗП. Тези факти са установени
по несъмнен начин при извършените
измервания по време на проверката в присъствие на водача. Измерванията са направени с годни технически средства, като установените данни са съпоставени с нормативните изисквания за максимално допустимо натоварване
на осите. Изрично в мотивационната част на съставените
актове актосъставителят и
административно наказващият орган са
вписали въз основа на какви
обстоятелства са приели, че е налице необходимост от издаване на
разрешение за движение на управляваното от Н.З.А. ППС
по пътищата – конкретни данни, установени в резултат на направени измервания на разстоянието между осите и натоварванията на осите, респективно съпоставяне на получените данни с нормативните изисквания за максимално
допустимо натоварване на оста и максимална
маса на ППС. С оглед изложеното касационният състав намира, че преценката на районния съд за безспорната установеност на административното
нарушение съответства на събраните
по делото доказателства и
на приложимите правни норми, поради което
възраженията на касатора се
явяват неоснователни.
Като неоснователни
се преценяват доводите за неправилност
на съдебното решение, аргументирани
с погрешното посочване имената на нарушителя. В случая съставеният АУАН е
съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин,
индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност да направи възражение
във връзка с констатираното нарушение съгласно чл.42 – 44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено
и процесното наказателно постановление, което от своя
страна е съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Противно на оплакванията на касатора не е
налице твърдяното съществено нарушение на
административно производствените правила по смисъла на чл.42, т.6 и чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН, като
наличието на техническа грешка при изписването на името на нарушителя и то при правилното изписване и на
всички останали индивидуализиращи елементи, не променя извода за несъмнена установеност на самоличността на
нарушителя, поради което и констатираният порок не
представлява съществено нарушение на процесуалните правила и не влече след себе
си незаконосъобразност на наказателното
постановление, както е приел
и първоинстанционният съд.
В допълнение на изложените
от него мотиви, касационният
състав намира за необходимо
да допълни и следното:
Видно от разпоредбата
на чл.8, ал.1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) името е само един от белезите, индивидуализиращи физическите лица, поради което посочването на сгрешено име не означава несъмнено, че лицето,
което е индивидуализирано чрез него е различно от това лице, установено от
наказващия орган като извършител на нарушението, при положение, че има
съвпадение на всички останали индивидуализиращи признаци.
Разпоредбата на чл.11 от ЗГР
регламентира единният граждански номер като
административен идентификатор на подлежащите на регистрация физически лица и
уникален номер, чрез който физическите лица се определят еднозначно. Предвид
това, физическото лице се идентифицира освен с трите си имена, съгласно чл.8, чл.9, чл.12 - чл.14 от ЗГР, също и с уникалния си ЕГН. Дори
да има съвпадение на трите
имена на две физически лица, същите се различават по различните си единни
граждански номера, а при съвпадение на дадените ЕГН уточняването и корекцията
на еднаквите ЕГН се извършва по административен ред. В настоящия случай не са
налице каквито и да било данни, че посоченото в АУАН и наказателното
постановление ЕГН на водача съвпада
с ЕГН на друго физическо
лице.
С оглед изложеното
настоящата инстанция намира, че е налице пълна идентичност между лицето,
посочено като нарушител в АУАН и НП, и действителния субект на нарушението. Допуснатата грешка в имената е по-скоро техническа грешка, която
не води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице, следователно и
до отмяна на НП.
Ограничен в пределите
на касационната проверка до релевираните
с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по
чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност,
недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния
закон.
С оглед
изложеното Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - гр.Велики Преслав като правилно
и законосъобразно следва да
бъде оставено в сила.
Водим от горното
Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8/14.01.2020г., постановено
ВАНД № 423/2018г. по описа на Районен
съд - гр.Велики Преслав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ: 1. ...........................
2. ...........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Влязло в сила на 18.06.2020 г.