Решение по дело №2488/2014 на Районен съд - Пловдив

                   РЕШЕНИЕ

 

№                                                30.09.2014г.                      Град ПЛОВДИВ

 

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Пловдивски районен съд                                 І граждански състав

 

На тридесети септември                       две хиляди и четиринадесета година

 

В  открито  заседание на шестнадесети септември 2014г. в следния състав:

 

                                                          Председател: ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА

 

 

Секретар: Павлина Попова

 

Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 2488 по описа за  2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 вр.с чл.225, ал.1 от Кодекса на труда вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът Л.И.И., ЕГН **********,***, твърди, че е работил при ответника – “Галди Алфа”ООД – гр.Пловдив, по трудов договор като “*******” от 20.01.2011г. до 21.12.2013г. На 20.11.2013г. му било връчено предизвестие № */ 20.11.2013г. , в което било отбелязано, че във връзка с оптимизация на щатната структура, от датата на връчване на предизвестието започва да тече тридесетдневно предизвестие. На 21.12.2013г. му била връчена Заповед № */ 20.12.2013г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – поради съкращаване в щата. Счита заповедта за незаконосъобразна, тъй като заявява, че действителната причина за уволнението е професионалното заболяване на ищеца и ползване на продължителни болнични, както и невъзможността на ищеца да вдига тежки предмети. Заявява, че  няколко дни след връчване на предизвестието на негово място бил назначен нов работник. Твърди също така, че уволнението било незаконно и защото в заповедта не било посочено колко щатни бройки съществуват, колко от тях се съкращават и проведен ли е подбор. В този смисъл намира заповедта за немотивирана, като в нея липсвала обстоятелствена част, с което се нарушавало правото на защита на ищеца. Заявява също така, че преди уволнението не бил извършен подбор. Твърди, че дори такъв да е извършен, то ищецът не бил уведомен за него, нито за критериите за подбор, като не му била дадена възможност да се защити,  с което било нарушено правото му на защита. В заповедта следвало да се посочи извършването на подбор, критериите и резултатите от същия. Счита, че трудовата му функция не била съкратена и тези задължения продължили да се изпълняват и след уволнението му. С оглед изложеното моли съда да признае за незаконосъобразна заповедта за уволнение, да я отмени и възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, както и да осъди ответника да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение в периода 21.12.2013г. до 20.06.2014г. в размер на 2793,12лв., ведно със законната лихва от датата на уволнението до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски. Ангажирани са доказателства.

 В дадения му срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва предявените искове като неоснователни. Заявява, че в заповедта било посочено правното основание за прекратяване, вкл. като причина за прекратяването било посочено съкращаване в щата, поради което ищецът бил уведомен за него, затова не било вярно, че не могъл да организира защитата си. Твърди, че бил извършен подбор преди уволнението, по силата на Заповед от 01.10.2013г. на управителя на дружеството. В заповедта били посочени критериите, съставът на комисията за подбор, както и срокът за осъществяването му. Предвид започнала процедура по оптимизиране на щатната структура, с оглед отпадане необходимостта от двама продавач – консултанти в магазина, подобряване на организацията на работа в складовата база и необходимостта от назначаване на общ работник, било предвидено закриване на единия щат на заемната от ищеца длъжност и създаване на нов щат – “******”. На комисията било възложено и да прецени дали предложеният за съкращение работник може да заеме новата длъжност. Въз основа на протокола на комисията управителят взел мотивирано решение за съкращение на ищеца, като последният не се ползвал и от закрилата по чл.333 от КТ. С оглед изложеното, моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на ищеца, намира за установено следното:

         Не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства – трудов договор № 20 от 20.01.2011г. и трудова книжка, се установява, че ищецът е работил при ответника по безсрочно трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор на длъжността “********”. С предизвестие № */ 20.11.2013г. и заповед  № */20.12.2013г. на управителя на работодателя, трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – поради съкращаване в щата, считано от 21.12.2013г.

Ищецът твърди, че не е налице реално съкращаване в щата, тъй като след уволнението му бил назначен друг работник на негово място. Ответникът заявява, че предвид започнала процедура по оптимизиране на щатната структура, с оглед отпадане необходимостта от двама ******* в магазина, подобряване на организацията на работа в складовата база и необходимостта от назначаване на *******, било предвидено закриване на единия щат на заеманата от ищеца длъжност и създаване на нов щат – “*******”. От заключението на съдебно – счетоводната експертиза, както и от разпита на св. Б.С. и св.П. Д., се установи, че е налице сходство на основните трудови функции между закритата щатна бройка за длъжността “продавач – консултант” и новоразкритата такава “****”, а именно и за двете длъжности е предвидено задължение по организация и отговорност за работата на складовото стопанство – заделяне и подготвяне на стока за експедиция, подреждане на приетата стока, изпращане на изпълнените поръчки по дистрибутори и клиенти и подпомагане осъществяването на дребновите продажби. Различие в длъжностните характеристики се наблюдава единствено в насока фактуриране на стоки, както и изготвяне на предложения до клиенти. От разпита на св. Б.С. и св. П. Д. се установи, че новоназначеният работник също управлява служебния автомобил, като доставя стоки на адреси на клиенти, фактически продава стоки, без да издава фактури, взима пратки от куриерски служби, опакова и товари стоки. Св. Д. потвърди, че новият работник Б.С. е постъпил на работа в края на м. ноември, т.е. преди прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. Този факт се установява и от приложените щатни разписания. При така установените факти, съдът намира, че не е налице реално съкращаване на щата, а  промяна единствено на наименованието на длъжността, заемана преди уволнението от ищеца, тъй като на новоназначения работник са възложени същите трудови функции по фактическо товарене и разтоварване на стоки, изпълнение на поръчки, доставки на стоки, макар да липсва задължение за работа с касов апарат и документация. На следващо място, от разпита на свидетелите, както и от новото щатно разписание, се установи, че фактически на С. е било възложено изпълнение на трудовите функции по време, когато все още не е било налице прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, като се споделя и наведеното от ищеца съображение, че това прекратяване се явява вследствие на налично негово заболяване, което би обусловило евентуално трудоустрояване, а не и уволнение на соченото в заповедта правно основание.

Съдът не споделя наведеното второ основание за незаконосъобразност на уволнението, а именно, че преди извършване на уволнението на соченото правно основание работодателят не е извършил законосъобразен подбор, който се явява задължение на работодателя на основание чл.329, ал.1 от Кодекса на труда, като не е включил в подбора и мениджър покупки и продажби. От разпита на св. С. се установи с категоричност, че трудовите функции на продавач – консултантите, както и на мениджър покупки и продажби са били сходни относно изготвяне на оферти, изпълнение на поръчки, но мениджърът  възлага задачи на останалите работници и контролира изпълнението им, води касата и касовата книга, извършва плащания по касов и банков път, както и представлява управителя на дружеството. Ето защо, не се възприема наведеното от ищеца съображение за неучастие на мениджъра в подбора, тъй като същият има различни трудови функции, поради което и за работодателя не е съществувало задължение да го включи сред лицата, сред които да се извърши подборът.

От разпита на св. Д. се констатира, че при подбора не е било взето предвид образованието на двамата работници, заемали длъжността “*******”, а оценката е била извършена на база компетентност – срок на пребиваване във фирмата, познаване на материята, работа с клиенти, комуникативност, точност при приемане на заявката, грешки при фактуриране. Св. Ф. пък заяви, че критерият образование също е взет предвид при подбора, но не бил поставен на първо място. От протокола за извършена оценка и подбор на персонала /л.35 от делото/ обаче се установява, че соченият критерий “образование” не е взет предвид при подбора, като същият е законоустановен такъв и задължение на работодателя е да го включи сред останалите, по които се извършва оценката на лицата. На следващо място, се установи, че ищецът е притежавал свидетелство за управление на МПС, а св. С. – не е притежавала такава правоспособност, което обстоятелство не е било взето предвид при подбора. От друга страна, при осъществяване на подбора е участвала св. Ф. – ****, като от разпита на същата не се установи тя да е имала преки наблюдения върху работата на ищеца. Тя потвърди, че единствено е имала впечатления от издаваните от него и С. фактури. В същото време Ф. е осъществявала оценка и по критерии бързина и точност при обслужване на клиентите и комуникативност, за които не е притежавала обективни наблюдения.

Следователно, работодателят е осъществил подбор, без да вземе предвид един от законоустановените критерии, а именно образование и квалификация, а подборът е осъществен единствено по критерия ниво на изпълнение на възложената работа. Критериите, залегнали в закона, са императивно определени, като независимо от възможността на работодателя да конкретизира същите и да осъществи подбор по тях, то той е длъжен да осъществи подбора задължително и по критерия образование и квалификация, което в настоящия случай не е направено. От друга страна, липсва обективна оценка на нивото на изпълнение на възложената работа на продавачите, тъй като св. Ф. не е имала преки наблюдения върху работата на подбираните лица. Ето защо, уволнението е незаконосъобразно и на това основание.

С оглед пълнота следва да се разгледат и останалите, наведени от ищеца, основания за незаконосъобразност на уволнението. Ищецът твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като в нея липсвало посочване на осъществяване на подбор, липсвали мотиви, че ищецът не бил уведомен за извършване на подбор, нито за критериите и резултатите от него. Съдът не споделя наведените съображения. Непосочването на обстоятелството колко щатни бройки съществуват, колко от тях се съкращават и проведен ли е подбор, критериите за него и резултатите от осъществяването му в заповедта за уволнение, не води до незаконосъобразност на уволнението, ако реално е налице съкращаване в щата и провеждане на подбор по законоустановените критерии. В заповедта не следва и да се съдържат мотиви в сочената насока, предвид правното основание за прекратяване на правоотношението. Следователно, соченият от ищеца довод за незаконосъобразност на уволнението не се възприема от съда.

Ищецът твърди, че в заповедта липсвало посочване на мотивите, поради които се прекратява трудовото правоотношение. Съдът не споделя наведеното възражение. Задължението за мотивиране на заповедта от страна на работодателя се явява изпълнено с посочване на правното основание за прекратяване – чл.328, ал.1, т.2 от КТ – съкращаване в щата, при което посочване на причини за прекратяването не е необходимо, затова не се възприема и наведеното възражение.

С оглед посочените по – горе пороци на уволнението обаче, същото ще бъде признато за незаконосъобразно и отменено.

С оглед уважаване на главния иск, то следва да се уважи и акцесорният такъв, и ищецът следва да бъде възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност.

         В шестмесечния срок по чл.225, ал.1 от КТ работникът има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца, като същото е дължимо от датата на незаконното уволнение. От приетото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, възприето от съда като обективно, изготвено с необходимите знания и опит и неоспорено от страните, се установява, че последното получено брутно трудово възнаграждение за пълен работен месец преди уволнението, е за м. септември 2013г. и е в размер на 465,52лв., като обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ възлиза на 2793,12лв. От представената трудова книжка в съдебно заседание, проведено на 29.07.2014г., се установява, че към тази  дата липсва отбелязване на възникване на друго трудово правоотношение след прекратяване на процесното такова. Ето защо, за периода 21.12.2013г. до 20.06.2014г. на ищеца се дължи обезщетение в общ размер на 2793,12лв. Следователно, искът по чл.225, ал.1 от КТ се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло. Главницата ще се присъди наред със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендираното обезщетение за забава от датата на уволнението до предявяване на иска ще се отхвърли, тъй като липсва законоустановен падеж на това задължение, а работодателят изпада в забава от момента на поканата, каквато представлява исковата молба. Ето защо обезщетение за забава се дължи именно от този момент, а не от предходен такъв.

Ищецът претендира заплащане на адвокатско възнаграждение, като от представения договор за правна защита и съдействие се установява, че е заплатено такова в размер на 200лв., в какъвто размер и ще се присъдят разноски на ищеца. Ответникът претендира разноски, но предвид изхода на делото такива не следва да му бъдат присъждани.

          При този изход на делото ответникът следва да заплати в полза на съда държавна такса в размер на 271,72лв./ 160лв. за уважените неоценяеми искове и 111,72лв. за уважения осъдителен иск за обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ/, както и сумата от 45лв. – разноски за ССЕ.

         Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

                                                        РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА за незаконно уволнението, извършено с Предизвестие № */ 20.11.2013г. и Заповед № */ 20.12.2013г. на управителя Д. Б. на “Галди Алфа”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Кукленско шосе” № 9П, с която на основание чл.328, т.1, т.2 от Кодекса на труда – поради съкращаване на щата, считано от 21.12.2013г., е прекратено трудовото правоотношение с Л.И.И., ЕГН **********,***, и като такова го ОТМЕНЯ, като възстановява ищеца Л.И.И., ЕГН **********,***, на заеманата преди уволнението длъжност “********”, на основание чл.344, ал.1, т.2 от Кодекса на труда.

ОСЪЖДА  “Галди Алфа”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Кукленско шосе” № 9П, представлявано от управителя Д. Т. Б., ДА ЗАПЛАТИ на Л.И.И., ЕГН **********,***, сумата от 2793,12лв. /две хиляди седемстотин деветдесет и три лева и 12ст./, представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението в периода 21.12.2013г. до 20.06.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.02.2014г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на обезщетение за забава в периода от 21.12.2013г. до 16.02.2014г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ искането на ответника “Галди Алфа”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Кукленско шосе” № 9П, представлявано от управителя Д. Т. Б., за присъждане на разноски в размер на 500лв.

ОСЪЖДА “Галди Алфа”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Кукленско шосе” № 9П, представлявано от управителя Д. Т. Б., да заплати, в полза на ПРС, по сметка на ВСС сумата от 271,72лв./двеста седемдесет и един лева и 72ст./ - държавна такса, както и сумата от 45лв./четиридесет и пет лева/ - разноски за съдебно – счетоводна експертиза.

 

         Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.Пловдив в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 30.09.2014г., като препис от него се връчи на страните.

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала: Ц.Т.