Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 29.04.2021 г.
СГС,
VI-4 състав, в открито
съдебно заседание на втори април две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от
съдия Чомпалов т. д. № 2172/20 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
СГС е сезиран с молба от „Банка ДСК“ ЕАД, с която са предявени срещу „П.С.“ ЕООД и А.С.Г. искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК, вр. с чл.430 ал.1 ТЗ и чл.86 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че е правоприемник на „Експресбанк“ АД, която на 28.03.2008 г. е сключила с „Про ойл“ ООД договор за кредит овърдрафт за оборотни средства и издаване на банкови гаранции, по който е предоставен кредит в размер на 100 000 ЕВРО. Сочи се, че ответникът „П.С.“ ЕООД е встъпил в дълга в качеството на солидарен длъжник по силата на анекс N 35/28.11.2014 г., а ответникът А.С.Г. е встъпил в дълга в качеството на солидарен длъжник по силата на анекс N 18/31.08.2011 г. Поддържа се, че на 31.05.2015 г. е настъпил падежът на задълженията по договора, но поради неизпълнение в полза на ищеца е била издадена заповед по чл.417 ГПК, срещу която двамата ответници са подали възражения по чл.414 ГПК. Иска се от ищеца да се установи, че в негова полза съществуват срещу солидарно отговорните ответници вземания в размер на 100 000 ЕВРО – главница, както и вземане в размер на 29 666,67 ЕВРО – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 31.12.2016 г. – 03.12.2019 г.
Ответникът А.С.Г. не е подал писмен отговор и не взема становище по исковете.
Ответникът „П.С.“ ЕООД, призован по реда на чл.50 ал.2 ГПК, както и по реда на чл.39 ал.1, вр. с чл.51 ал.3 ГПК, не е подал писмен отговор и не взема становище по исковете.
Представен е договор за кредит овърдрафт за оборотни средства и издаване на банкови гаранции от 28.03.2008 г., от който се установява, че между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и „Про ойл“ ООД е възникнало търговско правоотношение, по което банката е поела задължението да предостави кредит в размер на 100 000 ЕВРО, а „Про ойл“ ООД е поел насрещното задължение да върне сумата до 28.03.2009 г.
Представен е анекс N 18/31.08.2011 г., от който се установява, че А.С.Г. е встъпил в дълга на „Про ойл“ ООД по процесния договор за кредит в качеството на солидарен длъжник.
Представен е анекс N 35/28.11.2014 г., от който се установява, че „П.С.“ ЕООД е встъпил в дълга на „Про ойл“ ООД по процесния договор за кредит в качеството на солидарен длъжник.
Установява се от заключението на ССЕ, че на 23.05.2008 г. по процесния договор за кредит е била усвоена сумата от 100 000 ЕВРО, както и че към 31.05.2015 г. непогасената главница е възлизала в размер на 100 006,64 ЕВРО, а към 10.11.2020 г. непогасеният дълг за главница е възлизал в размер на 90 904,55 ЕВРО; законната лихва за периода 31.12.2016 г. – 03.12.2019 г. е възлизала на 29 666,67 ЕВРО.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК, вр. с чл.430 ал.1 ТЗ и чл.86 ЗЗД.
В полза на ищеца е издадена заповед по чл.417 ГПК, срещу която ответниците са подали в срока по чл.414 ГПК възражения, а исковата молба е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл.415 ал.4 ГПК, от което следва, че предявените установителни искове са процесуално допустими.
Установи се от представения договор за кредит овърдрафт за оборотни средства и издаване на банкови гаранции от 28.03.2008 г., че между ищеца, който е универсален правоприемник на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, и „Про ойл“ ООД е възникнало търговско правоотношение, по което банката кредитор е поела задължението да предостави кредит в размер на 100 000 ЕВРО, а кредитополучателят „Про ойл“ ООД е поел насрещното задължение да върне сумата до 28.03.2009 г. От страна на ответниците не е направено оспорване на факта, че банката е изпълнила поетото задължение и е предоставила на кредитополучателя „Про ойл“ ООД уговорената сума. Този факт се установява и от заключението на ССЕ, според което на 23.05.2008 г. е била усвоена сумата от 100 000 ЕВРО, както и от сключените множество анекси към договора, в които се сочи, че към момента на тяхнотото сключване кредитополучателят реално е получил уговореният размер на кредит.
След сключване на процесния договор за кредит и усвояването на уговорената сума е бил сключен анекс N 18/31.08.2011 г., с който А.С.Г. е встъпил в дълга на „Про ойл“ ООД в качеството на солидарен длъжник, както и анекс N 35/28.11.2014 г., с който „П.С.“ ЕООД е встъпил в дълга в качеството на солидарен длъжник. Правните последици на постигнатото съглашение в двата анекса сочат, че са сключени договори за встъпване в дълг по чл.101 ЗЗД. В този случай встъпилите в чужд дълг ответници са се съгласили да отговорят на същото правно основание, на което дължи първоначалният длъжник „Про ойл“ ООД, солидарно с него.
Предмет на съгласието на ответниците за встъпване в дълг е поемането на чужд дълг /дълга на кредитополучателя „Про ойл“ ООД/ като свой, за който ответниците се се задължили да отговарят наравно с първоначалния длъжник, на свое собствено основание и в пълен обем. В този случай не е налице акцесорност или ограничение в срока на отговорност на встъпилите ответници, както е при поръчителството. Това е така, защото ответниците изрично са се съгласили да отговарят за изпълнение на дълга по процесния договор за кредит при условията на солидарност с кредитополуателя. С анексите ответниците са се съгласили да дължат паричните суми на същото правно основание, по силата на което ги дължи и кредитополучателят - договор за кредит овърдрафт за оборотни средства и издаване на банкови гаранции от 28.03.2008 г., солидарно с него – чл.101, изр.3-то ЗЗД.
С анекс N 35/28.11.2014 г. е продължен крайният срок за връщане на кредита – до 31.05.2015 г., но от страна на ответниците, които носят доказателствената тежест, не се представиха доказателства за факта, че на банката са били платени дължимите суми и задължението по процесния договор за кредит е погасено. От заключението на ССЕ, че установи, че към крайния срок на договора /31.05.2015 г./ непогасеният дълг за главница е възлизал на 100 006,64 ЕВРО, поради което съдът намира за установено по несъмнен и категоричен начин, че ответниците са в неизпълнение на задълженията по процесния договор.
От заключението на ССЕ се установи, че след издаване на заповедта по чл.417 ГПК по процесния договор е била платена сумата от 9 469,79 ЕВРО – на 27.04.2020 г., поради което към предявяване на иска по чл.422 ал.1 ГПК вземането на ищеца възлиза на 90 904,55 ЕВРО. Извършеното на 27.04.2020 г. плащане следва да се отчете, защото на основание чл.235 ал.2 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, а това са фактите, настъпили след предявяване на иска - от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед до приключване на съдебното дирене в производството по предявения иск по чл. 422 ГПК. Погасяването на дълг в размер на 9 469,79 ЕВРО не е извършено в резултат на проведеното срещу ответниците принудително изпълнение – тази сума не е била събрана принудително от тяхното имущество. Сумата в размер на 9 469,79 ЕВРО е платена от кредитополучателя „Про ойл“ ООД извън образуваното срещу ответниците изпълнително производство и след като не е принудително събрана по издадения срещу ответниците изпълнителен лист, плащането на тази сума следва да се отчете - т.9 и т.11, б.“в“ от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. Искът по чл.430 ал.1 ТЗ е основателен до размера от 90 904,55 ЕВРО, а за разликата до пълния размер следва да се отхвърли.
Задължението за главница не е било погасено в уговорения срок, поради което ответниците са изпаднали в забава, за която на основание чл.86 ЗЗД дължат обезщетение в размер на законната лихва. От заключението на ССЕ се установи, че обезщетението за забава възлиза на 29 666,67 ЕВРО, поради което искът по чл.86 ЗЗД следва да се уважи в пълен размер.
С оглед на изложеното съдът намира, че искът за главница по чл.430 ал.1 ТЗ следва да се уважи за сумата от 90 904,55 ЕВРО и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер поради извършеното плащане след издаване на заповедта, а искът по чл.86 ЗЗД следва да се уважи в пълен размер. Плащането на сумата от 9 469,79 ЕВРО е извършено след издаване на заповедта, от когато се счита за предявен искът по чл.422 ал.1 ГПК, поради което на ищеца следва да се присъдят в пълен размер сторените от него съдебни разноски в заповедното производство.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ал.1 ГПК, че в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 1********, гр.София, ул.“******** съществува срещу солидарно отговорните длъжници „П.С.“ ЕООД, ***, и А.С.Г. EГН **********,***, вземане по чл.430 ал.1 ТЗ в размер на 90 904,55 ЕВРО – по договор за кредит овърдрафт за оборотни средства и издаване на банкови гаранции от 28.03.2008 г. и сключените към него анекси, ведно със законната лихва върху сумата от 100 000 ЕВРО за периода от 06.12.2019 г. до 27.04.2020 г., и ведно със законната лихва върху сумата от 90 904,55 ЕВРО от 28.04.2020 г. до окончателното плащане; вземане по чл.86 ЗЗД в размер на 29 666,67 ЕВРО – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 31.12.2016 г. – 03.12.2019 г., като отхвърля иска по чл.430 ал.1 ТЗ за разликата до пълния предявен размер от 100 000 ЕВРО.
ОСЪЖДА „П.С.“ ЕООД, ***, и А.С.Г. EГН **********,***, да заплатят на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 1********, гр.София, ул.********, съдебни разноски от 5072,12 лв. – в заповедното производство и в размер на 5367,23 лв. – по исковото производство.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: