Разпореждане по дело №194/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 196 и следващите от ГПК /отм./, във връзка с § 2, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на ГПК. Производството е образувано след постановено от Върховния касационен съд решение, с което въззивното решение на ОС – Г. С. е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Във въззивната жалба на С. К. Ш. е направено оплакване за неправилност и необоснованост на оспореното решение и са изложени аргументи, че събраните по делото писмени доказателства представляват годни документи за собственост на наследодателя на въззивницата върху процесната гора, съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗВСГЗГФ, както и че липсват насрещни доказателства, оборващи този факт, което от своя страна обуславя основателността на исковата претенция. Направено е искане за отмяна на атакуваното решение и уважаване на иска.

Въззиваемите - О. С. “Земеделие и гори” – Г. Ч., Д. Г. С. – Г. Ч. и Р. Д. по Г. – Г. С. не ангажират становище и не изпращат процесуални представители в съдебно заседание.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното във въззивната жалба, обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност и поотделно, провери валидността и допустимостта на оспореното решение, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното и прието Удостоверение за наследници № *****/05.10.2007 г., издадено от Община – Г. Ч., обл. С. ищцата – въззивник е един от наследниците - дъщеря на К.А.Ш., бивш жител на Г. Ч., обл. С. починал на ***** г. По делото е депозирано Удостоверение изх. № ****/15.05.2007 г. по описа на ОСЗГ – Г. Ч., както и административната преписка, от които се установява, че в същата С. има подадено заявление за възстановяване на земи и гори от Горския фонд от името на наследниците на К. А. Ш. /досежно имоти в м. „М.”, м. “О.”, м. “Н.” и м. “Г.”, които са различни от процесния имот/.

Като доказателство за собственост на своя наследодател върху претендираната гора жалбоподателката е представила Записка за вписване № **, том *** от 11.12.1934 г. на нотариален акт за продажба досежно придобитите 1.995 дка от К.А.Ш. от общо 1 698.176 дка гора и горска площ от планината “П.”, Ч. землище, цялата от 2 008.580 дка. От приложеното Удостоверение за декларирани от наследодателя на въззивницата имоти в емлячния регистър от 1949 г. е видно, че същият не е посочил гора с площ и местност, съгласно цитираната записка за вписване. В Партидната книга на кооперативния ревир “П.” на Ревирно лесничейство – Ч. 1936 г. – 1948 г. на името на наследниците на К.Ш. са записани 10 имуществени дяла.

По делото е приложена и преписката по Заявление вх. № ****/19.08.1998 г. по описа на ПК – Г. Ч. за възстановяване на гори и земи от горския фонд на наследниците на К.К.Ш., бивш жител на Г. Ч., починал на **** г., който е наследник – син на К.А.Ш., в което са посочени гори в м. “П.” – 3.5 дка /по емлячен регистър от 1949 г./.

От допуснатата от първоинстанционния съд лесотехническа експертиза е видно, че претендираният имот попада в ревир “П.”, чиято площ на Г. С. е 2 108.547 дка, а с помощта на специалните знания на вещото лице по назначената от настоящата инстанция лесотехническа експертиза се установява, че по представената записка за вписване на нотариален акт наследниците на наследодателя на въззивницата притежават 0.001175 ид. част от 1 698.176 дка от процесната гора, респективно 1.270 ид. дка, съгласно партидната книга.

С. К. Ш. е предявила иск с правно основание чл. 13, ал. 2 от ЗВСГЗГФ за признаване за установено по отношение на О. С. “Земеделие и гори” – Г. Ч., Д. Г. С. – Г. Ч. и Р. Д. по Г. – Г. С. че наследниците на К.А.Ш.имат право да им бъде възстановена собствеността върху 1.995 дка гора в ревир “П. в землището на Г. Ч., обл. С..

С обжалваното решение Ч. районен съд е отхвърлил като неоснователна предявената искова претенция, като в мотивите на оспорения съдебен акт е посочено, че след като наследодателят на ищцата не е декларирал, че притежава процесния имот към 1949 г., то към този момент същият не са бил негов собственик, предвид разпоредбите на § 1 - 4 от Указа на президиума на НС за задължителното пререгистриране на непрокритите земеделски имоти /обн., ДВ, бр. 122 от 31.05.1949 г./

Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 197 ГПК /отм./, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява частично основателна, поради следните съображения:

Предмет на доказване в производството по чл. 13, ал. 2 от ЗВСГЗГФ е правото на собственост на претендиращата страна, респективно на нейния наследодател върху процесния имот, като посочените в разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от същия закон писмени документи, като допустими и относими към предмета на делото следва да бъдат преценявани по реда на чл. 142 от ГПК, съобразно закона, който е бил в сила по времето и мястото на съставянето им.

При съвкупния анализ на събраните по делото писмени документи - Записка за вписване на нотариален акт от 1934 г. и извлечение от Партидната книга на ревир “П. за притежаваните от собствениците гори, имуществени и парични дялове от 1936 г. до 1948 г., представляващи допустими по смисъла на разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗВСГЗГФ доказателства, както и от заключенията на вещите лица по назначените лесо-технически експертизи, може да се направи извода, че К.А. Ш. е придобил правото на собственост върху процесната гора през 1934 г. Доказателства за отказ от правото на собственост, за извършена разпоредителна сделка в полза на трето лице, за отчуждаване по предвидения в закона ред или за придобиване по давност от трето лице на претендираната гора не са представени по делото.

Неподаването на декларация за притежаване право на собственост върху недвижим имот само по себе си не съставлява правопрекратяващ за правото на собственост юридически факт. Съгласно § 5 от Указа от 1949 г. укритата земя остава в полза на държавния поземлен фонд само ако притежателят й съзнателно не е декларирал имота си в предвидения срок и истинския му размер, като включването в този фонд става със заповед на министъра на земеделието, на основание мотивирано решение на съответния народен съвет, утвърдено от околийския народен съвет. Такива доказателства обаче не са събрани по делото, поради което не може да се установи факта на включване на процесния имот в държавния поземлен фонд. Независимо от наличието, респективно липсата на това обстоятелство, имотът подлежи на възстановяване по реда на ЗВСГЗГФ, като отнет по силата на нормативен акт, изрично включен в предметния обхват на чл. 2 от същия закон.

С оглед разпределението на доказателствената тежест и установяване основателността на насрещната защитна теза, ответниците следва да представят доказателства, оборващи правото на собственост на наследодателя на ищцата – въззивник преди одържавяването. Такива обаче не са събрани по делото. Обстоятелството, че другият наследник на К.А.Ш., а именно: неговият син К.К.Ш. е декларирал гори в м. “П.” с площ от 3.5 дка е ирелевантно за настоящото производство, тъй като доказателства за разпореждане от страна на бащата в полза на сина по отношение на процесната гора липсват по делото, поради което не може да се направи извод, че декларираната от К.Ш. гора в м. “П.” е именно тази, предмет на настоящото производство.

Налице са предпоставките за признаване правото на възстановяване на собствеността на наследниците на К.А. Ш., бивш жител на Г. Ч., обл. С. починал на 31.08.1971 г. върху 1.270 ид. дка от гора в м. “П.” в землището на Г. Ч., обл. С. която площ е установена с помощта на вещото лице по допуснатата от настоящата инстанция лесотехническа експертиза. Що се касае до разликата над 1.270 дка до претендираните 1.995 дка, в тази част иска е неоснователен, тъй като съотнасянето на вписаната по нотариалния акт обща горска площ с площта с предмет Г. С. по стопанския план от 1940 г. и записаните имуществени дялове обуславя по-малка площ на процесния имот в сравнение с обективираната в исковата молба площ.

Предвид гореизложеното, оспореното решение на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен иска досежно гора с площ от 1.270 ид. дка се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено, а вместо него да бъде признато за установено по отношение на ответниците – въззиваеми, че наследниците на К.А.Ш., бивш жител на Г. Ч., обл. С. починал на 31.08.1971 г. имат право на възстановяване правото на собственост върху гора с площ от 1.270 ид. дка в м. “П.” в землището на Г. Ч., обл. С.. В останалата част – за горницата над 1.270 ид. дка до претендираните 1.995 дка решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 88/01.04.2008 г. по Г. д. № 245/2007 г. по описа на РС – Г. Ч. в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 13, ал. 2 от ЗВГЗГФ на С. К. Ш. досежно гора в м. “П.” в землището на Г. Ч., обл. С. до размера на 1.270 ид. дка, като вместо него постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. С. “Земеделие и гори” – Г. Ч., Д. Г. С. – Г. Ч. и Р. Д. по Г. – Г. С. че наследниците на К.А.Ш., бивш жител на Г. Ч., обл. С. починал на 31.08.1971 г. имат право на възстановяване правото на собственост върху гора с площ от 1.270 ид. дка в м. “П.” в землището на Г. Ч., обл. С..

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част за горницата над 1.270 ид. дка до претендираните 1.995 дка от гора с площ от 1.270 ид. дка в м. “П.” в землището на Г. Ч., обл. С. като правилно.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: