Решение по дело №1626/2020 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………………../…………………….2020 г., гр. Варна

 

В    ИМЕТО    НА     НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

VІ-ти касационен състав,

в публично заседание на 17.09.2020 г., в състав:

 

Председател: Красимир Кипров

 Членове:  Гергана Стоянова                                                               Марияна Бахчеван

               

при секретаря Галина Владимирова,

с участието на прокурора Силвиян Иванов,

като разгледа докладваното от съдия Кипров

касационно дело № 1626 по описа на съда за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ от ЗАНН, във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е  по жалба на „Р.Т.“ ООД, представлявано от  И.П.Л., против решение № 735/3.06.2020 г. по НАХД № 5261/2019 г. по описа на ВРС, с което е  потвърдено издаденото от директора на Регионална дирекция при КЗП  НП № В-0047600/ 1.08.2019 год. Изложени са  в касационната жалба доводи за допуснато   от въззивния съд нарушение  на материалния закон – неприлагане на чл.28  и чл.34 от ЗАНН и неконстатиране на допуснати от наказващия орган съществени процесуални нарушения.  Иска се постановяване на съдебно решение за отмяна на  въззивното  решение и постановяване на друго за отмяна на НП. В  съдебно заседание касационната жалба се поддържа от упълномощения адвокат  Д.М.   с представената  от нея молба с.д. 10715/3.09.2020 год.

Ответникът  Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към  КЗП, чрез подадената  от упълномощения юрисконсулт Н.молба с.д. 11149/15.09.2020 г.  изразява становище  за  оставяне в сила на обжалваното решение и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв.  

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество  тя е  неоснователна.

С обжалваното НП е наложена имуществена санкция на касатора в размер на 1000 лв. на основание чл.202 от З-на за защита на потребителите /ЗЗП/ за нарушение на  чл.147а,ал.3 от ЗЗП, а именно : затова,че на 22.10.2018 г. в гр.Варна при предоставяне на услугата по договор за организирано пътуване № 966/22.10.2018 г. не е предал на потребителя подписан от него екземпляр от Общите условия.

 С обжалваното  решение ВРС е потвърдил  НП, като е приел, че тримесечният срок  по чл.34 от ЗАНН е започнал да тече от 7.02.2019 г,. когато е приключила проверката, поради което  той не е изтекъл към датата 16.04.2019 г., когато е бил съставен АУАН.

Касационният съд намира, че обжалваното решение е постановено при липсата на допуснато нарушение на материалния закон, поради което не  е  налице  касационното основание  по чл.348,ал.1,т.1 от НПК за отмяната му.

В хода на въззивното производство не е имало спор по фактите, а именно че настоящият касатор не е предал на потребителя подписан от него екземпляр от Общите условия.

Неоснователни са доводите на касатора за изтичане на тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН от откриването на нарушителя до съставянето на АУАН – към момента на подаване до КЗП на потребителската жалба  /27.12.2018 г./, нарушителят не може да се счита за открит макар да е известно дружеството на туроператора, тъй като релевантен в това отношение е моментът на установяване наличието на състав на административно нарушение – без нарушение няма нарушител. Моментът на установяване на нарушението е този на приключване на проверката от наказващия орган . Проверката е приключила със съставянето на  протокол за проверка на документи № К-0111744/17.01.2019 г., когато са представени Общите условия на „Р.Т.“ ООД – от датата 17.01.2019г. до датата 16.04.2019 г., когато е съставен АУАН,  тримесечният срок по чл.34,ал.1 от ЗАНН не е бил изтекъл , поради което не са съществували основания за прекратяване на административно-наказателното производство.

Неправилно се твърди от касатора наличието на допуснато съществено процесуално нарушение по чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН при описание на деянието в НП. Ясно е посочено в обстоятелствената част на НП, че представените Общи условия не носят подписа на потребителя и не са представени доказателства, че същите са предадени на последния , при което така даденото описание на деянието се явява изцяло съобразено с  релевантните  за приложението на нормата на чл.147а,ал.3 от ЗЗП обстоятелства. Несъстоятелна е тезата на касатора, че същите обстоятелства не били изследвани от страна на наказващия орган – отразените в НП фактически констатации изцяло съответстват на събраните доказателства – доказателствената тежест за установяване на положителните и благоприятни за туроператора юридически факти за предаване на потребителя на подписан от  търговеца  екземпляр от Общите условия е била за наказаното дружество, но такива доказателства  не са били представени от негова страна.   Съобразно тези обстоятелства , отразените в НП фактически констатации изцяло съответстват на събраните по делото доказателства и на правната квалификация за неизпълнение на задължението по чл.147а,ал.3 от ЗЗП. Неизпълнението представлява нарушение на същата разпоредба, поради което правилно с НП е дадена квалификацията за осъществен състав на адм.нарушение  по чл.202 от ЗЗП. Правилно въззивният съд не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като деянието е такова на формално извършване, т.е. липсата на вредни за потребителя последици е ирелевантна за обществената опасност на деянието, като същевременно не са налице данни тя да се отличава от тази на други деяния от същият вид. При така изложените обстоятелства за процесуална и материална законосъобразност на обжалваното НП, като е потвърдил същото, ВРС е  постановил решението си при правилно приложение на материалния закон.

Освен материално законосъобразно, при извършената от касационния съд служебна проверка за допустимост и валидност на обжалваното решение, такива пороци не се установиха, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение – с писменото становище по горецитираната молба е осъществено процесуално представителство по касационното дело от упълномощения юрисконсулт Н. Н.,поради което разноски се дължат на основание чл.63,ал.5 от ЗАНН. Размерът от 120 лв. претендиран  с представеният списък на разноски, съдът намира за завишен – съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ   следва да се присъди възнаграждение в размер на 80 лв.

Предвид изложеното , съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 735/ 3.06.2020 г. по НАХД №  5261/ 2019  г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА „Р.Т.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : гр.Варна, ул.“**  да заплати на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище Варна към главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите сумата от 80 лв. за разноски по делото.

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ :