Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 24.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА
ПОПКОЛЕВА
ИВА
НЕШЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско дело № 295 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 2232/22.11.2019
г. на длъжника „Т.С.“ АД, постъпила по изп. дело № 20197850400352 по описа на ЧСИ
Д.с рег. № 785 на КЧСИ срещу постановление от 13.11.2019 г. в частта, с която
съдебният изпълнител е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение
на процесуалния представител на взискателя до минимума по чл. 10, т. 1 от Наредба
№ 1/2004 г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
именно до 200 лв.
В жалбата се твърди, че разноските за адвокатско
възнаграждение от 230 лв., макар и намалени в хода на изпълнителното производство
от 350 лв. са прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на делото и
предприетите действия по събиране на вземането. Сочи се, че процесуалното
представителство се е изчерпало само с подаване на молба за започване на
изпълнителни действия. Поддържа се, че дължимото адвокатско възнаграждение следва
да е в размер на 200 лв. съгласно чл. 10, т. 1 Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. С оглед изложеното, длъжникът иска отмяна
на постановлението в обжалваната част и съответно да се редуцира размера на
начислената по т. 26 ТТРЗЧСИ пропорционална такса. Претендират се разноски за
настоящето производство.
Взискателят О.Х.Й.поддържа, че жалбата е
неоснователна. Сочи, че след образуване на изпълнителното производство, и подадена
и друга молба за предприемане на конкретни изпълнителни действия по делото,
поради което се дължи адвокатско възнаграждение по чл.10, т.2 Наредба № 1/2004
г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във
връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното разпореждане и мотивите на
съдебния изпълнител, намира за установено следното:
По молба от 30.10.2019 г. на взискателя О.Х.Й.,
чрез адв. М.Л.е образувано изп. дело № 20197850400352
по описа на ЧСИ с рег. № 785, въз основа
на изпълнителен лист от 14.10.2019 г. по гр. дело № 172477/22.07.2019 г. за сумата
52,40 лв. - разноски по делото. С молбата е представено пълномощно от
24.10.2019 г. за процесуално представителство пред съдебния изпълнител, ведно с
договор за адвокатско възнаграждение от същата дата, в което е договорено и
изплатено възнаграждение в размер на 350 лв. На 01.11.2019 г. е постъпила молба
от взискателя по делото с която оттегля първоначалното си искане за прилагане
на конкретни изпълнителни действие – налагане на запор на движими вещи и на дружествени
дялове и възбрана върху имоти на длъжника и се иска налагане на запор върху
вземания по банкови сметки. На 05.11.2019 г. на длъжника „Т.С.“ ЕАД е връчена покана
за доброволно изпълнение за дължимите към 15.11.2019 г. суми: 52,40 лв. –
присъдени разноски; 5,91 лв. - такса за издаване на изпълнителен лист; 350 лв.
разноски по изпълнителното дело; 1 лв. - банкова комисионна; 193, 12 лв. – такси по Тарифа към ЗЧСИ.
На 11.11.2019 г. е постъпило възражение от
длъжника по отношение размера на адвокатското възнаграждение и таксата по т. 26
от Тарифата, както и по отношение на сумата от 5,91 лв. - такса за издаване на
изпълнителен лист и 1,00 лв.банкова комисионна. На 13.11.2019 г. е постъпила
молба от взискателя, в която последният не възразява срещу искането за
намаляване на адвокатско възнаграждение за образуване и процесуално
представителство по изпълнителното дело до минималния размер по Наредба №
1/2004 г.
С
обжалваното постановление от 13.11.2019 г. ЧСИ с рег. № 785 е намалил размера
на адвокатското възнаграждение от 350,00 лв. на 230,00 лв. и съответно и
таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, като е отказал да намали приетите разноски за
адвокатско възнаграждение за разликата до 230,00 лв. до 200,00 лв. .
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата на длъжника е депозирана в срока по чл.436, ал.1 ГПК
и е насочена срещу акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на
задължението на длъжника за разноските по изпълнението, поради което се явявя
процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Съгласно
приетото в Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС,
първоначалният взискател прави разноски по образуването на изпълнителното дело,
по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се
разпределят, по осъществяване на други изпълнителни способи, както и разноски
за възнаграждение на един адвокат, от които / при възражение от длъжника или от
някой от присъединените кредитори/ се признава тази част, която съответства на
действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело.
Разпоредбата
на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения предвижда възнаграждението за образуване на изпълнително
дело да е 200 лв. Според т. 2 на чл.10 възнаграждение за процесуално
представителство при защита и съдействие по изпълнителното дело се предпоставя
от извършване на действия по делото, различни от подаване на молба за
образуване на изпълнително производство. С молба от 30.10.2019 г. взискателят е
поискал образуването на изпълнително дело и е посочил няколко изпълнителни
способа - налагане на запор върху движими вещи, на дружествени дялове и
възбрана върху недвижими имоти, а с молба от 01.11.2019 г., т.е. преди
изпращане на поканата за доброволно изпълнение на длъжника (получена на
05.11.2019 г.) е поискал замяна на изпълнителните способи с прилагане на друг,
а именно - запор върху вземания по банкови сметки на длъжника. Тази втора молба,
доколкото е подадена преди изпращането на поканата за доброволно изпълнение до
длъжника, не би могла да обуслови дължимост на възнаграждение за защита и
съдействие по изпълнителното дело. Такова възнаграждение не се оправдава и по
критерия за фактическа и правна сложност на делото доколкото вземането по
изпълнителния лист е в размер на 52,40 лв. Отделно от това следва да се посочи,
че поисканите с първоначалната молба за образуване на изпълнителното дело
способи за принудително изпълнение - налагане на запор върху дружествени дялове
и възбрана върху имоти на длъжника, категорично са несъразмерни с размера на задължението,
като съгласно чл. 442а, ал. 1 ГПК съдебният изпълнител е длъжен да следи за
съразмерността на изпълнителните способи с размера на задължението. Гореизложеното
обуславя извод, че в конкретния случай не са налице предпоставките, предвидено
в чл.10, т.2 от Наредба за дължимост на възнаграждение за защита и съдействие
по изпълнителното дело, поради което пълномощникът на взискателя има право на
адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело в размер на
200,00 лв., но не и за осъществяване на процесуално представителство с предмет
друго действие, извън подаването на молба за образуване на изпълнително дело.
При
това положение начислената от съдебния изпълнител такса по т. 26 ТТРЗЧСИ също
следва да бъде редуцирана. Пропорционалната такса се събира върху събраната
сума, а съгласно разпоредбите на чл.78, ал.1, т.1 и чл.83, ал.1 ЗЧСИ, таксите
по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като
пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес.
Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в
изпълнителното производство, представлява направени от него разноски по
изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл.79, ал.1 ГПК, поради
което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист, т.е. тези
разноски следва да се включат в базата при изчисляването на пропорционалната
такса по т.26 ТТРЗЧСИ. Последната следва да бъде определена като процент от
събраната сума, която е в общ размер на 259,31 лв., като в размера на паричното
вземане не се включват авансовите такси. Следователно таксата по т. 26, б.„б“ е
в размер на 31,13 лв. с ДДС.
С оглед
изложеното, атакуваното постановление от 13.11.2019 г. в частта, с която е
оставено без уважение възражението на длъжника за намаляване на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на взискателя по изп. дело №
20197850400352 до минимума, посочен в чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г., следва
да бъде отменено и вместо него следва да се постанови намаляване на възнаграждението
до размера от 200 лв.
Жалбоподателят
– длъжник претендира разноски за настоящето производство, но такива не следва
да му се присъждат с оглед характера на производството – относно дължимостта и
размера на разноските, поради което не се допуска кумулиране на нови задължения
за разноски, и разпоредбата на чл.81 ГПК не намира приложение. В този смисъл е
и практиката на ВКС, обективирана в определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч.
гр.д. № 3926/2017 г. и определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр.д. №
2845/2018 г. и двете на IV г.о. на ВКС. Ето
защо, макар и жалбата на длъжника да е основателна, последният няма право на
разноски в това производство.
Така
мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 2232/22.11.2019
г. по описа на ЧСИ с рег. 785, депозирана от „Т.С.“ ЕАД, постановление от 13.11.2019
г. на ЧСИ Л.М.в частта, с която е отказано намаляване на приетите по делото
разноски, представляващи адвокатско възнаграждение на процесуалния представител
на взискателя О.Х.Й.по изп.дело № 20197850400352
г. за сумата над 200,00 лв. и вместо него постановява:
НАМАЛЯВА размера на
разноските за адвокатско възнаграждение за адв. М.Л.- пълномощник на взискателя
О.Х.Й.по горепосоченото изпълнително дело от 230 лв. на 200 лв., както и таксата
по т. 26, б. „б“ от ТТРЗЧСИ до сумата от 31,13
лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2