Мотиви към присъда №56/24.04.2019г. по НОХД №497/2019г., изготвени на 15.05.2019г.
РП- С. е
внесла обвинителен акт против подсъдимия Х.В.Г. за три престъпления по чл.198,
ал.1 от НК.
В
разпоредително заседание РП- С. редовно и своевременно призована изпраща свой представител,
който отговаря на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.
Две от
пострадалите от престъплението се явяват лично в съдебно заседание и се
придържат към казаното от прокурора по въпросите на чл.248, ал.1 от НПК.
Пострадалата П. моли съда да приеме за
съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от нея граждански иск и
да я конституира в качеството на граждански ищец.
Подсъдимият в разпоредително
заседание се явява лично и със служебен защитник, който отговаря на въпросите
по чл.248, ал.1 от НПК. Подсъдимият Г. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и моли делото да бъде разгледано по
реда на глава 27 от НПК, съкратено съдебно следствие.
Съдът след като
изслуша страните счете въпросите по чл.248, ал.1 от НПК за изяснени, прие за
съвместно разглеждане предявения граждански иск от пострадалата П. и я
конституира в качеството на граждански ищец. Приключи разпоредителното
заседание и премина към предварително изслушване на страните.
При
предварителното изслушване на страните съдът разясни на подсъдимия правата по
чл.371 от НПК, след което обяви с определение, че ще ползва при постановяване
на присъдата неговото самопризнание, без да събира доказателства за фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание,
представителят на РП- С. поддържа обвинението като го счита за доказано по
безспорен начин. Предлага на подсъдимия да бъде наложено за всяко едно от
престъпленията наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЧЕТИРИ години, което
да се намали с 1/3. Предлага да се определи едно общо наказание „Лишаване от
свобода” за срок от ДВЕ години и ОСЕМ месеца, чието изпълнение да не се отлага.
В съдебно
заседание пострадалата Х.П. поддържа предявения граждански иск и моли съда да
осъди подсъдимия да заплати претендираната от нея сума в пълен размер.
В съдебно заседание, подсъдимият се
признава за виновен, разкайва се и лично и чрез защитника си моли да му бъде наложено
условно наказание като бъде приложена разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Моли за наказание в размер на ЕДНА година и ШЕСТ месеца „Лишаване от свобода”, изпълнението
на което да бъде отложено за изпитателен срок от ЧЕТИРИ години. По отношение на
предявения граждански иск защитникът на подсъдимия счита, че същият не е
доказан, поради което предлага или да се отхвърли или да бъде редуциран от
съда.
ОБСТОЯТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
От събраните
по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
През есента на
2018г., подс. Г. се преместил да живее в
квартирата на св. Х. в кв. „Ст. Заимов” на гр. С.. Той не учел и не работел, съответно имал недостиг на финансови средства. Той употребявал наркотични вещества и търсел начини да си набави средства за закупуването им. През месец декември 2018г., подс. Г. решил да си
набави такива средства, чрез извършване на грабежи от жени в кварталите „Стоян Заимов” и „Даме Груев” в гр. С..
На 06.12.2018г.
подс. Г. пристъпил към
изпълнение на намерението си да извърши грабеж. Същият ден след обяд той застанал в близост до стъпалата в кв. „Ст. Заимов”, слизащи към кв. „Даме Груев” и се оглеждал за подходяща жена,
която да ограби. Между 17,30 и 18,00 часа св. Д. се прибирала от работа, слизайки по горепосочените стъпала. Подс. Г. я забелязал и решил да й вземе чантата. Застигнал св. Д. зад гърба й и със сила дръпнал от лявата й ръка дамската чанта от естествена кожа с дълга презрамка. В чантата имало очила с диоптър, 3 бр. ключове за врата, портмоне от естествена кожа, парфюм „Ейвън”, мобилен телефон „Нокиа”, сумата
от 50 лева, както и лични документи. След това подс. Г. избягал и след като се отдалечил извадил от чантата сумата от 50 лева
и личната карта на св. Д.. Чантата с останалите вещи
изхвърлил на неустановено място. Парите изхарчил, а след разкриване на
престъплението с протокол за доброволно предаване предал на органите на
полицията личната карта на св. Д., която й е била върната срещу разписка.
Няколко дни по- късно, на 09.12.2018г. подс. Г. отново решил да извърши грабеж. След обяд обикалял в района на болница „Амброаз
паре” в кв. „Даме Груев”, отново чакайки да срещне подходяща жена, която да ограби. Около 17,45 часа св. К.И. вървяла в близост до болницата.
Подс. Г. я забелязал и решил да я ограби. Разминал се с нея, след което се
върнал от към гърба й
и със сила изтръгнал чантата от плат, която тя държала в лявата си ръка. Чантата съдържала чифт плетени ръкавици, дамско портмоне и
сумата от 230 лева. След като се отдалечил извадил сумата от 230 лева, която
задържал и по- късно изхарчил, а чантата с ръкавиците и портмонето
изхвърлил в района. След разкриване на престъплението подс. Гергиев посочил на служител на полицията, св. Т. Д. къде е изхвърлил чантата с
ръкавиците и портмонето. Св. Д. намерил
чантата и ръкавиците в близост до бл.89 в кв. „Стоян Заимов”, след което ги
предал с протокол за доброволно предаване на разследващия полицай и същите са
приобщени като веществени доказателства по делото.
На 11.12.2018г., подс. Г. решил да извърши поредния грабеж. Рано сутринта на същата дата, около 06,00 часа бил в
района на бл.8 в кв. „Даме
Груев” на гр. С.. Около
06,50 часа св. П. излязла от жилището си, находящо се в бл.8 и тръгнала за
работа. Подс. Г. я забелязал и решил да я ограби. В близост до същия блок той се изправил пред св. П. и се
опитал да хване дръжките на дамката й чанта от изкуствена кожа, която носела на
лявото си рамо.
Чантата съдържала един брой портфейл от
плат, един брой дамско портмоне от естествена кожа, един брой мобилен телефон марка Нокия, един брой мобилен
телефон марка Самсунг,
два броя шушлекови торбички, един брой очила
с диоптър с калъфче, един брой несесер от плат, четири броя химикалки, един
брой пинсети за вежди, един брой метална пила за нокти, един брой нокторезачка;
един брой крем за лице „Биотен”, един брой пластмасов гребен, един
брой несесер от изкуствена кожа, един блистер „Толукомби” 10 табл., един блистер „Деанксит” 10 табл., един блистер „Аналгин” 10 табл., един блистер „Хлофазолин” 30 табл., парична
сума от 150 лева и лични документи. Подс. Г. не успял да издърпа чантата,
поради което блъснал св. П. назад и тя паднала на дясната си
страна. През това време той отново продължил да дърпа
чантата със сила до степен, че влачил по земята св. П. на разстояние от няколко метра.
В един момент дръжките на чантата се скъсали и подс. Г. избягал с нея. След като се отдалечил извадил
от чантата сумата от 150 лева, личната карта на св. П. и мобилния телефон марка „Нокиа”, които вещи задържал, а останалите изхвърлил на неустановено място.
Впоследствие изхарчил паричната сума, а след разкриване на престъплението, с
протокол за доброволно предаване предал на
органите на полицията личната карта на св. П. и мобилния
телефон марка „Нокиа”, които й били върнати срещу разписка.
По делото са изготвени съдебно-
оценителни експертизи, от заключенията на които е видно, че
стойността на вещите,
предмет на инкриминираното деяние, собственост на св. Д. възлиза на сумата от 340,05 лева, стойността на вещите собственост на св. И. възлиза на сумата от 243,15 лева, а стойността на вещите собственост на св. П. възлиза на сумата от 367,65 лева.
ДОКАЗАТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
Горната фактическа обстановка съдът
прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като
безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът кредитира изцяло показанията
на свидетелите Х. С. П., Т. Й. Д., К.С.И., М.Д.Д., Х.П.П., Х. С. Х., тъй като
същите са последователни, безпротиворечиви, взаимно допълващи се и се подкрепят
от останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът дава вяра и на обясненията на
подсъдимия, дадени по време на досъдебното производство, тъй като те
кореспондират с останалите, събрани по делото доказателства.
Съдът дава вяра на писмените
доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК, тъй като същите са относими към предмета на делото и не бяха оспорени от
страните.
Съдът кредитира и веществените
доказателства присъединени към доказателствения материал, тъй като същите не
бяха оспорени от страните.
Съдът кредитира заключенията на
вещото лице по изготвените съдебно- оценителни експертизи, тъй като същите не бяха
оспорени от страните, а и съдът няма основание да се съмнява в
добросъвестността и професионалната компетентност на експерта.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подсъдимия Х.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК,
затова че в периода
от 06.12.2018г. до 11.12.2018г. в гр. Сливен, в условията на продължавано
престъпление противозаконно отнел чужди
движими вещи както
следва:
- На 06.12.2018г. един брой дамска чанта на стойност 44,20 лева, един брой очила с диоптър на
стойност 134 лева, три броя ключове за врата на
стойност 8,10 лева, един брой
дамско портмоне от естествена кожа на стойност 32,25 лева, един брой парфюм „Ейвън” на стойност 19,00 лева, един брой мобилен телефон марка „Нокиа” на стойност 52,50 лева и паричната сума от 50 лева от владението на собственика М.Д.Д. ***, всичко на
обща стойност 340,05 лева, с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за това сила
- На 09.12.2018г. един брой дамска чанта от плат на стойност 3,08 лева, един брой дамско портмоне
на стойност 7,82 лева, един брой плетени ръкавици на
стойност 2,25 лева и парична
сума от 230 лева от владението на собственика К.С.И. ***, всичко на обща
стойност 243,15 лева, с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за това сила.
- На 11.12.2018г. един брой дамска чанта от изкуствена кожа на
стойност 15 лева, един брой портфейл от плат на стойност 4 лева, един брой
дамско портмоне от естествена кожа на стойност от 20 лева, един брой мобилен
телефон марка „Нокиа” на стойност 15 лева, един брой мобилен телефон марка „Самсунг” на стойност 65 лева, два броя шушлекови торбички на
стойност 1,60 лева, един брой очила с диоптър с калъфче на стойност 46 лева,
един брой несесер от плат на стойност 1,50 лева, четири броя химикалки на
стойност 2,80 лева, един брой пинсети за вежди на стойност 1 лев, един брой
метална пила за нокти на стойност 1,74 лева, един брой нокторезачка на стойност
0,50 лева, един брой крем за лице „Биотен”, на стойност 1,88 лева, един брой
пластмасов гребен на стойност 1,28 лева, един брой несесер от изкуствена кожа
на стойност от 2,50 лева, един блистер „Толукомби” 10 табл. на стойност 3,28 лева, един
блистер „Деанксит” 10 табл. на стойност 1,67 лева, един блистер „Аналгин” 10 табл. на стойност 1,05 лева, един блистер „Хлофазолин” 30 табл. на стойност 1,05 лева и
парична сума от 150 лева от владението на собственика Х.П.П. ***, всичко на
обща стойност 367,65 лева с намерение противозаконно да ги присвои като
употребил за това сила.
В настоящото производство се касае
за сложно престъпление. Обекта на това престъпление е сложен, комплексен. Това
престъпно посегателство засяга обществените отношения, които осигуряват
нормални условия за упражняване правото на собственост или правото на владение
или държане върху движими вещи. Освен тях при грабеж се засягат и обществените
отношения, които осигуряват на човека възможност свободно да формира своята
воля и да избира поведение. Засягането на личността на лицето, у което се
намира предметът на престъплението е начин или метод за парализиране неговата
съпротива срещу отнемането на вещта, независимо дали тази съпротива е действително
оказана от владелеца или само възможна.
От обективна страна грабежът се
характеризира с това, че има два предмета- чужда движима вещ с определена
стойност, която деецът отнема и пострадалият владелец на тази вещ, върху който
субектът упражнява принудата. Следва да се отбележи и че изпълнителното деяние
при престъплението грабеж винаги включва някаква форма на физическа или
психична принуда. Предвидените наказания за грабеж показват, че то е тежко
престъпление, при това с по- висока степен на обществена опасност от тази на
кражбата.
Деянията в случая са извършени от
подс. Г. с пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния им характер,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните им последици. Той
много добре е знаел, че не следва да дърпа със сила дамските чанти на пострадалите
М.Д., К.И. и Х.П., но въпреки това го е сторил и по този начин им е нанесъл
имуществени вреди в размер на 340,05 лева за пострадалата Д., 243,15 лева за
пострадалата И. и 367,65 лева за пострадалата П., както и неимуществени вреди
на всяка от тях вследствие употребата на сила спрямо всяка от тях при
отнемането на вещите. По несъмнен начин се установи, че той е извършил тези
деяния като е употребил сила, тъй като е дърпал силно дръжките на чантите, дори
чантата на пострадалата П. не е можал да издърпа, поради което я е блъснал
назад, съборил я е на земята и едва тогава след като приложил още по- голяма
сила в дърпането на чантата са се скъсали дръжките й и е успял да я вземе и
избяга с нея.
От събраните по делото доказателства
се установи по несъмнен начин, че тези деяния представляват едно продължавано
престъпление, съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК. Видно е, че се касае
за три деяния осъществяващи поотделно един и същи състав на едно и също
престъпление „Грабеж”. Те са извършени през непродължителни периоди от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Както бе посочено по- горе съдът кредитира
показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, тъй
като те са последователни, безпротиворечиви, взаимно допълващи се и се
подкрепят от останалите доказателства.
Причини, мотиви и условия за
извършване на престъплението съдът намира в ниската правна култура на подсъдимия
и в стремежа му за облагодетелстване по непозволен от закона начин.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът прие самопризнанието на подсъдимия и искреното му разкаяние.
Съдът констатира отегчаващи
отговорността обстоятелства, а именно лошите
му характеристични данни.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да наложи на подсъдимия за деянието извършено от него,
съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанията. Делото се разгледа по реда на Глава 27 от НПК, съкратено съдебно
следствие. Подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съгласно
императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК наказанието на подс. Г. съдът
следва да определи при условията на чл.58 А от НК. Съдът счита, че не са налице
нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито някое от изключително
естество, поради което следва на основание чл.54, ал.1 от НК да му се определи
наказание „Лишаване от свобода”. Съдът счита, че предложеното от прокурора наказание
е занижено и с него не биха се постигнали целите на генералната и специалната
превенция. Предложението на защитника на подсъдимия Г. съдът счита за
прекомерно занижено. Както бе посочено по- горе не са налице нито многобройни
смекчаващи отговорността на подсъдимия Г. обстоятелства нито е налице някое от
изключително естество, което да обоснове приложението на чл.55 от НК. От
събраните по делото доказателства е видно, че са извършени три деяния, както бе
посочено по- горе през непродължителни периоди от време, в рамките на една
седмица. Ето защо преценяйки смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства съдът определи наказанието на подс. Г. при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, а именно в размер на ПЕТ години „Лишаване от
свобода”. В този вид съдът счита определеното наказание за справедливо и
отговарящо в максимална степен на обществената опасност, както на деянието,
така и на подсъдимия.
Както бе посочено по- горе съдът
счита наказанието „Лишаване от свобода” за срок от ПЕТ години за справедливо.
Това наказание на основание чл.58А, ал.1 от НК съдът следва задължително да
намали с 1/3, а именно с ЕДНА година и ОСЕМ месеца. Съдът счете, че намаленото
наказание „Лишаване от свобода” за срок от ТРИ години и ЧЕТИРИ месеца подс. Г.
следва да изтърпи ефективно при първоначален ОБЩ режим на основание чл.57, ал.1, т.3 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Съдът счете, че следва да бъде
уважен предявения граждански иск от пострадалата Х.П.П., тъй като безспорно се
доказа по делото, че той е предявен своевременно. Доказа се, че на 11.12.2018г.
тя е претърпяла имуществени и неимуществени вреди, че тези вреди са настъпили
вследствие противоправното поведение на подсъдимия Г.. Доказа се по безспорен
начин причинно- следствената връзка между деянието на подсъдимия и вредата,
причинена на пострадалата. От доказателствата по делото е видно, че вещите
предмет на инкриминираното деяние възлизат на сумата от 367,65 лева. В хода на
разследването на пострадалата П. е била върната една вещ мобилен телефон марка
„Нокиа” на стойност 15 лева. Останалата сума от 352,65 лева не е била
възстановена, поради което подс. Г. я дължи на гражданския ищец. Предявеният
граждански иск в частта за причинените имуществени вреди е в размер точно на
тази сума. Ето защо съдът счете, че следва да осъди подс. Г. да заплати на
гражданския ищец сумата от 352,65 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от престъплението имуществени вреди.
Съдът счете, че следва да бъде
уважен гражданския иск от пострадалата П. и в останалата част, касаеща
причинените от престъплението неимуществени вреди. Доказа се, че на
11.12.2018г. пострадалата П. е претърпяла неимуществени вреди, че тези вреди са
настъпили вследствие противоправното поведение на подсъдимия Г.. Доказа се по
безспорен начин причинно- следствената връзка между деянието на подсъдимия и уврежданията,
причинени на пострадалата. Безспорно, извършеното от подсъдимия Г. престъпление
по чл.198, ал.1 от НК е с трайни тежки последици за пострадалата. Подс. Г. по
брутален начин е посегнал върху личната неприкосновеност на гражданския ищец.
Пострадалата се е наложило да преживее страха и унижението от преживяното.
Всичко това безспорно е причинило неимуществени вреди на св. П., които следва
да бъдат възмездени. С оглед горното съдът прецени, че сума от 3000 лева е
справедлив еквивалент на претърпените от пострадалата болки и страдания, вследствие
това престъпление. Освен, че е изпитала болки от силата приложена от подсъдимия
при дърпането на чантата пострадалата е изпитала такива и при събарянето й на
земята. Той до такава степен е приложил сила спрямо пострадалата П., че се е
стигнало до влачене на пострадалата по земята и скъсване на дръжките на чантата
й. Следва да се отчете и уплахата и унижението, което е изпитала пострадалата
при тези действия от страна на подсъдимия Г.. Съдът определи посочения по- горе
размер на обезщетението на пострадалата по справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД,
но тъй като тя е предявила граждански иск за неимуществени вреди в размер само
на 2000 лева, съдът следва да се ограничи до този размер и да го уважи в пълен
размер. Тази сума от 2000 лева подс. Г. дължи на пострадалата П. на деликтно
основание и намира правната си обосновка в материалноправната разпоредба на
чл.45 от ЗЗД, която повелява, че всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. В този случай са налице условията на тази правна
норма, които ангажират гражданската отговорност на подсъдимия да заплати на
гражданския ищец обезщетение за неимуществени вреди, съставляващи болки и
страдания, причинени от деянието на подсъдимия. Тези болки и страдания са
причинени от престъплението и се явяват деликт по смисъла на гражданското
право. Доказаността на това деликтно правоотношение обуславя основателността на
предявения от пострадалата П. граждански иск за заплащане на обезщетение за
претърпените от деянието неимуществени вреди. Тези вреди се състоят в
причиняването й на болки, страдания, психични терзания и негативни емоционални
преживявания.
Върху главницата от 2352,65 лева съдът
присъди и претендираната от гражданския ищец законна лихва, считано от датата
на увреждането 11.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата, тъй като при
непозволено увреждане, длъжникът изпада в забава от момента на деликта,
съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Съдът следва да се произнесе по
веществените доказателства приложени по делото един брой чанта и чифт плетени
ръкавици, които следва да се върнат на собственика св. К.С.И..
С оглед правилата на процеса съдът
счете, че следва да осъди подс. Г. да заплати в полза на държавата по сметка на
ОД на МВР- С. сумата от 157,40 лева, представляваща направени разноски по време
на досъдебното производство.
Съдът осъди подс. Г. да заплати в
полза на съдебната власт по сметка на С. районен съд сумата от 94,11 лева,
представляваща държавна такса върху уважения граждански иск.
Ръководен от гореизложеното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: