Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Наказателно отделение,ХІІ-ти въззивен състав, в открито заседание на петнадесети януари, две хиляди
и осемнадесета, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕЛИЧКА ЦАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:АНИ
ЗАХАРИЕВА
ХРИСТИНА
НИКОЛОВА
при
участието на секретаря Галина Иванова и в присъствието на прокурор Борис Балев ,
като се запозна с докладваното от съдия Цанова в.н.о.х.д. № 5811 по описа за
Производството е по реда на гл.ХХІ
от НПК.
С присъда от
29.02.2016 год. по НОХД № 8114/15 год. на СРС,НО,115 състав,подс.А.Г.М. е призната
за невиновна в това,на 07.05.2014 год. в гр.София,съзнателно противозаконно да
е присвоила чужда движима вещ,собственост на „Е.Б.” ООД-л.а. „Нисан” с рег.№ *******който
владеела-предоставен й за временно ползване,поради което и на основание чл.304
от НПК е оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по
чл.206,ал.1 от НК.
Срещу присъдата е
постъпил протест и допълнително изложение към него от СРП с доводи,че е
неправилна,доколкото съдът е кредитирал обясненията на подсъдимата,които обаче
не кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.Твърди се
още,че липсва задълбочено обсъждане на последния,в резултат и на което липсва
възможност да бъдат проверени изводите на съда.Прави се искане за отмяната й и
признаване на подсъдимата за виновна.
В съдебно заседание представителят на СГП не
поддържа протеста.Счита присъдата за правилна и законосъобразна,постановена
след анализ на всички събрани по делото доказателства.Солидаризира се с
пледоарията на прокурора от СРП,че не са налице безспорни доказателства,че
подсъдимата е извършител на престъплението,за което е обвинена,поради което и
пледира да бъде потвърдена.
Защитникът на
подсъдимата излага,че не е налице деяние,визирано в чл.206,ал.1 от НК,тъй като
не са събрани каквито и да е доказателства за наличие на умисъл.Продължава,че в
случая се касае за гражданско-правни отношения,за които са налице съответните
документи,поради което и смята,че присъдата следва да бъде потвърдена.
В последната си
дума подсъдимата моли да бъде обявена за невинна,тъй като случилото се е
преследване,лов на вещици на лична основа.
Съдът, като
обсъди доводите в протеста, както и изложените в съдебно заседание от страните,
и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира следното:
Въз основа на
събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът е приел за
установена следната фактическа обстановка:
„Е.Б.” ООД е било
регистрирано през 2006 год.,като при регистрацията подсъдимата е била съдружник
и управител в него, а след това за времето от м.07.2009 год. до 28.03.2011
год.е била управител и едноличен собственик на капитала.През този период,през
ноември 2008 год. процесния автомобил
бил отдаден на дружеството „Е.Б.” ООД за ползване по силата на договор за
лизинг с лизингодателя „Х.А.А.А.” ООД и използването му продължило до 2014
год.,като автомобила се управлявал от подсъдимата.
През октомври
2011 год. за съдружник и управител на дружеството бил вписан Д.К.М.,какъвто бил
до 14.12.2013 год.,през който период подсъдимата продължила да работи като
служител във фирмата и да управлява процесния автомобил.
На 27.03.2013
год. „Е.Б.” ООД,представлявано от Д.М.,сключило с подсъдимата предварителен
договор за продажба на автомобила,като подсъдимата платила по този договор
капаро в размер на 14 500 лв.,а дружеството се задължило да прехвърли
собствеността в 30-дневен срок след плащането на цената,дължима по договора за
лизинг.На 09.01.2014 год. собствеността била прехвърлена от лизингодателя на
фирма „Е.Б.”ООД,но до май 2014 год. собствеността не била прехвърлена по
предварителния договор с подсъдимата.
През 2014
год.,след промяна на съдружниците в „Е.Б.”ООД,подсъдимата решила да прекрати
дейността си в дружеството и на 07.05.2014 год. си тръгнала с процесния
автомобил.Последвали искания от представители на новия съдружник тя да върне
автомобила,което отказала да стори и на 28.07.2014 год. предявила искова молба
по чл.19,ал.3 от ЗЗД за обявяване на предварителния договор за продажба на
автомобила от 27.03.2013 год. за окончателен.
Съдът е приел
горната фактическа обстановка въз основа на обясненията на
подсъдимата,показанията на св.С.,В. и И.,предварителен договор за
покупко-продажба на процесния автомобил от 2013 год. и разписка към него за
платено капаро,договор за прехвърляне на собствеността на същия от 09.01.2014
год.,извлечения от Търговския регистър относно съдружниците и управителите на „Е.Б.”ООД,искова
молба по чл.19,ал.3 от ЗЗД и всички събрани по делото доказателства.
В основата на
изводите си по фактите съдът е поставил обясненията на подсъдимата,които са в
корелация със събраните писмени доказателства-предварителен договор за
покупко-продажба на автомобила,докато в подкрепа на обвинителната теза не са
събрани доказателства с оглед и на показанията на св.С.,който е отрекъл да е
имал уговорки с подсъдимата за използването и връщането на автомобила.
С оглед на
горните факти е приел от правна страна,че подс.М. не е осъществила от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл.206,ал.1 от НК,тъй като по
делото не е установено последната да е имала задължения по договор за
послужване с процесния автомобил и съзнателно,умишлено,в нарушение на
задълженията по договора,да е извършила действия на разпореждане с процесната
вещ като със своя,с което да я е присвоила.
Отбелязал е,че
макар подсъдимата да е задържала автомобила преди собствеността върху него да й
е била прехвърлена по надлежния ред,то тя е действала със съзнание,че
задържането е правомерно и обезпечава правата й по предварителния договор за
закупуването на автомобила,поради което и липсва умисъл за извършено
неправомерно поведение.
На последно място
съдът е изтъкнал,че липсва основание да се приеме и че подсъдимата е променила
намерението си да третира автомобила като собствена на дружеството вещ,тъй като
предявяването на иск за придобиването на собствеността сочи на признание за
последната.С оглед на това и няма основание да се счете,че задържайки
автомобила,тя е присвоила вещта,третирайки я като своя.
Самостоятелният
прочит на доказателствата по делото от въззивния съд налага извода,че за да
изгради вътрешното си убеждение,първостепенният съд е анализирал събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и в изпълнение на задължението си съдът е посочил
кои факти приема за доказани и въз основа на какви доказателства и
доказателствени средства е изградил вътрешното си убеждение.Установяването във
възможен обем на тези релевантни факти и обстоятелства е последвано от точната
им оценка в съответствие с принципите на формалната логика.Не е подценил или
надценил едни доказателствени факти ,или група факти за сметка на други.С
начина,по който доказателствения обем е анализиран и оценен ,въззивния съдебен
състав се съгласява изцяло.
Вярно е,че
доказателствените изводи на първостепенния съд са лаконични,в която насока са
доводите в протеста,но тук следва да се има предвид,че доказателствената
съвкупност несъмнено води на извод за липса на състав на престъпление и това е
така,защото:
Няма спор,че
между подсъдимата и „Е.Б.” ООД,представлявано от Д.К.М.,на 27.03.2013 год. е
бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на процесния автомобил за
сумата от 15 000 лв.При подписването на договора подсъдимата е платила
капаро в размер на 14 500 лв. със задължение да изплати на продавача още
500 лв. в деня преди нотариалното прехвърляне на собствеността върху
автомобила.Върху купувача-подс.М. е била и тежестта да сключи в 30 –дневен срок
от датата на издаване на големия талон ,след цялостното изплащане по договора
за финансов лизинг с „Х.А.А.А.Л.”,окончателен договор за продажба на
автомобила.Уговорено е след изтичане на този срок всяка от страните да може да
поиска от съда сключване на окончателен договор.
На 09.01.2014
год. „Х.А.А.А.”ООД е прехвърлило собствеността върху МПС на „Е.Б.”
ООД,представлявано от Л.К..
На 20.05.2014
год. последния е отправил нотариална покана до подс.М. за връщане на лекия
автомобил,съобщението за която е връчено по реда на чл.47,ал.1 и 2 от ГПК,тъй като
не е намерена на посочения в поканата адрес.На определената дата за връчване на
поканата- 06.06.2014 год. същата не се е явила при нотариус Р.Д.,видно от
съставения протокол.
На 28.07.2014
год. подс.М. е предявила иск против „Е.Б.”ООД,представлявано от Г.И.С.,с правно
основание чл.19,ал.3 от ЗЗД-за обявяване на предварителния договор за
покупко-продажба на лекия автомобил за окончателен.
Св.С.
–изпълнителен директор на „Е.Б.” ООД след напускането на подс.М.,е лансирал
пред първостепенния съд версията,че в дружеството не се е съхранявала никаква
документация относно този автомобил,а от съдружника Е.М.е разбрал,че е имало
уговорка М. да ползва автомобила и да го върне и тъй като това не е станало,е
отправена цитираната по-горе нотариална покана.Твърди,че решението за продажба
на автомобила на последната ,е било подписано само от тогавашния управител,който
е бил съдружник и понастоящем съпруг на подсъдимата,без подписа на другия
съдружник А.И..Спомня си за разменена кореспонденция между подс.М. и М.,че
първата от тях ще върне колата,когато се уредят финансовите отношения между
съдружниците.Поради липса на спомен за съществени за предмета на доказване
обстоятелства,първостепенния съд е приобщил на основание чл.281,ал.4 във вр. с
ал.1 от НПК показанията му от досъдебното производство,в които също е заявил,че
подс.М. е поискала автомобила,за да прибере вещите си и след това не го е
върнала,а при предявяване на предварителния договор е твърдял,че за първи път
го вижда и такъв не се съхранява във фирмата,като също така няма и финансови
документи за неговото заплащане.
Налице са и показанията
на св.В.,според която подсъдимата ,при напускането си,е тръгнала със служебната
кола,била е помолена да я върне заедно със служебния телефон и всичко,което е
собственост на фирмата,но същата не е сторила това,а е отговорила,че ще върне
автомобила,когато й се върнат сумите,които с мъжа й са вложили във фирмата.При
предявяването на предварителния договор отрича да го е виждала,както и да й е
било известно съществуването на такъв.
Св.И.-съдружник
от 2011 год.,а управител от м.май 2015 год.,дава показания,че автомобилът е
собственост на „Е.Б.”.Заявява,че същия е бил ползван от подс.М. до напускането
й,която го е взела,за да си превози багажа и след това не го е върнала.
Подсъдимата е
дала обяснения,че автомобилът е бил закупен с договор за лизинг от 2008 год. от
дружество „Е.Б.”ЕООД,на което е била едноличен собственик на капитала.При
встъпването в дружеството на новите съдружници
„Р.Е.” през 2013 год.,чийто мажоритарен собственик към онзи момент е бил
Ф.М.,е бил уточнен статуса на автомобила-че той е нейна семейна
собственост,закупен от дружеството по време,когато е било ЕООД и този факт не е
бил отричан от никой от новите съдружници.Посочва,че новоназначения управител
на дружеството от декември 2013 год. Л.К.,в присъствието на М. и И. й е връчил
всички документи,вкл. големия талон и двата ключа с изявлението :”А.,това е
твоят автомобил”.Не е предприела никакви действия за прехвърляне на
собствеността на нейно име поради факта,че се е ползвал и като служебен,а като
такъв е имал достъп до всички охраняеми зони на летищата в България и не е
искала да затруднява дейността на дружеството.Спомня си,че е била поканена от М.
да върне автомобила и е приела това като наказателна акция заради решението й
да напусне.Отрича да й е връчвана нотариална покана,а копие от същата е
получила през юни 2014 год. по повод на присъствието й на общо събрание.Няма
спомен К. да е искал от нея да върне колата или при напускането й да е имало
уговорки да върне същата на 24 април,когато фактически е напуснала с процесния
автомобил.Твърди,че след тази дата го е ползвала на основание предварителния
договор за покупко-продажба,като пояснява,че към онзи момент-27.03.2013 год. не
е била съпруга на Д.М.,а след това е завела дело за обявяване на договора за
окончателен.
Съвкупният анализ
на сведенията от тези доказателствени източници дава основание и на този
съдебен състав да приеме,че както от обективна,така и от субективна страна
подс.М. не е осъществила състава на престъплението,за което е предадена на
съд.Следва да се отбележи,че демонстрираното от цитираните по-горе свидетели
незнание за съществуването на предварителния договор за покупко-продажба на
инкриминирания автомобил не е от естество да обоснове обвинителната теза,тъй
като от формална страна същият съдържа всички необходими реквизити и което е
най-съществено,пренася спора на плоскостта на облигационното право,тъй като се
касае за неуредени гражданско-правни отношения.
От наказателно-правна
гледна точка е необходимо да се изтъкне,че е налице формално основание
подсъдимата да ползва автомобила,изводимо от посочения договор,което пък от
друга страна изключва и умисъла й за противозаконно присвояване на същия,като
аргумент в тази насока може да се почерпи и от предприетите от нея действия по
съдебен ред да поиска обявяване на договора за окончателен.
В този смисъл
горните доказателства и тяхната достоверност следва да бъдат преценявани от
гражданския съд,тъй като така описаната хронология на събитията и конкретното
участие на подсъдимата в тях,не сочи на осъществен състав на престъпление по
чл.206,ал.1 от НК.
С оглед на
горното атакуваната присъда като правилна и законосъобразна,без допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с материалния
закон ,следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА присъда,постановена на 29.02.2016 год. по НОХД № 8114/15
год. на СРС,НО,115 състав.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.