Определение по дело №797/2020 на Окръжен съд - Пловдив

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ№759

 

04.06.2020 г., гр.Пловдив

 

ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, въззивно гражданско отделение, VII-ми граждански състав, в закрито заседание на 04.06.2020г., в състав:

 

                                       

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

 

                                               

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

 

         

ХРИСТО ИВАНОВ                       

 

като разгледа докладваното от съдия Михова в.ч.гр.д. № 797 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и  сл. във връзка с чл.413, ал.2  от   ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез процесуален представител юрисконсулт  А.Б., срещу разпореждане от  10.02.2020г.  постановено   по ч.гр.д. № 1949/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив,  III гр.с-в, в частта, с която  отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410  от  ГПК срещу длъжника И. Т. М., ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата от 187,20 лв. – допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги CrediNet № 8012-00032090 от 23.01.2019 г., както и сумата от 9,27 лв. – обезщетение за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 23.02.2019 г. до 06.02.2020 г.

В жалбата са релевирани подробни оплаквания за неправилност на обжалваното  разпореждане, като се настоява за отмяната му и връщане на делото на PC-Пловдив с указания за издаване на исканата заповед.

Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

За да откаже издаване на заповед за изпълнение  по отношение  на претендираното  вземане  в размер от 187,20 лв. – допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги CrediNet № 8012-00032090 от 23.01.2019 г., както и сумата от 9,27 лв. – обезщетение за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 23.02.2019 г. до 06.02.2020 г., районният съд е приел, че в  тази  му част искането  се  основава на неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 . Счетено е, че същото противоречи и на чл. 10а, ал. 2 ЗПК

Частната жалба  срещу  така  постановеното  разпореждане  е  неоснователна.

Нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК вменява задължение на съда да извърши проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и  проверката за потребителска закрила, т.е. за съответствие на договорите с повелителни норми на закона, в конкретния случай с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

В случая правата на заявителя се претендират от договор за кредит, т.е. длъжникът се явява потребител по смисъла на ЗЗП, поради което и заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки служебна проверка на клаузите от договора уреждащи  възнаграждение в полза на търговското дружество  за закупен от длъжниците пакет от допълнителни услуги.

С  оглед  характера  на  посочените  в договора  „допълнителни  услуги“,  за които  е  предвидено възнаграждение  /безплатно усвояване  на сумата по договора,  безплатно внасяна на вноска по договора , предоговаряне и разсрочване на заема, разглеждането на искането за кредит до минути , преференциално обслужване, право на участие в специални промоции  /,    се налага изводът,  че  същите  се  отнасят  за  действия по усвояване  и  управление  на кредита,  за  които  разпоредбата  на  чл.10а, ал.2 от ЗПК  забранява  събиране  на  такси  и  комисионни  от кредитора.   При това  положение  следва  да  се приеме, че  целта  на  посочената договорна  клауза  е  да послужи  като  допълнително  възнаграждение  за кредитора  за  предоставянето  на  сумата /т.нар.  скрита  възнаградителна  лихва/,  уговорена в  противоречие  с  добрите  нрави  /принципите  на справедливостта  в гражданските  и  търговските  отношения/  и  с разпоредбата  на  чл.19, ал.4  от  ЗПК.   Ето  защо  по  отношение  на  посоченото  вземане  заявлението  за  издаване на  заповед  за  изпълнение  правилно  е  било  отхвърлено. 

Водим от горното, Пловдивският окръжен съд

 

        ОПРЕДЕЛИ:

 

   ПОТВЪРЖДАВА разпореждане  от  10.02.2020г.  постановено   по ч.гр.д. № 1949/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив,  III гр.с-в, в частта, с която  отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410  от  ГПК срещу длъжника И. Т. М., ЕГН **********, за сумата от 187,20 лв. – допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги CrediNet № 8012-00032090 от 23.01.2019 г., както и сумата от 9,27 лв. – обезщетение за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 23.02.2019 г. до 06.02.2020 г. 

     Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1/

 

 

 

 

 

 

2/