ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.
Варна, №…122./24.02.2020 година
Варненският апелативен съд – търговско
отделение, ІІ състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА
БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
Като разгледа докладваното от съдия В. Аракелян
в. т. дело № 104/2020 г. по описа на Апелативен съд – Варна, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 267 от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба, подадена от И.Г.И. и Й.Т.И., чрез адв. И.А. срещу решение № 130
от 08.11.2019 г., постановено по гр. д. № 79/2019 г. по описа на Силистренския
окръжен съд, с което е прогласена по отношение на „Райфайзенбанк /България/“
ЕАД недействителността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 73, том IV, рег. № 3407, дело № 503 от 12.05.2014 г. на нотариус
Румен Тодоров, рег. № 105 на НК, с който жалбоподателите прехвърлят на
ответника И.И.Г., недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.
Силистра, ул. „Тридесет и първи полк“ № 92, ет. 2, с идентификатор №
66425.501.2659.1.2, със застроена площ от 256.16 кв. м., състоящ се от три стаи
със санитарен възел, оформени под скатния дървен покрив, заедно със съответните
ид. ч. от общите части на сградата с идентификатор № 66245.501.2659.1 и
съответните ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № 66245.501.2659, на
основание чл. 135 от ЗЗД.
В жалбата се
съдържат оплаквания за неправилност на решението, поради постановяването му в
противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Оспорват констатацията на съда за наличие на знание у длъжника винаги
когато разпоредителната сделка е след възникване на кредиторовото вземане. Излагат
доводи за липсата на знание у приобретателя за увреждане на интересите на
кредитора. Позовавайки се на показанията на свидетелите И.И. и Живко Славов за
силно обтегнатите отношения между ответниците и липсата на знание за
съществуването на задължението към кредитора, намират за оборена презумпцията
по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. Считат, че не са представени доказателства за
увеличаване на платежната неспособност на длъжниците. Намират, че отсъства
елемент от фактическия състав на отменителния иск, а именно наличие на увреждащо
кредитора действие, доколкото вземането на последния е обезпечено с ипотека
върху имота, предмет на атакуваната разпоредителна сделка. Сочат, че не са
представени покани за доброволно плащане, отправяни до солидарните длъжници.
Релевират доводи за неправилност на решението в частта за разноските. Молят за
отмяна на решението. Претендират разноски.
Няма доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
постъпил писмен отговор от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, чрез юрк. Е.Т., в
който се излагат доводи за неоснователността на въззивната жалба. За доказано
намира наличието на вземане спрямо И. и Й. Иванови, както и родниската връзка
между ответниците И.Г. и И.И.. Сочи, че прехвърлянето на недвижим имот
представлява увреждаща кредитора разпоредителна сделка, която води до
намаляване на актива на длъжниците. По отношение на приобретателя счита за
приложима презумпцията за знание по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД доколкото е син на
единия ответник, чиято съпруга е втори ответник. Позовава се на свидетелките
показания в частта за честите срещи между ответниците по повод на
осъществяваната съвместна дейност. Учредяването на втора по ред ипотека, десет дни след разпоредителната сделка за обезпечаване на
задължение на Й.И., намира за индиция за установени
отношения между ответниците и наличие на знание у същите. В продължение на
доводите за наличие на знание излага и твърдения за назначаване на Йордан Г.
като управител на „Комета 14“ АД, чийто мажоритарен акционер е И.И.. За
ирелевантно намира обстоятелството, че имотът е обременен с ипотека. Моли за
потвърждаване на решението. Претендира разноски.
Няма доказателствени искания.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима. В същата обаче са релевирани доводи
във връзка с неправилност на постановеното първоинстанционно решение в частта
за разноските.
С оглед на гореизложените съображения,
производството по в. т. д. № 104/2020 г. по описа на Варненския апелативен съд
следва да бъде прекратено, а делото – върнато на Силистренския окръжен съд за преценка
за евентуално наличие на предпоставки за произнасяне по искането, инкорпорирано
във въззивната жалба, депозирана от страна на И.Г.И. и Й.Т.И. по чл. 248 от ГПК, след което делото да се изпрати на Варненския апелативен съд по
компетентност.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по в. т. д. № 104/2020 г. и ВРЪЩА
делото на Силистренския окръжен съд за изпълнение на горните указания, след
което делото да се изпрати на Варненския апелативен съд за разглеждане по компетентност.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.