Р Е Ш
Е Н И Е № 55
гр. Пловдив, 13.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, гражданско отделение, в публично заседание на шестнадесети декември, през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при секретаря Елена
Димова, като разгледа докладваното от председателя гр.д.№2282
по описа на ПОС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Съдът е
сезиран с въззивна жалба
с вх.№28662/02.10.2019г. депозирана от
Д.М.С. ***, чрез процесуалния му представител адв.
М.Ч., със съдебен адрес:***, Делови център „Европа“, ет.3, офис 16 против Решение №3222/30.07.2019г. постановено по
гр.д.№14673/2018г. по описа на ПРС, дванадесети гр.с., с което се отхвърля предявения от Д.М.С., ЕГН **********,***, иск да се признае за установено по отношение
на „ЕВН България Електроснабдяване„ ЕАД ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
Пловдив, ул. Христо Г.Данов № 37, че ищеца не дължи на ответника сума от
2949.49 лева, равностойност на доставено чрез ИТН *** до обект на ищеца – жилище в с. Д. М.,
общ. Калояново, област Пловдив електричество за периода от 01.08.2018г до
31.08.2018г., за която равностойност е издадена фактурата № **********/31.08.2018г. С постановеният
съдебен акт е осъден Д.М.С.,
ЕГН **********,***, да заплати на „ ЕВН България
Електроснабдяван „ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив ,
ул. Христо Г. Данов № 37, сумата от 430лв, представляваща разноски в
производството. Решението се обжалва изцяло, като
неправилно, необосновано, постановено при неправилна преценка на доказателствата и в нарушение на материалния закон, по съображения подробно
изложени в жалбата.. Моли се настоящата инстанция да отмени първоинстанционният
акт, като вместо това постанови друг, с който
да уважи предявения иск, като основателен. Претендират се разноски и
пред двете инстанции, съгласно представения списък с направени такива
Въззиваемият
„ЕВН България Електроснабдяване„ ЕАД ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
Пловдив, ул. Христо Г.Данов № 37, чрез процесуалния си представител юрисконсулт
И.К., оспорва жалбата и наведените в нея
твърдения, моли решението
на първоинстанционния съд да
бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски и пред
настоящата инстанция, изразяващо се в юрисконсулско
възнаграждение в размер на 440.00лв. Възразява относно претендираното
възнаграждение на другата страна като прекомерно.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след
преценка на събраните по делото
доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за
установено следното:
Жалбата е
подадена в законния срок, от лице имащо правен интерес
да обжалва, поради което се явява
процесуално допустима, а
разгледана по същество
е основателна, по следните
съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК от Д.М.С., ЕГН ********** против „ЕВН България Електроснабдяване„ ЕАД , ЕИК *********, за
установяване недължимост между страните на сума от
2949.49 лева, представляващо доставено до обект на ищеца – жилище в с. Д. М.,
общ. Калояново, област Пловдив и измерено с измервателна точка номер *** електричество. Ищецът твърди, че при проверка
на сметките си чрез електронна страница на ответното дружество, установил, че била извършена в негова тежест
едностранна корекция на сметките между страните, представляваща допълнително
начислена сума от 2949.49 лева за доставена за изминал период от време
електроенергия до имота му в с. Д. М.. За доставеното, ответното дружество
издало и фактура с № **********/ 31.08.2018г.
Твърди,
че липсва каквото и да било основание за извършване на едностранната корекция,
тъй като не било ясно дали електричество е реално доставяно, за какъв период от
време, нямало съставен или доведен до знанието на ищеца протокол за проверка,
той не бил канен да присъства на такава. Отделно от това навежда твърдения, че
не е собственик на средството за търговско измерване, представляващо електромер
с фабричен номер 04125883, нямал достъп
до него , нямало негово виновно
поведение, довело до неотчитане на цялото доставено количество за
периода. При проверката, ако такава изобщо имало, не присъствали свидетели, а
на ищеца изобщо не бил връчен протокола за констатациите по време на
проверката. Излага доводи за недължимост на сумата и
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи
на ответника сумата от 2949.49 лева по фактура № **********/ 31.08.2018г., с
период на претендирана доставка от 01.08.2018г до
31.08.2018г.
Ответното дружество оспорва иска, твърди,
че няма извършвана в имота проверка или корекция на сметките със задна дата,
вместо това, фактурата била издадена за редовно отчетена чрез изряден
електромер месечна консумация, съобразно договореното между страните.
Първоинстанционният
съд е отхвърлил предявения иск като е приел, че не се касае за едностранна корекция на сметките
между страните, заради неточно отчитане на доставеното през измервателната
точка номер *** количество електричество. Посочил е, че фактурата с номер ********** касае
равностойност на доставка за периода от 01.08.2018г. до 31.08.2018г. Приел е,
че между страните съществува договор, електромерът с фабричен номер 04125883, представляващ измервателна точка номер ***, е изправен и изряден от гледна
точка на условията за годност,
въведени със Закона за измерванията,,
като последният е регистрирал правилно доставените количества електроенергия по
дневна и нощна тарифа, в
какъвто смисъл е заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, което е
кредитирано от съда..
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269,
изр. първо от ГПК, съдът намира, че същото е валидно и допустимо.
Предвид горното и на основание чл.269,
изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението единствено по изложените във възззивната жалба доводи.
Пред въззивната
инстанция не са събрани нови доказателства, поради което съдът постановява акт
си на базата на събраните такива пред първата инстанция. Доколкото фактическата
обстановка е правилно и пълно изяснена
от първоинстанционният съд, настоящият съдебен състав
не намира за необходимо подробно отново
да я преповтаря, поради което касаещо същата на основание
чл.272 ГПК, препраща към мотивите на първоинстанционния акт.
По
същество настоящият съдебен състав не
споделя направените от първоинстанционния съд правни
изводи по следните съображения:
Установява
се по
безспорен начин от събраните доказателства, че сумата от
2 949.49 лв., начислена с фактура № **********/ 31.08.2018г представлявала стойността, не на корекционна сметка, а на
реално консумираната от
потребителя електрическа енергия за
процесния период от 01.08.2018г. до 31.08.2018г, за обект с ИТН ***, находящ се в село Д. М., община Калояново, обл. Пловдив. В този смисъл е и заключението на вещото
лице инж Е. А., прието пред първоинстанционния съд, което съдът кредитира като
безпристрастно и компетентно изготвено. Съгласно същото, по проведената
техническа експертиза
- Електромерът с фабричен номер 04125883, представляващ измервателна точка номер ***, е изправен и изряден от гледна точка на условията
за годност, въведени със Закона
за измерванията.
Жалбоподателят
обаче твърди, че процесният електромер не е измервал точно количеството консумирана електроенергия, при
безспорно констатирана грешка от „-82.29%“
на 29.08.2018г.
Безспорно
е, че при извършена проверка на 29.08.2018г.
на процесния електромер, за което е съставен
констативен протокол № 454563, е констатирано следното състояние: шунтирани токови вериги в междинния клеморед
за вторична комутация, монтиран в таблото преди електромера, вследствие на
което не се отчита цялата консумирана електроенергия, като е констатирана грешка от „-82.29%“. Няма спор,
че служителите на електроразпределителното дружество са отстранили
неизправността и са възстановили правилната схема на свързване.
Спорът
се свежда до това дали въпреки констатациите,
удостоверени в протокола от 29.08.2018 г., че в следствие на шунтирани токови вериги
в междинния клеморед за вторична комутация,
монтиран в таблото преди електромера, не се отчита цялата
консумирана електроенергия,
като е констатирана грешка от „-82.29%“. , би
могло да се приеме, че електромер е измервал точно количеството консумирана електроенергия
и съответно, че процесната фактура отразява реално консумираната от потребителя електрическа енергия за процесния период от от
01.08.2018г. до
31.08.2018г, за обект с
ИТН ***, находящ се в село Д. М..
Настоящият
съдебен състав намира, че доколкото процесната фактура
касае периода, в който
е констатирана от ответното
дружество грешка при отчитане на консумираната електроенергия и то с „-82.29%“, то не
би могло да се приеме, че електромерът с фабричен номер 04125883, представляващ измервателна точка номер *** е измервал точно количеството консумирана електроенергия
за процесния период. Действително, в какъвто смисъл е
и заключението на вещото лице по проведената
техническа експертиза
- Електромерът с фабричен номер 04125883, е изправен и изряден от гледна точка
на условията за годност, въведени
със Закона за измерванията,
но съгласно констативен протокол № 454563 въздействието
върху схемата на измервателната група е била извън конструкцията на електромера
и същата не е засегнала изправността на последния.
При
тези данни и доколкото в тежест на ответното дружество е да установи при
условията на пълно и главно доказване, че стойността на процесната
фактура е реално консумираната от потребителя електрическа енергия за процесния период от от 01.08.2018г. до
31.08.2018г, за обект
с ИТН ***, находящ се в село Д. М., а безспорни доказателства в тази
насока не се събраха, то исковете като основателни следва да бъдат уважени.
Като
е достигнал до различни правни изводи, първоинстанционният
съд е постановил незаконосъобразен акт, които следва да бъде отменен.
С
оглед изхода на спора следва на въззиваемата страна
да се присъдят направени пред първата и пред настоящата инстанция разноски
общо в размер на 1 076.97лв,
съгласно представения списък с направени такива. Като взе предвид фактическата
и правна сложност на делото, осъщественото процесуалното представителство на ищеца в броя проведените съдебни заседания, настоящият съдебен състав намира,
че възражение за прекомерност на въззиваемия относно претендираните от
жалбоподателя разноски е неоснователно и като такова, следва да бъде
оставено без уважение.
С оглед гореизложеното ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№3222/30.07.2019г. постановено по гр.д.№14673/2018г. по описа на ПРС,
дванадесети гр.с., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване„ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в Пловдив, ул. Христо Г.Данов № 37, че
Д.М.С., ЕГН **********,*** не дължи на ЕВН България Електроснабдяване„ ЕАД, ЕИК *********, сума от 2949.49 лева / две хиляди,
деветстотин четиридесет и девет лева и четиридесет и девет стотинки/,
равностойност на доставено чрез ИТН ***
до обект на ищеца – жилище в с. Д. М., общ. Калояново, област Пловдив
електричество за периода от 01.08.2018г
до 31.08.2018г., за която равностойност е
издадена фактурата №
**********/31.08.2018г.
ОСЪЖДА ЕВН България Електроснабдяване„ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в Пловдив, ул. Христо Г.Данов № 37 да заплати на Д.М.С., ЕГН **********,*** направени пред двете
инстанции разноски общо в размер 1 076.97лв/ хиляда, седемдесет и шест лева, и
деветдесет и седем стотинки/
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: