П Р О Т О К О Л
2014 година Град София
СПЕЦИАЛИЗИРАН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, 2-ри състав
На двадесети
март две хиляди и четиринадесета
година
В публично съдебно заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН ТОНЕВ
Секретар: Н.Г.
Прокурор: Детелина Ганчева
Сложи за разглеждане докладваното от СЪДИЯТА
НОХД № 370 по описа за 2014 година
На именното
повикване в 10.12 часа се явиха:
Производството е по реда на чл.381 и следв. от НПК.
Специализираната прокуратура, редовно призована, явява се прокурор Детелина
Ганчева.
Обвиняемият Г.Р.А. се явява лично и с адв. К.К. ***.
Обвиняемата П.С.К. се явява лично и с адв. К.К. ***.
Обвиняемият Р.С.К. се явява лично и с адв. К.К. ***.
ИЗИСКА СЕ СТАНОВИЩЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО.
ПРОКУРОРЪТ:
Да се даде ход на делото.
Адв.К.: Да се даде ход на делото.
Обв. А.: Да се даде ход на делото.
Обв. К.: Да се даде ход на делото.
Обв. К.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, след съвещание, намира, че са налице процесуалните предпоставки за
даване ход на делото в днешно съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИТЕ:
Г.Р.А. - роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно специално
образование, неженен, осъждан, работи във фирма „***, ЕГН: **********,***.
П.С.К. - родена на *** ***, българка, български гражданин, със средно специално
образование, неомъжена, неосъждана, работи управител на фирма ***, ЕГН: **********,***.
Р.С.К. - роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно специално
образование, неженен, неосъждан, безработен, ЕГН: **********,***.
СЪДЪТ разясни на обвиняемите правата в наказателния процес.
Обв.А.: Ясни са ми правата.
Обв.П. К.: Ясни са ми правата.
Обв. Р. К.: Ясни са ми правата.
На страните се разясниха правата по чл.274, чл.275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Не правя отводи. Нямам нови искани по доказателствата. Да се
одобри споразумението като считам, че не противоречи на закона и морала.
Адв. К.: Не правя отводи. Представям, моля да приемете 2 бр. служебни
бележки, издадени от подзащитната ми К. в качество й на
управител, како и декларация от подзащитния ми К., от която е видно, че той е
безработен.
Обвиняемият А.: Отводи не правя. Да се приемат писмените доказателства.
Нямам други искания. Моля да одобрите
споразумението.
Обвиняемата П.К.: Отводи не правя. Да се приемат писмените доказателства.
Нямам други искания. Моля да одобрите
споразумението.
Обвиняемият Р. К.: Отводи не правя. Да се приемат писмените доказателства.
Нямам други искания. Моля да одобрите
споразумението.
СЪДЪТ намира, че представените от защитника документи са относими към
предмета на настоящото производство, което налага приобщаването им като писмени
доказателства по делото по надлежния ред чрез прочитането им на осн. чл.283 от НПК, за което
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА и ПРИЕМА като писмени доказателства по делото служебна бележка изх.№1/17.03.2014г.
и служебна бележка №2 /17.03.2014г., издадени от ******, както и декларация от
20.03.2014 г.
СЪДЪТ, с оглед липса на отводи и други искания
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА СЕ СПОРАЗУМЕНИЕТО
чрез прочитането от прокурора.
СЪДЪТ на основание чл.
382, ал. 4 от НПК запита всеки от обвиняемите разбира ли обвинението, признава
ли се за виновен, разбира ли последиците от споразумението, съгласен ли е с тях
и доброволно ли е подписал споразумението.
ОБВИНЯЕМИЯТ А.: Разбирам в какви
престъпления съм обвинен. Признавам се за виновен. Разбирам последиците от
споразумението и съм съгласен с тях. Доброволно подписах споразумението.
ОБВИНЯЕМАТА К.: Разбирам в какви престъпления съм обвинена. Признавам се за
виновна. Разбирам последиците от споразумението и съм съгласна с тях.
Доброволно подписах споразумението.
ОБВИНЯЕМИЯТ К.: Разбирам в какви
престъпления съм обвинен. Признавам се за виновен. Разбирам последиците от
споразумението и съм съгласен с тях. Доброволно подписах споразумението.
СЪДЪТ счита, че когато се касае
за множество престъпления, наказанията по които подлежат на групиране, въпросът с изпълнението,
респективно с приложението на чл. 66 НК, е поставим единствено към определеното едно общо и най-тежко наказание, а не
и към отделните наказания по съвкупността, както е било сторено със
споразумението / в този смисъл: Решение № 124 от 29.09.1994 г. по н.д. № 547/ 1992 г. , I н.о. на ВС, Решение № 169/18.03.1974г. по н.д. №116/74г. на ВС, I н.о. и др/. Следва
да се предложи в споразумението по
отношение на обв. П.К. и Р.К. да се извършат корекции в този смисъл, съответно
с приложение института на условното осъждане по смисъла на чл. 66 НК по отношение на определените им
единни наказания по реда на чл. 23 ал.1 НК. На следващо място технически е
пропуснато да се посочи, което налага и предлагането на корекции, че
наказанията „Лишаване от свобода“ на
обв. П. К. и Р. К. за престъпленията „
трафик на хора „ се определят при
условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, като все пак в споразумението е отразено,
че съгласно чл. 55 ал.3 от НК се налага кумулативно предвиденото по-леко
наказание „ глоба“. По отношение на определеното
наказание на обв. Р.К. за престъплението трафик на хора по пункт 2 е посочено,
че се налага кумулативно предвиденото по-леко наказание „глоба“, чийто размер е
определен като такъв от 1 000 лв., което е в нарушение на материалния
закон тъй като независимо от определеното наказание при условията на чл.55,
ал.1, т.1 от НК, с оглед предвидения за престъплението по чл.159г от НК
минимален размер на глобата от 20 000 лв., то това наказание може да бъде
индивидуализирано като се намали най-много с до една втора, т.е. глобата не
може да бъде по-малко от 10 000 лв. В този смисъл, предвид данните за
недобро материално състояние на обв. Р.К. съдът предлага на страните на осн. чл.55, ал.3 от НК да не се налага кумулативно
предвиденото по-леко наказание „глоба“.
По
отношение на обв. Г.А., с оглед данните
в справката за съдимост за липса на настъпила реабилитация по отношение на
негови осъждания на „ лишаване от свобода“
съдът следва да предложи корекции
в споразумението, в насока да отпадне приложението на института на условното
осъждане по чл. 66 НК спрямо наказанията
на този подсъдим, като определеното му
по реда на чл.23, ал.1 от НК единно наказание две години „ Лишаване от свобода“ да бъде търпяно при първоначален „строг“ режим в затвор. Тук следва да се
посочи, че в случаите когато в представеното за одобрение споразумение е допуснато
нарушение на материалния закон, ако въпреки това съдът го одобри, той би допуснал две
нарушения: първо, нарушение на процесуалния закон / чл. 382,
ал. 7 НПК /, и второ, нарушение на материалния закон,
ако някой от въпросите по чл. 381, ал. 5, т. 1-6 НПК е решен в разрез със законовите изисквания. В конкретния случай страните са постигнали съгласие наказанието на обв. А. да бъде определено при условията на чл. 66 НК, но тъй като предпоставките
на този текст не са налице, съдът предлага визираните
промени в споразумението. В този смисъл ако съдът одобри такова споразумение, това ще противоречи на материалния закон. В същото
време, съдът ще допусне и съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК / заради неспазване
на чл. 382, ал. 7 НПК /.
Ето
защо, СЪДЪТ, на основание чл. 382 ал.5
от НПК, ПРЕДЛОЖИ на страните извършване
на горните промени в представеното споразумение:
ПРОКУРОРЪТ: Моля да одобрите
споразумението по отношение на обвиняемите П.К. и Р.К.. Оттеглям споразумението по отношение на Г.А.. Съгласен
съм с предложените от съда промени по
отношение на обвиняемите П.К. и Р.К..
Адв. К.: Моля да одобрите
споразумението по отношение на подзащитните ми П.К. и Р.К.. Оттеглям споразумението по отношение на подзащитния ми
Г.А.. Съгласен съм с предложените от съда промени по отношение на обвиняемите П.К. и Р.К..
Обвиняемата П.К.: Съгласна съм с
предложените от съда промени в споразумението. Да се одобри споразумението.
Обвиняемият Р.К.: Съгласна съм с
предложените от съда промени в споразумението. Да се одобри споразумението.
Обвиняемият А.: Не съм съгласен с
предложените от съда промени по отношение на моето споразумение. Оттеглям моето
споразумение. Съгласен съм обвиняемите К. и К. да сключат споразумението.
СЪДЪТ счита, че така
постигнатото споразумение, с приетите
промени, по отношение на обв. П.К. и
обв. Р.К., следва
да бъде одобрено доколкото престъпленията, за които е повдигнато обвинение на обвиняемите
позволяват сключването на споразумение, от деянията няма причинени имуществени
вреди, които да подлежат на възстановяване, определените на обвиняемите наказания
са съобразени с данните за личността на обвиняемите и с доказателствата по делото, поради което
СЪДЪТ счита, че споразумението не
противоречи на закона и морала.
Така мотивиран и на основание чл.
384 вр. чл. 382, ал. 7 от НПК,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ВПИСВА И ОДОБРЯВА постигнатото между представителя
на СП - прокурор Детелина Ганчева и адв. К.К., като защитник на обвиняемите П.С.К. и Р.С.К., окончателно частично споразумение за решаване на делото, по НОХД № 370/14 г. по описа на СпНС, втори
състав,
за следното:
Обв. П.С.К., - родена на *** ***, българка, български гражданин, със средно специално
образование, неомъжена, неосъждана, работи управител на фирма ***, ЕГН: **********,***, се признава за ВИНОВНА в
това, че:
1. В периода от 01.12.2010 г. до 20.01.2012 г., на територията на Р България и на територията на Р Италия, е
ръководила, заедно с Г.Р.А., организирана престъпна група (ОПГ), по смисъла на
чл. 93, т. 20 НК – структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с
участници А.С. Д., М.А.З. и Р.С.К., съставена с цел да върши съгласувано в
страната и чужбина престъпления по чл. 159а, чл. 159б, чл. 159г НК, за които е
предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, като групата е
създадена с користна цел – престъпление
по чл. 321, ал. 3, пр. 2 вр. с ал. 1 НК.
За така извършеното престъпление
по чл. 321, ал. 3, пр. 2 вр. ал. 1 от НК, при условията на с чл. 55, ал. 1, т.
1 НК на П.С.К. се налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 1 (ЕДНА)
ГОДИНА.
2. В периода от време от 01.12.2010 г. до 28.02.2011 г. на територията на
Р България и на територията на Р Италия, в съучастие, като съизвършители
с лицата Г.Р.А., А.С. Д. и Р.С.К., в изпълнение на
решение на организирана престъпна група, състояща се от А.С. Д., М.А.З. и Р.С.К.,
ръководена от Г.Р.А. и П.С.К., е приела – в къща в
селището Марина ди Сибари, Р Италия, група от хора,
състояща се от лицата А.А.Н., З.А.К., К.А.К., З.И.К. (като А.С. Д. е набрал, Г.Р.А. е
транспортирал, а Р.С.К. и Г.Р.А. са приели в същата къща групата от хора), с
цел да бъдат използвани за принудителен труд (съгласно Конвенция № 29 на МОТ,
такъв е налице при ограничаване на движението в рамките на ограничена площ,
удържане на заплати и отказ за плащане, физическо насилие, което може да се
изразява и в емоционален тормоз) и за да бъдат държани в принудително
подчинение (физическото им оцеляване е поставено в зависимост от волята на
трафикантите, тъй като не разполагат с финансови средства за храна и подслон,
ограничени са в придвижването, поради отдалечеността на мястото, където са
настанени и липсата на финансови средства и транспорта се осигурява от
трафикантите, навсякъде са придружавани от „отговорници”, които докладват на
трафикантите, поради липса на финансови средства и невъзможност за свободно придвижване
не могат да се завърнат в Р България), независимо от съгласието им – престъпление по чл. 159г, пр. 2 вр. с чл.
159а, ал. 1, пр. 4 вр. с чл. 20, ал. 2 НК;
За така извършеното престъпление
по чл. 159г, пр. 2 вр. с чл. 159а, ал. 1, пр. 4 вр. с чл. 20, ал. 2 НК при
условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК на П.С.К. се налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 2 (ДВЕ)
ГОДИНИ.
На основание чл. 55, ал. 3 НК на П.С.К. не се налага кумулативно
предвиденото наказание „глоба“.
3. В периода от време от 01.12.2011
г. до 20.01.2012 г. на територията на Р България и на територията на Р Италия,
в съучастие, като съизвършители с лицата Г.Р.А., А.С. Д., М.А.З. и Р.С.К., в изпълнение на решение на
организирана престъпна група, състояща се от А.С. Д., М.А.З. и Р.С.К.,
ръководена от Г.Р.А. и П.С.К., е приела – в къща в селището Марина ди Сибари, Р Италия, отделно лице – М.Т.М. (като А.С. Д. е
набрал, М.А.З. е транспортирал, а Г.Р.А. и Р.С.К. са приели в същата къща
лицето), с цел да бъде използвано за принудителен труд (съгласно Конвенция № 29
на МОТ, такъв е налице при ограничаване на движението в рамките на ограничена
площ, удържане на заплати и отказ за плащане, физическо насилие, което може да
се изразява и в емоционален тормоз) и за да бъде държан в принудително
подчинение (физическото му оцеляване е поставено в зависимост от волята на
трафикантите, тъй като не разполага с финансови средства за храна и подслон,
ограничен е в придвижването, поради отдалечеността на мястото, където е
настанен и липсата на финансови средства и транспорта се осигурява от
трафикантите, навсякъде е придружаван от „отговорници”, които докладват на
трафикантите, поради липса на финансови средства и невъзможност за свободно
придвижване не може да се завърне в Р България), независимо от съгласието му – престъпление по чл. 159г, пр. 2 вр. с чл.
159а, ал. 1, пр. 4 вр. с чл. 20, ал. 2 НК;
За така извършеното престъпление
по чл. 159г, пр. 2 вр. с чл. 159а, ал. 1, пр. 4 вр. с чл. 20, ал. 2 НК, при
условията на чл. 55 ,ал.1 т.1 от НК на П.С.К.
се налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
ЗА СРОК ОТ 2 (ДВЕ) ГОДИНИ.
На основание чл. 55, ал. 3 НК на П.С.К. не се налага кумулативно
предвиденото наказание „глоба“.
4. В периода от време от 01.11.2011 г. до 30.11.2011 г. на територията на
Р България и на територията на Р Италия, в съучастие, като съизвършители
с лицата Г.Р.А., А.С. Д. и Р.С.К., в изпълнение на
решение на организирана престъпна група, състояща се от А.С. Д., М.А.З. и Р.С.К.,
ръководена от Г.Р.А. и П.С.К., е приела – в къща в селището Марина ди Сибари, Р Италия, група от хора, състояща се от лицата Е.П.Е.,
Л.И.Х. и Д.К.К. (като А.С. Д. е набрал, Х. и Костов и
транспортирал Е., а Г.Р.А. и Р.С.К. са приели в същата къща групата от хора), с
цел да бъдат използвани за принудителен труд (съгласно Конвенция № 29 на МОТ,
такъв е налице при ограничаване на движението в рамките на ограничена площ,
удържане на заплати и отказ за плащане, физическо насилие, което може да се
изразява и в емоционален тормоз) и за да бъдат държани в принудително
подчинение (физическото им оцеляване е поставено в зависимост от волята на
трафикантите, тъй като не разполагат с финансови средства за храна и подслон,
ограничени са в придвижването, поради отдалечеността на мястото, където са
настанени и липсата на финансови средства и транспорта се осигурява от
трафикантите, навсякъде са придружавани от „отговорници”, които докладват на
трафикантите, поради липса на финансови средства и невъзможност за свободно
придвижване не могат да се завърнат в Р България), независимо от съгласието им
– престъпление по чл. 159г, пр. 2 вр. с
чл. 159а, ал. 1, пр. 4 вр. с чл. 20, ал. 2 НК;
За така извършеното престъпление
по чл. 159г, пр. 2 вр. с чл. 159а, ал. 1, пр. 4 вр. с чл. 20, ал. 2 НК, при
условията на чл. 55, ал.1 т.1 от НК на П.С.К.
се налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
ЗА СРОК ОТ 2 (ДВЕ) ГОДИНИ.
На основание чл. 55, ал. 3 НК на П.С.К. не се налага кумулативно
предвиденото наказание „глоба“.
5. В периода от време от 01.11.2011 г. до 15.12.2011 г. на територията на
Р България и на територията на Р Италия, в съучастие, като съизвършители
с лицата Г.Р.А., А.С. Д. и Р.С.К., в изпълнение на
решение на организирана престъпна група, състояща се от А.С. Д., М.А.З. и Р.С.К.,
ръководена от Г.Р.А. и П.С.К., е приела – в къща в селището Марина ди Сибари, Р Италия, група от хора, състояща се от лицата М.П.С.,
П.К.П., Я.П.П. (като А.С. Д. е набрал, а Г.Р.А. и Р.С.К.
са приели в същата къща групата от хора), с цел да бъдат използвани за
принудителен труд (съгласно Конвенция № 29 на МОТ, такъв е налице при
ограничаване на движението в рамките на ограничена площ, удържане на заплати и
отказ за плащане, физическо насилие, което може да се изразява и в емоционален
тормоз) и за да бъдат държани в принудително подчинение (физическото им
оцеляване е поставено в зависимост от волята на трафикантите, тъй като не
разполагат с финансови средства за храна и подслон, ограничени са в
придвижването, поради отдалечеността на мястото, където са настанени и липсата
на финансови средства и транспорта се осигурява от трафикантите, навсякъде са
придружавани от „отговорници”, които докладват на трафикантите, поради липса на
финансови средства и невъзможност за свободно придвижване не могат да се
завърнат в Р България), независимо от съгласието им – престъпление по чл. 159г, пр. 2 вр. с чл. 159а, ал. 1, пр. 4 вр. с чл.
20, ал. 2 НК;
За така извършеното престъпление по чл. 159г, пр. 2
вр. с чл. 159а, ал. 1, пр. 4 вр. с чл. 20, ал. 2 НК , при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, на П.С.К.
се налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
ЗА СРОК ОТ 2 (ДВЕ) ГОДИНИ.
На основание чл. 55, ал. 3 НК на П.С.К. не се налага кумулативно
предвиденото наказание „глоба“.
6. В периода от време от 01.10.2011 г. до 01.01.2012
г. на територията на Р България и на територията на Р Италия, в съучастие, като
съизвършители с лицата Г.Р.А., А.С.
Д. и Р.С.К., в изпълнение на решение на организирана престъпна група, състояща
се от А.С. Д., М.А.З. и Р.С.К., ръководена от Г.Р.А. и П.С.К., е приела – в
къща в селището Марина ди Сибари, Р Италия, отделно
лице – А.К.К. (като А.С. Д. е набрал, Г.Р.А. е
транспортирал и приел в същата къща лицето, а Р.С.К. е приел в същата къща
лицето), с цел да бъде използвано за принудителен труд (съгласно Конвенция № 29
на МОТ, такъв е налице при ограничаване на движението в рамките на ограничена
площ, удържане на заплати и отказ за плащане, физическо насилие, което може да
се изразява и в емоционален тормоз) и за да бъде държан в принудително
подчинение (физическото му оцеляване е поставено в зависимост от волята на
трафикантите, тъй като не разполага с финансови средства за храна и подслон,
ограничен е в придвижването, поради отдалечеността на мястото, където е
настанен и липсата на финансови средства и транспорта се осигурява от
трафикантите, навсякъде е придружаван от „отговорници”, които докладват на
трафикантите, поради липса на финансови средства и невъзможност за свободно
придвижване не може да се завърне в Р България), независимо от съгласието му – престъпление по чл. 159г, пр. 2 вр. с чл.
159а, ал. 1, пр. 4 вр. с чл. 20, ал. 2 НК;
За така извършеното престъпление
по чл. 159г, пр. 2 вр. с чл. 159а, ал.
1, пр. 4 вр. с чл. 20, ал. 2 НК, при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, на П.С.К. се налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 2 (ДВЕ)
ГОДИНИ.
На основание чл. 55, ал. 3 НК на П.С.К. не се налага кумулативно
предвиденото наказание „глоба“.
7. В периода от време от 01.12.2011 г. до 06.12.2011 г. на територията на
Р България и на територията на Р Италия, в съучастие, като съизвършители
с лицата Г.Р.А., А.С. Д., М.А.З. и Р.С.К., в
изпълнение на решение на организирана престъпна група, състояща се от А.С. Д., М.А.З.
и Р.С.К., ръководена от Г.Р.А. и П.С.К., е приела – в къща в селището Марина ди
Сибари, Р Италия, отделно лице К.Ж.Д. (като А.С. Д. е
набрал, М.А.З. е транспортирал, а Г.Р.А. и Р.С.К. са приели в същата къща
лицето), с цел да бъде използвано за принудителен труд (съгласно Конвенция № 29
на МОТ, такъв е налице при ограничаване на движението в рамките на ограничена
площ, удържане на заплати и отказ за плащане, физическо насилие, което може да
се изразява и в емоционален тормоз) и за да бъде държан в принудително
подчинение (физическото му оцеляване е поставено в зависимост от волята на
трафикантите, тъй като не разполага с финансови средства за храна и подслон,
ограничен е в придвижването, поради отдалечеността на мястото, където е
настанен и липсата на финансови средства и транспорта се осигурява от
трафикантите, навсякъде е придружаван от „отговорници”, които докладват на
трафикантите, поради липса на финансови средства и невъзможност за свободно
придвижване не може да се завърне в Р България), независимо от съгласието му – престъпление по чл. 159г, пр. 2 вр. с чл.
159а, ал. 1, пр. 4 вр. с чл. 20, ал. 2 НК.
За така извършеното престъпление
по чл. 159г, пр. 2 вр. с чл. 159а, ал. 1, пр. 4 вр. с чл. 20, ал. 2 НК, при
условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, на П.С.К. се налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 2 (ДВЕ)
ГОДИНИ.
На основание чл. 55, ал. 3 НК на П.С.К. не се налага кумулативно
предвиденото наказание „глоба“.
8. В периода от време от 01.04.2011 г. до 13.01.2012 г. на територията на
Р България и на територията на Р Италия, в съучастие, като съизвършители
с лицата Г.Р.А. и Р.С.К., в изпълнение на решение на организирана престъпна
група, състояща се от А.С. Д., М.А.З. и Р.С.К., ръководена от Г.Р.А. и П.С.К.,
е приела – в къща в селището Марина ди Сибари, Р
Италия, отделно лице – П.Я.Я. (като Г.Р.А. и Р.С.К. също
са приели в същата къща лицето), с цел да бъде използвано за принудителен труд
(съгласно Конвенция № 29 на МОТ, такъв е налице при ограничаване на движението
в рамките на ограничена площ, удържане на заплати и отказ за плащане, физическо
насилие, което може да се изразява и в емоционален тормоз) и за да бъде държан
в принудително подчинение (физическото му оцеляване е поставено в зависимост от
волята на трафикантите, тъй като не разполага с финансови средства за храна и
подслон, ограничен е в придвижването, поради отдалечеността на мястото, където
е настанен и липсата на финансови средства и транспорта се осигурява от
трафикантите, навсякъде е придружаван от „отговорници”, които докладват на
трафикантите, поради липса на финансови средства и невъзможност за свободно
придвижване не може да се завърне в Р България), независимо от съгласието му – престъпление по чл. 159г, пр. 2 вр. с чл.
159а, ал. 1, пр. 4 вр. с чл. 20, ал. 2 НК.
За така извършеното престъпление
по чл. 159г, пр. 2 вр. с чл. 159а, ал. 1, пр. 4 вр. с чл. 20, ал. 2 НК, при
условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, на П.С.К.
се налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
ЗА СРОК ОТ 2 (ДВЕ) ГОДИНИ.
На основание чл. 55, ал. 3 НК на П.С.К. не се налага кумулативно
предвиденото наказание „глоба“.
На основание чл. 23, ал. 1 НК на П.С.К. се определя ЕДНО ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО наказание измежду така наложените й наказания
„лишаване от свобода”, а именно ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 2 (ДВЕ) ГОДИНИ.
На основание чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването
на така определеното на П.С.К. едно
общо и най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от 2 (ДВЕ) ГОДИНИ се отлага с изпитателен
срок от 4 (ЧЕТИРИ) ГОДИНИ, считано
от влизане в сила на определението за одобряване на настоящото споразумение.
ІІ.
Обв. Р.С.К. - роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно специално
образование, неженен, неосъждан, безработен, ЕГН: **********,***, се признава за ВИНОВЕН в
това, че:
1. В периода от 01.12.2010 г. до 20.01.2011 г., на територията на Р
България и на територията на Р Италия, е участвал, заедно с А.С. Д. и М.А.З., в
организирана престъпна група (ОПГ), по смисъла на чл. 93, т. 20 НК –
структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с ръководители Г.Р.А. и П.С.К.
и участници А.С. Д., М.А.З. и Р.С.К., съставена с цел да върши съгласувано в
страната и чужбина престъпления по чл. 159а, чл. 159б, чл. 159г НК, за които е
предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, като групата е
създадена с користна цел – престъпление
по чл. 321, ал. 3, пр. 2 вр. с ал. 2 НК.
За така извършеното престъпление
по чл. 321, ал. 3, пр. 2 вр. ал. 2 вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на Р.С.К. се налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 1 (ЕДНА)
ГОДИНА.
2. В периода от време от 01.12.2010 г. до 28.02.2011 г. на територията на
Р България и на територията на Р Италия, в съучастие, като съизвършители
с лицата Г.Р.А., П.С.К. и А.С. Д., в изпълнение на решение на организирана
престъпна група, състояща се от А.С. Д., М.А.З. и Р.С.К., ръководена от Г.Р.А.
и П.С.К., е приел – в къща в селището Марина ди Сибари,
Р Италия, група от хора, състояща се от лицата А.А.Н.,
З.А.К., К.А.К., З.И.К. (като А.С. Д. е набрал, Г.Р.А.
е транспортирал, а П.С.К. и Г.Р.А. са приели в същата къща групата от хора) с
цел да бъдат използвани за принудителен труд (съгласно Конвенция № 29 на МОТ,
такъв е налице при ограничаване на движението в рамките на ограничена площ,
удържане на заплати и отказ за плащане, физическо насилие, което може да се
изразява и в емоционален тормоз) и за да бъдат държани в принудително
подчинение (физическото им оцеляване е поставено в зависимост от волята на
трафикантите, тъй като не разполагат с финансови средства за храна и подслон,
ограничени са в придвижването, поради отдалечеността на мястото, където са
настанени и липсата на финансови средства и транспорта се осигурява от
трафикантите, навсякъде са придружавани от „отговорници”, които докладват на
трафикантите, поради липса на финансови средства и невъзможност за свободно
придвижване не могат да се завърнат в Р България), независимо от съгласието им
– престъпление по чл. 159г, пр. 2 вр. с
чл. 159а, ал. 1, пр. 4 вр. с чл. 20, ал. 2 НК;
За така извършеното престъпление
по чл. 159г, пр. 2 вр. с чл. 159а, ал. 1, пр. 4 вр. с чл. 20, ал. 2 НК, при
условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, на Р.С.К. се налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 1 (ЕДНА)
ГОДИНА.
На основание чл. 55, ал. 3 НК на Р.С.К. не се налага кумулативно
предвиденото наказание „глоба“.
3. В периода от време от 01.12.2011
г. до 20.01.2012 г. на територията на Р България и на територията на Р Италия,
в съучастие, като съизвършители с лицата Г.Р.А., П.С.К.,
А.С. Д. и М.А.З., в изпълнение на решение на организирана престъпна група,
състояща се от А.С. Д., М.А.З. и Р.С.К., ръководена от Г.Р.А. и П.С.К., е приел
– в къща в селището Марина ди Сибари, Р Италия,
отделно лице – М.Т.М. (като А.С. Д. е набрал, М.А.З. е транспортирал, а П.С.К.
и Г.Р.А. са приели в същата къща лицето), с цел да бъде използвано за
принудителен труд (съгласно Конвенция № 29 на МОТ, такъв е налице при
ограничаване на движението в рамките на ограничена площ, удържане на заплати и
отказ за плащане, физическо насилие, което може да се изразява и в емоционален
тормоз) и за да бъде държан в принудително подчинение (физическото му оцеляване
е поставено в зависимост от волята на трафикантите, тъй като не разполага с
финансови средства за храна и подслон, ограничен е в придвижването, поради
отдалечеността на мястото, където е настанен и липсата на финансови средства и
транспорта се осигурява от трафикантите, навсякъде е придружаван от „отговорници”,
които докладват на трафикантите, поради липса на финансови средства и
невъзможност за свободно придвижване не може да се завърне в Р България),
независимо от съгласието му – престъпление
по чл. 159г, пр. 2 вр. с чл. 159а, ал. 1, пр. 4 вр. с чл. 20, ал. 2 НК;
За така извършеното престъпление
по чл. 159г, пр. 2 вр. с чл. 159а, ал. 1, пр. 4 вр. с чл. 20, ал. 2 НК, при
условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, на Р.С.К.
се налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
ЗА СРОК ОТ 2 (ДВЕ) ГОДИНИ.
На основание чл. 55, ал. 3 НК на Р.С.К. не се налага кумулативно
предвиденото наказание „глоба“.
4. В периода от време от 01.11.2011 г. до 30.11.2011 г. на територията на
Р България и на територията на Р Италия, в съучастие, като съизвършители
с лицата Г.Р.А., П.С.К. и А.С. Д., в изпълнение на решение на организирана
престъпна група, състояща се от А.С. Д., М.А.З. и Р.С.К., ръководена от Г.Р.А.
и П.С.К., е приел – в къща в селището Марина ди Сибари,
Р Италия, група от хора, състояща се от лицата Е.П.Е., Л.И.Х. и Д.К.К. (като А.С. Д. е набрал Е., Х. и Костов и транспортирал Е.,
а П.С.К. и Р.С.К. са приели в същата къща групата от хора), с цел да бъдат
използвани за принудителен труд (съгласно Конвенция № 29 на МОТ, такъв е налице
при ограничаване на движението в рамките на ограничена площ, удържане на
заплати и отказ за плащане, физическо насилие, което може да се изразява и в
емоционален тормоз) и за да бъдат държани в принудително подчинение
(физическото им оцеляване е поставено в зависимост от волята на трафикантите,
тъй като не разполагат с финансови средства за храна и подслон, ограничени са в
придвижването, поради отдалечеността на мястото, където са настанени и липсата
на финансови средства и транспорта се осигурява от трафикантите, навсякъде са
придружавани от „отговорници”, които докладват на трафикантите, поради липса на
финансови средства и невъзможност за свободно придвижване не могат да се
завърнат в Р България), независимо от съгласието им – престъпление по чл. 159г, пр. 2 вр. с чл. 159а, ал. 1, пр. 4 вр. с чл.
20, ал. 2 НК;
За така извършеното престъпление
по чл. 159г, пр. 2 вр. с чл. 159а, ал.
1, пр. 4 вр. с чл. 20, ал. 2 НК, при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, на Р.С.К.
се налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
ЗА СРОК ОТ 2 (ДВЕ) ГОДИНИ.
На основание чл. 55, ал. 3 НК на Р.С.К. не се налага кумулативно
предвиденото наказание „глоба“.
5. В периода от време от 01.11.2011 г. до 15.12.2011 г. на територията на
Р България и на територията на Р Италия, в съучастие, като съизвършители
с лицата Г.Р.А., П.С.К. и А.С. Д., в изпълнение на решение на организирана
престъпна група, състояща се от А.С. Д., М.А.З. и Р.С.К., ръководена от Г.Р.А.
и П.С.К., е приел – в къща в селището Марина ди Сибари,
Р Италия, група от хора, състояща се от лицата М.П.С., П.К.П., Я.П.П. (като А.С. Д. е набрал, а П.С.К. и Г.Р.А. са приели в
същата къща групата от хора), с цел да бъдат използвани за принудителен труд
(съгласно Конвенция № 29 на МОТ, такъв е налице при ограничаване на движението
в рамките на ограничена площ, удържане на заплати и отказ за плащане, физическо
насилие, което може да се изразява и в емоционален тормоз) и за да бъдат
държани в принудително подчинение (физическото им оцеляване е поставено в
зависимост от волята на трафикантите, тъй като не разполагат с финансови
средства за храна и подслон, ограничени са в придвижването, поради
отдалечеността на мястото, където са настанени и липсата на финансови средства
и транспорта се осигурява от трафикантите, навсякъде са придружавани от
„отговорници”, които докладват на трафикантите, поради липса на финансови средства
и невъзможност за свободно придвижване не могат да се завърнат в Р България),
независимо от съгласието им – престъпление
по чл. 159г, пр. 2 вр. с чл. 159а, ал. 1, пр. 4 вр. с чл. 20, ал. 2 НК;
За така извършеното престъпление по чл. 159г, пр. 2
вр. с чл. 159а, ал. 1, пр. 4 вр. с чл. 20, ал. 2 НК, при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, на Р.С.К. се налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 2 (ДВЕ)
ГОДИНИ.
На основание чл. 55, ал. 3 НК на Р.С.К. не се налага кумулативно
предвиденото наказание „глоба“.
6. В периода от време от 01.10.2011 г. до 01.01.2012
г. на територията на Р България и на територията на Р Италия, в съучастие, като
съизвършители с лицата Г.Р.А., П.С.К. и А.С. Д., в
изпълнение на решение на организирана престъпна група, състояща се от А.С. Д., М.А.З.
и Р.С.К., ръководена от Г.Р.А. и П.С.К., е приел – в къща в селището Марина ди Сибари, Р Италия, отделно лице – А.К.К.
(като А.С. Д. е набрал, Г.Р.А. е транспортирал, а П.С.К. и Г.Р.А. са приели в
същата къща лицето), с цел да бъде използвано за принудителен труд (съгласно
Конвенция № 29 на МОТ, такъв е налице при ограничаване на движението в рамките
на ограничена площ, удържане на заплати и отказ за плащане, физическо насилие,
което може да се изразява и в емоционален тормоз) и за да бъде държан в принудително
подчинение (физическото му оцеляване е поставено в зависимост от волята на
трафикантите, тъй като не разполага с финансови средства за храна и подслон,
ограничен е в придвижването, поради отдалечеността на мястото, където е
настанен и липсата на финансови средства и транспорта се осигурява от
трафикантите, навсякъде е придружаван от „отговорници”, които докладват на
трафикантите, поради липса на финансови средства и невъзможност за свободно
придвижване не може да се завърне в Р България), независимо от съгласието му – престъпление по чл. 159г, пр. 2 вр. с чл.
159а, ал. 1, пр. 4 вр. с чл. 20, ал. 2 НК;
За така извършеното престъпление
по чл. 159г, пр. 2 вр. с чл. 159а, ал. 1, пр. 4 вр. с чл. 20, ал. 2 НК на Р.С.К. при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК се налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 2 (ДВЕ)
ГОДИНИ.
На основание чл. 55, ал. 3 НК на Р.С.К. не се налага кумулативно
предвиденото наказание „глоба“.
7. В периода от време от 01.12.2011 г. 06.12.2011 г. на територията на Р
България и на територията на Р Италия, в съучастие, като съизвършители
с лицата Г.Р.А., П.С.К., А.С. Д. и М.А.З., в изпълнение на решение на
организирана престъпна група, състояща се от А.С. Д., М.А.З. и Р.С.К.,
ръководена от Г.Р.А. и П.С.К., е приел – в къща в селището Марина ди Сибари, Р Италия, отделно лице К.Ж.Д. (като А.С. Д. е
набрал, М.А.З. е транспортирал, а П.С.К. и Г.Р.А. са приели в същата къща
лицето), с цел да бъде използвано за принудителен труд (съгласно Конвенция № 29
на МОТ, такъв е налице при ограничаване на движението в рамките на ограничена
площ, удържане на заплати и отказ за плащане, физическо насилие, което може да
се изразява и в емоционален тормоз) и за да бъде държан в принудително
подчинение (физическото му оцеляване е поставено в зависимост от волята на трафикантите,
тъй като не разполага с финансови средства за храна и подслон, ограничен е в
придвижването, поради отдалечеността на мястото, където е настанен и липсата на
финансови средства и транспорта се осигурява от трафикантите, навсякъде е
придружаван от „отговорници”, които докладват на трафикантите, поради липса на
финансови средства и невъзможност за свободно придвижване не може да се завърне
в Р България), независимо от съгласието му – престъпление по чл. 159г, пр. 2 вр. с чл. 159а, ал. 1, пр. 4 вр. с чл.
20, ал. 2 НК;
За така извършеното престъпление
по чл. 159г, пр. 2 вр. с чл. 159а, ал.
1, пр. 4 вр. с чл. 20, ал. 2 НК на Р.С.К.
се налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
ЗА СРОК ОТ 2 (ДВЕ) ГОДИНИ.
На основание чл. 55, ал. 3 НК на Р.С.К. не се налага кумулативно
предвиденото наказание „глоба“.
8. В периода от време от 01.04.2011 г. до 13.01.2012 г. на територията на
Р България и на територията на Р Италия, в съучастие, като съизвършители
с лицата Г.Р.А. и П.С.К., в изпълнение на решение на организирана престъпна
група, състояща се от А.С. Д., М.А.З. и Р.С.К., ръководена от Г.Р.А. и П.С.К.,
е приел – в къща в селището Марина ди Сибари, Р
Италия, отделно лице – П.Я.Я. (като П.С.К. и Г.Р.А.
са приели в същата къща лицето), с цел да бъде използвано за принудителен труд
(съгласно Конвенция № 29 на МОТ, такъв е налице при ограничаване на движението
в рамките на ограничена площ, удържане на заплати и отказ за плащане, физическо
насилие, което може да се изразява и в емоционален тормоз) и за да бъде държан
в принудително подчинение (физическото му оцеляване е поставено в зависимост от
волята на трафикантите, тъй като не разполага с финансови средства за храна и
подслон, ограничен е в придвижването, поради отдалечеността на мястото, където
е настанен и липсата на финансови средства и транспорта се осигурява от
трафикантите, навсякъде е придружаван от „отговорници”, които докладват на
трафикантите, поради липса на финансови средства и невъзможност за свободно
придвижване не може да се завърне в Р България), независимо от съгласието му – престъпление по чл. 159г, пр. 2 вр. с чл.
159а, ал. 1, пр. 4 вр. с чл. 20, ал. 2 НК.
За така извършеното престъпление
по чл. 159г, пр. 2 вр. с чл. 159а, ал. 1, пр. 4 вр. с чл. 20, ал. 2 НК, при
условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, на Р.С.К.
се налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
ЗА СРОК ОТ 2 (ДВЕ) ГОДИНИ.
На основание чл. 55, ал. 3 НК на Р.С.К. не се налага кумулативно
предвиденото наказание „глоба“.
На основание чл. 23, ал. 1 НК на Р.С.К. се определя ЕДНО ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ измежду така наложените му наказания
„лишаване от свобода”, а именно ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 2 (ДВЕ) ГОДИНИ.
На основание чл. 66, ал. 1 НК
изтърпяването на така определеното на Р.С.К.
едно общо най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от 2 (ДВЕ) ГОДИНИ се отлага с изпитателен
срок от 4 (ЧЕТИРИ) ГОДИНИ, считано
от влизане на настоящото споразумение в сила.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК, П.С.К. се ОСЪЖДА да заплати съответната част направените по делото разноски в
размер на 62,88 лева (шестдесет и два лева и осемдесет и осем стотинки), както
и държавна такса от по 5,00 лева за служебно издаване на 2 броя изпълнителни
листа – за разноските и за наложената глоба.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК, Р.С.К. се ОСЪЖДА да заплати съответната част направените по делото разноски в
размер на 62,88 лева (шестдесет и два лева и осемдесет и осем стотинки), както
и държавна такса от по 5,00 лева за служебно издаване на 2 броя изпълнителни
листа – за разноските и за наложената глоба.
ПОДСЪДИМИ: ЗАЩИТНИК:
АДВ. К.К.
П.С.К.
………………………………….
………………………………....
Р.С.К.
…………………………………….
ПРОКУРОР при
СП:
ДЕТЕЛИНА
ГАНЧЕВА
…………………………….
ДЕКЛАРАЦИЯ
Обв. П.С. - родена на *** ***,
българка, български гражданин, със средно специално образование, неомъжена,
неосъждана, работи управител на фирма ***, ЕГН: **********,***, ДЕКЛАРИРАМ, че разбирам обвинението, признавам се за
виновна по него, разбирам последиците от така постигнатото споразумение,
съгласна съм с тях, доброволно съм го подписала и се отказвам от разглеждане на
делото по общия ред.
ОБВ.:
/П.С.К.
/
ДЕКЛАРАЦИЯ
Обв. Р.С.К. - роден на *** ***,
българин, български гражданин, със средно специално образование, неженен,
неосъждан, безработен, ЕГН: **********,***, декларирам, че разбирам обвинението, признавам се за виновен по него, разбирам
последиците от така постигнатото споразумение, съгласен съм с тях, доброволно
съм го подписал и се отказвам от разглеждане на делото по общия ред.
ОБВИНЯЕМ:
/Р.С.К./
Съдът с оглед горните констатации за противоречие с
материалния закон на споразумението по отношение на обв. Г.А., както и предвид
изявлението на страните, че оттеглят споразумението за този обвиняем, на
основание чл.382 ал.8 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ОДОБРЯВА споразумението за
решаване на делото между защитника на подсъдимия Г.Р.А.
и СП.
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД № 370/14г. по описа на СпНС,
2 състав, на основание чл. 24 ал.3 НПК, по отношение на обвиняемите П.С.К. и Р.С.К., с оглед одобреното за тях
споразумение за решаване на делото, и съдебното производство по делото по
отношение на обв. Г.Р.А., с оглед неодобреното за него споразумение.
ВРЪЩА делото на СП за продължаване на наказателното производство по
отношение на обвиняемия Г.Р.А..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на въззивна и касационна проверка.
На основание чл. 382 ал.10 от НПК за
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО по чл. 382 ал.7 НПК, с което е одобрено споразумение по
отношение на обвиняемите П.С.К. и Р.С.К., да се съобщи
на пострадалите от горните престъпления трафик на хора / А.А.Н., З.А.К., К.А.К., З.И.К., М.Т.М.,
Е.П.Е., Л.И.Х., Д.К.К., М.П.С., П.К.П., Я.П.П., А.К.К., К.Ж.Д. и П.Я.Я. / с указание, че същите могат да предявят гражданския
иск за неимуществени вреди пред
гражданския съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР:
СЪДЪТ служебно се занима с мерките за неотклонение на обвиняемите П. К.
И Р. К., както и с наложените им мерки
за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Република България“ и
като взе предвид, че наказателното производство спрямо тях е прекратено, на
основание чл. 309, ал.2 НПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ мярката за
неотклонение „парична гаранция” в размер на 3000 лева, определена спрямо обв. П.С.К..
ОТМЕНЯ мярката за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1500лева, определена спрямо обв. Р.С.К..
ОТМЕНЯ мярката за
процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Република България“,
взета с Постановление изх. № 734/2012 г. от 11.12.2012 г. на СП спрямо обв. П.С.К..
ОТМЕНЯ мярката за
процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Република България“,
взета с Постановление изх. № 734/2012 г. от 11.12.2012 г. на СП спрямо обв. Р.С.К..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от днес пред
АСпНС.
Във връзка с Решение на ВСС, закрепено с Протокол № 1 от заседание на
Времената комисия за изготвяне на Указания относно реда за събиране на
разноските, присъдени в полза на държавата по влезли в сила съдебни актове към
ВСС, проведено на 26.03.2013г, съдът отправя покана към обвиняемите доброволно
да заплатят разноските, които са се съгласили да им бъдат присъдени с
постигнатото с представителя на Специализираната прокуратура споразумение.
В случай, че разноските не бъдат
заплатени, съдът указва на обвиняемите, че ще бъде издаден изпълнителен лист за
събиране на присъдените разноски по принудителен ред.
Протоколът е
изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в 11:45 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: