№ 6772
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20221110113609 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от
2029,15лв.,представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2018год. до 30.04.2020год.,ведно със законната лихва от 15.03.2022год. до
окончателното й заплащане,сумата в размер на 380,03лв.,мораторна лихва за периода
15.09.2019год. до 07.02.2022год.,сумата в размер 5,83лв.,мораторна лихва върху главницата
за услуга дялово разпределение ,за периода 14.09.2019год. – 07.02.2022год.
Ищецът твърди, че ответникът като наследник на И. Добрев Н. е клиент на
топлинна енергия за битови нужди, като собственици на топлоснабден имот , в сграда –
етажна собственост, присъединен към абонатна станция по смисъла на чл.153 от ЗЕ.Сочи,че
е доставил топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за
енергетиката за периода 01.05.2018год. – 30.04.2020год.. Твърди ,че не е заплатена
дължимата цена за доставена топлинна енергия и цена за услуга дялово разпределение ,
ведно с обезщетение за забава. Претендират се и съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение .
С молба от 05.12.2022год. ищецът сочи ,че е налице валидно споразумение с
ответника за разсрочено плащане.Сочи ,че има останала незаплатена сума от
782,10лв.,главница ,която претендира ведно със законната лихва от 15.03.2022год. до датата
на изплащането й.Претендира и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Ответникът Д. И. Н. сочи ,че е сключил с ищеца споразумение и моли съда да прекрати
производството.Представя и споразумение от 05.07.2022год.
С определение 14.12.2022 г., на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, в производството като
трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирано „Техем Сървисис“ЕООД
,което не взема отношение по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически изводи:
Не е спорно по делото ,че И. Н. Добрев е бил собственик на топлоснабден имот в
гр. София, ж.к.”Красно село”,бл.2,вх.А,ап.31, за който е открит аб. № 116862.
1
Съгласно Удостоверение за наслидници И. Н. Добрев е починал на 20.11.2008год. и
негов наследник по закон е Д. И. Н..
За процесния период „Топлофикация София“АД е издала ОФ от 31.07.2019год. за
сумата от 1060,99лв.,за периода 01.05.2018год. – 30.04.2019год. със срок на плащане
14.09.2019год. и ОФ 31.07.2020год. за сумата от 1033,48лв. за периода 01.05.2019год –
30.04.2020год. ,със срок на плащане 14.09.2020год.
Съгласно молба, вх. № 269870/05.12.2022 г. ,ищецът е признал направено плащане
на суми по сключено споразумение с ответника като е останала за плащане сума от
782,10лв.,представляваща главница,върху която претендира законна лихва от 15.03.2022год.
до окончателното й заплащане както и минимално юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. представителят на ищеца заявява ,че всички задължения по делото
,включително съдебни разноски са платени от ответника ,претендират единствено
юрисконсултско възнаграждение.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
Потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за
заплащане на цената на доставената такава във връзка с чл.155 от ЗЕ, е собственик или
ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване.
Следва да се приеме ,че ответникът е наследил правото на собственост на
топлоснабден имот.
Предвид разпоредбата на чл. 150 ЗЕ същият е обвързан по силата на закона от
облигация с ищцовото дружество по отношение на доставяната до неговия имот ТЕ, без да е
необходимо нарочно изявление, че желае да закупи доставяната в имота от ищеца ТЕ.
Относно съдържанието на понятието "потребител на топлинна енергия за битови
нужди" е налице константна практика.Собственикът или титулярът на вещно право на
ползване в имот в режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята
потребител на отдадена от сградна инсталация и отоплителни тела на общите части на
сградата ТЕ. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на ТЕ при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взетото
решение от общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в
сградата ТЕ. Това разрешение се възприема и в Тълкувателно решение № 6/2016 г. на ОСГК
на ВКС. По делото не е спорно и се установява,че въз основа на взето решение на общото
събрание на ЕС, ползващи топлинна енергия от „Топлофикация София“ЕАД , е сключен
договор за извършване на индивидуално измерване на потребеното количество топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите с „Техем Сървисис“ЕООД.
С оглед на изложеното и предвид цитираните разпоредби, между главните страни за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни Общи условия от 2016год.,публикувани на 11.07.2016год.,в сила от от
10.08.2016год.и съдът приема, че ответника има качеството потребител на топлинна
енергия по отношение на описания в исковата молба апартамент.
2
Съгласно въведеното с нормата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ законово правило, собственикът
или титуляр на вещното право на ползване в имот, под режима на етажна собственост, по
презумпция на закона се смята потребител (и на отдадената от сградната инсталация и
отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия).
Ответникът има качеството потребител на топлинна енергия и е обвързан от
Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без
изричното им писмено приемане, тъй като и както беше посочено, сключването на договор
не изисква спазването на някаква форма, вкл. и писмена, а волеизявленията на страните
могат да бъдат обективирани и чрез действия, изразени в извършване на доставка на
топлоенергия /фактическо изпълнение на задължението на страната-доставчик/ и приемане
на престацията без възражения от страна на потребителя. Ответникът е собственик на
описания апартамент, което е достатъчно да обуслови качеството му на потребител на
топлинна енергия, доставяна в него. Ето защо, напълно без значение е както дали изрично е
подавана молба - декларация до ищеца за открИ.е партида на името на ответника
(ответниците), така и на чие име са издавани фактурите - правоотношението е възникнало
по силата на цитираните по-горе разпоредби, а не по силата на издаваните от ищеца
фактури.
Страните не спорят, че през исковия период сградата, по местонахождение на
процесния имот е била топлоснабдена, за имота е открита партида с аб. №116862 за отчитане
на количеството и стойността на доставената ТЕ, както и обстоятелството, че услугата
топлинно счетоводство през исковия период е извършвана от „Техем Сървисис”ЕООД.
Количеството и стойността на доставената до имота ТЕ през исковия период не е
спорна в производството. Ответникът не оспорва, че задълженията не са били погасени в
изискуемия срок. Установява се и дължимостта на сумата за дялово разпределение.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на ТЕ в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в действащата и към
момента и към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ гласи, че дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в
сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик
на ТЕ самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а.
След изменението на посочената норма /ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /
отговорността за извършването на дялово разпределение на ТЕ се възлага само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово
разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово
разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по
реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в
който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ, които се
заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на ТЕ, а
3
съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в сграда – етажна
собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат писмен договор, в
който се уреждат условията и начинът на плащане на услугата дялово разпределение /виж и
чл. 112г ЗЕЕЕ (отм.); ; – действаща нормативна уредба към момента на сключването на
договора от 23.09.2002 г. между етажните собственици на процесната сграда и „Техем
Сървисис”ЕООД/. Във връзка с това по силата на закона възниква система от две
относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона.
По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на
търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по
второто – потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество. С договора сключван по реда на 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното
дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за
услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и
търговеца, извършващ дялово разпределение само условията и начинът на плащане на
услугата. И двата договора обаче не променят страните и предмета на правоотношенията
във връзка с цената, защото както те се определят от закона. Ето защо, съдът приема, че
законът установява задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното
дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора между тях,
като няма значение дали топлофикационното дружество е платило предварително,
впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово
разпределение, както и е без значение дали общите условия на топлофикационното
дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на
топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие
(основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на
топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена. От
изложеното се налага извод, че с претендиране на сумата за дялово разпределение от
топлофикационното предприятие не се стига до предявяване на чужди права
Не е спорно между страните ,че са заплатени в хода на делото всички дължими към
ищеца суми ,включително законната лихва от датата на предявяване на иска до плащането
,както и съдебните разноски.
Ето защо ,претенциите на ищеца следва да бъдат отхвърлени изцяло ,като погасени
чрез плащане в хода да процеса.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски,съобразно уважената част
от исковете и в случая,тъй като не са налице основанията на чл.78,ал.2 от ГПК следва да се
приеме ,че ответникът е станал причина за образуване на настоящото дело.
Ето защо следва да понесе всички деловодни разноски,които в случая възлизат на
100лв. /д.т./,които са заплатени.
Тъй като ищеца е бил представляван в настоящото производство от юрисконсулт ,на
основание чл.78,ал.8 от ГПК има право на присъждане на възнаграждение,което съда
определя на сумата в размер на 100лв.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б против Д. И. Н.,ЕГН : ********** ,с адрес в
гр.Каспичан,обл.Шумен,ул.”Александър Стамболийски” № 31,с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл.86 за заплащане на сумата от 2029,15лв.,представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2018год. до
30.04.2020год.,ведно със законната лихва от 15.03.2022год. до окончателното й
заплащане,сумата в размер на 380,03лв.,мораторна лихва за периода 15.09.2019год. до
07.02.2022год.,сумата в размер 5,83лв.,мораторна лихва върху главницата за услуга дялово
разпределение ,за периода 14.09.2019год. – 07.02.2022год.,като неоснователни,погасени чрез
плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Д. И. Н.,ЕГН : ********** ,с адрес в
гр.Каспичан,обл.Шумен,ул.”Александър Стамболийски” № 31 да заплати на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б ,на
основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата в размер на 100лв. ,представляваща деловодни
разноски.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ЕООД, като
трето лице, помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5