Решение по дело №1308/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 29.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри състав в публично заседание на десети юли, две хиляди и деветнадесета година.

 

Съдия: Евгени Георгиев

                          

          при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от съдия Георгиев гражданско дело № 1 308 по описа за 2019 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА З. „У.“ АД да заплати на Л.В.С. следните суми:

а) 26 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 01.11.2018 г. г. на основание чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) плюс законната лихва от 29.01.2019 г. до окончателното изплащане;

б) 1 070,00 лева обезщетение за имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 01.11.2018 г. на основание чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ плюс законната лихва от 29.01.2019 г. до окончателното изплащане;

в) 2 149,80 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ на Л.С. срещу З. „У.“ АД за обезщетение за имуществени вреди за разликата над 1 070,00 лева до пълния предявен размер от 2 107,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА Л.С. да заплати на З. „У.“ АД 12,69 лева разноски по делото и 8,90 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 537,12 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва частично решението, той следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. Ако ищцата обжалва решението, тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 25,02 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. По исковата молба на ищеца

 

[6] Л.С. е заявила в искова молба от 29.01.2019 г., че на 01.11.2018 г. е участвала в ПТП, предизвикано от Р.М.. От това ПТП Л.С. е получила закрито счупване на лявата раменна кост в горната част. Л.С. е заплатила 1 030,00 лева за лечението си.

 

[7] Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на Р.М. е била застрахована при ответника З. „У.” АД (У.).У.не е изплатила на ищцата обезщетение за неимуществени вреди. Затова Л.С. моли съда да осъдиУ.да ѝ заплати:

- 26 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди плюс законната лихва върху обезщетението от подаването на исковата молба до окончателното изплащане;

- 2 107,00 лева обезщетение за имуществени вреди плюс законната лихва върху обезщетението от подаването на исковата молба до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-6; молбата за изменение на иска за имуществени вреди, л. 101-102; определението за допускане на изменението на иска, л. 119).

 

2. По писмения отговор на ответника

 

[8]У.е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1. Р.М. не е причинил ПТП;

2. ищцата не е претърпяла всички твърдени вреди;

3. размерът на търсеното обезщетение е прекомерен;

3. ищцата е допринесла за настъпването на ПТП, защото се е движила по пътното платно, а не по тротоар или банкет. ЗатоваУ.моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 43-44).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

1.     Обстоятелства, които съдът установява

 

[9] Не се спори, че Л.С. е била родена на *** г. Тя се е чувствала добре, имала е зеленчукова градина в двора си в с. Лозен и се е грижила за нея (показанията на свидетелката Ветова, л. 120).

 

[10] На 01.11.2018 г. около 16:00 часа свидетелят Р.М. е доставял цигари в магазин в с. Лозен с товарен автомобил „Рено Мастер“. Той е бил спрял автомобила на уширението на ул. „Васил Левски“ пред номер**.

 

[11] След като е оставил цигарите, Р.М. се е качил в автомобила, който е имал само странични огледала за обратно виждане. Той не е видял никой в огледалата, но не е имало и друг човек, който да наблюдава пътя зад него и да го предупреди при опасност. Затова той е потеглил назад.

 

[12] В това време Л.С. е слязла на автобусната спирка на отсрещната страна на ул. „Васил Левски“ и е започнала да пресича пътното платно на място, необозначено за това. Така тя е достигнала мястото зад автомобила на свидетеля М., който не я е видял и при движението си назад автомобилът я е ударил (решението на наказателния съд, л. 159-166; заключението на вещото лице М., л. 148-150; показанията на вещото лице М., л. 152-гръб; показанията на свидетелитеВ.и М., л. 120 и л. 153).

 

[13] От удара Л.С. е паднала на земята и е получила:

- разместено счупване в областта на лявата раменна става – хирургичната шийка на големия туберкулем - с изкълчване на ставата;

- контузия на главата с охлузвания и кръвонасядания (решението на наказателния съд, л. 161; заключенията на вещото лице д-р К., л. 167-169). Не се спори, че към този момент ГО на Р.М. е била застрахована при ответника У..

 

[14] Лявата раменна става на Л.С. е била наместена и обездвижена с мека еластична превръзка по метода на „Дезо“ за 30 дни. Лечението е продължило консервативно. Възстановяването е отнело между четири и шест месеца, като ищцата е изпитвала интензивни болки през първите 30 дни след увреждането и около два месеца по време на рехабилитацията.

 

[15] Счупването е зараснало в неправилно положение, което ограничава движенията на лявата ръка до минимално положение от около 90 градуса. Л.С. не може нормално и пълноценно да си служи с лявата ръка. Подобрение може да се постигне само чрез поставянето на изкуствена става (заключенията на вещото лице д-р К.; епикризата, л. 54-56; частното заключение на д-р Бонев, л. 21-24).

 

[16] Счупването при Л.С. е по-тежко от това, предмет на обезщетяване по решение на САС 780-2019-4-ти с-в по гр. д. 3 764/2018 г. То е по-леко обаче от увреждането, предмет на обезщетяване по решение на САС 1250-2018-10-ти с-в по гр. д. 6579/2017 г. (показанията на д-р К., л. 173-гръб).

 

[17] По време на делото, на 10.07.2019 г. Л.С. е предявила претенция къмУ.за изплащане на обезщетение (допълнителната искова молба и уведомлението, представено с нея (л. 48-52). Не се спори, чеУ.не е заплащала обезщетение на ищцата.

 

[18] Л.С. е заплатила: 1 090,00 лева държавна такса (л. 7 и л. 41);**0,00 лева на вещи лица (л. 125-126); 760,00 лева на адвокат (л. 170).У.е заплатил: 250,00 лева на вещи лица (л. 129 и л. 136); 30,00 лева депозит за свидетел (л. 1300; 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 131). Той е бил представляван от юрисконсулт.

 

2.        Обстоятелства, които съдът не приема за установени

 

[19] Съдът приема, че Л.С. не е направила за лечението си разходите над 1 070,00 лева (л. 103-105 и л. 108-109). Съдът приема това, защото вещото лице К. е категорично, че уврежданията в лумбалната област на ищцата не са от процесното ПТП, а тези разходи са за лечението точно на тези увреждания.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[20] Л.С. е предявила искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.

 

1. По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ

 

[21] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената от застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

 

[22] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са:

1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца;

3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени/ имуществени вреди;

5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[23] Съдът установи, че:

1. на 01.11.2018 г. Л.С. е участвала в ПТП, предизвикано от Р.М. (решението на наказателния съд е задължително за настоящия съд в тази му част);

2. от него Л.С. е получила увреждания;

3. ГО на Р.М. е била застрахована при У.;

4. от уврежданията Л.С. е претърпяла неимуществени вреди и 1 070,00 лева имуществени вреди;

5.У.не е изплатил на Л.С. обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.

 

[24] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение за неимуществени вреди.

 

[25] Моментът на определянето на обезщетението за неимуществени вреди е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.^[1]). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 01.11.2018 г.

 

[26] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на У.то; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[27] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г. Вж. и решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[28] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането)^[2]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[29] Съдът установи, че към 01.11.2018 г. Л.С. е била на 84 години. Вследствие на ПТП тя е получила: разместено счупване в областта на лявата раменна става – хирургичната шийка на големия туберкулем - с изкълчване на ставата; контузия на главата с охлузвания и кръвонасядания.

 

[30] Лявата раменна става на Л.С. е била наместена и обездвижена с мека еластична превръзка по метода на „Дезо“ за 30 дни. Лечението е продължило консервативно. Възстановяването е отнело между четири и шест месеца, като ищцата е изпитвала интензивни болки през първите 30 дни след увреждането и около два месеца по време на рехабилитацията.

 

[31] Счупването е зараснало в неправилно положение, което ограничава движенията на лявата ръка до минимално положение от около 90 градуса. Л.С. не може нормално и пълноценно да си служи с лявата ръка. Подобрение може да се постигне само чрез поставянето на изкуствена става.

 

[32] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ (отм)), а след 20.11.2011 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)).

 

[33] Икономическата обстановка в страната също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата. Тя е била:

- 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г. ^[3];

- 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[4];

- 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.^[5].

- 460,00 лева от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.^[6];

- 510,00 лева от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.^[7] Увеличението на МРЗ от 31.03.2015 г. до 01.11.2018 г. е 41,67% (510,00-360,00/360,00х100), а от 07.08.2015 г. до 01.11.2018 г. е 34,21 % (510,00-380,00/380,00).

 

[34] Увреждането на Л.С. е по-тежко от това, предмет на обезщетяване по решение на САС 780-2019-4-ти с-в по в. гр. д. 3764/2018 г., което е било настъпило на 07.08.2015 г. С решението си САС е определил обезщетение от 28 000,00 лева[8].

 

[35] Увреждането на Л.С. е по-леко обаче, от това предмет на обезщетяване по решение на САС 1250-2018-10-ти с-в по в. гр. д. 6579/2017 г., което е било настъпили на 31.03.2015 г. С него САС е определил обезщетение от** 000,00 лева^[9].

 

[36] Съдът взема предвид всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита също, че уврежданията на ищцата са по-тежки от тези, предмет на обезщетяване по първото цитирано решение на САС, и по-леки от тези по второто цитирано решение на САС. Съдът отчита и, че МРЗ се е увеличила с 34,21 % от момента на настъпване на увреждането по първото решение на САС до момента на настъпване на процесното увреждане и с 41,67 % от момента на настъпване на увреждането по второто решение на САС. Затова съдът приема, че 48 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди претърпени от Л.С..

 

[37]У.е възразил, че Л.С. е допринесла за настъпването на уврежданията, защото се е движила по пътното платно, а не по тротоар или банкет. Възражението е основателно.

 

[38] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен (Решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.). Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (Решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).

 

[39] Съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДвП, пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно. В случая съдът установи, че Л.С. се е движила по пътното платно на ул. „Васил Левски“. Така тя е нарушила чл. 108, ал. 1 от ЗДвП. Ако тя не се е движила по пътното платно, ПТП не би настъпило.

 

[40] Съдът приема 20% съпричиняване от Л.С., защото по-внимателен в случая е следвало да бъде Р.М.. Това е така, защото той е управлявал товарния автомобил на заден ход, без да има видимост точно зад него и без да осигури човек, който да му помага, въпреки че мястото е било в близост до автобусна спирка.

 

[41] Предвид установеното от съда съпричиняванеУ.дължи на Л.С. 38 400,00 лева обезщетение за неимуществени вреди. Л.С. търси 26 000,00 лева. Затова съдът изцяло уважава този иск. Съдът уважава иска за имуществени вреди за 856,00 лева (1 070,00х0,8).

 

2. По разноските

 

[42] Л.С. търси разноски. Тя е направила такива за 2 250,00 лева.

 

[43] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете на Л.С. за 26 856,00 лева при предявен размер от 28 107,00 лева. Ето защо съдът осъждаУ.да заплати на Л.С. 2 149,86 лева разноски по делото (2 250,00х26 856,00/28 107,00).

 

[44]У.също търси разноски. Той е направил такива за 285,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.

 

[45] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за 1 251,00 лева при предявен размер от 28 107,00 лева. Затова съдът осъжда Л.С. да заплати наУ.12,69 лева разноски по делото (285,00х1 251,00/28 107,00) и 8,90 лева юрисконсултско възнаграждение (200,00х1 251,00/28 107,00).

 

Съдия: