№ 11719
гр. С., 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следН. състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110160938 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ЗД „Б., с която е предявен срещу З. осъдителен иск
за заплащане на сумата от 859,85 лв., представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение за причинените вреди на л.а. „Х. в резултат на ПТП от
25.07.2021г., настъпило в гр. С., по вина на водача Н. Т., управлявал л.а. „О., чиято
гражданска отговорност към датата на ПТП била застрахован при ответника.
Ищецът ЗД „Б. твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „Каско“, на 25.07.2021г. е настъпило събитие –
ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застраховаН. при него лек автомобил
„Х.. Твърди, че след настъпване на процесното ПТП при него е заведена щета и определено
и изплатено застрахователно обезщетение на собственика на застраховаН. автомобил в
размер на 844,85 лв. Твърди ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на
делинквента, спрямо когото в полза на ищеца е възникнало регресно вземане за платеното
обезщетение и ликвидационни разноски от 15 лв., или общо в размер на 859,85 лв. Твърди,
че отправил покана за заплащане на вземането до ответника, но плащане не последвало.
Моли за присъждане на регресното вземане, като претендира и законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното заплащане, както и сторените по делото
разноски.
Ответникът З. е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с
който оспорва предявеН. иск. Оспорва механизма на ПТП, като поддържа, че същото не е
настъпило поради виновното и противоправно поведение на застраховаН. при него водач,
напротив – произшествието било настъпило поради изключителната вина на водача на л.а.
„Х.“. Счита, че платеното от ищеца обезщетение надхвърля размера на действителните
вреди, като са надписани и ремонтно-възстановителните дейности, които не са били
необходими, както и дейности и части, които не са били увредени вследствие процесното
събитие. Ето защо, моли за отхвърляне на предявеН. иск и присъждане на разноски за
производството.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ.
1
Основателността на предявеН. иск по чл. 411 КЗ произтича от установяването на
елементите от фактическия състав на суброгационното право на застрахователя по
имуществената застраховка, а именно: наличие на имуществена застраховка „Каско на
МПС“, настъпване на застрахователно събитие, представляващо покрит риск в срока на
действие на застраховката, застрахователното събитие да е предизвикано вследствие на
виновно и противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност да е
застрахована при ответника, плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по
имуществената застраховка в размер на действително причинените вследствие на ПТП
вреди.
Не е спорно между страните, че в срока на действие на застрахователен договор
„Автокаско“, обективиран в застрахователна полица № . от 04.08.2020г., сключена за л.а. „Х.
с ищеца, на 25.07.2021г. е настъпило застрахователно събитие – ПТП в гр. С., на паркинга
на мол „T.”, при което са причинени щети на застраховаН. лек автомобил. Установява се, че
настъпилото събитие – ПТП, представлява покрит по застраховката риск по клауза „Пълно
Каско“ съгласно представените по делото Общи условия на ищеца (л. 18 от делото).
Установява се от представените писмени доказателства, че във връзка с щетата
собственикът на застраховаН. автомобил е подал уведомление за щета до ищеца на
28.07.2021г., при ищеца е заведена щета с № . от 28.07.2021г., като след изготвен опис и
калкулация на правоимащото по застраховката лице е изплатено на 27.08.2021г.
застрахователно обезщетение в размер на 844,85 лв. Не е спорно между страните, че
размерът на обичайните разноски за ликвидиране на щетата в случая се равнява на сумата от
15 лв.
С регресна покана от 03.09.2021г. ищецът поканил ответника да му заплати
регресното вземане в размер на 859,85 лв., но ответникът отказал с писмо, получено от
ищеца на 18.10.2021г.
Спорни между страните са въпросите относно механизма на настъпване на ПТП,
причинната връзка между събитието и обезщетените имуществени вреди, както и вината на
водача на л.а. „О.“ за настъпване на събитието.
В тази връзка по делото са събрани писмени доказателства, разпитани са свидетели и
е прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ).
В приетия като доказателство по делото двустранен констативен протокол за ПТП от
25.07.2021г. е посочено, че ПТП е настъпило по вина на водача на л.а. „О.“ Н. Т., която при
паркиране е ударила спрелия, в паркирано състояние, л.а. „Х.“. В протокола е записано
изявление на водача на лекия автомобил „Опел“, с което същия признава вината си.
Отбелязани са щети по предна броня, ляв калник, предна лява врата, задна лява врата на л.а.
„Х.“. Доколкото двустранН. констативен протокол е частен документ (чл. 180 ГПК), който
не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, относно механизма на ПТП,
причинените вследствие на него вреди и вината, и предвид оспорването му от ответника, в
тежест на ищеца е било да установи твърдените обстоятелства с други доказателствени
средства.
По делото е разпитан свидетелят-очевидец Н. Т., водач на л.а. „О.“, от показаН.та на
който се установява, че на 25.07.2021г. същата отивала на работа в мол-а “T.”, като
управлявала личН. си автомобил „О.“ и на паркинга на мола ударила лекия автомобил „Х.“,
който бил паркиран. Свидетелката си спомня, че ПТП-то е настъпило при предприета от
същата маневра за паркиране, като след предявяване на протокала за ПТП, същата заявява,
че това е документът, съставен за процесното ПТП, ръкописН.т текст, схемата и подписът за
водач „А“ са нейни, както и че вината за настъпване на ПТП била нейна. Свидетелката не си
спомня какви са били точните увреждаН. по двата автомобила след произшествието. От
разпита на свидетеля М. Д., собственик на застраховаН. при ищеца автомобил, се
установява, че през 2021г. собствената му кола „Х.“ била паркирана в мол „T.” на бул. „Ц.“
в гр. С.. Свидетелят бил в мола и когато се върнал на паркинга видял другия свидетел (Н. Т.)
при колата. Тя му обяснила, че се опитала да паркира до л.а. „Х.“ и зажулила лявата част на
колата му. Свидетелят си спомня, че местата за паркиране на паркинга били очертани,
свидетелят бил паркирал с предницата на колата към стената, няма спомен да е имало
колона на това място. След ПТП участниците съставили двустранен констативен протокол,
2
подписан от двамата, другият водач начертал схема на ПТП-то и признал вината си.
От заключението на приетата и неоспорена от страните САТЕ се установява, че
всички щети, описани в двустранН. констативен протокол, и в описа на застрахователя по
имуществената застраховка по предна броня вляво, преден ляв калник, предна лява врата и
задна лява врата на л.а. „Х.“, могат да бъдат получени при описаН. механизъм – при
извършване на маневра за паркиране в ред от паркирани автомобили от водача на л.а. „О.“ и
са в пряка причинна връзка с него, както и че кръгообразните/вълнообразни одраскваН.,
които личат от приложеН. по делото снимков материал съответстват и могат да настъпят
при твърдеН. механизъм. Вещото лице посочва, че причина за настъпване на ПТП-то е
неосигуряване на безопасна странична дистанция с паркираН. л.а. „Х., както и че ПТП-то е
можело да се предотврати, ако такава дистанция е била осигурена. Разпитано в съдебно
заседание след изслушване показаН.та на свидетелите, вещото лице потвърждава
заключението си, че ПТП е възможно да настъпи при съобщеН. механизъм.
При така събраните доказателства, съдът намира, че ищецът е провел пълно и главно
доказване на твърдеН. механизъм на ПТП, а именно, че същият е настъпил при
предприемане на маневра за паркиране от водача на л.а. „О. в ред от паркирали автомобили,
като вследствие на неосигуряване на безопасна странична дистанция, е реализирал ПТП с
паркираН. на паркинг л.а. „Х., както и че всички щети по застраховаН. при ищеца лек
автомобил по предна броня вляво, преден ляв калник, предна лява врата и задна лява врата,
са пряк резултат от процесното ПТП. Действително, вещото лице посочва хипотетично, че
биха могли да съществуват и други начини за получаване на констатираните увреждаН., но
по делото няма никакви данни, които да навеждат на извод за реализиране на друго,
различно от процесното ПТП, или някакъв друг вид произшествие, при което да са получени
подобни щети, и които да разколебават изводите на съда в горН. смисъл. Напротив,
показаН.та на двамата свидетели – водачи на участвалите в ПТП автомобили, са
еднопосочни и непротиворечиви по отношение на начина, по който е настъпило
произшествието, като щетите от лявата страна на л.а. „Х.“ съответстват и на посоченото от
свидетеля Д. местоположението на паркираН. автомобил (с лице към стената), като се
установява, че водачът на л.а. „О.“ е опитал да паркира точно откъм лявата страна на
паркираН. вече автомобил.
Не се установяват възражеН.та на ответника, че вдлъбнатините и характера на
увреждаН.та не кореспондират на прохлъзващ контакт между двете МПС, и са на височина,
която не съответства на описаН. механизъм, напротив същите се опровергават от
изслушаното заключение на САТЕ, което е дало отговор на релевантните въпроси при
използване на специални знаН..
При така установеН. механизъм съдът намира, че вина за настъпване на ПТП има
водачът на л.а. „О., който е нарушил задължението си по чл. 20, ал. 1 от Закона за движение
по пътищата да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява,
както и по чл. 25, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, при влизане в ред на паркирани
превозни средства да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, което поведение е
противоправно, в нарушение на законовата норма. Вината на водача, разбирана като
несъобразяване с дължимия модел на поведение, който е нормативно предписан, се
предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази презумпция не е оборена по съответН.
ред от ответника, чиято е била доказателствената тежест за това. Този извод на съда следва
от събраните по делото доказателства – свидетелски показаН. и експертно заключение,
установяващи механизма на ПТП и противоправността на деянието на водача на лекия
автомобил. Не се събраха каквито и да е доказателства за твърдеН.та на ответника, че
водачът на застраховаН. при ищеца лек автомобил е бил паркирал неправилно, напротив –
доказа се, че автомобилът е бил паркиран на съответно за това място – паркинг, с очертани
места за паркиране.
Безспорен между страните е фактът, че към датата на ПТП – 25.07.2021г.
гражданската отговорност на собственика и водачите на л.а. „О., е била застрахована при
ответника З., поради което същият е материалноправно легитимиран да отговаря по
предявеН. иск за регресното вземане.
3
Установяват се следователно всички факти, относими към възникване на
суброгационното право на ищеца, поради което ответникът му дължи заплащане на сума по
регреса, съответстваща на действителни причинените вследствие на ПТП вреди и
обичайните разноски по щетата (чл. 411 КЗ). По отношение на подлежащия на заплащане
размер на обезщетението съдът кредитира изготвеното от вещото лице заключение на САТЕ
като обосновано и компетентно, даващо отговор на поставената задача, за която се изискват
специални знаН., от което се установява, че стойността на щетите по л.а. „Х., вследствие на
процесното ПТП, се равнява на сумата от 1177,44 лв., а обичайните разноски по щетата на
сумата от 15 лв.
Съдът намира, че относим към обема на регресната отговорност на застрахователя на
гражданската отговорност на виновН. за ПТП водач е стойността на вредите по средни
пазарни цени към датата на ПТП, тъй като отговорността му е функционално обусловена от
отговорността на застраховаН. делинквент и се изразява в заплащане на обезщетение (чл.
405, ал. 1 КЗ), като размерът на тези вреди се съизмерява с действителната стойност на
увреденото имущество към датата на събитието, т.е. тази, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. При частична
увреда, каквато се констатира в настоящия случай, от значение е възстановителната
стойност на увреденото имущество, а за възстановителна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка
(чл. 405, ал. 2 КЗ). Посоченото разрешение важи и за исковете по чл. 411 КЗ, доколкото
обемът на регресната отговорност на застрахователя по гражданската отговорност се
съизмерява с платеното от застрахователя по имуществената застраховка обезщетение за
възстановяване на причинените щети по средни пазарни цени и обичайните разноски,
направени за определяне на обезщетението (чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ). Дадената от вещото
лице стойност за възстановяване на увредените от ПТП части по средни пазарни цени към
датата на ПТП от 1177,44 лв. съдът намира да съответства на действителН. размер на
вредите към релевантната дата на ПТП. Не се установява ищецът да е обезщетил вреди,
които не се намират в причинна връзка с процесното ПТП, за което да липсва основание за
суброгация в правата на увредН., поради което е неоснователно възражението на ответника
в този смисъл. Установява се, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер
от 844,85 лв., което е в по-нисък размер от размера на действителните вреди, поради което
суброгация в правата на увредеН. е настъпила за цялата платена като обезщетение сума,
която ведно с обичайните разноски за определяне на обезщетението в размер на 15 лв.
(който не е спорен по делото) определя обема на регресната отговорност на ответника,
която в случая се равнява на сумата от 859,85 лв.
С оглед изложеното предявеН.т иск с правно основание чл. 411 КЗ е основателен в
пълН. предявен размер и при липса на доказателства за плащане следва да се уважи изцяло
за сумата от 859,85 лв. , ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
10.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е претендирал и
доказал извършване на следните разноски: сумата от 50 лв. – платена държавна такса,
сумата от 100 лв. – платен депозит за САТЕ, които следва да му се присъдят на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК на ищеца, който е бил защитаван от
юрисконсулт се следват разноски и за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер следва
да бъде определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, към който препраща
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК към датата на приключване на устните състезаН. по
делото, и във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната помощ, съгласно който за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Като
съобразни материалН. интерес по делото и фактическата и правна сложност на делото,
съдът намира, че на ищеца се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение по
делото в размер на 100 лв. Или общият дължим размер на разноските за производството,
дължими на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, се равнява на сумата от 250 лв.
Претендираните разноски в размер на 50 лв., представляващи депозит за свидетел, не
следва да се възлагат в тежест на другата страна, доколкото не са реално сторени чрез
изплащането им на допуснатия свидетел, а подлежат на възстановяване на ищеца след
4
изрично искане, каквото не е отправено към съда.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г.. да заплати
на ЗД „Б., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д., на основание чл. 411
КЗ сумата от 859,85 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение за причинените вреди на л.а. „Х. в резултат на ПТП от 25.07.2021г., настъпило
в гр. С., по вина на водача Н. Т., управлявал л.а. „О., чиято гражданска отговорност към
датата на ПТП била застрахован при ответника, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 10.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както
и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 250 лв., представляваща разноски за
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5