Р Е Ш Е Н
И Е
№ 140 11.07.2023г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен
съд
на пети юли две хиляди двадесет и трета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Ирена
Симеонова
и в присъствието на прокурор Михаил
Крушовски от КОП
като разгледа докладваното от съдия
Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 127 по описа за 2023г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
„Ф.Е.М.“
ЕООД, ЕИК със седалище и адрес на
управление *** със законен представител управителя С К Ц обжалва решение
№58/15.03.2023г. по а.н.д.№871/2022г. на РС - Кюстендил. Релевира касационните
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Нарушението на закона поради
неправилното му прилагане се свързва с липса на противоправно деяние поради
дългогодишното извозване на отпадъците на общината и на други фирми на депото в
с.Радловци, за което представя 5бр. фактури от 2019г. и 2020г. за извозване на
отпадъци с получател ОП „Чистота“ – Кюстендил и договор от 28.01.2016г. с ОП
„Чистота“ – Кюстендил. Нарушението на процесуалните правила е поради неизяснена
фактическа обстановка и липса на мотиви в решението по възраженията в жалбата.
Моли за отмяна на решението и отмяна на НП, евентуално връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на съда.
В
с.з. пълномощникът на касатора поддържа жалбата. Претендира деловодни разноски
пред районния съд.
В
с.з. пълномощникът на ответния директор на РИОСВ – София оспорва жалбата като
неоснователна.
Представителят
на КОП дава заключение, че решението на районния съд е правилно, обосновано и
съобразено със събраните по делото доказателства, поради което не са налице
касационни основания за неговата отмяна. Моли за оставянето му в сила.
Касационната жалба намира за неоснователна и моли да не бъде уважавана.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №45/25.03.2022г. на директора на РИОСВ – София, с
което на „Ф.Е.М.“ ЕООД за нарушение на чл.134, ал.1, т.1, пр.1 във вр. с чл.29,
ал.2, пр.2 от ЗУО е наложена имуществена санкция в размер на 2 000лв.
От
приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че на 06.04.2021г. служители на РИОСВ – София извършили проверка по
сигнал в ПИ с идентификатор 61457.44.28 в землището на с.Радловци, община
Кюстендил, който имот е под приюта за безстопанствени кучета. На място специализиран
камион марка „М“ с рег.№****с надпис на каросерията „Ф Е изсипвал съдържанието
на превозваната от него гондола – неопасни производствени отпадъци,
представляващи купчини от текстилни изрезки, кашони и картонени тръби с платове
с етикет на фирма „В. Във връзка с предписание до дружеството, на 23.07.2021г.
са представени писмени доказателства, от които е установено, че камионът е
собственост на „Ф.Е.М.“ ЕООД и че дружествата „В“ ЕООД, „В ЕООД и „С ЕООД са
предали производствени отпадъци с код 040222 в количество от 0.510т за
депониране на сметище. Съгласно извадка от ИС на АГКК, поземлен имот с
идентификатор 61457.44.28 представлява земеделска територия и е частна общинска
собственост. Св.И /еколог в общината/ е
обяснила, че отпадъците са изсипани на площадка за временно съхранение на
отпадъци. Св.Ц /упълномощено лице на дружеството/ е посочил, че фирмата има
договор с 20 фирми, на които извозва отпадъците на депото в с.Р където и
общината е извозвала своите отпадъци, макар и да е налице затворено сметище.
Съгласно писмо от община Кюстендил, на територията на общината няма регионално
депо или друго действащо съоръжение за обезвреждане на твърди битови отпадъци.
Съдът
е формирал правен извод за компетентност на актосъставителя и АНО, спазване на
изискванията по чл.42 и чл.57 от ЗАНН и на процедурата по ЗАНН. По съществото
на спора съдът е приел доказано противоправно деяние от санкционираното
дружество и законосъобразно наложена имуществена санкция. По посочените правни
доводи съдът е потвърдил оспореното НП. На основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН съдът
е осъдил дружеството да заплати на РИОСВ – София 120лв. разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за
съответствие с материалния закон, решението е правилно. Съображенията за това
са следните:
При
разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с
чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на
закона. Изводите е формирал след анализ на събраните по делото относими и
допустими доказателства. Отсъства твърдяното от касатора нарушение на
процесуалните правила. Посредством годни доказателства съдът е изяснил
фактическата обстановка по спора. Решението има съдържанието по чл.339, ал.1 и
ал.2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН. В изводите на съда за законосъобразно
проведена процедура по ЗАНН и за доказано деяние се съдържа отговор на
релевираните в съдебното производство възражения на оспорващия. Касационният
съд споделя изводите на районния съд за спазена процедура по ЗАНН.
Правилен
е извода на съда и по съществото на спора за доказано противоправно деяние.
От
приобщените по делото на районния съд доказателства /писмени и гласни/ е
установено, че на 06.04.2021г. в ПИ с идентификатор 61457.44.28 с
предназначение земеделска земя, частна общинска собственост специализиран
камион на санкционираното дружество е изсипал съдържанието на превозваните
неопасни производствени отпадъци. Мястото на деянието не представлява действащо
регионално депо, т.к. е спряно от експлоатация и рекултивирано в края на 2019г.
Мястото не представлява друго действащо съоръжение за обезвреждане на отпадъци.
Не е разрешена площадка в полза на дружеството или на трето лице, притежаващо
разрешение, комплексно разрешително или регистрационен документ по чл.35 от
ЗУО. Доказателствата сочат за нерагламентирано изхвърляне на неопасни отпадъци от
дружеството в нарушение на забраната по чл.29, ал.2 от ЗУО, което деяние се
наказва по чл.134, ал.1, т.1, пр.1 от ЗУО.
Касационният
съд споделя и извода на районния съд за законосъобразно определен и наложен
размер на имуществената санкция, като съобразен с правилата на чл.27, ал.1-3 във
вр. с чл.83, ал.2 от ЗАНН предвид количеството на отпадъка, което не е в малък
размер /0.510т./ и значимостта на охраняваните обществени отношения по чл.1 от
ЗУО за защита на околната среда и човешкото здраве.
Неоснователно
касаторът възразява, че дейността му е в унисон с установена във времето
практика по извозване на отпадъци от общината и от други фирми на посоченото общинско
място. Това обстоятелство не изключва съставомерността на деянието, нито
определя неговата маловажност или малозначителност. Нарушението на законовите
правила от други стопански субекти е ирелевантно за отговорността на дееца за
конкретното деяние по арг. от чл.6 от ЗАНН.
Поради
законосъобразността на НП, правилно съдът е присъдил в полза на РИОСВ – София
разноски за юрисконсултско възнаграждение. По делото органът е представляван от
юрисконсулт и разноските са поискани своевременно до приключване на съдебните
прения. Размерът на разноските е съобразен с правилото на чл.63д, ал.4 и ал.5
от ЗАНН във вр. с чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ във вр. с
чл.37, ал.1 от ЗПП.
Районният
съд е постановил правилно решение, което ще се остави в сила.
Поради изхода от
спора, неоснователно е искането на касатора за деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран
от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№58/15.03.2023г. по а.н.д.№871/2022г. на РС - Кюстендил.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.