Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 711
гр.
Хасково, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково в
открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
СЪДИЯ:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при участието на секретаря
Ангелина Латунова,
като разгледа докладваното от
съдия А.Митрушева
адм.д. № 557 по описа на Административен
съд - Хасково за 2022 г.
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „МИНЧОНИС 1895“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: ***, подадена чрез управителя В.Е.К., против Уведомително писмо за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания на площ за кампания 2018 г. изх. № 02-260-2600/8377 от
30.03.2021 г. на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
В жалбата се твърди, че оспорващото
дружество подало пред ДФ „Земеделие“ искане за подпомагане по схемите и мерките
за директни плащания за стопанисваните от дружеството площи, което било прието
в системата и получило уникален идентификационен номер (УИН) 26/290518/81689, с
уверението, че площите отговарят на всички изисквания за подпомагане. Била извършена
проверка в системата ИСАК и в резултат от нея не били констатирани двойно
декларирани площи, а също и несъответствия на заявените площи със слоя площи в
добро земеделско състояние. През 2020 г. дружеството получило част от заявените
за плащане суми, което на практика било индиция за това, че не били налице
отклонения при подаване на заявлението за подпомагане.
В тази връзка жалбоподателят оспорва
уведомителното писмо като нищожно, незаконосъобразно, немотивирано и постановено
в противоречие с административно-производствените правила.
Същото било постановено от орган
без материална компетентност, като в него не било посочено основание за
издаването му от Заместник-изпълнителния директор на ДФ „3емеделие“, вместо от
титуляра. В ЗПЗП било предвидено
издаването на уведомителните писма за оторизация и изплатено финансово
подпомагане да става от изпълнителния директор на ДФЗ. В случая, дори да била
налице делегация на права, то това не ставало ясно от текста на писмото.
Жалбоподателят счита оспорения
акт и за постановен в противоречие с административно-производствените правила,
а именно:
Същият не бил уведомен от административния
орган по реда на чл. 26 от АПК за започналото административно производство по
издаване на уведомителното писмо.
Не била спазена разпоредбата на
чл. 35 от АПК актът да се издаде, след като се изяснят всички факти и
обстоятелства от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията. На
дружеството не била дадена възможност да участва в производството по издаване
на уведомителното писмо пълноценно.
В писмото не били изложени
мотиви както за започване на административното производство, така и за
издаването му за констатирани отклонения от правилата, обективирани в
европейското и родното законодателство.
В уведомителното писмо липсвали
мотиви по отношение на наложените по подаденото заявление намаления. Посочени били
кумулативно няколко основания за намаляване на исканото подпомагане, но нито било
конкретизирано кое от тях е причина за намаленията, нито дали в случай, че са
налице две или повече основания, кое от тях за какъв размер от площта се отнася
и какво е намалението за всяко от тях. В случая за жалбоподателя оставало
неясно каква част от исканата сума за подпомагане е неодобрена в резултат на
проверки за двойно декларирани площи, каква в резултат на административни или
други проверки, каква е частта на намаленията, наложени поради несъответствие
на заявените от дружеството площи със слоя площи в добро земеделско състояние.
Видно от писмото, не било
наложено намаление поради неспазване на финансова дисциплина, но това основание
присъствало посочено, както и намаление въз основа на линейно намаление,
съгласно чл. 51 от параграф 2 на Регламент ЕС № 1307/2013 г.
С оглед на гореизложеното, жалбоподателят
твърди, че писмото страда от тежък и непреодолим порок във формата, че е
издадено при липса на фактически и правни основания, водеща до невъзможност да
се направи проверка за законосъобразност, тъй като не можело да се прецени как
административният орган субсумирал фактическата обстановка по случая и дали я е
подвел под относимата правна норма.
Неспазването на формата
представлявало съществено процесуално нарушение - отменително основание по чл.
146, т. 2 от АПК, а отделно от това, оспореният акт бил издаден при съществено
нарушение на административно-производствените правила, което представлявало
отменително основание и по чл. 146, т. 3 от АПК.
Уведомителното писмо било
постановено и в противоречие с материално-правните изисквания на закона.
Условията и редът за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни
плащания на площ били нормативно установени в ЗПЗП и Наредба № 5 от 27.02.2009
г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания. Приложими били и разпоредбите на Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за
условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК, Наредба №
3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни
плащания, издадени от министъра на земеделието храните и горите. В тези
нормативни актове било предвидено контрола на заявените площи да се извършва от
ДФЗ в условията на съобразяване с актове, издадени от други администрации,
както и с фактически установявания от страна на администрацията, администрираща
заявленията. В писмото липсвало позоваване на каквито и да е собствени на
администрацията извършени проверки, нито на издадени от МЗХГ административни
актове. Не било посочено дали блоковете на земеделско стопанство, които дружеството
стопанисвало, не отговарят на изискванията за подпомагане, нито какви били те,
от кого било установено това, чрез какви методи, в кой период. Това водело към
извода, че самоволно, в разрез с изискванията на закона, било отказано
подпомагане по заявените схеми, мерки и подмерки СЕПП, Натура 2000, Подмярка
13.2, СПП, ЗДП, СПК, СЗ-ДККП, СЗ-П.
Следвало да се отбележи
обстоятелството, че в подаденото заявление били посочени БЗС, идентифицирани с
номера и с посочена конкретна площ. В уведомителното писмо обаче не присъствал
нито един от тези идентифицирани БЗС, нито била посочена площ, за която е
счетено, че не отговаря на изискванията за подпомагане и на кой конкретно от алтернативно
изброените няколко способи и методи на контрол не отговаряло заявлението. Не
била посочена и законовата норма, по която били формирани намаленията.
Предвид гореизложеното, се моли
съда да постанови решение, с което да
прогласи нищожността на атакуваното уведомително писмо, а в случай, че това
искане не бъде уважено, да го отмени като незаконосъобразно - постановено в
противоречие с административно-производствените правила, като необосновано,
немотивирано и издадено в противоречие с материалния закон.
В съдебно заседание
процесуалният представител на жалбоподателя поддържа така подадената жалба по
изложените в нея доводи. Моли за присъждане на направените по
делото съдебни и деловодни разноски.
Ответната страна –
ЗАМЕСТНИК-ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА ДЪРЖАВЕН ФОНД "ЗЕМЕДЕЛИЕ", чрез
процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва депозираната жалба
като неоснователна и недоказана и моли да бъде оставена без уважение, като бъде
потвърдено оспореното уведомително писмо. Моли за присъждане на разноски.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
които обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа
страна следното:
Оспорващото
дружество е регистрирано с Уникален регистрационен номер (УРН) : 626552 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). На
09.05.2018 г. същото е подало
Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер (УИН): 26/290518/81689
за кампания 2018 г., като е
заявило искане за подпомагане по следните схеми и мерки за подпомагане: Схема
за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП),
Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата
и околната среда – Зелени директни плащания (ЗДП), Схема за обвързано
подпомагане за зеленчуци (основна група) – СЗ (основна), Схема за обвързано
подпомагане за зеленчуци (зеле, дини и пъпеши) – СЗ (други), Схема за обвързано
подпомагане за протеинови култури (СПК), Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар
(ПНДП), Биологично земеделие (Мярка 11), Компенсаторни плащания по Натура 2000
и Рамковата директива за водите (Мярка 12), Компенсаторни плащания за други
райони, засегнати от значителни природни ограничения (Подмярка 13.2/НР2),
съгласно приложени таблици за използваните парцели, като са попълнени и съответните
приложения за кандидатстване по заявените мерки.
Във
връзка с така подаденото заявление на 09.05.2018 г. и на 14.05.2018 г. са
извършени административни проверки на въведените данни по реда на чл. 37, ал. 2
от ЗПЗП, обективирани в "Резултати от автоматични проверки на въведени
данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2018" за
УРН 626552, и видно от приложените по преписката разпечатки са констатирани
несъответствия, които (както и съответните БЗС, които касаят) са подробно
посочени. Земеделският производител е декларирал, че е запознат с резултатите
от извършените автоматични проверки и че те се извършват въз основа наличните
към момента на извършването им данни и не представляват административни
проверки по смисъла на чл. 37 от ЗПЗП.
Липсват
данни да са извършени административни проверки на място – под формата на дистанционен
контрол или теренни проверки по подаденото заявление, съответно липсва изготвен
Доклад за проверка на площи, който да е доведен до знанието на бенефициента.
С Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания
2018 изх.№ 02-260-2600/8377 от 30.03.2021 г. на Заместник-изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ кандидатът – „Минчонис 1895“ ЕООД е
уведомен за оторизирана и изплатена субсидия, по отношение на заявените
схеми/мерки, базирани на площ в подаденото заявление за подпомагане с УИН: с
УИН: 26/290518/81689 за кампания 2018. Посочено е, че общата оторизирана сума е
изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след
извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място
(в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за
подпомагане, сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във
външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП. В таблица 1
на уведомителното писмо е посочена съответна схема/мярка, исканата сума,
намаления, редукции, намаления поради достигане на таван на субсидията и
оторизираната сума, като под таблицата е посочено по отношение на всяка една от
колоните какво включва, посочени са и ставките за схема/мярка (лв/ха) за
кампания 2018. Изчисленият размер на оторизирани суми (колона 6) по процесните
схеми е следният: Подмярка 13.2/НР 2 - искана сума - 2421.87,
оторизирана сума – 2421.87; СЕПП - искана сума – 7780.27, оторизирана сума – 7694.2,
намаления – 86.07; Мярка 12/Натура 2000 искана сума – 2533.93, оторизирана сума
– 2533.93; СПП - искана сума - 4126.5, оторизирана сума - 4068.24, намаления –
58.26; СПК - искана сума – 176.33, оторизирана сума – 173.84, намаления – 2.49;
СЗ (основна) - искана сума – 8930.56, оторизирана сума – 8804.47, намаления –
126.09; СЗ (други) – искана сума – 3243.51, оторизирана сума – 3197.71,
намаления – 45.8; Схема за плащане за селскостопански практики, които са
благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП) -
искана сума – 4882.89, оторизирана сума – 4813.95, намаления – 68.94,
Възстановяване от ФД - искана сума – 349.96, оторизирана сума – 349.96.
В
поясненията към колона 3 на таблица 1, касаеща намаленията, е посочено, че при
намаленията се отчитат:
-
намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са
установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното
заявление-проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на
място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от
СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ;
-
намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване
и/или редакция на заявлението съгласно чл. 12 от Наредба № от 27.09.2009г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания;
-наложена
ставка на корекция („финансова дисциплина“), определена съгласно чл. 26 от
Регламент ЕС 1306/2013 и чл. 8, пар. 1 от Регламент (ЕС) 1307/2013;
-
Линейно намаление съгласно чл. 51, параграф 2 от Регламент ЕС 1307/2013,
налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква е), т. i) от Регламент за изпълнение
(ЕС) № 809/2014 на Комисията;
-
Линейно намаление съгласно чл. 65, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) №
1307/2013, налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква е), т. iii) от Регламент
за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията.
В
таблица 2 от уведомителното писмо са отразени извършените плащания, като под
таблицата е посочено какво съдържа всяка една от колоните.
Писмото
е доведено до знанието на оспорващия чрез изтеглянето му от системата за
електронни услуги (СЕУ) на ДФ „Земеделие" на 01.06.2022 г. Жалбата
е подадена в Административен съд - Хасково на 14.06.2022 г.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка,
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл. 168, ал. 1, във вр. чл. 146 от АПК, стигна до следните правни
изводи:
Жалбата срещу процесното уведомително писмо в
неговата цялост, както е формулиран петитумът й, е частично недопустима. Освен
направения отказ, с уведомителното писмо на жалбоподателя са оторизирани (тоест
одобрени за плащане) следните суми: по Подмярка 13.2/НР 2 – 2 421.87 лева; по СЕПП
– 7 694.20 лева; по Мярка 12/Натура 2000 – 2 533.93 лева; по СПП - 4 068.24 лева; по СПК - 173.84 лева; по СЗ
(основна) – 8 804.47 лева; по СЗ (други) – 3 197.71 лева; по Схема за плащане
за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда
- зелени директни плащания (ЗДП) – 4 813.95 лева; Възстановяване от ФД – 349.96
лева. В тази си част уведомителното писмо не засяга неблагоприятно правната
сфера на дружеството, а напротив – явява се благоприятен за него административен
акт. В този смисъл за „Минчонис 1895“ ЕООД не е налице правен интерес от
обжалването на уведомителното писмо по отношение на оторизираните суми.
Правният му интерес е свързан единствено с тази част от волеизявлението на
ответника, с която се правят намаленията. Удовлетворяването на искането на
жалбоподателя – във вида, в който е предявено, би довело до цялостна отмяна на
административния акт, включително и в частта, в която заявлението му за
подпомагане е уважено, което е недопустимо. Затова жалбата срещу уведомителното
писмо - в частта за оторизиране на суми по заявлението на „Минчонис 1895“ ЕООД
– следва да се остави без разглеждане, а делото в тази му част да бъде
прекратено.
В останалата си част жалбата е допустима. С частта
от уведомителното писмо, с която ответникът е извършил намаление на заявените
суми за подпомагане, правната сфера на дружеството е засегната неблагоприятно, поради
което е налице правен интерес от обжалването.
По отношение на наведените твърдения за нищожност на
процесното уведомително писмо, следва да бъде отбелязано следното: доколкото в
АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на
административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия,
че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но
тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Нищожен е само този акт,
който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на
издаването му не поражда правните последици, към които е насочен. В тази
връзка, като безспорен критерий за нищожност е очертана липсата на
компетентност на административния орган да издаде акта. В случая оспореният акт
е издаден от Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ при
наличие на компетентност. В разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП е
предвидено, че Изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на
Разплащателната агенция и като такъв организира, ръководи нейната дейност и я
представлява. Съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, Изпълнителният директор може да
делегира със заповед на заместник-изпълнителните директори правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за
подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени
заявки и искания за плащане. В разглеждания случай Изпълнителният директор, в
съответствие с чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 2 от Устройствения
правилник на ДФЗ, със Заповед № 03-РД/2891 от 16.06.2021 г. е делегирал на своя
заместник изпълнителен директор правомощието за издаване и подписване на всички
уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация
и изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово
подпомагане, съгласно чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда
за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Следователно
оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган,
в кръга на предоставените му правомощия, поради което същият представлява
валиден административен акт.
На следващо място като критерий за нищожност може да
се приеме засягане на установената в закона форма при издаването на акта до
степен на същественост толкова сериозна, че да може да се приравни на липса на
акт – липса на волеизявление, абсолютна липса на мотиви, устно волеизявление,
когато според закона е задължителна писмена форма и др., което в случая не е
налице. Уведомителното писмо е издадено в предвидената от закона писмена форма и
съдържа подпис на издателя си. Макар и при издаването му административният
орган да е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, което
е от категорията на съществените такива, съображения за което ще бъдат изложени
по-долу, не се констатира грубо нарушение на императивни норми с характер на
основни правни принципи, допуснати от административния орган при издаване на
акта, водещи до нищожност на същия.
При това положение настоящата инстанция намира, че
процесното уведомително писмо не е нищожно.
От друга страна, съдът приема, че при издаването на
уведомителното писмо не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК,
тоест същото е немотивирано.
Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният
акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, тоест
трябва да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство
от фактически и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява
на адресата да разбере волята на административния орган и да защити адекватно
правата и интересите си. Те имат съществено значение и при осъществяване на
съдебния контрол за законосъобразност, тъй като липсата им възпрепятства този
контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения акт.
В настоящия случай от събраните по преписката писмени
доказателства и обективираното в оспореното уведомително писмо не може да се
обуслови категоричен извод кое е основанието да се откаже финансиране – площи,
заявени от повече от един кандидат, неспазване на срокове за подаване и/или
редакция на заявлението, наложена ставка на корекция („финансова дисциплина“),
и в хода на каква проверка са установени недопустими за подпомагане площи,
посочени в съответното заявление – административни проверки (чл. 37, ал. 2 от
ЗПЗП във връзка с Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване,
поддържане, достъп и ползване на ИСАК), проверки на място (чл. 37, ал. 3 и ал.
4 и чл. 26а - чл. 26б от ЗПЗП), автоматизирани проверки спрямо данните в слоя
допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ. Съгласно
разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС е
допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед
предстоящото му издаване, респективно в друг официален документ, изхождащ от
същия или помощен на него административен орган, но следва да е налице изрично
препращане и позоваване на съображенията, изложени в такъв документ в мотивите
на издадения административен акт. В случая уведомителното писмо не съдържа
позоваване на резултатите от извършени проверки на място. Единствено в
поясненията към колона 3 "Намаления" към таблица 1 от уведомителното
писмо са посочени пет хипотези, намиращи отражение в тази колона, първата от
които е "намаления на субсидията след извършени административни проверки,
при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното
заявление – проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на
място или автоматизирани проверки спрямо данните за слоя с допустими площи от
СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МИОСВ". Дори и тук обаче липсва
конкретизация и изрично позоваване на конкретни проверки на място, извършени
спрямо адресата на уведомителното писмо. На практика може да се предполага, че
административният орган е установил недопустими за подпомагане площи в
подаденото заявление, но кои са тези площи, какъв е техният размер и поради
какви причини са приети като недопустими, не става ясно от уведомителното
писмо. Липсват доклади от проверки на място или конкретно позоваване на
резултати от такива проверки, като по същество в писмото не са изложени никакви
доводи в това отношение. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че
административният орган е задължен да изложи коректно фактите по делото, въз
основа на които е формирал и своите правни изводи, още при издаване на
административния акт. Недопустимо е осъществилата се фактическа обстановка да
се установява въз основа на твърдения досежно фактите и обстоятелствата от
значение за случая, изложени от страните за първи път в хода на съдебното
производство, в което съдът осъществява контрол за законосъобразност на
оспорения акт и същият не следва да допълва/изменя волята на административния
орган, включително и изразяващо се в подмяна на съображенията, мотивирали
преценката на органа. Не е допустимо преценяването на законосъобразността на
акта на фактически и правни основания извън тези, които е посочил издаващият го
орган, както и излагане на мотиви от съда по един немотивиран от
административния орган акт. Правораздавателният контрол цели обезпечаване на
субективните права и интереси на адресата на акта при наличието на властническо
волеизявление. Мотивите за издаването на акта не могат да бъдат допълвани след
приключване на процедурата по издаване на административния акт и неговото
съобщаване, доколкото страната е била напълно лишена от възможността да разбере
причините, довели до постановяване на конкретното решение и съответно да
организира адекватно защитата си, а съда - да извърши съдебен контрол за
законосъобразност.
Тук е мястото да се отбележи, че по силата на чл. 170,
ал. 1 от АПК доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че
размерът на заявеното финансово подпомагане следва да бъде намален е за
административния орган, който следва да установи фактическите и правни
основания за издаване на административния акт. Предвид посочената процесуална
норма, не може да се приеме, че в хода на съдебното оспорване, с допустими
доказателствени средства може да се санира пропускът на административния орган
да изложи фактическите основания за издаване на оспорения акт. От мотивите към
оспореното уведомително писмо следва да е ясно защо следва да бъде намалено
заявеното финансовото подпомагане, както и да се посочи актът или проверката,
въз основа на която това е направено. От една страна, това би позволило на
жалбоподателя да упражни правото си на защита срещу оспорения административен
акт. От друга страна, би позволило на съда да извърши контрол за
законосъобразността на уведомителното писмо, като провери дали и защо е
намалено заявеното финансовото подпомагане. Мотивирането на акта е една от
гаранциите за неговата законосъобразност. С излагането на мотиви се довеждат до
знанието на страните в административното производство съображенията, по които
административният орган издава или отказва да издаде административен акт, което
подпомага страните в избора им на защита и съответно прави възможен и/или
улеснява контрола върху законосъобразността и правилността на акта, който се
обжалва.
Съгласно трайната съдебна практиката на
административните съдилища и Върховния административен съд, неизлагането на
конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за форма на административния
акт, което лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна
правна защита, препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на
акта от страна на съда и е самостоятелно основание за неговата отмяна,
доколкото законосъобразността на административния акт се преценява въз основа
на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или изменя.
На основание гореизложеното, съдът намира, че
процесното уведомително писмо, имащо характер на индивидуален административен
акт, макар и издадено от компетентен орган и в установената форма, е
постановено при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на
административния акт. Това налага неговата отмяна в частта за извършеното
намаление на подпомагането и доколкото административното производство е
започнало по заявление за подпомагане, подадено от жалбоподателя, а с оглед
естеството му делото не позволява решаването на въпроса по същество, преписката
следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно
изложените по-горе указания по тълкуването и прилагането на закона.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Държавен фонд „Земеделие“ следва да бъде
осъден да заплати на жалбоподателя направените в производството разноски.
Същите възлизат на сума в общ размер от 150 лева, от които 50 лева - държавна
такса и адвокатско възнаграждение - в размер на 100 лв., съгласно представения
договор за правна защита и съдействие (л.
148).
Водим от изложените съображения и на основание чл.
173, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на „МИНЧОНИС 1895“ ЕООД, ЕИК: ***,
седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя В.Е.К., против Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания на площ за кампания 2018 г. изх. № 02-260-2600/8377 от 30.03.2021 г.
на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта
относно оторизиране на следните суми: по Подмярка 13.2/НР 2 – 2 421.87 лева; по
СЕПП – 7 694.20 лева; по Мярка 12/Натура 2000 – 2 533.93 лева; по СПП - 4 068.24 лева; по СПК - 173.84 лева; по СЗ
(основна) – 8 804.47 лева; по СЗ (други) – 3 197.71 лева; по Схема за плащане
за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда
- зелени директни плащания (ЗДП) – 4 813.95 лева; Възстановяване от ФД - 349.96
лева и ПРЕКРАТЯВА производството по
делото в тази му част.
ОТМЕНЯ по жалба на „МИНЧОНИС 1895“
ЕООД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от управителя В.Е.К., Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания на площ за кампания
2018 г. изх. № 02-260-2600/8377 от 30.03.2021 г. на Заместник-изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ в частта относно извършени намаления по
СЕПП - 86.07 лв.; СПП - 58.26 лв.; СПК - 2.49 лв.; СЗ (основна) - 126.09 лв.;
СЗ (други) – 45.80 лв.; Схема за плащане за селскостопански практики, които са
благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП) - 68.94
лв.
ИЗПРАЩА
преписката за ново произнасяне от
административния орган по заявлението на „МИНЧОНИС 1895“, УРН : 626552 с УИН: 26/290518/81689 за
кампания 2018 г. в отменената част в съответствие със задължителните указания
по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие"
гр.София да заплати на „МИНЧОНИС 1895“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя В.Е.К., сумата в размер на 150 (сто и петдесет) лева - разноски по делото.
Решението – в частта, с която жалбата
е оставена без разглеждане, имащо характер на определение, подлежи на обжалване
с частна жалба пред Върховен административен съд в седемдневен срок от
съобщаването му, а в останалата му част - в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: