РЕШЕНИЕ
№ 1744
гр. Бургас, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Гражданско дело №
20212120107323 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп”, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София, пл.”Позитано”
№ 5, представлявано от изпълнителните директори И.Г. и П.Ш., подадена чрез адв.Б.,
против Община Созопол, представлявана от Кмета на общината, с адрес гр.Созопол, ****,
за осъждане на ответната Община да заплати на ищцовото дружество сумата от 215.32 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено от застрахователя обезщетение на трето
увредено лице по щета № 470420202041857, за увреждане на лек автомобил „***”, модел
„740“, с рег.№ ****, при ПТП на 08.09.2020 г., настъпило в к.с Дюни, в посока гр.Китен,
поради преминаване на автомобила през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно, ведно със законната лихва върху главницата от подаване исковата молба –
19.10.2021 г. до окончателното плащане.
В съдебно заседание, не се явява представител на ищцовото дружество, но в писмена
молба се поддържа предявеният иск и се моли съдът да го уважи. Ангажира писмени и
гласни доказателства. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Община Созопол, с
който предявения иск се оспорва като неоснователен единствено по отношение на мястото
на настъпване на процесното увреждане и собствеността върху лекия автомобил.
Ответникът не оспорва, че е възможно да бъде предизвикано твърдяното увреждане на
автомобилната гума по начина, описан в исковата молба, поради което счита за ненужно
назначаването на експертиза, изясняваща механизма на възникване на увредата.
Бургаският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
1
съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 08.09.2020 г., поради необезопасено препятствие – дупка на
пътното платно по стария път на излизане от к.с Дюни в посока гр.Китен е настъпило ПТП,
при което са нанесени щети на лек автомобил „***”, модел „740“, с рег.№ ****, собственост
на „Е.А.“ ЕАД, с ползвател „Р.С.“ ЕООД. Увреденото лице е имало сключена застраховка
„Каско Стандарт” в ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, като за причинените
материални вреди е била образувана щета № 470420202041857 и застрахователят е изплатил
на увреденото лице застрахователно обезщетение в размер на 215.32 лв. След изплащане на
застрахователното обезщетение ищцовото дружество – застраховател е встъпило в правата
на застрахования, които последният има срещу причинителя на вредата до размера на
заплатеното обезщетение. С писмо ищецът поканил ответника да му възстанови платеното
застрахователно обезщетение, но до момента дължимата сума не е изплатена.
Видно от представената застрахователна преписка, собственикът на лек автомобил
„***”, модел „740“, с рег.№ **** – „Е.А.“ ЕАД, с ползвател „Р.С.“ ЕООД, е бил застрахован
по имуществена застраховка „Каско Стандарт” при ищцовото дружество със
застрахователна полица № 4704200510001523 от 17.06.2020 г., с валидност на застраховката
от 26.06.2020 г. до 25.06.2021 г. За настъпването на твърдяното застрахователно събитие
липсва съставен протокол за ПТП от съответните контролни органи, като за установяването
му ищецът представя Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 09.09.2020
г., подадено до ищцовото дружество от водача водача на процесния автомобил К. П. П.. В
това заявление водачът е декларирал, че на 08.09.2020 г. при движение посока Дюни, около
300 м. от хотелската част, на пътното платно скъсал предна дясна гума вследствие на голяма
дупка на пътното платно, като събитието е към посока Созопол. В застрахователната
преписка е приложена и Декларация за настъпване на застрахователно събитие, подадена в
по-късен момент от водача на автомобила К. П., в която същият е декларирал, че на
08.09.2020 г., к-с Дюни, при движение посока Дюни попаднал в дупка на пътното платно,
при което са настъпили щети по предна дясна гума, като са приложени снимки от мястото
на събитието. Във връзка с искане от застрахователя изх.№ 01427/22.03.2021 г. за даване на
по-подробно обяснение за точното място на въпросната дупка в к-с Дюни, с имейл до ищеца
от 05.04.2021 г. водачът П. е уточнил, че „мястото на въпросната дупка е на излизане от
Дюни, в посока Китен, около 100-200 метра от табелата, по старото пътно платно, там
дупките са десетки на брой, прилагам 3 бр. снимки“. Във връзка с депозираното заявление,
в ищцовото дружество – застраховател е образувана преписка по щета № 470420202041857,
по която след извършване на оглед и оценка на щетите на процесното МПС, вредите по
автомобила са оценени по експертна оценка на 215.32 лв. за ремонт – подмяна на увредена
предна дясна гума, съгласно приложените калкулация по опис-заключение по щета.
Определеното застрахователно обезщетение в размер на 215.32 лв. е изплатено на
увреденото лице по банков път на 08.02.2021 г. с преводно нареждане от същата дата.
2
За установяване на обстоятелствата относно настъпване на пътно-транспортното
произшествие ищецът ангажира гласни доказателства – св.К. П. П. (водач на процесния
автомобил) и св.П. К.ов П. (спътник на водача към момента на ПТП), които са разпитани по
делегация по ч.гр.д.№ 143/2022 г. на РС-Габрово. В показанията си и двамата свидетели
описват мястото на настъпване на процесното ПТП – по стария път от к-с Дюни в посока
гр.Китен, като след края на Дюни, около 100-200 метра преди табелата за изход от Дюни,
автомобилът попаднал в дупка на пътното платно, която била дълбока около 20 см. и
широка около 40-50 см., при което се увредила предната дясна гума. Заявяват също, че
произшествието е станало в тъмната част на денонощието и автомобилът се е движел с
ниска скорост, тъй като пътното платно било осеяно с дупки, но пътя нямало обозначения за
неравности. Съдът кредитира свидетелските показания, тъй като същите са основани на
преки и непосредствени впечатления на свидетелите от процесното ПТП, като участници в
произшествието, а освен това липсват данни за заинтересованост, при положение, че
застрахователното обезщетение вече е изплатено.
По делото не е извършена съдебна автотехническа експертиза, доколкото
ответникът не оспорва описания в исковата молба механизъм на увреждането и размера на
обезщетението за отстраняване на щетата, като с определение по чл.146, ал.1, т.4 ГПК съдът
е приел тези обстоятелства за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване.
При така установените по делото факти, съдът достига до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 КЗ, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
по чл.49 ЗЗД. Регламентираното с посочената норма право на застрахователя е регресно по
своя характер, суброгационно право и за успешното провеждане на иска ищецът следва да
установи наличието на валидно застрахователно правоотношение между пострадалия и
застрахователя, настъпване на застрахователно събитие и заплащането на застрахователно
обезщетение, както и елементите от фактическия състав на деликта – противоправно
поведение, увреждане, причинна връзка между тях и вина на делинквента.
С оглед събраните доказателства, съдът намира, че в хода на настоящото
производство се установиха предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на
ответната община. По делото е установено наличието на сключен договор за застраховка
„Каско” при ищцовото дружество по отношение на увредения лек автомобил „***”, модел
„740“, с рег.№ ****, собственост на „Е.А.“ ЕАД, с ползвател „Р.С.“ ЕООД, по
застрахователна полица № 4704200510001523 от 17.06.2020 г., с валидност на застраховката
от 26.06.2020 г. до 25.06.2021 г., т.е. застраховката е действала към момента на ПТП.
Установено е и заплащането от ищеца на застрахователно обезщетение за причинените на
автомобила щети в размер на 215.32 лв.
Съдът намира за установено и настъпването на застрахователното събитие, а
именно, че на посочената дата – 08.09.2020 г. процесният автомобил е претърпял щети в
3
резултат на ПТП, настъпило поради необезопасена и несигнализирана неравност – дупка на
пътното платно по стария път от к-с Дюни в посока гр.Китен, на около 100-200 метра преди
табелата за изход от Дюни, като този пътен участък безспорно е част от общинската пътна
мрежа. От гласните доказателства категорично и непротиворечиво се установява мястото на
ПТП и причинените щети – повредена предна дясна гума на автомобила при преминаване
през несигнализираната неравност на пътното платно на посочения участък. Съдът
кредитира свидетелските показания като обективни и незаинтересовани, дадени от
непосредствени очевидци, като обстоятелството, че св.К.П. е бил водачът на процесния
автомобил не води до извод за неговата заинтересованост, тъй като изходът на делото е без
всякакво значение за него, още повече, че застрахователното обезщетение вече е платено.
Действително, по делото не е представен протокол за ПТП, нито се твърди такъв да е бил
съставян, но липсата на изготвен такъв официален документ не препятства установяването
на ПТП със събраните по делото доказателства – свидетелски показания, тъй като
обстоятелствата, свързани с механизма на неговото настъпване могат да се установяват с
всички допустими по ГПК доказателствени средства. В тази връзка, съдът намира, че
процесното ПТП е настъпило на мястото и по начина, описани в исковата молба.
По делото е безспорно обстоятелството, че щетите по автомобила възлизат на
215.32 лв. и определеното в този размер от застрахователя обезщетение е заплатено от
ищеца на увреденото лице с платежно нареждане от 08.02.2021 г.
Предвид изложеното, съдът намира, че са налице основания за ангажиране
регресната отговорност на Община Созопол, в качеството на стопанин на пътя, на който е
настъпило произшествието. Процесният пътен участък, на който е настъпило ПТП – на
стария път непосредствено до к-с Дюни в посока гр.Китен, безспорно е част от общинската
пътна мрежа, като се обслужва и поддържа от Община Созопол, т.е. същият е общински път.
Ето защо, за причинените от процесното ПТП вреди отговорността се носи от общината,
доколкото съгласно § 7, т.4 от ПЗР на ЗМСМА собственост на общините са общинските
пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените
площи за обществено ползване. Според изричната норма на чл.167, ал.1 ЗДвП, лицата, които
стопанисват пътя, са длъжни да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират
незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок, а
съгласно дефиницията в § 1, т.19 ППЗДвП „препятствие на пътя“ е нарушаване целостта на
пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя
и създават опасност за движението. В случая, от доказателствата по делото е безспорно
установено, че целостта на пътното покритие в конкретния участък е била нарушена, което е
видно от свидетелските показания и приложения по делото снимков материал. С
разпоредбата на чл.31 ЗП на Общината е вменено задължението да изгражда, поддържа и
ремонтира пътищата, публична общинска собственост по смисъла на чл.8 ЗП, поради което
неизпълнението на тази дейност, осъществима от нейни работници и служители, е
основание за ангажиране на гаранционно – обезпечителната й отговорност по реда на чл.49,
вр. чл.45 ЗЗД при настъпило непозволено увреждане в резултат на проявеното в нарушение
4
на закона бездействие. В настоящия случай, събраните по делото доказателства водят до
извода, че причинените на процесния автомобил вреди са резултат от противоправно
бездействие на Общината чрез нейните служители, които не са изпълнили горепосочените
свои задължения за поддръжка и ремонт на пътищата общинска собственост .
По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2
КЗ е доказан по основание и размер – с плащането на застрахователното обезщетение
ищцовото дружество е встъпило в правата на застрахования срещу Община Созопол и има
регресно вземане до размера на платеното обезщетение. Ето защо, исковата претенция
следва да бъде уважена в претендирания размер от 215.32 лв., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 19.10.2021 г. до окончателното плащане на вземането.
При този изход на делото и направеното от ищеца искане по чл.78, ал.1 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 400 лв. за направените в
настоящото производство разноски.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Созопол, представлявана от Кмета на общината, с адрес
гр.Созопол, ****, на основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ да заплати на ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп”, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София, пл.”Позитано”
№ 5, представлявано от изпълнителните директори И.Г. и П.Ш., сумата от 215.32 лв.
(двеста и петнадесет лева и тридесет и две стотинки), представляваща регресно вземане за
изплатено от застрахователя обезщетение на трето увредено лице по щета №
470420202041857, за увреждане на лек автомобил „***”, модел „740“, с рег.№ ****, при
ПТП на 08.09.2020 г., настъпило по стария път от к-с Дюни в посока гр.Китен, поради
преминаване на автомобила през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно, ведно със законната лихва върху главницата от подаване исковата молба –
19.10.2021 г. до окончателното плащане, и сумата от 400 лв. (четиристотин лева) за
направените по настоящото дело съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5