Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1110 19.08.2020 г. град Бургас
Административен
съд – Бургас, дванадесети
състав, на първи юли две хиляди и двадесета година в публично заседание в
следния състав:
Председател:Диана Ганева
при секретаря Йовка Банкова
като разгледа докладваното от съдия Ганева
административно дело номер 2473 по
описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба, озаглавена искане,
подадена от И.Н.Р., ЕГН: **********, изтърпяващ наказание доживотен затвор без
замяна в Затвора гр.Бургас.
С определение №2195/11.10.2019г. (л.5) съдът е
разделил производството по адм.д.№ 2473/2019г. по описа на Административен съд-
Бургас, като е приел, че производството по настоящото дело продължава по жалбата на И.Н.Р., ЕГН: **********
против „Непроизнасяне в срок по жалба с рег.№ 2484/08.08.2019г. за отказ на
медицинска служба за преглед и издаване на протокол за травматологични
увреждания и др.медицински документи“ на началника на Затвора Бургас.
С разпореждане №4087/11.10.2019г. съдът е дал указания
на Р., в 7-дневен срок от уведомяването
да представи по делото доказателство/копие от платежния документ/ за платена
държавна такса в размер на 10 лева по
сметка на Административен съд – Бургас. Изрично е указано, че при
неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите в посочения срок,
жалбата ще бъде оставена без разглеждане и производството по делото прекратено.
С определение №2352/28.10.2019г.(л.12) съдът е оставил
жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото поради невнасяне
на дължимата държавна такса.
С определение №703/16.01.2020г. ВАС от отменил
определение № 2352/28.10.2019г. и е върнал делото за продължаване на
съдопроизводоствените действия, тъй като с частната жалба е представена
квитанция за платена държавна такса.
С оглед уточняване
предмета на спора, с определение № 290/21.01.2020г. (л.17) съдът отново е
оставил жалбата без движение и е указал
на жалбоподателя да посочи какво точно обжалва.
По делото е
постъпил „отговор на указания“ (л.21), в което жалбоподателят уточнява
претенцията си. Моли съда с решението си
„ да задължи началника на затвора Бургас да извърши проверка на изложеното в
жалбата и установи правното основание и причините за отказ на медицинския
център за извършване на преглед, издаване на травматологичен протокол и
представяне на медицинския картон“. Излага съображения. Прави и друго искане –
„ с решение съдът да задължи началника
на Затвора Бургас след извършване на проверката да му бъдат предоставени
събраните сведения срещу подпис, за да може да упражни законните си права“.
В съдебно
заседание жалбоподателят поддържа жалбата. В проведеното съдебно заседание на
11.03.2020г. заявява, че поддържа уточнението, което е направил и не иска
налагане на наказание на началника на Затвора Бургас. Не ангажира
доказателства.
Началника на Затвора Бургас оспорва
жалбата. Ангажира доказателства. Пледира за съдебен акт, с който жалбата да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Административен съд - Бургас, като
взе предвид постъпилата жалба, направените уточнения, становището на ответника,
събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори, че със
Заявление от 08.08.2020г. (л.25) , адресирано до началника на Затвора Бургас, Р.
е поискал да бъде извършена проверка на медицинския център към Затвора Бургас
относно отказ за преглед и издаване на протокол за травматологични увреждания.
В същото заявление Р.
собственоръчно е написал „на 14.08.2019г. получих документ за спешна медицинска
помощ неподписан от мен лист за преглед на пациент с мой подпис, като протокол
за травматологични увреждания не е даден“.
По делото е представена медицинска
справка (л.48), в която е посочено, че след извършена проверка на амбулаторен
журнал за период от 01.08.2019г. до 08.08.2019г. е установено, че през
посочения период Р. не е посещавал медицинския център при Затвора Бургас.
Установено е, че лишеният от свобода е посетил медицинската служба на
09.08.2019г., когато е извършен медицински преглед, който установява, че Р. и
клинично здрав и няма травматологични увреждания. В подкрепа на изложено в
медицинската справка е представена и книга на лишението от свобода, които се
нуждаят от медицинска помощ (л.49-55).
В хода на производството ответникът е
представил заверено копие от протокол с рег.№ 1999/03.05.2020г. (л.89) за
запознаване на лишения от свобода със здравния му картон, като Р. е отказал да
се запознае със здравния си картон и съответно да попълни протокола. В
протокола изрично е отбелязал „отказвам предложеното споразумение от съда, като
желая съда с определение да задължи началника на Затвора да ми предостави
личния ми здравен картон и установи нарушение на чл.3 от ЗИНС относно непредставянето
на лични документи, както и отказа за преглед“.
Съгласно чл. 256,
ал. 1 АПК, на което основание е подадена
жалбата, бездействието на административния орган по задължение, произтичащо
пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат
съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове.
Според втората алинея на същия текст, неизвършването на фактически действия,
които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи
на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването
му. Чл. 256,
ал. 3 АПК регламентира какъв следва да
бъде резултатът от проведеното съдебно производство, а именно - с решението си
съдът осъжда административния орган да извърши действието, като определя срок
за това или отхвърля искането.
Предмет на оспорване по чл. 256,
ал.2 АПК е неизвършването на фактически
действия, като задължението за извършване за административния орган произтича
пряко от правна норма. Крайната цел на успешно проведеното производство е да
бъде задължен органът, който е бездействал, да извърши поисканото фактическо
действие.
В настоящия
случай жалбата против твърдяното бездействие
на административния орган е подадена в срок.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
чл.38, ал.2 от Наредба №2/22.03.2010г. за условията и реда за медицинско
обслужване в местата за лишаване от свобода при поискване от лишения от свобода се издава медицинска справка, в която подробно се описват установените
увреждания. В случая обаче не е налице бездействие, защото в самото заявление
(л.25 гърба) Р. собственоръчно е написал
„на 14.08.2019г. получих документ за спешна медицинска помощ неподписан от мен
лист за преглед на пациент с мой подпис, като протокол за травматологични
увреждания не е даден“.
Освен това,
от изготвената медицинска справка, неоспорена от Р., е видно, че е извършена
проверка на амбулаторен журнал за период от 01.08.2019г. до 08.08.2019г. и е
установено, че Р. не е посещавал медицинския център при Затвора Бургас, при
което не може да има бездействие през
този период.. Жалбоподателят е посетил медицинския център на 09.08.2019г., когато
са предприети съответните действия по закон,
проведен е медицински преглед, при който е установено, че лишеният от
свобода Р. е клинично здрав и няма травматологични увреждания. В подкрепа на
изложеното в справката е и информацията, съдържаща се в книгата на лишените от
свобода, които се нуждаят от медицинска помощ. Допълнителен аргумент, че не е
налице бездействие от страна на ответника, е и обстоятелството, че в хода на
производството на Р. е предоставена възможност да се запознае със здравния
картон, но е последвал отказ от негова страна, при което съдът намира, че
жалбоподателят не може да черпи права от собственото си поведение.
В производството по чл.256 от АПК
жалбоподателят трябва да докаже фактите, от които е възникнало задължението, което
в случая не е изпълнено.
Досежно искането на Р., формулирано в „отговор на указания“ (л.21) – „с решение съдът да задължи началника на Затвора Бургас след
извършване на проверката да му бъдат предоставени събраните сведения срещу
подпис, за да може да упражни законните си права“, съдът съобрази следното:
Исканите сведения и действия не са свързани
със задължение на началника на затвора – Бургас да извърши конкретно фактическо
действие, което произтича от законова норма – липсва подобно предписано от
закона задължение за ответника, по силата на който и да е нормативен акт, да
предоставя на жалбоподателя всякакви сведения. Поради това, в случая не става въпрос за бездействие по чл. 256 АПК. В тази
връзка съдът намира за нужно да отбележи, че чл.78
ППЗИНЗС регламентира задължението на затворническата администрация за
уведомяване на лишения от свобода относно отговорите на молбите и жалбите му,
когато същите са адресирани лично до него, какъвто не е настоящият случай. Ето
защо, жалбата и в тази част е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изход на делото, разноски
на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл.159 и чл. 172, ал.2 АПК, Административен съд - Бургас, ХІІ състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на И.Н.Р., понастоящем в Затвора – гр. Бургас, с искане съдът „да задължи началника на Затвора Бургас да
извърши проверка на изложеното в жалбата и установи правното основание и
причините за отказ на медицинския център за извършване на преглед, издаване на
травматологичен протокол и представяне на медицинския картон“, както и „ с
решение съдът да задължи началника на
Затвора Бургас след извършване на проверката да му бъдат предоставени събраните
сведения срещу подпис, за да може да упражни законните си права“.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ:
.