Р Е
Ш Е Н
И Е
№
….
гр.
София, ...................2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, I г.о, 5 състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и
секретар К.Георгиева, като разгледа докладваното от председателя гражданско
дело № 16590 по описа за 2015 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е от К.Н.А. против “Застрахователна компания Л.И.”АД иск
с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/.
Ищецът твърди, че
на 1 юли 2011 г. претърпял пътно-транспортно произшествие, докато пътувал, като
пътник, в лек автомобил „Пежо” с рег. № ******.
На път № 37035 между селата Росен и Чорногорово, поради превишена скорост,
водачът на лекия автомобил загубил контрол върху превозното средство, навлизайки
в десен завой с превишена скорост, в резултат на което автомобилът пресякъл
лентата за насрещно движение, излязъл извън пътя и срещайки съпротивата на
крайпътния склон, се преобърнал. Вследствие на катастрофата ищецът получил
телесни увреждания – контузия на главата с мозъчно сътресение, протекло със
степенно разстройство на съзнанието, разкъсно-контузна рана на главата и други
травматични увреждания, които му причинили болка и страдание. Веднага след ПТП
ищецът бил откаран в МБАЛ – Пазарджик, където останал за наблюдение в
продължение на 4 дни. След изписването последвало домашно лечение. В продължение на месец ищецът бил на легло. Изпитвал пронизващи болки при
по-рязко движение на главата, силно главоболие, което натоварвало и очите му.
За намаляване на силните болки приемал обезболяващи. Поради дългото лечение,
ищецът останал трайно без работа, останал без доходи, с които да се грижи за
себе си и семейството си, изпаднал в депресия. Съпругата му го напуснала и отвела
със себе си и дъщеря им. Отговорността на водача на лекия автомобил била
застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” от ответното дружество.
Поради изложените доводи, ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 28 000 лева, ведно със законната
лихва, считано от затата на увреждането – 1 юли 2011 г. до окончателното
изплащане.
Ответникът оспорва
иска, като прави следните възражения: оспорва механизма на настъпване на
пътно-транспортното произшествие; оспорва наличието на причинно-следствена
връзка между пътно-транспортното произшествие и телесните повреди на ищеца;
поддържа възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, тъй като пътувал без
поставен обезопасителен колан и се качил в процесния автомобил, въпреки че
знаел, че водачът бил в нетрезво състояние; оспорва размера на иска – на ищеца
били причинени леки телесни повреди, а описаните симптоми в ИМ били последица
от употребения от него алкохол, а не от телесните повреди. Поддържа възражение
за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за законна лихва.
Претендира разноски.
Третото лице – помагащ
на ответната страна – С.М.М., не изразява становище по иска.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка,
достигна до следните фактически и правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск по чл.226, ал.1 от КЗ
/отм./, ищецът следва да ангажира
доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за
застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на автомобила и
ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по
отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС: вреда,
противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното деяние
и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение. При непозволено
увреждане вината на деликвента се предполага до доказване на противното. Страните не спорят, че отговорността
на водача на л.а „Пежо” с рег. № ****** е била застрахована от ответното
дружество по застраховка „Гражданска отговорност” към датата на настъпване на
пътно-транспортното произшествие. От
заключението на автотехническата експертиза, изготвена от вещо лице М., което
съдът приема, се установява следният механизъм на настъпване на
пътно-транспортното произшествие: На участък от пътя между селата Росен и
Черногорово, на десен завой, при висока скрост, водачът на автомобила е изгубил
ориентация за пътната обстановка и
автомобилът се е отклонил наляво, излязъл е от пътното платно, преминал е през
банкета и се е изкачил по скат край пътя. Докато се е изкачвал по наклона на
ската, се е завъртял, преобърнал се е и е паднал назад, като се е установил на
място, обърнат на лява странична част. Скоростта на автомобила преди
пътно-транспортното произшествие е била 79 км/час, а опасната зона за спиране –
70м. Причина за настъпване на пътно-транспортното произшествие е високата
скорост на движение на автомобила и рязката употреба на органите за управление
на автомобила, при което водачът е изгубил контрол върху управлението , излязъл
е извън пътното платно вляво, изкачил се е по ската и се е преобърнал. Заключението
на автотехническата експертиза на вещото лице Й. съдът не обсъжда, тъй като то
не установява механизма на настъпване на произшествието, поради липса на огледен
протокол и материали от досъдебното производство за изготвяне на заключение. За
установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото е допусната
медицинска експертиза, чието заключение съдът приема. Установява се, че К.Н.А.
е получил следните телесни повреди: лекостепенна черепно- мозъчна травма
/мозъчно сътресение/, което е протекло с количествена промяна на съзнанието – объркване,
зашеметяване. Няма медицински данни за настъпило пълно безсъзнателно състояние
/кома/. Наред с това ищецът е получил и разкъсно – контузна рана на главата с
дължина – 4см. Травматичните увреждания са в причинно-следствена връзка с
процесното произшествие. При правилно проведено лечение и режим на
възстановяване мозъчното сътресение отзвучава за 3-5 седмици. При тази травма
няма патологични промени в мозъчната тъкан. Лечението се изразява в постелен
режим за два-три дни, активно неврологично наблюдение в периода на болнично лечение.
Изписват се медикаменти за обезболяване, а при чувство на гадене - лекарства против
повръщане. След изписване от болницата се дават указания за спазване на
хигиено-диетичен режим –избягване на четене, гледане на телевизия, работа на
компютър за период от 1-2 седмици, ограничаване на физически натоварвания. При
прегледа ищецът е съобщил, че в първия месец след травмата е имал епизоди на замайване
пред очите при рязко ставане и лягане. Според вещото лице, това е често срещан симптом
при претърпяна лекостепенна черепно-мозъчна травма, т.нар. „доброкачествен позиционен
световъртеж”. Той не изисква специално лечение и обикновено отзвучава спонтанно.
При прегледа ищецът заявил, че след
първия месец тези оплаквания отзвучали и оттогава не ги бил получавал. В
медицинската документация няма данни за лентовидни ожулвания по гърдите и
корема на ищеца - следи от обезопасителен колан. С оглед на събраните
доказателства, съдът приема за установени по делото настъпване на
застрахователно събитие – процесното пътно-транспортно произшествие, неговият
противоправен характер (нарушение на задължението на водача да има постоянен
контрол върху управляваното от него МПС, както и задължението да не шофира при
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила) и настъпилите неимуществени
вреди за ищеца – пасажер в катастрофиралия автомобил, както и
причинно-следствената връзка между произшествието и вредите. Осъществени
са фактите от състава на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), поради което искът е доказан
по основание. При определяне размера на иска, съдът
отчете следните обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на ПТП - 33г.,
вида и характера на причинените физически увреждания, които представляват леки
телесни повреди, изразили се в лекостепенна черепно- мозъчна травма /мозъчно
сътресение/, което е протекло с количествена промяна в съзнанието – объркване,
зашеметяване. Няма медицински данни за настъпило пълно безсъзнателно състояние
/кома/. Наред с това ищецът е получил и разкъсно-контузна рана на главата с
дължина – 4см. Съдът отчете продължителността на въстановителния период – 3-5
седмици и обстоятелството, че е настъпило пълно възстановяване на ищеца. Липсват
данни за изпитвани затруднения след пътно-транспортното произшествие при
извършване на обичайните ежедневни дейности, не се установяват усложнения в психическия
статус на пострадалия. Съобразявайки
изложените обстоятелства, икономическата конюнктура в страната и лимитите на
застраховка „Гражданска отговорност” за релевирания период, съдът намира, че
обезщетение в размер на 7 000 лв. отговаря на принципа за справедливост,
съобразно чл. 52 ЗЗД. По възраженията за съпричиняване на
вредите: Неоснователно е възражението, че ищецът
допринесъл за настъпване на телесните повреди, тъй като пътувал без поставен
обезопасителен колан. Ищецът
в допълнителната ИМ не е оспорил твърдението на ответника, че е пътувал без
поставен обезопасителен колан. Медицинската експертиза потвърждава, че в медицинските документи няма данни за лентовидни
ожулвания по гърдите и корема на ищеца, което е косвено доказателство, че е
пътувал без поставен обезопасителен колан. Неизползването на обезопасителен
колан само по себе си, обаче, не доказва съпричиняване на вредите. По делото не
бе установено дали обезопасителният колан при механизма на настъпване на
произшествието, при който купето е деформирано, би предпазил ищеца от получаване
на процесните телесни повреди, а тежестта на установяване на посоченото
обстоятелство е върху ответника, поради което съдът намира това възражение за
недоказано. Основателно е второто от възраженията
на ответника за съпричиняване на вредите, съгласно което ищецът е знаел, че
водачът на автомобила е употребил алкохол, но въпреки това се е съгласил да
пътува в моторното превозно средство, като по този начин сам се поставил в риск
и е допринесъл за настъпване на вредите. По
делото не са ангажирани доказателства за концентрацията на алкохол в кръвта на
водача на автомобила, но с оглед на изразените от страните становища, съдът
приема, че ищецът признава факта, че водачът на автомобила е управлявал
моторното превозно средство с концентарация на алкохол в кръвта от 0.95 промила.
Становище относно този факт ответникът е изразил в отговора на ИМ, а ищецът в
допълнителна ИМ от 20.06.2016г., в която се е съгласил с твърдението на
ответника, че водачът на автомобила е управлявал моторното превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта от 0.95промила, но е заявил, че не е знаел за
този факт, тъй като се касаело за лека степен на алкохолно опиянение, която била
трудно забележима, още повече, че той самият също бил употребил алкохол. От
заключението на медицинската експертиза, което съдът приема, се установява, че концентрацията
на алкохол в кръвта от 0.95 на хиляда отговаря на „лека степен на алкохолно опиване".
Характеризира се с емоционална неустойчивост, лесна уморяемост, отслабване на
концентрацията на вниманието и на съобразителността, забавени реакции, умерено
изразени координационни нарушения. При лека степен на алкохолно опиване
индивидите са с приповдигнато настроение, повишена самоувереност, но още в този
най-ранен етап започват да се проявяват негативните ефекти на алкохола –
нарушаване на двигателната координация, понижаване на вниманието и преценката. Според
експерта, тези прояви са видими за лица, неупотребили алкохол. Ищецът не
оспорва обстоятелството, че е употребил алкохол непосредствено преди
пътно-транспортното произшествие. По делото липсват доказателства за
концентрацията на алкохол в кръвта му и в този смисъл, няма основание съдът да
приеме, че ищецът е бил в такова състояние, че да не е могъл да забележи
проявите на алкохолно опиване у водача на автомобила. От друга страна,
обстоятелството, че водачът на автомобила и ищецът са употребили алкохол преди
да се качат в автомобила, макар и по косвен път, установява, че двамата заедно са консумирали алкохол непосредствено
преди произшествието, поради което съдът приема, че ищецът е знаел за
употребения от водача на превозното средство алкохол. С действията си ищецът е
допринесъл за настъпване на вредите, като съдът определя процент на
съпричиняване – 20%. Тъй като съдът определи размер на обезщетение за неимуществени
вреди от 7 000лв., при прилагане на процент на съпричиняване от 20%,
общият размер на дължимото от ответника обезщетение възлиза на 5 600лв., до
който размер искът е основателен и следва да бъде уважен, а в останалата част,
до пълния предявен размер от 28 000лв. – да бъде отхвърлен. По възражението за изтекла
погасителна давност по отношение на законната лихва: Възражението
е частично основателно. В случая приложимата кратка погасителна давност е започнала да тече от
изпадане на ответника в забава, т.е. от момента на причиняване на вредите, без
за изпадането в забава да е необходима покана. Давността е прекъсната по см. на
чл. 116, б. „б“ ЗЗД с предявяване на иска с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.) с искова молба на 22.12.2015 г. Предвид датата на предявяване на иска,
погасени са лихвите за периода преди 22.12.2012 г., а именно лихвите за периода
от 1 юли 2011 г. до 22.12.2012 г. Следва да се уважи претенцията за присъждане
на законна лихва, но с начален момент 22 декември 2012 г. до окончателното
заплащане сумата. По
разноските: Ищецът
не е направил разходи за държавна такса и разноски, поради което не му се
дължат разноски по делото. Ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 176лв., съобразно отхвърлената част
от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. И.Д.
***, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско
възнаграждение в размер на 274лв., съобразно уважената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата,
по сметка на СГС, държавна такса в размер на 224 лв. върху уважения иск, а на
СГС разноски за вещи лица в размер на 80лв., съобразно уважената част от иска. Водим от горното, съдът
ОСЪЖДА „Застрахователна
компания Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от М.С.М.-Г., да заплати на К.Н.А., ЕГН **********,***, на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), сумата от сумата от 5600лв. (застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от леки
телесни повреди: лекостепенна черепно-мозъчна травма /мозъчно сътресение/ и
разкъсно-контузна рана на главата с дължина – 4 см, причинени вследствие на
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 01.07.2011г. по вина на С.М. Минев
– водач на лек автомобил марка „Пежо” с рег. № ******, по време на действие на
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност” ), ведно със
законната лихва, считано от 22.12.2012 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния
предявен размер от 28 000лв. и в частта, в която се претендира законна
лихва за периода 01.07.2011г. до 22.12.2012г., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА К.Н.А. да заплати на „Застрахователна компания Л.И.“ АД, на основание чл.
78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 176лв., съобразно отхвърлената част от иска. ОСЪЖДА „Застрахователна
компания „Л.И.“ АД да заплати на адв. И.Д. ***, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско
възнаграждение в размер на 274лв., съобразно уважената част от иска. ОСЪЖДА „Застрахователна компания Л.И.“ АД да заплати на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, държавна такса
върху уважения иск в размер на 224лв., а на СГС разноски за вещи лица в размер на 80лв.,
съобразно уважаната част от иска. Решението е
постановено при участие на трето лице-помагач на страната на ответника – С.М.М., ЕГН **********. Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: