РЕШЕНИЕ
№ 189
гр. Монтана, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20231630200531 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.) .
С Наказателно постановление № 368/03.04.2023г. на Директор Регионална
дирекция по горите (РДГ) гр.Берковица е наложено на М. А. И., с посочен
адрес в с.ГК, ул.Т № Х, община Ч, област Монтана, административно
наказание - глоба в размер на 300 (триста) лева на основание чл.257, ал.1, т.2
от ЗГ (Закон за горите), за нарушение по чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ във връзка с
чл.211, ал.2, т.2 от ЗГ вр. с чл.15, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за
контрола и опазването на горските територии (Наредба № 1 за КОГТ).
Недоволен от наказателното постановление (НП) И. моли да бъде
отменено, не може да каже на какво се дължи несъответствието, твърди, че не
става дума за дърва от вида зимен дъб, а за благун и че е лесовъд, а не
професионален фотограф.
Въззиваемата страна РДГ гр.Берковица, редовно призована, чрез гл.
юрисконсулт ИМ пледира за потвърждаване на НП и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. В писмени бележки са изложени доводи по
същество.
1
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
във връзка с доводите на страните, намира жалбата за допустима, но
неоснователна.
Жалбата е допустима тъй като е подадена в законния срок имайки
предвид допълнително изисканите и приложени данни по делото.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
На 07.03.2023г. по повод на подаден сигнал чрез електронна платформа
„ЗАЩИТИ ГОРАТА“ била извършена проверка от св.В. Й. А. и св.М. С. Г., и
двамата специалисти горски инспектори към РДГ гр.Берковица. В хода на
извършената проверка св.А. и св.Г. установили, че жалбоподателя М. А. И.
като лице вписано в публичния регистър на ИАГ – София за упражняване на
лесовъдска практика е издал превозни билети с № 07844/00238/27.12.2022г. за
2.75 пл. м3 дърва за огрев от дървесен вид мъждрян и превозен билет №
07844/00239/28.12.2022г. за 2.75 пл. м3 дърва за огрев от дървесен вид
мъждрян, а видно от приложения снимков материал към посочените превозни
билети транспортираната дървесина от дървесен вид зимен дъб, не отговаря
на описаната дървесина в издадените превозни билети. Нарушението е
извършено за периода 27.12.2022г. до 28.12.2022г. и е установено (открито)
на 07.03.2023г. на територията на СЗДП ТП ДГС – Ч в землището на с.Бели
мел, община Ч, област Монтана. За установеното бил съставен Констативен
протокол Серия А00 № 146000/07.03.2023г. от св.А., като в рамките на
административно-наказателната преписка били събрани и др. писмени
доказателства – позволително за сеч № 0692012, представено и от
жалбоподателя в открито съдебно заседание, извлечения от информационната
система ИАГ относно превозни билети № 7844/00238/27.12.2022г. и №
7844/00239/28.12.2022г., ведно със снимков материал, удостоверение №
12375/30.05.2016г., от което е видно, че М. И. е лице вписан в регистъра като
упражняващо лесовъдска практика.
На 07.03.2023г. св.В. Й. А. – гл. специалист горски инспектор към РДГ
гр.Берковица в присъствието на колегата си св.М. С. Г., съставил АУАН
Серия А00 № 368/23г. бл. № 0111340, за това, че М. А. И. като лице вписано в
публичния регистър на ИАГ за упражняване на лесовъдска практика е издал
превозни билети с № 7844/00238/27.12.2022г. за 2.75 пл. м3 дърва за огрев от
2
дървесен вид мъждрян и превозен билет № 7844/00239/28.12.2022г. за 2.75 пл.
м3 дърва за огрев от дървесен вид мъждрян, а видно от приложения снимков
материал към посочените превозни билети транспортираната дървесина от
дървесен вид зимен дъб, не отговаря на описаната дървесина в издадените
превозни билети – нарушение по чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ във връзка с чл.211,
ал.2, т.2 от ЗГ. Жалбоподателят И. подписал предявения му АУАН, като не
отразил в него възражения. Писмените му обяснения приложени по
административно-наказателната преписка (АНП) са че при извозване на
дървесината във всички превозни средства е имало наличност на дърва от
вида мъждрян в незначително количество под 1 пр. м3, което на практика
трудно се измерва и затова не е отразено в превозните билети. Поради това е
изписал определените количества мъждрян по позволителното за сеч в
последните два билета, с което е спазил да се извози предвиденото
количество мъждрян в позволителното за сеч № 0692012.
На базата на изготвения АУАН, Директор РДГ гр.Берковица
оправомощен със Заповед № 49 199/16.05.2011г. на МЗХ намерил, че И. е
извършил административно нарушение по чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ във връзка с
чл.211, ал.2, т.2 от ЗГ вр. с чл.15, ал.1, т.1 от Наредба № 1 за КОГТ, като и
издал обжалваното НП.
Жалбоподателят И. твърди, че на снимковия материал се вижда
дървесина от вида благун, а не от вида зимен дъб.
Съдът след като анализира всички писмени и гласни доказателства,
намира, че в подкрепа на установеното нарушение са издадените превозни
билети № 07844/00238/27.12.2022г. и № 07844/00239/28.12.2022г., ведно със
снимков материал, неразделна част от АУАН, позволителното за сеч №
0692012, а също и показанията на св.А. и св.Г.. Изложените доводи в жалбата
и в съдебно заседание от жалбоподателя М. А. И. за отмяна на НП, не се
споделят от настоящия съд. В случая е установено, че жалбоподателя в
качеството си на вписано в публичния регистър лице упражняващо
лесовъдска практика, е издал превозни билети с № 07844/00238/27.12.2022г.
за 2.75 пл. м3 дърва за огрев от дървесен вид мъждрян и превозен билет №
07844/00239/28.12.2022г. за 2.75 пл. м3 дърва за огрев от дървесен вид
мъждрян, а видно от приложения снимков материал към посочените превозни
билети транспортираната дървесина от дървесен вид зимен дъб, не отговаря
3
на описаната дървесина в издадените превозни билети.
Това описание на нарушението се потвърждава от доказателствата по
делото и намира правно отражение в нарушение на законните разпоредби на
чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ вр. с чл.211, ал.2, т.2 от ЗГ вр. с чл.15, ал.1, т.1 от
Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии
(Наредба № 1 за КОГТ).
Конкретиката на нарушението е дало основание на администратино-
наказващия орган (АНО) да заключи, че една от законните разпоредби, които
са нарушени от И., съвпада със законната разпоредба послужила за
административното санкциониране на жалбоподателя. Правно допустимо и
възможно е подобно съвпадение. Чрез разпоредбата на чл.15, ал.1, т.1 от
Наредба № 1/2012г. вр. с чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ, е внесена яснота и
законосъобразност, освен за субекта на АНО – жалбоподателя И., като лице,
упражняващо лесовъдска практика и относно забраната да издава превозни
билети в нарушение на изискванията, определени с наредбата и/или със
заповедта за определяне на съответния образец.
Според настоящият съд жалбоподателя макар и лично, в пълнота е
реализирал правото си на защита, което не е било ограничено. В АУАН и в
НП ясно и точно е посочен периода на извършване на нарушението и датата
на отриването му.
Жалбоподателят И. оспорва и нарушението, поради което следва да се
изложат доводи и по разбора на доказателствата. Приложените писмени
доказателства от АНО и свидетелките показания на актосъставителя и
свидетеля по акта за нарушение – В. Й. А. – гл. спец. горски инспектор при
РДГ гр.Берковица и св.М. С. Г. – негов колега, които настоящия съд
кредитира, са в подкрепа на извода, че нарушението е доказано, както от
обективна, така и от субективна страна. Посоченото от И., че
несъответстващите по вид дърва са благун, а не зимен дъб, не променя извода
за доказаност на нарушението, тъй като жалбоподателя като лице
упражняващо лесовъдска практика по силата на чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ е издал
документи ( 2бр. превозни билети) в нарушение на ЗГ и на подзаконов акт по
прилагането му – Наредба № 1/2012г. за КОГТ.
Не са налице били данни и за приложение на чл.28 от ЗАНН имайки
предвид значимостта на засегнатите обществени отношения и качеството на
4
И., който е лице упражняващо лесовъдска практика, като настоящия съд
съблюдава утвърдената съдебна практика в тази насока от касационната
инстанция – АС – Монтана. Нарушението е извършено под формата на
действие от лице упражняващо лесовъдска практика, който е издал 2 бр.
превозни билети в нарушение на изискванията при издаването им. Както
АУАН, така и НП съдържат достатъчно данни за обстоятелствата на
нарушението и доказателствата, които го подкрепят, при спазване
изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, без настоящия съд да
констатира противоречие между посочените обстоятелства и законни
разпоредби, които са нарушени. Събраните обективно и всестранно
доказателства подкрепят правния извод, че нарушението е доказано, както от
обективна, така и от субективна страна. Съдът съблюдава утвърдената
съдебна практика от касационната инстанция – АС – Монтана, по отношение
приложението на чл.257 от ЗГ, която е категорична, че санкционираните на
това основание административни нарушения, не могат да се определят като
„маловажни”, имайки предвид значимостта на защитените обществени
отношения.
Съдът намира, че с наложеното като размер административно наказание
– глоба в размер на 300 (триста) лева, АНО е съобразил в пълнота
обстоятелствата по чл.27, ал.2 ЗАНН. Съдът констатира, че с оглед тежестта
на извършеното нарушение и личността на нарушителя И., наложената глоба
в размер на по 300 (триста) лева не е завишена по размер. Съдът споделя, че
тежестта на нарушението е завишена, като изследва конкретната тежест на
процесното нарушение и намира, че глоба в размер на 300 (триста) лева,
която е при определения минимум по чл.257, ал.1 от ЗГ, е съответна на
тежестта на процесното нарушение и спрямо личността на нарушителя –
жалбоподателя И.. Предвид горното съдът намира, че наложената като размер
глоба от 300 (триста) лева съответства на тежестта на извършеното
нарушение и е съобразена с разпоредбите на чл.27, ал.2 и ал.5 от ЗАНН,
съответно АНО е спазил закона и в тази насока.
Предвид заявеното искане от процесуалния представител на
въззиваемата страна гл. юрисконсулт ИМ за присъждане на разноски по
делото и с оглед неговия изход, жалбоподателя следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемата страна сторените разноски за юрисконсултско
възнаграждение, които според настоящия съд са в размер на 80 (осемдесет)
5
лева.
На основание горното и чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г.,
в сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 368/03.04.2023г. на
Директор РДГ гр.Берковица, с което на М. А. И., с посочен адрес в с.ГК, ул.Т
№ Х, община Ч, област Монтана, е наложено административно наказание –
ГЛОБА в размер на 300 (триста) лева на основание чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ.
ОСЪЖДА жалбоподателя М. А. И. да заплати на РДГ гр.Берковица,
разноски (юрисконсултско възнаграждение) по съдебното производство в
размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6