№ 107484
гр. София, 30.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Частно гражданско
дело № 20231110138212 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 2 ЗЗП.
Подадено е заявление от ФИРМА срещу Н. К., с което се иска издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК за следните суми:
- сумата от 3400,32 лв. - главница;
- сумата от 1069,22 лв. - договорна възнаградителна лихва за периода 25.04.2022 г. -
27.04.2023 г.
- сумата от 481,49 лв. - лихва за забава за периода 25.04.2022 г. - 18.05.2023 г.
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението.
Процесното вземане е за задължения по договор за потребителски кредит №
**********/23.12.2021 г.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл. 411, ал. 2, т. 3
ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз задължение за
служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически
данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело
документи и от изявленията на заявителя, обективирани в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и молба с вх. №228496/14.08.2023 г., се установява вероятна
нищожност на посочения договор за кредит.
Настоящият съдебен състав намира, че договорът за кредит не отговаря на изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно цитираната норма, договорът за кредит следва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. В § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК е
регламентирано, че "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
1
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. В настоящия случай, от общите условия към
договора се установява, че страните са уговорили сключването на договори за застраховка,
във връзка със сключването на процесния договор за кредит. Видно от погасителния план,
застрахователните премии по сключените от ответника договори за застраховка са включени
към главницата по договора за кредит, респективно по аргумент за противното – по делото
няма данни да е включена в годишния процент на разходите по отпуснатия кредит. Ето
защо, съдът намира, че посоченият в договора ГПР не отговаря на действителния. В този
контекст, настоящият съдебен състав приема, че сключеният между страните договор за
потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което води до
неговата недействителност съгласно чл. 22 ЗПК. В този смисъл - практика на въззивната
инстанция - /Решение № 4456 от 11.08.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 1898/2022 г./
За пълнота следва да се посочи, че клаузата от договора, съгласно която потребителят дължи
възнаградителна лихва в размер на 41,05%, също е недействителна. При нормативното
отсъствие на конкретно предвиден размер, до който е допустимо да се уговаря
възнаградителната лихва, преценката относно съответствието й с добрите нрави следва да се
извърши, изхождайки от нейната същност и функции. Лихвата е граждански плод,
възнаграждение, което се дължи за използването на предоставения на кредитополучателя
финансов ресурс. Тя овъзмездява кредитора за времето, през което е лишен от възможността
да ползва паричните средства и да извлича облага от тях, като се явява насрещна престация
по договора. В този смисъл нейният размер е в съответствие с морала, когато не води до
несправедливо обогатяване на кредитора. В съдебната практика (решение № 906 от
30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о. на ВКС, определение № 901 от 10.07.2015 г. по
гр. д. № 6295/2014 г., г. к., IV г. о. на ВКС) се приема, че възнаградителната лихва може да
надхвърля размерът на законната лихва, с която се съизмеряват вредите за времето, в което
остава неудовлетворено кредиторовото парично притезание. За противоречащи на добрите
нрави се считат сделки (уговорки), с които неравноправно се третират икономически слаби
участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг, като е изведено в съдебната практика, че уговорка относно
размера на възнаградителната лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва
противоречи на добрите нрави, а ако вземането е обезпечено с ипотека за неморална следва
да се приеме лихва, която превишава двукратния размер на законната лихва. Съдът намира,
че клаузата за възнаградителната лихва в размер на 41,05 % е недействителна, доколкото е
над трикратния размер на законната лихва, съответно е налице противоречие на добрите
нрави (в който смисъл са и: Решение № 4237 от 14.07.2020 г. по в. гр. д. № 16951/2019 г. на
Възз. III-б. състав на СГС, Решение № 263875 от 10.06.2021 г. по в. гр. д. № 3275/2021 г. на
Възз. III-б. състав на СГС, Решение № 263878 от 11.06.2021 г. по в. гр. д. № 1821/2021 г. на
Възз. III-б. състав на СГС, и др.)
2
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът е недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В настоящия случай
чистата стойност по кредита, представлява отпуснатата сума от заемодателя в размер на
3000 лева.
Следователно заявлението следва да се отхвърли за сумата над 3000 лв. до претендираната
сума от 3400,32 лв., за сумата от 1069,22 лв. - възнаградителна лихва, за сумата над сумата
от 340,49 лв. до сумата от 481,49 лв. - лихва за забава
На заявителя следва да се присъдят и разноски само пропорционално на уважената част от
вземането, или сумата от 66,83 лв. за д. т. и 33,75 лв. за юрк. възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 178 състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление на ФИРМА за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК от 01.06.2023 г. против Н. В. К. в ЧАСТТА относно: сумата над 3000 лв. до
претендираната сума от 3400,32 лв., сумата от 1069,22 лв. - възнаградителна лихва, сумата
над сумата от 340,49 лв. до сумата от 481,49 лв. - лихва за забава по договор за
потребителски кредит № **********/23.12.2021 г.
Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3