№ 52
гр. Гълъбово, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на единадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТОДОР АСЕНОВ
при участието на секретаря Белослава П. Колева
като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Административно
наказателно дело № 20235550200096 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0447-000113 от
28.04.2023 г. на Началник РУ- Гълъбово към ОДМВР-Стара Загора,
упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на МВР,
с което на Д. Т. Б., ЕГН **********, на основание чл. 53 ЗАНН, за извършено
нарушение по чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание "глоба" в размер 2000 /две хиляди/
лева.
В представената въззивна жалба жалбоподателя заяввява, че
постановлението противоречи на закона; административното нарушение е
описано непълно и неточно; описаната в АУАН фактическа обстановка не е
правилна; приетите фактически положения в наказателното постановление не
се подкрепят от събраните доказателства.
Ответника по жалбата РУ- Гълъбово не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.Постъпило е писмено становище от страна на
наказващия орган,с което се оспорва подадената въззивна жалба,като
искането е да се остави без уважение като неоснователна и се потвърди
обжалваното НП като обосновано и законосъобразно.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства приема за
установена следната фактическа обстановка:
С акт за установяване на административно нарушение от 06.04.2023г. е
1
констатирано,че жалбоподателя Д. Т. Б., като водач на МПС – „С.К.“, с ДК
№ ***, управлявайки автомобила в гр.Гълъбово по ул. „А.Стефанов“, в
близост до дом №8, отказва да бъде изпробван с техническо средство Дрегер
Дръг тест 5000, с фабр. № ARMF 0096, като му е бил даден и талон за
медицинско изследване,който е отказал да получи,като описанието на
нарушението за отказ да бъде изпробван е изчерпано до констатация без да е
уточнено какво водача на автомобила отказва- да бъде изпробван за наличие
на алкохол или за употреба на друго упойващо вещество,каквото е
изискването на нормата по чл.174 ал.3 от ЗДП. Не са посочени действията,
чрез които е обективиран отказа на водача – вербално изразяване на
несъгласие, физически акт изразяващ несъгласие или по друг начин.
От показанията на полицейският служител Г. Д. К. се установява,че на
посочената в акта дата и място е спрял за проверка лек автомобил марка
„С.К.“, който е бил управляван от жалбоподателя Д. Т. Б.. В хода на
извършената проверка у него възникнало предположение,че водача Б. е
употребил упойващи вещества /наркотици/ поради което отправил към Б.
покана да бъде изпробван с техническо средство Дрегер Дръг тест 5000 и
уведомил дежурния по линия на КАТ при РУ-Гълъбово - актосъставителя Д.
Ж. Д., който носел наряд заедно със св. М. Д. Т..
От показанията на свид. Д. Д. Д. е видно, че жалбоподателя Б. в процеса
на проверката наранил филтъра, което по мнение на служителите на МВР
било равнозначно на отказ от проверка и помолил да му бъде предоставена
втора възможност, но такава му била отказана, след което му бил съставен акт
за административно нарушение за отказ да бъде изпробван с техническо
средство.
Служителите на МВР уведомили Б., че следва да даде кръвна проба, за
което св. М. Т. издала талон за медицинско изследване.
В издадения от св. Т. талон, липсва подпис с/у реквизита за отказ от
проверяваното лице, а факта на самия отказ не е удостоверен по надлежния
ред – чрез подпис на свидетел.
От друга страна съдът намира, и след проведеното съдебно следствие и
анализа на събрания по делото доказателствен материал, че е допуснато
процесуално нарушение свързано с нарушаване на изискванията на нормите
по чл.42 т.4 и т.5 и чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН като липсва пълно описание
на нарушението от гледна точка на установена фактология, както и на
обстоятелствата при които то е било осъществено,което е следвало да бъде
сторено от контролните органи при съставянето на акта за нарушение за да
може и срещу тези фактически описания на нарушението да се даде
възможност на жалбоподателя Б. да предяви своите възражения и доводи за
незаконосъобразност,като неотменимо право от упражняване на правото му
на защита в тази процесуална фаза от производството по установяване на
нарушението.
В тази връзка в съдебно заседание се установи от показанията на
полицейските служители, че водача на автомобила Б. в хода на проверката е
2
извършил на практика проба с техническото средство, прието от служителите
на полицията за неуспешно и с оглед по-рано отправеното предупреждение,
неуспешния опит бил приравнен с отказ, а молбата за повторна проверка –
отхвърлена от служителите на МВР.
Тези констатации и направена проба от страна на Б. не са били отразени
като фактически данни в акта за нарушение,а те по същество касаят
описателната част на нарушението, срещу която жалбоподателя има право на
възражения и доводи.
Липсата на тяхното отразяване е нарушило правото му на защита и
възможността евентуално да се защити срещу тези описания на
нарушението,които са се проявили в хода на извършената му проверка.Не без
значение е и факта,че тези неописани обстоятелства в акта и НП по същество
сочат на друга фактология и евентуално изводи за друга деятелност от страна
на Б.,съответно квалификация и режим на отговорност и наказание,и е било
задължително още на тази фаза да се даде възможност на Б. да вземе
становище по реда на чл.44 от ЗАНН,тъй като противното би довело
до прескачане на фазата на това производство и липса на защита срещу тези
факти.
По този начин би се дало и възможност преди издаването на НП,самия
наказващ орган да прецени характера на извършеното, обстоятелствата при
които то е било извършено и зачитайки възраженията на нарушителя да вземе
становище относно приложимостта на съответната правна норма и
квалификация на деянието.
След направения анализ на доказателствата по делото,събрани при
проведеното съдебно следствие,съдът счита,че жалбоподателя Б. не е
извършил вмененото му административно нарушение,а именно-да е отказал
да бъде изпробван с техническо средство за установяване на употребата на
алкохол.
Установи се от показанията на полицейските служители,че в
инкриминирания момент жалбоподателя Б. е направил опит да бъде
изпробван с техническо средство,който опит бил приет за невалиден от
служителите на МВР, но въпреки изразената готовност да се подложи на
втори тест, такава възможност на водача била отказана.
При това положение не може да се обоснове категоричния извод за
виновно поведение на жалбоподателя в качеството му на водач на
МПС,поради което липсва съставомерност на деянието по чл.174 ал.3 от ЗДП.
Съдът намира,че липсва такава съставомерност при безспорно
установения факт от доказателствата по делото,че жалбоподателя Б. е
направил опит за тестване с техническото средство.
Състава на чл.174 ал.3 от ЗДП предл.1 визира отказ на нарушителя да
му бъде извършена проверка с техническо средство.При положение,че същия
не се е противопоставил да бъде изпробван,а напротив дори е направил такъв
опит,то липсват доказателства за бездействие при установено в закона
задължение за действие.
3
В допълнение на всичко гореизложено съдът счита, че следва да изложи
още един довод за незаконосъобразост на атакуваното НП тъй като от
събраните доказателства се установи, че при направената проверка на Б. като
водач на управляваното от него МПС не е бил налице отказ за извършване на
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или
други упойващи вещества в смисъла в който залага законодателя в нормата
на чл.174, ал.3, предл.1-во от ЗДвП. Свидетелските показания на
полицейските служители говорят за извършена некачествена
/неосъществена/ проба, а впоследствие и даден талон за медицинско
изследване, съдържащ пороци – допуснати от служителите на МВР.
Съгласно текста на чл.2, ал.1 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда
за установяване на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
МПС когато от водача е взета некачествена проба употребата на алкохол или
друго упойващо вещество се установява с лабораторно изследване. В
настоящия казус съдът счита, че е налице тази хипотеза наличие на
некачествена проба, за което има издаден талон за медицинско изследване.
Допуснат е обаче както от актосъставителя при съставяне на акта, така и в
последствие от наказващия орган при издаване на процесното НП непоправим
порок, който води до категорични основания за отмяна на процесното
наказателно постановление. Порокът се състои в това, че след като е налице
некачествена проба от Б.,такава все пак е имало, а не е бил изричен отказ за
извършване на проверка с техническо средство, деяние, което е визирано в
хипотезата на чл.174, ал.3, предл 1-во от ЗДвП и за което е наказан Б. по
настоящето дело.
Водим от горното,Гълъбовски районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 23-0447-000113 от
28.04.2023 г. на Началник РУ- Гълъбово към ОДМВР-Стара Загора,
упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
МВР, с което на Д. Т. Б., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от двадесет и четири месеца на основание чл.174 ал.3 от
ЗДвП,като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Стара
Загора в 14 дневен срок от съобщението му.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
4