РЕШЕНИЕ
№ 310
гр. Бургас, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20212120105555 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД против ИР. АЛ. Б., с която
са предявени два осъдителни иска.
С определение № 3863/19.11.2021 г. съобщението, с което са изпратени
на ответника Б. книжата по делото за отговор, е приложено като редовно
връчено и й е назначен особен представител на основание чл.47, ал.6 от ГПК,
като за такъв с определение № 4330/10.12.2021 г. е назначен адвокат А.А.,
който депозира отговор на исковата молба.
В съдебно заседание процесуален представител на ищеца не се явява.
Преди съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество,
юрисконсулт депозира молба, с която моли съда да уважи исковете и да
присъди на дружеството направените по делото разноски.
В съдебно заседание особеният представител на ответника моли съда да
отхвърли исковете, защото Б. не е потребител.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** г. по
нот. дело № *** г. по описа на нотариус Н. Н., „***“ ООД продава на ИР. АЛ.
Б., гражданин на ***, родена на *** г. недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор ***2 по КККР на гр. Бургас с адрес гр.
***. За имота е открита партида с абонатен номер ***. В жилището има един
1
водомер.
За отчетен период 31.05.2018 г. – 31.10.2018 г. има издадени четири
фактури от дружеството на обща стойност 64,16 лева с основание „вода,
пречистване и канал“.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на писмените доказателства по делото.
По правото:
Предявени са осъдителни искове по чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно легалната дефиниция на понятието „потребител”, дадена в
разпоредбата на пар.1, т.2 от ДР на Закон за регулиране на водоснабдителните
и канализационните услуги (за краткост Закона), това са юридически или
физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажната
собственост. Същата е дефиницията на това понятие и в чл.2 от Общите
условия на дружеството (за краткост ОУ). Установи се, че за процесния
период 31.05.2018 г. до 31.10.2018 г. Б. е собственик на имота, поради което е
потребител на услугите, предоставяни от ищцовото дружество, за този имот.
За този извод е без значение дали реално собственикът обитава жилището.
По делото няма доказателства водомерът в имота да отчита неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи (за краткост Наредбата)
услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана
вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всяко водопроводно отклонение.
Отчитането на водомера се извършва в присъствието на потребителя
или на негов представител, но когато не е осигурен достъп, служебно се
начислява потребление – аргумент от чл.24 от ОУ. Видно от доказателствата,
отчитането на водомера в процесния период се извършва от самия инкасатор
(условно „видян“). Не е налице „празнина“ в отчетите, т.е. всяка последваща
стойност се прибавя към предходна такава.
В този смисъл, установено е изпълнението на задължението на ищеца за
доставка, отвеждане и пречистване на вода, което, от своя страна, е основание
за ангажиране на отговорността на ответника, в качеството му на потребител,
да заплати извършената услуга.
Съгласно чл. 33, ал.1 от ОУ операторът издава ежемесечни фактури
(дори и при служебно начисляване на количества), като потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях услуги в 30-дневен
срок след датата на фактурирането – чл.33, ал.2 от ОУ. И при нередовно
издаване на фактури за дължимите суми не е налице освобождаване на
потребителя от задължението му за заплати стойността на консумираната
вода в периода, за който тя е реално отчетена. Такава санкция за оператора на
ВиК услугата не се предвижда нито в ОУ на дружеството, нито в Наредбата.
По възражението на особения представител за погасяване на част
от вземането за главница по давност:
2
Според разпоредбата на чл.111, б. „в“ от ЗЗД с изтичане на тригодишна
давност се погасяват вземанията за лихви и за периодични плащания.
Безспорно в случая се касае за периодични плащания. Давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо – чл.114, ал.1 от ЗЗД.
Първата от фактурите е издадена на 25.07.2018 г., а вземането по нея е
станало изискуемо на 25.08.2018 г.
Исковата молба, която прекъсва давността, е подадена на 04.08.2021 г.
Според чл.3, т.2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците (за краткост Закона) за срока от 13 март 2020 г.
до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти.
Според пар.13 от ПЗР към ЗИД на Закон за здравето (ДВ, бр.44/2020 г. в
сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение по Закона, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на този закон в "Държавен вестник", т.е. след 21.05.2020 г.
Следователно давностният срок е спрял да тече в периода 13.03.2020 г. –
21.05.2020 г., т.е. за 70 дни. Тези дни следва да се „добавят“ след дата
25.08.2021 г., когато изтича 3-годишният давностен срок за вземането по
първата фактура.
Ето защо периодът от настъпване на „изискуемостта“ на вземането по
първата фактура до предявяване на претенцията пред съда е по-кратък от 3
години. В този смисъл и по аргумент за по-силното основание никоя част от
вземането за главница на дружеството не е погасена по давност и
възражението на особения представител в този смисъл е неоснователно.
По отношение на акцесорния иск:
Според разпоредбата на чл.6 от Закона, в редакцията му в периода
13.03.2020 г. – 08.04.2020 г., брой 28 на ДВ, до отмяната на извънредното
положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения
на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и
непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и
изземване на вещи. Очевидно е, че законодателят не прави разлика от какво
основание са възникнали задълженията. Ето защо за периода от 13.03.2020 г.
до 08.04.2020 г. не може да се начислява обезщетение за забава върху
вземането за главница.
Предвид изложеното акцесорният иск следва да бъде уважен за периода
25.08.2018 г. до 12.03.2020 г. и за периода от 09.04.2020 г. до 03.08.2021 г.,
като изчислен от съда на основание чл.162 от ГПК е в размер на 17,63 лева, до
който искът следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата до пълния
претендиран размер от 18 лева, както и за периода за присъждане на
обезщетението за забава 13.03.2020 г. – 08.04.2020 г. Вземането не е погасено
по давност, тъй като исковата молба е подадена на 04.08.2021 г.
По разноските:
При този изход на делото и двете страни имат право на разноски, но
3
само дружеството претендира такива. То претендира юрисконсултско
възнаграждение, като съдът намира за справедлив негов размер от 120 лева на
основание чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Дружеството претендира като разноски и заплатената държавна такса в
размер на 100 лева и изплатено възнаграждение за особения представител на
ответника в размер на 200 лева. С оглед уважената част от исковете
дружеството има право на разноски в размер на 418 лева.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ИР. АЛ. Б., гражданин на ***, родена на *** г., със заявен
адрес в страната гр. ***, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК – *********, сумата от 64,16 лева (шестдесет и
четири лева и шестнадесет стотинки), представляваща стойност на ползвани
ВиК услуги за периода 31.05.2018 г. – 31.10.2018 г., изразяващи се в
доставена, отведена и пречистена вода за абонатен номер ***, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба на 04.08.2021 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ИР. АЛ. Б., гражданин на ***, родена на *** г., със заявен
адрес в страната гр. ***, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК – *********, сумата от 17,63 лева
(седемнадесет лева и шестдесет и три стотинки), представляваща
обезщетение за забава върху присъдената главница за периода 25.08.2018 г. –
12.03.2020 г. и за периода 09.04.2020 г. – 03.08.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 18 лева,
както и за периода 13.03.2020 г. – 08.04.2020 г.
ОСЪЖДА ИР. АЛ. Б., гражданин на ***, родена на *** г., със заявен
адрес в страната гр. ***, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК – *********, сумата от 418 (четиристотин и
осемнадесет) лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: ________(П)______
Вярно с оригинала! ММ
4