№ 3
гр. Кула, 11.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на десети януари през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Дияна Ив. Дамянова Цанкова
при участието на секретаря Нели Г. Йончева
като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Гражданско
дело № 20231330100206 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 330 от ГПК във вр. с чл. 321, ал. 5 от ГПК
вр. чл.49, ал. 4 от СК, образувано по искова молба от Ж. М. К., ЕГН
**********, чрез адвокат П. П. П., АК - В., личен № **********, съдебен
адрес: гр. В., ул. „...“ № 6 против А. Б. К., ЕГН **********, адрес: гр. H=, ул.
„... за прекратяване на гражданския им брак чрез развод поради дълбоко и
непоправимо разстройство по вина на ответника, за предоставяне на
семейното жилище и за възстановяване на предбрачното си фамилно име - К..
Твърди се в молбата, че страните са сключили граждански брак на ... г. и от
брака си имат родени три деца, които са навършили пълнолетие: Б. А.а Б.а,
родена на 1... г., С. А. Б., роден на .. г. и К А.а Б.а - Я., родена на 09.12.1984 г.
Твърди се също, че през годините на съвместното им съжителство са имали
много трудности — многократно ответникът е напускал нея и децата им и по
време на брака им е имал деца и от други жени. Излага твърдения, че през
последните години, особено след като децата пораснали и напуснали
семейното жилище, лошото му отношение към нея се увеличило многократно
– често е проявявал агресия към нея, понякога използвал физическо насилие,
а обидите, крещенето, гоненето от вкъщи, заканите за физическа
саморазправа и дори за убийство са били почти ежедневие, а към момента е
взел дебитната карта и се разпорежда с наличните по нея суми. Твърди се,
че страните живеят в бащината къща на ищцата в гр. H=, за която основно тя
полага грижи, плаща сметки, прави ремонти, но от около две седмици
положението станало нетърпимо и ищцата се принудила да отида в дома на
нейния сина в гр. В.. Ищцата твърди, че бракът им е дълбоко и непоправимо
разстроен, като брачната им връзка съществува само формално, лишена е от
съдържание.
От ответника е депозиран отговор на исковата молба в срока по чл. 131
ГПК, с който не оспорва иска за прекратяване на брака, но твърди, че вината
за прекратяване на брака е на двете страни, не възразява срещу искането на
1
ищцата за смяна на фамилното си име, но оспорва искането на ищцата за
предоставяне на семейното жилище, като в тази връзка прави искане на него
да бъде предоставено същото, като мотивира искането си, като излага
твърдения, че притежава 100% група инвалидност, с придружител и няма
друго жилище. Предявява с отговора претенция към ищцата за заплащане на
месечна издръжка в размер на 220 лв., ведно със законната лихва за забавата
при просрочие от последния ден на текущия месец , считано от предявяване
на молбата до изменение или прекратяване на основанието за това, която
мотивира с тежкото си здравословно състояние, като твърди, че същото го
поставя пред невъзможност да се издържа сам. Оспорва твърдението на
ищцата, че семейното им жилище е нейно бащино, като твърди, че е
съпружеска имуществена общност и е придобито чрез необезпокоявано
давностно владение , продължило повече от 20 години. Твърди, че през
пролетта на 2023 г. са вложили с ищцата общи средства в размер на 20 хиляди
за основен ремонт на семейното жилище, като половината от сумата са
негови спестявания.
В проведеното по делото на 10.01.2024 г. открито съдебно заседание,
страните са заявили, че са постигнали споразумение за прекратяване на брака,
като са уредили отношенията си помежду си, което споразумение представят
на съда и заявяват, че не желаят съдът да се произнася по въпроса за вината, а
желаят да се премине към производство за развод по взаимно съгласие.
С оглед на постигнатото споразумение и изразеното от страните желание, на
основание чл. 321, ал.5 от СК, с протоколно определение, съдът е постановил,
производството по делото да продължи като производство за развод по
взаимно съгласие.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и доказателствата
преценени в съвкупност и поотделно, приема за установено следното от
фактическа страна:
Страните са сключили граждански брак на ...г. в гр. В., видно от приетото
по делото заверено копие на Удостоверение за сключен граждански брак №
.../...г., издадено въз основа на Акт за граждански брак №../...г. на Община В.,
като преди сключване на брака, съпругата е носила фамилно име – К., а след
сключване на брака е приела фамилното име К., което е запазила и след
сключване на брака. От брака си имат родени деца, които са пълнолетни,
видно от служебно направените и приети по делото справки в НБД „
Население“. Постигнали са споразумение, което са представили по делото, по
всички въпроси, относно последиците от развода, а именно:нямат претенции
за издръжка един към друг; след прекратяване на брака Ж. М. К. ще носи
предбрачното си фамилно име К.; семейното жилище, находящо се в гр. H=,
ул. „... ще се ползва от съпругата Ж. М. К., която ще заплаща на А. Б. К. сума
в размер на 150лв. / сто и петдесет лева/ месечно, за лишаването му от право
да ползва същото, считано от 01.01.2024г, до подялбата на собствеността на
имота; движимите вещи, придобити по време на брака ще си ги поделят
извънсъдебно и нямат претенции един към друг, които да бъдат решавани в
това производство. Заявили са лично пред съда сериозното си и
непоколебимо желание за прекратяване на техния брак, без съдът да изследва
мотивите за това и без да се произнася за вината.
От правна страна:
За да се допусне развод по взаимно съгласие е необходимо страните да са
изразили сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за това, като съдът не
изследва мотивите за разтрогване на брака. Освен това е необходимо и
2
съпрузите да са постигнали споразумение относно упражняването на
родителските права, издръжката и местоживеенето на децата, личните
отношения с единия родител, ползването на семейното жилище, издръжката
между съпрузите, фамилното име и общите вещи.
Съдът намира, че е налице взаимно съгласие от двамата съпрузи за
прекратяване на брака, което е сериозно и непоколебимо и постигнатото
споразумението не противоречи на закона, обхваща всички въпроси, за които
закона изисква да е постигнато съгласие и с оглед на това съдът намира, че
бракът между съпрузите следва да бъде прекратен на основание чл. 50 СК,
като последиците от развода бъдат уредени съобразно споразумението между
тях, което съдът следва да утвърди с решението.
На основание чл.6 т.3 от Тарифата за държавните такси събирани от
съдилищата по ГПК, съдът следва да определи на страните окончателна
държавна такса, която при непроизнасянето на съда по въпроса за вината за
разстройството на брака, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, следва да се
възложи поравно на страните, която такса съдът определя в размер на 40.00
лева, която да бъде разделена между тях поравно по 20.00 лева.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА, чрез развод по взаимно съгласие, гражданския брак между
Ж. М. К., ЕГН ********** от гр. H=, ул. „...и А. Б. К., ЕГН **********, адрес:
с.А., общ. Д., обл. В., ул.“...“№14, сключен на ...г. в гр. В., общ. В., обл. В., за
който е издаден Акт за граждански брак №../...г.
УТВЪРЖДАВА споразумението между Ж. М. К., ЕГН ********** от гр.
H=, ул. „... и А. Б. К., ЕГН **********, адрес: с.А., общ. Д., обл. В.,
ул.“...“№14, което е в следния смисъл:
1. Нямаме родени от брака непълнолетни към момента деца.
2. Нямаме претенции за издръжка един към друг.
3. След прекратяване на брака Ж. М. К. ще носи предбрачното си
фамилно име К..
4. Семейното жилище, находящо се в гр. H=, ул. „... ще се ползва от
съпругата Ж. М. К., която ще заплаща на А. Б. К. сума в размер на 150лв. / сто
и петдесет лева/ месечно, за лишаването му от право да ползва същото,
считано от 01.01.2024г, до подялбата на собствеността на имота.
5. Движимите вещи, придобити по време на брака ще си ги поделим
извънсъдебно и нямаме претенции един към друг, които да бъдат решавани в
това производство.
ОСЪЖДА Ж. М. К., ЕГН ********** от гр. H=, ул. „... да заплати по сметка
на Районен съд Кула сумата 20.00 лв./двадесет лева/ - окончателна държавна
такса.
ОСЪЖДА А. Б. К., ЕГН **********, адрес: с.А., общ. Д., обл. В.,
ул.“...“№14 да заплати по сметка на Районен съд Кула сумата 20.00
лв./двадесет лева/ - окончателна държавна такса.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________
3