№ 921
гр. Варна, 06.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на шести
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Диана К. Стоянова
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно частно
гражданско дело № 20233100500441 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба вх. №4810/23.02.2023г. от
„Сити Кеш” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Славянска” № 29, ет.7 срещу разпореждане №47619/30.12.2022г.,
постановено по ч.гр. дело №20223110117054/2022г. по описа на Районен съд –
Варна, с което е отхвърлено заявление вх. №90133/30.12.2022г. за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Е. Ц. С., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. Варна, ****** за сумата 400.00 лв.,
главница, сумата от 54.30лв., възнаградителна лихва за периода 04.01.2022г.
до 05.09.2022г., 169.70лв., неустойка, поради неизпълнение на задължението
за предоставяне на поръчител, сумата от 62.40лв., неустойка за забава,
формирана като 10% от неизплатената част от задължението от 624.00лв.,
29.58лв., обезщетение за забава за периода 01.04.2022г. до 01.12.2022г.,
сумата от 25.00лв., компенсаторна неустойка по Тарифата за таксите и
разходите, ведно със законната лихва върху задължението считано от датата
на подаване на заявлението /30.12.2022г./ до окончателното му изплащане.
В жалбата се излага, че разпореждането е неправилно и
незаконосъобразно. Излага се, че договорът за потребителски кредит е
сключен чрез онлайн платформа – htts://credirect.bg/. Длъжникът е
кандидатствал като е посочил параметрите на искания от него кредит, както и
свои лични данни. Спазена е писмената форма на договора, тъй като е
съставен електронен документ, който е подписан с електронен подпис
съгласно чл.3, ал.2 и чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ. За установяването на тези
обстоятелства е представен лог – файл по кредит №616770. Районният съд е
допуснал процесуално нарушение, като не е дал указания за неговото
представяне с договора за кредит.
1
По изложените съображения моли съдът да постанови определение, с
което да отмени разпореждането и да постанови издаването на заповед за
изпълнение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за
установено следното:
Частна жалба вх. №4810/23.02.2023г. е подадена в срока по чл.413, ал.2
от ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице чрез
пълномощник с надлежна представителна власт. Разгледана по същество
същата се явява частично основателна.
Заповедният съд е бил сезиран с подадено заявление по чл.410 от ГПК
от „Сити Кеш” ООД за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Е.
Ц. С. за сумата 400.00 лв., главница, сумата от 54.30лв., възнаградителна
лихва за периода 04.01.2022г. до 05.09.2022г., сумата от 169.70лв., неустойка,
поради неизпълнение на задължението за предоставяне на поръчител, сумата
от 62.40лв., неустойка за забава, формирана като 10% от неизплатената част
от задължението от 624.00лв., 29.58лв., обезщетение за забава за периода
01.04.2022г. до 01.12.2022г., сумата от 25.00лв., компенсаторна неустойка по
Тарифата за таксите и разходите, ведно със законната лихва върху
задължението считано от датата на подаване на заявлението /30.12.2022г./ до
окончателното му изплащане.
След запознаване с депозираното заявление въззивният съд намира, че
същото е редовно от формална страна, а по същество е частично основателно
в частта за главницата, възнаградителната лихва и обезщетението за забава.
След извършен анализът на съдържанието договора за кредит
№616770/04.01.2022г. и при вземане предвид основната дейност на ищеца,
въззивната инстанция приема, че той има характер на потребителски, а от
своя страна длъжникът, като физическо лице се явява потребител на
основание §13, т. 1 от Закона за защита на потребителите и чл.9, ал.3 от
Закона за потребителския кредит.
Съгласно нормата на чл.22 от Закона за потребителския кредит когато не
са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът е недействителен. На основание чл.23 когато
договорът е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
С оглед изложеното съдът пристъпва към преценка дали процесният
договор съответства на материално правни норми, уреждащи императивно
2
реквизитите, които следва той да съдържа.
В случая процесният договор е такъв за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, тъй като е сключен между доставчик и потребител като
част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече. Това се потвърждава от
приложените писмени доказателства, в това число и представения с частната
жалба лог – файл по кредит №616770.
От страна на длъжника С. е извършено кандидатстване за кредит на
интернет адрес htts://credirect.bg/. Във формата се попълват задължителни
полета касаещи индивидуализация на кредитополучателя, посочва се и
размера на искания кредит. Искането представлява електронен документ по
смисъла на чл. 3 от Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги , тъй като е налице електронно изявление, записано
върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде
възпроизвеждано. Съдът приема за установено, че автор по смисъла на чл. 4
на електронното изявление и документ е длъжника С., тъй като е посочила в
заявката си, всичките си индивидуализиращи данни /три имена, адрес, ЕГН,
телефон, лична карта/ и имейл, а адресат /чл.5 от закона/ на същото е
заявителя. Според нормата на чл.8, ал.1 от Закон за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги „потвърждаване на получаването на
електронно изявление не е необходимо, за да се смята, че е получено от
адресата, освен ако страните са уговорили друго”. В случая е доказано
получаването на електронното изявление за кандидатстване, което е
обработено от кредитодателя и той отново чрез два имейла, съгласно лог -
файла, които също представляват електронни изявления е изпратил проекта
на договора за кредит. Същият е одобрен от кредитополучателката и е
наредено плащане за сумата от 400.00лв., видно от вписването в лог – файла.
Всички електронни документи с автор всяка една от двете страни са
подписани с обикновен електронен подпис. Това е така защото данните за
потребителя, както и за доставчика сочат и индивидуализират автора на
електронното изявление. Законът за предоставяне на финансови услуги от
разстояние не изисква поставяне на усъвършенстван или квалифициран
3
електронен подпис, дефинирани в чл.13, ал.2 и ал.3 от Закон за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги и чл.3, т.11 и т.12 от
Регламент /ЕС/ №910/2014 за да е валиден електронния документ. Съгласно
чл.3, ал.2 от цитирания закон писмената форма се смята за спазена, ако е
съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление.
Изложените мотиви обуславят крайния извод за спазена писмена форма,
съгласно изискването на чл.10, ал.1 от Закона за потребителския кредит и
шрифта на текста не е видимо по – малък от 12. Договорът, в съответствие с
чл.11, ал.1, т.1-9 съдържа дата и място на сключването му, вида на
предоставения кредит, индивидуализация на страните по него, срок на
договора, общия размер на кредита, размер на лихвения процент, условия за
издължаване на кредита, ГПР от 48.49%, налице е и погасителен план.
Следователно следва да се приеме, че договорът е действителен.
Падежът на цялото задължение е настъпил на 05.09.2022г., с оглед на
което кредитополучателят дължи плащане на главницата и възнаградителната
лихва, като поради забава дължи и обезщетение за същата. Изложените
мотиви обуславят крайният такъв, че заявлението в тази му част следва да
бъде уважено, а първоинстанционният акт отменен.
По отношение на сумата от 169.70лв., неустойка, поради неизпълнение на
задължението за предоставяне на поръчител, сумата от 62,40лв., неустойка за
забава, формирана като 10% от неизплатената част от задължението от
624.00лв., 29.58лв., обезщетение за забава за периода 01.04.2022г. до
01.12.2022г., сумата от 25.00лв., компенсаторна неустойка по Тарифата за
таксите и разходите заявлението е неоснователно, тъй като са налице
отрицателните предпоставки на чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение.
Съдът констатира, че уговорената компенсаторна неустойка за
неизпълнение на задължение за представяне в определен срок на обезпечение
чрез поръчителство е нищожна, като противоречаща на добрите нрави, тъй
като излиза извън присъщите си обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции.
За този си извод съдът извърши анализ на вида на уговореното
договорно задължение. Същото е непарично, акцесорно и спомагателно
такова, което цели да обезпечи изпълнението на главното задължение за
4
връщане на заемната сума, ведно с дължимата възнаградителна лихва.
Неговото неизпълнението обаче не влече някакви предполагаеми вреди, което
обуславя извода, че неустоечната клауза не съответства на своята
обезщетителна функция и приоритетно е насочена само да санкционира
заемателя.
На следващо място посочената клауза е в пълно противоречие с нормата
на чл.33 от Закона за потребителския кредит, който е приложим като
материален закон, тъй като длъжникът има качеството на потребител. В
посочената норма законът императивно определя, че за неизпълнение на
главното задължение, връщането на заемната сума на падежа се дължи
единствено и само обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
невърната част. Законът не разрешава начисляването на неустойки или
обезщетения за забава за неизпълнение на други задължения по договора, в
това число и непарични, които са във връзка с главното такова.
По тези мотиви за противоречие с чл.33 от Закона за потребителския
кредит, нищожна се явява и клаузата на чл.7 от договора, вр.чл.39 от Общите
условия, вр. чл.3 от Тарифата за таксите и разходите, която предвижда, че
при забава от 90 дни се начислява еднократно сумата в размер на 10% от
остатъка на дължимата по съответния договор сума по цялостно погасяване.
По отношение сумата от 25.00лв., съдът съобразно наведените
твърдения намира, че същата има характер на компенсаторна неустойка, тъй
като уговарянето й предварително в договора, препращащ към тарифата и в
определен размер, отново по тарифата цели да обезпечи изпълнението в срок
на задължението за връщане на заемната сума и да обезщети разходите за
извънсъдебно събиране на вземанията. Наименоването на това задължение от
заявителя като такса, вместо неустойка, съставлява опит да се представи,
същата като възнаграждение за извършването на допълнителни услуги, които
съгласно чл.10а, ал.1 от Закона за потребителския кредит са разрешени.
Дейността обаче по събирането на просрочено задължение не съставлява
предоставяне от страна на кредитора на допълнителна услуга, за която
потребителят да дължи възнаграждение.
По същество така начислената неустойка също е в пълно противоречие
с ограничението в чл. 33 от ЗПК, тъй като предвижда различен вид
обезщетяване на вредите от неизпълнение на главното задължение от
5
разрешения от закона.
С оглед изложеното и това, че нищожните клаузи не пораждат
задължение за плащане по тях, съдът намира, че заявлението по чл.410 от
ГПК в коментираните му части се явява неоснователно и подлежи на
отхвърляне, като първоинстанционния акт постановил същият резултат
следва да бъде потвърден в тази му част.
Предвид изходът от спора следва да бъдат присъдени разноски
съразмерно уважената част от заявлението в размер на 45.98лв. /съразмерно
от 25.00лв. държавна такса и 50.00лв. юрисконсултско възнаграждение/.
За въззивна инстанция не е поискано присъждане на разноски.
По изложените правни съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане №47619/30.12.2022г., постановено по ч.гр.
дело №20223110117054/2022г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с
която е отхвърлено заявление вх. №90133/30.12.2022г. за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на „Сити Кеш” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска”
№ 29, ет.7 срещу длъжника Е. Ц. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.
Варна, ****** за сумата 400.00 лв., главница, сумата от 54.30лв.,
възнаградителна лихва за периода 04.01.2022г. до 05.09.2022г., 29.58лв.,
обезщетение за забава за периода 01.04.2022г. до 01.12.2022г., ведно със
законната лихва върху задължението считано от датата на подаване на
заявлението /30.12.2022г./ до окончателното му изплащане И ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК в полза на „Сити Кеш” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска” № 29, ет.7 срещу длъжника
Е. Ц. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ****** за сумата
400.00 лв., главница, сумата от 54.30лв., възнаградителна лихва за периода
04.01.2022г. до 05.09.2022г., 29.58лв., обезщетение за забава за периода
01.04.2022г. до 01.12.2022г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на заявлението /30.12.2022г./ до окончателното
му изплащане, както и 45.98лв. – разноски, включващи държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Варна за издаване на заповедта за
изпълнение.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №47619/30.12.2022г., постановено по
ч.гр. дело №20223110117054/2022г. по описа на Районен съд – Варна, в
частта, с която е отхвърлено заявление вх. №90133/30.12.2022г. за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на „Сити Кеш” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска”
6
№ 29, ет.7 срещу длъжника Е. Ц. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.
Варна, ****** за сумата от 169.70лв., неустойка, поради неизпълнение на
задължението за предоставяне на поръчител, сумата от 62.40лв., неустойка за
забава, формирана като 10% от неизплатената част от задължението от
624.00лв., сумата от 25.00лв., компенсаторна неустойка по Тарифата за
таксите и разходите, ведно със законната лихва върху задължението считано
от датата на подаване на заявлението /30.12.2022г./ до окончателното му
изплащане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7