Р Е Ш Е Н И
Е
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. С., 03.12.2024г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 9-ти състав, в открито съдебно заседание на седми ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗАПРЯНОВА
При
секретаря Симона Илиева,
като разгледа гр.дело №3387 по описа на съда за 2018 година, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от Р.И.Ч. срещу З. „Л.И.” АД, с която са предявени
обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ
във връзка с 258, т.2 от КЗ.
Ищецът твърди, че на 21.03.2013
г. пътувал от Република България към Република Украйна в микробус „Мерцедес
Вито“ с рег. № СА ****-СР. При подминаването на гр. Букурещ в посока гр.
Констанца на 40-тия км от Букурещ по автомагистрала А-ІІ, микробусът се движел
със скорост 110-120 км/ч, валяло пороен дъжд и поради несъобразената с
конкретните пътни условия, скорост, водачът на микробуса загубил управлението
му и се ударил в мантинелата, откъдето рикоширал, преминал пътното платно и се
спрял в края му.
В исковата молба е посочено, че в
резултат на ПТП на ищеца са причинени описаните подробно тежки телесни повреди.
Твърди, че преди произшествието, в периода 2010-2013 г. е работел като моряк на
длъжност втори и трети офицер с възнаграждение от 3 000 евро. На
25.03.2013 г. било потвърдено, че отново е нает на борда на кораб за период от
4 месеца с възнаграждение от 3 000 евро, считано от 15.04.2013г. Ищецът
твърди още, че след процесното ПТП е бил освидетелстван и регистриран като
инвалид и е получавал инвалидна пенсия.
Ищецът поддържа, че към момента
на настъпване на произшествието, отговорността на деликвента е била
застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ полица № 20113000553805, валидна от 07.02.2013 г. до 06.02.2014 г.
със сертификат зелена карта от 07.02.2013 г. до 07.05.2013 г.
Ищецът моли съда да му присъди
обезщетение за имуществени вреди за периода 21.03.2013г. – 01.01.2018г. в
размер на 111 649,80 лева - разликата между възнаграждението, което е
получавал преди произшествието и получаваната след това инвалидна пенсия, които
вреди са вследствие на ПТП,
настъпило на 21.03.2013 г. в Р.Румъния на 40-тия км от Букурещ посока гр. Констанца по автомагистрала
А-ІІ, виновно причинено от водача В.Н.Б. при управление на микробус „Мерцедес Вито“
с рег. № СА ****-СР, чиято
отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при З. „Л.И.” АД с
полица № 20113000553805, валидна от 07.02.2013 г. до 06.02.2014 г. със зелена
карта от 07.02.2013 г. до 07.05.2013 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането-21.03.2013 г. до окончателното
издължаване. Претендират се разноските
по делото.
За периода 01.01.2018г.-12.03.2018г.,
първоначално посочен в исковата молба, и за разликата над сумата
111 649,80 лева до първоначално предявения размер 113 500 лева производството
е прекратено, тъй като е предмет на гр.д. № 10390/2013г. на СГС, първо ГО, 6
състав.
Ответникът е депозирал писмен отговор, с
който счита исковете за недопустими, евентуално ги намира за неоснователни.
Оспорва претенциите по основание и размер.Оспорва, че ищецът е получавал
посоченото в ИМ възнаграждение и твърдението, че със сигурност той би полагал труд за периода
21.03.2013 – 12.03.2018 г., както и че
за този период възнаграждението му би било в претендирания размер. Твърди, че
ищецът не е бил нает на безсрочен трудов договор. Твърди, че възнаграждението,
което той претендира зависело от това дали полага извънреден труд и включвало и
социални осигуровки, както и други компенсации, които не следвало да се вземат
предвид при определяне на размера на имуществените вреди. Заявява, че за
ищеца би възникнало вземане за друго
обезщетение. Твърди, че телесните увреждания са поради изключителния принос на пострадалия, който пътувал в
микробуса без поставен обезопасителен колан и евентуално прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат. Твърди, че претенцията е недопустима за
периода 01.01.2018 – 12.03.2018 г., тъй като за него е налице друго дело между
същите страни и със същото искане. (гр.д. 3715/2018 г. СГС). Оспорва
акцесорната претенция за лихва, евентуално възразява за изтекла погасителна
давност. Претендира разноски.
В уточняващи молби от
23.01.2020г. ищецът е посочил, че претенцията му е формирана като разлика от
получаваното годишно трудово възнаграждение /4 месеца по 3000 евро/ за периода
от настъпване на ПТП до 01.01.2018г. минус получавана месечна инвалидна пенсия
от 1452 украински гривни /95 лева/. Ищецът не е работил на кораб целогодишно, а
за период от 4 месеца на година, тоест договореното възнаграждение от 3000 евро
по 4 месеца, ако се раздели на 12 месеца, формира доход от трудова дейност от
1000 евро месечно.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковете
чрез своя процесуален представител и по съображения изложени в представените по
делото писмени бележки. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.
Ищецът е освободен от задължение за внасяне на
такси и разноски.
Ответникът, в съдебно заседание
чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск. Претендира разноски,
като представя списък на разноските по чл.80 ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно в
тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 432,
ал. 1 от Кодекса за застраховането, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
С приетия за окончателен
доклад за безспорни са отделени фактите, че на 21.03.2013 г. ищецът е пострадал
от ПТП, настъпило в Румъния по вина на водач, застрахован при З. „Л.И.“ АД по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност“.
В доказателствена тежест на
ищеца е да установи настъпилото ПТП и неговият механизъм; противоправното
поведение на водача на автомобила Мерцедес Вито рег. № СА****СР; ПТП да е довело до инвалидизиране на ищеца; в причинна връзка с инвалидизирането е загубил трудов доход; претърпените имуществени вреди
В доказателствена тежест
на ответника е да установи
релевираните по делото вкл. възраженията за съпричиняване.
От приетите като писмени
доказателства по делото протокол за оглед на пътнотранспортно произшествие от 21.03.2013
г., фотоалбума към него, скица на местопроизшествието, приложени от дело № 634/Р/2013
на Румъния, съд Лехлиу-Гара, окр.Калъраш, от неоспореното от страните
заключение на САТЕ се установява, че процесното
ПТП е настъпило на 21.03.2013 г. около 16,41 ч. на автомагистрала
Букурещ-Констанца в посока гр. Констанца, на км 40+52, където движението се
извършва в две ленти. Мястото на удара е лявата мантинела, намираща се на
междинната ивица между двете платна за движение, като тя е разкъсана от 58-я до
72-я метър след избрания ориентир, на участък с дължина 14 м, считано по посока
на движението на автомобила. Инициалният контакт е осъществен в предна дясна
част на автомобила, като в този момент той е бил завъртян над 90 градуса.
Вещото лице установява, че по неустановена причина водачът е предприел маневра
за навлизане в лявата пътна лента, вероятно за изпреварване. Завиването е било
по-рязко от безопасното, а наличието на задни износени стари гуми спомага за
настъпване странично занасяне, от което автомобилът се насочва диагонално на
ляво като придобива неконтролируема ротация в посока, обратна на часовниковата
стрелка, гледан отгоре. След като преминава пред лявата активна лента завъртян
над 90 градуса, автомобилът се удря с предната си дясна част в лявата
мантинела, след което настъпва деформиране на мантинелата и автомобила. Част от
мантинелата се скъсва и огъва силно, което засилва ротацията на автомобила в
същата посока. Поради еластичността на мантинелата и деформираните части на
автомобила, автомобилът е отблъснат надясно. Ротацията създава
най-големи-огромни центобежни сили на пътниците, които седят най-отзад, където
е седял ищецът - най-задната седалка от третия ред седалки в дясно, до
багажното отделение. По тази причина неговото тяло е било подложено на
най-голямата инерционна сила, която го изхвърля през най-задното дясно стъкло
на автомобила на най-далечно разстояние, като прелита над трите ленти за
движение в обратна посока и се удря в нейната външна-дясна мантинела, където се
плъзга по нея. Горният ръб на всяка мантинела е грапав и при плъзгането на
тялото реже като нож и затова отрязва крака на ищеца, след което той пада зад
тази мантинела. Отблъснатият надясно и придобил силна ротация автомобил след
отделяне от лявата мантинела, поради остатъчната си кинетична енергия и
скорост, след удара се придвижва диагонално напред и повече на дясно и се спира
на десния банкет.
Заключението на вещото
лице е, че при определена комбинация на скорост на движение, дебелина на водния
слой от обилния дъжд върху пътната настилка и рязкостта на завиване,
предизвикано от водача, е настъпило странично занасяне на задните колела на
автомобила и автомобилът е загубил устойчивостта си на движение. Неизправността
на задните гуми, най-вероятно е съпричина за настъпване на произшествието. Ако
ищецът е бил с правилно поставен предпазен колан, той нямаше да изпадне от
автомобила, защото коланът ще го задържи на седалката, на която е седял.
Установява се, че
скоростта на автомобила непосредствено преди ПТП е била не по-малка от 108 км/ч,
а в момента на удара 80 км/ч. Причина за настъпване на произшествието са
субективните действия на водача с органите за управления, завъртане на волана,
подаване на газ или употреба на спирачките и избора на скоростта, с която се е
движил автомобила.
От приетата по делото
справка от 23.08.2013 г. и справка № 49 от 21.01.2014 г. на Управление на труда
и социалната защита на населението в Белгород-Днестровски Градски съвет се
установява, че ищецът е инвалид с общо заболяване 1 група «А». От представени
справки се установява, че на ищеца пожизнено е отпусната държавна социална
помощ за инвалид поради общо заболяване 2 група.
Представено е
удостоверение от Б.И.М.С.Л.от 25.03.2013г., от което е видно, че ищецът е щял
да бъде нает на договор в дружеството на борда на плаватетелен съд Сим Мизар от
15.03.2013г. с месечна заплата 3000 евро и продължителност на договора 4
месеца. Посочено е, че ищецът работи с дружеството от 2010г. В удостоверение от
28.01.2014г., издадено от същото дружество, е посочено, че ищецът е заемал
позиция трети офицер на същия кораб за периода 22.12.2011г. – 25.05.2012г. със
заплата 3000 евро и позиция втори офицер за периода 26.09.2012г. – 27.12.2012г.
със зъплата 3500 евро. Представени са трудови договори от 31.07.2010г., 25.04.2011г.,
27.04.2011г., 21.12.2011г., 25.09.2012г. за периоди около 4 месеца между ищеца
и С.С.Ш.Ко. СА с уговорено месечно възнаграждение 3000 евро. Представена е и
попълнена служебна моряшка книжка, както и удостоверение за актуално състояние
на дружеството.
Между страните не е било
спорно, а и се установява от приетата по делото застрахователна полица че отговорността на виновния водач, е била
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното
дружество, валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие с полица № 20113000553805, валидна
от 07.02.2013 г. до 06.02.2014 г., както и че същият е разполагал с валиден международен сертификат за
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за чужбина - "Зелена карта", валиден за периода от
07.02.2013 г. до 07.05.2013 г.
По заявено искане на ответника за
събиране на доказателства по Регламент /ЕО/ №1206/2001 са изготвени две съдебни
поръчки чрез съда в гр. Беринген, окръг Хаселт, провинция Лимбург, Белгия за
снабдяване с информация от застрахователен брокер Assurit Bvba, предявявана ли е претенция от името на Р.Ч. и изплащано
ли е обезщетение и в какъв размер за телесни увреждания, възникнали по време на
пътуване към кораб за присъединяване към екипаж. На 12.07.2022г. е получен е
Формуляр Й за забавяне в изпълнение на поръчката, тъй като не е получен отговор
от застрахователния брокер. Изпратен е повторно Формуляр А с искане за събиране
на доказателства. По делото е върнат формуляр К, видно от който белгийският съд
е посочил, че информацията вече е изискана от него, като застрахователният
брокер Assurit Bvba го е уведомил, че е изискана
информация от други две дружества – Д.О.и М., които не са му предоставили
отговор.
От приетото заключение към СМЕ се
установява, че ищецът е претърпял тежка съчетана травма, несъвместимо с живота,
обхващаща всички отдели на тялото, но с преимуществено най-тежко увреждане в
долната част, довело до откъсване на левия крак в областта на бедрото,
разкъсване на тазовото дъно с увреждане на скротума, ануса и правото черво,
счупване на таза на отделни части, разкъсване на десния крак в областта зад
коляното, като в съвкупност излекуване от така описаните травми е невъзможно.
Налице са сигурни данни за тежко инвалидизиране, с постоянна опасност за
живота. Травмите възпрепятстват нормалното ежедневно съществуване, а изпълнение
на каквито и да е трудови дейности е силно затруднено и то ако се извършват
само с ръце, с много малка степен на натоварване. Пострадалият не е в състояние
да изпълнява трудовите си задължения като офицер на кораб, както и всякаква
друга дейност, изискващо изправено положение на тялото и стъпване на крака. В
открито съдебно заседание вещото лице сочи, че невъзможността за изпълнение на
физическа и трудова дейност е възникнала веднага след получаване на самите
травми, като животът на пострадалия продължава да е застрашен, поради
непрекъсната опасност от сепсис.
Съгласно заключението към ССчЕ
годишният размер на трудовото възнаграждение, което е получавал ищецът за
периода 01.01.2010г.-21.03.2013г. е 12 000 евро. За периода 2010-2012г. са
отработени общо 16 месеца /4 по 4 месеца/. Размерът на нетното трудово
възнаграждение за периода 21.03.2013г.-12.03.2018г. е 102 678,68лева. Годишният
размер на социалната пенсия за периода 21.03.2013г.-12.03.2018г.
е бил 1083,40 лева. или за целия период 5416,95лева. Разликата е 97261,73
лева, от нея следва да се изключат месеците 1,2,3.2018г., за които
производството е прекратено, или разликата между
нетното трудово възнаграждение за капитан трети ранг и получаваната пенсия за
инвалидност е в размер на 92357,40 лева.
Пред настоящата инстанция е
разпитана свидетелката М.Ч., която установява, че е съпруга на ищеца. От разпита
й се установява, че съпругът й работел като моряк помощник капитан водач на
кораб – 4 месеца пътувал и 4 месеца си стоял вкъщи, така работели всички
моряци. Работел от 2010 г. в компания БИМС. Сключвали договора в деня, когато
започвало пътуването и след това договорът се „прекъсвал“. Р. получавал 3000
евро заплата, през 2011г. го повишили от капитан трети ранг в капитан втори
ранг и съответно му повишили и заплатата. След катастрофата не можел да работи,
получавал инвалидна пенсия от 1800 украински гривни. Свидетелката сочи, че не е
получавал обезщетение от работодателя за трудова злополука, тъй като
катастрофата станала в неработно време. На 21.03.2013г. пътували за България по
лични причини, а на 28.03.2013г. трябвало да сключи договора и да замине на
работа в морето. Едва след подписването на договора получавал билет, с който да
замине и заминавал на следващия ден. Свидетелката сочи, че не е получавал
обезщетение от медицинска застраховка с личен характер във връзка с тези
травми, получил е компенсации само от „Лев Инс“ АД за морални травми.
При така установената по-горе
фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:
Предявен е иск за заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, който съдът квалифицира по
чл.226, ал.1, вр. с чл.258, т.2 от КЗ /отм./ Съгласно чл.4, ал.1 и чл.15 от
Регламент /ЕО/ №864/2007г. на Европейския парламент и Съвета от 11.07.2007г.
относно приложимото право към извъндоговорни задължения, освен
ако не е предвидено друго в настоящия регламент, приложимото право към
извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на
държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил
вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките
последици от този факт. Следователно в случая
се прилага румънското право, което съдът на основание чл.43, ал.1 КМЧП е
длъжен да установи. В настоящото производство са приети в превод относимите
норми от румънското законодателство – нормативен акт № 136/1995г. за
застраховките и презастраховките на Румъния, пуснати за прилагане със закон
№14/2011г. и др.
Относно вината на водача В.Б.: с оглед събраните по делото доказателства, настоящият
съдебен състав намира, че водачът В.Н. има вина за настъпването на процесното ПТП. Поведението на същия е в
нарушение на чл.50, ал.1 от OUG
95/2002 г. за движението
по публичните пътища, съобразно която норма от румънския закон цитиран по-горе,
максимално разрешената скорост по автобаните за МПС кат.В е 130 км/ч, която в
зависимост от обстоятелствата и интензивността на движението може да бъде
намалена от администратора на пътя, с разрешение на пътната полиция. По
магистрала А2 са монтирани пътни знаци за ограничаване на скоростта на 130 км/ч при нормални метрологични условия
и трафик и максимум 80 км/ч при лошо дъждовно време. Горната нормативна уредба
се установява с писмо от 18.03.2015 г. на Генерален инспекторат на румънската
полиция, Пътна дирекция. Установява се, че скоростта на л.а.м. „Мерцедес Вито“
непосредствено преди ПТП е била не по-малко от 108 км/ч, при силен дъжд, тоест е налице извършено нарушение от водача Б., управлявал микробуса със
скорост несъобразена с атмосферните условия - пороен дъжд, както и че не е
контролирал непрекъснато управяното от него превозно средство. Същото е
установено и в представената в превод наказателна присъда от 12.04.2016г. по д.
№543/249/2015 на съда в Лехлиу - Гара- окръг Кълъраш, Румъния, с която водачът В.Б.
е признат за виновен за нарушение на правилата за движение по пътищата ,
съобразявайки скоростта на движение с условията на пътя /чл.48 от OUG №195/2002/ на 3 г. месеца затвор заради виновно правонарушение с
причиняване на телесни повреди.
Следва да се посочи, че между страните се е развило и приключило друго
производство, касаещо неимуществените вреди от същия инцидент, а именно гр.д. №
10390/2013г. по описа на СГС, Първо ГО, 6 състав, с решението по което е
определено обезщетение за неимуществени вреди от 200000 лева, като е приет % на
съпричиняване 10 %, и е присъдени обезщетение от 180 000 лева, ведно със
законната лихва от датата на ПТП – 21.03.2013г.; в.гр.д. №2560/2016 на 12
въззивен гр. състав на САС, с което пъровинстанционното решение е частично
отменено /като обезщетението е увеличено на 250 000 лева, но е приет и по-висок
процент на съпричиняване – 25%/ и като краен резултат е присъдена сумата 187
500 лева, ведно със законната лихва от датата на ПТП – 21.03.2013г.; с
определение от 19.07.2018г. по т.д. № 2955/2017г. на ВКС решението на САС не е
допуснато до касация.
Установените факти и обстоятелства, както и установеното приложимо право по
по-рано приключилото производство следва да бъдат зачетени и в настоящото,
предвид установителното действие на силата на пресъдено нещо. Прието е в
решенията на СГС, САС и ВКС, че виновен за ПТП е водачът на автомобила Василий Б..
В
цитираните решения на САС и ВКС е посочено, че следва да се отчете, че една от
най-тежките травми на пострадалия е вследствие от излитането от минибуса и
срязването на крака му на мантинелата, което не би настъпило с такава сила, ако
пострадалият е бил с поставен предпазен колан. Установено е, че съгласно
румънското законодателство лицата, които ползват места, обезопасени с предпазни
колани, трябва да ги носят по време на движение по пътищата в страната. Съгласно
приетото заключение към САТЕ в настоящото производство процесният микробус е оборудван с триточкови
обезопасителни колани за всички места. Съгласно чл.27 от Нормативен акт
№136/1995 за застраховките и презастраховките
Румъния застраховятелят не отпуска обезщетение, когато вредите са
настъпили по изключителна вина на ощетеното лице. Съгласно чл.28 в случай, че
пострадалият е съдействал непредумишено за увеличаването на обема на щетата,
приведеният по отговорност ще бъде държан отговорен само за онази част от
щетата, която се дължи на него – обща вина.Предвид неизпълнението на задължение да носи предпазен колан от страна
на ищеца, с влязлото в сила решение на САС е определена степен на съпричиняване
от 25 %
Относно приложимото право е посочено, че деликтът е извършен на територията
на Р.Румъния, но българският съд е компетентен по така предявения иск на
основание чл.18, ал.2 от КМЧП, съобразно която норма българските съдилища са
компетентни по искове за вреди от непозволено увреждане по прекия иск на увреденото лице срещу
застрахователя на лицето, чиято отговорност се търси. Приложими са специалните норми на чл. 258, т.2 КЗ /отм./, съгласно които застрахователния договор по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, покрива отговорността на застрахованите лица за
вреди, причинени на територията на държава членка, съгласно нейния закон, при
по-високото ниво на покритие-чл. 258, ал.3 КЗ.
Приложимият
материален румънски закон е Закон № 136/1995 г. относно
застрахователната и презастрахователна дейност в Румъния и Норми на
задължително застраховане "Гражданска отговорност за щети от ПТП“, пуснати за прилагане със Заповед № 14/2011 и конкретно разпоредбата на чл. 26, ал.1 от цитираните норми,
съгласно която застрахователят
е длъжен да обезщети ощетеното лице за щетите причинени от ПТП със застрахованото
МПС, съгласно формулираните претенции в искането за обезщетение, доказани с всякакво
доказателствено средство, без да се надвишават лимитите за обезщетение,
предвидени в застрахователния договор, при условие, че застрахователното
събитие е станало през периода на валидност на застрахователната полица, се
дават парични обезщетения за телесни наранявания или смърт, включително за
неимуществени щети.
Лимитът определен, съгласно
чл.34, ал.1 от Нормите, пуснати в приложение от Закон 14/2011 за телесни повреди
и смърт, включително неимуществени щети от едно и също ПТП и
5 000 000 евро, еквивалент в леи по обменен курс на Националната
банка на Румъния към датата на ПТП, а определеният в Р.България е
5 000 000 лв.
Предвид данните за определения курс на новата румънска
лея /RON/ за 1 евро за 21.03.2013 г. от РНБ, публикувани в сайта на същата,
както и този на БНБ за курса на RON спрямо лева за същата дата, се констатира,
че покритието с по-висока стойност по застраховка "Гражданска
отговорност" към датата на събитието, е това по българското
законодателство, като закон на територията, където обичайно се намира
увреждащото МПС.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, както и обстоятелството,
че те са в резултат от покрит риск по застраховката "Гражданска
отговорност", са безспорно установени.
От представените по
настоящото производство в превод относими разпоредби от румънското
законодателство в глава четвърта „Гражданска отговорност“, чл. 1.381 и сл.
относно деликтна отговорност от Граждански кодекс на Р Румъния се установява,
че всяко увреждане дава право на поправянето му. Правото на поправяне възниква
в деня на причиняване на вредата, дори ако това право не може да бъде упражнено
незабавно. Обезщетението следва да покрива претърпяната загуба, пропуснатата
печалба, както и направените разноски за ограничаване или избягване на вредата.
В чл. 1.387 „Увреждане на телесната неприкосновеност или на здравето“ е
предвидено, че в случай на такова увреждане обезщетението трябва да включва при
условията на чл.1.288 и 1.389 в зависимост от случая и еквивалента на трудовото
възнаграждение, от което увреденото лице е лишено или е възпрепятствано да
придобие чрез загубата или намаляването на неговата работоспособност. Освен
това обезщетението трябва да покрива разходите за лечение и ако се налага
разходите за увеличаване на потребносттие на пострадалото лице, както и
всякакви други материални щети. Обезщетението за загуба или нереализиране на
доходи от трудова дейност се предоставя като се отчита и увеличението на
жизнените потребности на пострадалия под формата на периодични парични суми. По
искане на пострадалия съдът може да предостави обезщетение при наличие на
основателни причини под формата на глобална сума.
Според чл.1.388
обезщетението за загуба или нереализиране на доходи от трудова дейност се
определя на базата на средномесечния нетен доход на пострадалото лице през
последната година преди загубата или намаляване на неговата работоспособност
или при отсъствие на нетен месечен доход, това може да бъде направено като се
вземе предвид професионалната квалификация, която би придобило лицето в края на
подготовката, която е щяло да получи. Ако увреденото лице докаже, че има
възможност да получи по-висок доход от работа въз основа на договор, сключен
през последната година и той не е приведен в изпълнение, се взима под внимание
обезщетението за тези доходи.
Съгласно чл.1.535
относно мораторна лихва при парични задължения в случай че парична сума не е
изплатена до датата на падежа, кредиторът има право на мораторни вреди от
датата на падежа до момента на плащането в размер, договорен от страните или
ако това не е направено – в предвидения от закона размер, без да е необходимо
да доказва наличието на каквито и да е причинени вреди.
Предвид цитирания
чл.1.388 на пострадалия се дължи обезщетение за нереализиран доход от трудова
дейност, който следва да се определи на база средномесечиня нетен доход през
последната година. Съгласно заключението към ССчЕ за процесния период 21.03.2013г.-01.01.2018г. разликата между нетното трудово
възнаграждение за капитан трети ранг и получаваната пенсия за инвалидност е в
размер на 92357,40 лева. Тези доходи представляват имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи, които според цитираното материално право подлежат
на обезщетява от застрахователя. Обезщетението следва да бъде намалено с 25 %,
предвид установеното съпричиняване на вредите от страна на пострадалия. При
това положение, искът е основателен за сумата 69 258,05лева.
Не се доказват възраженията на
ответника, че на ищеца е било изплатено друго обезщетения за същите вреди и
период от застраховател по застраховка за трудова злополука. Видно е, че
въпреки усилията на съда и страните не са събрани в разумен срок изисканите
доказателства от съда в гр. Беринген, окръг Хаселт, провинция Лимбург, Белгия,
доколкото не е представена информация от застрахователния брокер. От
свидетелските показания, които съдът кредитира като последователни и
достоверни, също не се установява изплащане на други обезщетения, освен
присъдените за неимуществени вреди. Доколкото в случая законната лихва не
представлява отделен иск, а правото да се получи обезщетение за забава възниква
от момента на увреждането, то не е основателно и възражението за погасяване по
давност на същото. Следва да се посочи, че въпросът за датата от която се
присъжда законната лихва е уставен между страните със сила на пресъдено нещо по
влязлото в сила решение на в.гр.д. №2560/2016 на 12 въззивен гр. състав на САС, и
това е датата на увреждането – 21.03.2018г.
Относно разноските:
Предявеният иск е с цена 113 500 лева
/производството е прекратено за сумата над 111649,80 лева до 113500 лева/ Основателен
е за сумата 69 258,05лева.
Ищцовата страна е
поискала присъждане на разноски по чл.38 ЗА.
Ответното дружество е направило възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, тъй като в
искането за присъждане на разноски по чл.38 ЗА е посочено възнаграждение 9190
лева.
Съгласно чл.38, ал.2 ЗА, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да
го заплати. Предвид решението
от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г. съдът не е обвързан от минималното
възнаграждение по действаща към момента на сключване на договора за правна
помощ и съдействие редакция на НМРАВ, което е в размер на 3935 лева.
Съдът, като отчита решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело
С-438/22 г., както и фактическата и правна сложност на делото, обема на
събраните доказателства и извършени процесуални действия, цената на иска и приключването на
производството в 10 съдебни заседания, намира, че следва да определи
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 6500 лева. На адвоката следва да
се присъди възнаграждение от 3966,32лв., съразмерно с уважената част от
иска.
Ответното дружество е поискало
присъждане на разноски в общ размер 1245 лева. Следва да му се присъди сумата 485,30
лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.
На
основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати държавна
такса в полза на Софийски градски съд в размер на 2770,32лв., както и разноски за вещи
лица в размер 396,63 лева.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД,
дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-С. с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана заедно от М.М.-Г.и Л.Г. – изпълнителни директори да заплати на
основание чл.226, ал.1 във връзка с чл.258, ал.3 КЗ /отм./ на Р.И.Ч., Република
Украйна, с. Колесное, Саратский район, Одеска област, гр.
Белгород-Днестровский, ул. „****, сумата
69 258,05 лева - имуществени
вреди за периода 21.03.2013г. – 01.01.2018г., представляващи разликата
между възнаграждението, което е получавал преди произшествието и получаваната
след това инвалидна пенсия, които вреди са вследствие на ПТП, настъпило на
21.03.2013 г. в Р.Румъния на 40-тия км от Букурещ посока гр. Констанца по
автомагистрала А-ІІ, виновно причинено от водача В.Н.Б. при управление на
микробус „Мерцедес Вито“ с рег. № СА ****-СР, чиято отговорност е била
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Л.И.”
АД с полица № 20113000553805, валидна от 07.02.2013 г. до 06.02.2014 г. със
зелена карта от 07.02.2013 г. до 07.05.2013 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането-21.03.2013 г. до окончателното
издължаване., като
ОТХВЪРЛЯ
иска за
разликата над 69 258,05 лева до предявения размер от 111 649,80
лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Р.И.Ч.,
Република Украйна, с. Колесное, Саратский район, Одеска област, гр.
Белгород-Днестровский, ул. „****, със съдебен адрес:***, да заплати на З. „Л.И.”
АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-С. с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана заедно от М.М.-Г.и Л.Г. – изпълнителни директори сумата от 485,30 лева, направени от ответника разноски пред
настоящата инстанция, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.38 от Закона за
адвокатурата З. „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-С. с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление ***, представлявана заедно от М.М.-Г.и Л.Г. – изпълнителни
директори да заплати на адвокат С.К.Н.,*** сумата 3966,32
лева адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК З. „Л.И.”
АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-С. с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана заедно от М.М.-Г.и Л.Г. – изпълнителни директори да заплати по
сметка на Софийски градски съд сума в размер на 2770,32 лева
държавна такса, както и сумата 396,63 лева - разноски за вещи лица, съобразно
уважената част от иска.
Решението
е постановено при участието на подпомагаща страна на ответника В.Н.Б..
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от същото на страните.
СЪДИЯ: