Р Е
Ш Е Н
И Е № 171
гр.
Сливен, 01.11. 2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на тринадесети октомври, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
При участието на
секретаря РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА и на прокурора ИВАН ИВАНОВ, като разгледа
докладваното от съдия ИГЛИКА ЖЕКОВА КАНД № 161 по описа на съда за 2021 г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по
касационна жалба от Областна дирекция на МВР – Сливен срещу Решение № 123 от 15.07.2021
г., постановено по АНД № 606/2021 г. по описа на Районен съд – Сливен.
С обжалваното решение
е отменен Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 4619427 на ОДМВР
Сливен, с който на М.Д.П., за нарушение на чл. 21 ал. 1 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189 ал. 4 във връзка с чл. 182 ал. 1 т. 3
от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 100,00 лева.
Недоволен от така
постановеното решение е останал касационният жалбоподател ОД на МВР - Сливен,
която чрез пълномощник го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат твърдения
за материална незаконосъобразност и
необоснованост на съдебния акт. Твърди се, че ЗДвП съдържа законова презумпция
относно субекта на административното наказание в чл. 188 ал. 1 – с. или този,
на когото е предоставено превозното средство. От това следвало, че отговорност носи
собственика, а когато управлението е предоставено на трето лице, именно с. следва
да заяви данни на кого е предоставен автомобилът. В случая по реда на Наредба №
I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение
на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства с. на процесния
автомобил Д. Ж. се възползвала от правото си да посочи лицето, на което е
предоставено за ползване МПС. Вписването в свидетелството за регистрация на МПС
като официален документ постигало последиците на предоставяне на декларация от с.в
производството по чл. 189 ал. 4 – 8 от ЗДвП. Моли съда да отмени
първоинстанционния съдебен акт и потвърди електронния фиш.
В с.з. касационният
жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се представлява. В молба по
делото поддържа жалбата и моли съда да я уважи, с претенция за присъждане на
разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение и
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В с.з. ответникът
по касационното обжалване, редовно и своевременно призован, се явява лично,
оспорва жалбата и с подробни съображения моли съда да остави в сила атакуваното
първоинстанционно решение. Претендира разноски.
В с.з.
представителят на Окръжна прокуратура – Сливен заявява, че споделя изцяло
доводите в касационната жалба, счита решението на Районния съд за
незаконосъобразно и моли съда да го отмени.
Административният
съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните пред Районния съд писмени и
гласни доказателства, прие за установено следното:
Касационната жалба
е подадена в законния срок, допустима е, но по същество е неоснователна.
В жалбата са
наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се
отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото
доказателства, от които се установява следното от фактическа страна:
На 18.03.2021 г. в
17:21 часа в гр. Сливен по бул. „Банско шосе“ до бензиностанция „Лукойл“ при
движение с лек автомобил ****с рег. № *******било извършено административно
нарушение за скорост, установено и заснето с АТС „TFR1-M 638“, като водачът на
лекия автомобил управлявал същия със скорост от 74 км/ч при разрешена за
населеното място от 50 км/ч. На основание чл. 189 ал. 4, във вр. с чл. 182 ал. 1 т. 3 от Закона за движението по
пътищата бил издаден Електронен фиш сер. К № 4619427
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство в размер на 100,00 (сто) лева на М.Д.П. (посочен във фиша като ползвател
на МПС) за нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.
Към преписката са
представени и приобщени към доказателствата по делото пред първата съдебна
инстанция: Снимков материал – клип 2300/18.03.2021 г.; Справка в Централна база
– КАТ по рег. Номер, съгласно която са вписани собственици на автомобила Д. Ч.
Ж. и М.Д.П.; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835
със срок на валидност 24.02.2020 г., Протокол № 6-44-21 от проверка на
мобилната система за видеоконтрол TFR1-1M № 4835, Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система рег. № 804р-1576 с дата на
приемане 18.03.2021 г., Тестов клип № 2296/18.03.2021 г. от 16:29:46 часа. По делото е приобщен Договор за заем за
послужване, сключен между Д. Ж. като з. и М.П. като з. с предмет предоставяне
за временно и безвъзмездно ползване на лек автомобил ****с рег. № *****, както
и заверено копие от Свидетелство за регистрация на МПС част II, в което е
вписан с. Д. Ч. Ж. и лице, което има право да управлява автомобила на
основание, различно от правото на собственост - М.Д.П..
За да отмени
Електронния фиш, Районният съд е изложил следните мотиви:
При постановяване
на своя акт Районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства
безспорно се установява извършено нарушение, но електронният фиш е издаден в
нарушение на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец, доколкото
вместо с.на превозното средство Д. Ч. Ж. е вписан като такъв М.Д.П.. Според
изводите на решаващия съдебен състав, фишът е следвало да се издаде на с.и като
не е сторил това, наказващият орган издал незаконосъобразен санкционен акт.
Решението на
Районния съд е валидно и допустимо, но е неправилно по следните съображения:
Видно от
установената и описана по - горе фактическа обстановка, на 18.03.2021 г. в 17:21
часа в гр. Сливен на бул. „Банско шосе“ до бензиностанция „Лукойл“, при
ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч, автомобил с рег. № *******се
е движил със скорост от 74, със с.на автомобила Д. Ч. Ж. и с вписан в
свидетелството за регистрация ползвател – настоящият ответник по касационната
жалба М.Д.П.. Нарушението е установено и заснето с АТСС TFR1-M 638, видно от приложените към преписката
писмени доказателства. Предвид така установеното, както правилно е приел и
Районният съд, по делото е установено по несъмнен начин, че процесният
автомобил се е движил със скорост с превишение от 24 км/ч над допустимата за
населено място. Спазени са условията и редът за използване на АТСС. Контролът е
осъществен с АТСС, преминало метрологична проверка и годно за експлоатация,
като е съставен и надлежен Протокол за
използване на АТСС и тестов клип. Процесното АТСС е законосъобразно приведено в
работен режим на посоченото място и време и е технически изправно. Съобразно
визираната в електронния фиш като нарушена разпоредба на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП,
при избиране скоростта на движение на моторното превозно средство, на водачите
се забранява да превишават такава от 50 км/ч за населено място, като
нарушението на тази забрана е регулирано от нормата на чл. 182 ал. 1 т. 3 от ЗДвП, съгласно която, водач, който превиши разрешената максимална скорост в
населено място, се наказва за превишаване от 21 до 30 km/h
- с глоба 100 лв. Въз основа на установените факти, първоинстанционният съд
правилно е приел, че е установено нарушение на ЗДвП – в случая нарушение на чл.
21 ал. 1 от ЗДвП, но изводът на съда, че наказващия орган е следвало да
ангажира отговорността на с.на автомобила Д. Ч.като извършител на нарушението,
не се споделя от настоящата инстанция.
По делото са
събрани доказателства, че в свидетелството за регистрация на автомобила, като
ползвател на превозното средство, е вписан ответникът по касационната жалба П.,
въз основа на договор за заем за послужване от 01.07.2017 г., сключен между с.на
автомобила Д. Ч. Ж. и з. П.. Възможността за такова вписване е предвидена в
разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства. Съгласно посочената разпоредба,
физическо или юридическо лице, което използва превозното средство по силата на
правно основание, различно от правото на собственост, се вписва в
свидетелството за регистрация като ползвател на превозното средство по искане
на собственика. С оглед установеното вписване на ответника по касационната
жалба П. в свидетелството за регистрация на автомобила, като ползвател на
превозното средство, в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.
188 ал. 1, изр. 1, предл. второ от ЗДвП, в която е
предвидено, че този, на когото е предоставено моторното превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение. Вписването на ползвател в
свидетелството за регистрация на МПС, като официален документ, постига
последиците на представяне на декларация от с.в производството по чл. 189, ал.
4 – 8 от ЗДвП. При така установените факти, ЕФ законосъобразно е издаден на
регистрирания ползвател на превозното средство – ответника по касационната
жалба П., чиято отговорност правилно е ангажирана по предвидения в ЗДвП
специален ред.
Наред с изложеното,
производството по издаване на ЕФ е специално уредено в ЗДвП и установяването на
извършителя на нарушението е регламентирано в процедурата по чл. 189 ал. 4 – 8
от ЗДвП във връзка с чл. 188 от ЗДвП. След като ответникът по касационната
жалба не се е възползвал от възможността да подаде декларация по чл. 189 ал. 5
от ЗДвП, с процесния ЕФ законосъобразно е ангажирана отговорността му като
регистриран ползвател на превозното средство.
Въз връзка с
изложеното, не се споделя защитната теза на ответника по касационната жалба, че
административнонаказващият орган е следвало да изпрати ЕФ на с.на МПС, който по
реда на чл. 189 ал. 5, изр. второ от ЗДвП да посочи кое е третото лице, на
което е предоставил фактическото владеене на автомобила. След като изрично в
свидетелството за регистрация на автомобила е вписан ползвател на превозното
средство, наказващият орган правилно е издал ЕФ на ползвателя, като лице, на
което е предоставено превозното средство, и съобразно правилото на чл. 188, ал.
1, изр. първо, предл. второ от ЗДвП.
Неоснователно се
твърди от ответника по касационната жалба и че по реда на чл. 4 ал. 3 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, по
искане на с.на превозното средство, в свидетелството за регистрация може да
бъде вписано като ползвател всяко трето лице. Изрично в цитираната разпоредба е
предвидено изискване за извършване на такова вписване, а именно: използване на
превозното средство по силата на правно основание, различно от правото на
собственост, което използване на правно основание следва да бъде установено при
подаване на искането за вписване.
По изложените
съображения, решението следва да бъде отменено като неправилно и вместо него се
потвърди електронния фиш като законосъобразен.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 63 ал. 5 от ЗАНН, претенцията на касационния
жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде
уважена и ответникът по касационната жалба следва да бъде осъден да заплати на
ОД на МВР – Сливен юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
При горния изход на
делото, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на
разноски по делото е неоснователна.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 и ал. 5 от ЗАНН във връзка
с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 123/15.07.2021
г., постановено по АНД № 606/2021 г. по описа на Районен съд – Сливен, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 4619427 на ОД на МВР Сливен, с
който на М.Д.П. с ЕГН **********,***, за нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182 ал. 2 т. 3 от ЗДвП, е наложена
глоба в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА М.Д.П. с ЕГН
**********,***, да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Сливен, сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: